ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432
гр. Перник/20.05.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в.гр.д.
№ 264 по описа на
ОС-Перник за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577 вр. с
чл. 274 – чл. 278
от ГПК.
С Определение № 9 от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник е постановен отказ за извършване на вторично вписване/отбелязване
на първи по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит петрол“ АД,
депозиран в Служба по вписванията – гр. Перник, с молба с вх. № 380/08.02.2019
г. по описа на СВ – Перник, подадена от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на
синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК: *********.
Срещу определението е депозирана частна жалба с вх. № 9/ 23.04.2019 г. на Службата по
вписванията при ПРС, подадена от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, като са изложени
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ. На първо място се оспорва изводът на съдията по
вписванията, че особеният залог, чието вторично вписване/отбелязване се иска,
не е бил заличаван. В тази връзка се твърди, че в информационната система ИКАР
относно процесния особен залог се съдържа отбелязване с вх. рег. №
3952/10.08.2015 г., дв. вх.рег. № 3899/10.08.2015 г., акт. № 26, том 3 от 2015
г. като в полето „условие“ е посочено, че се отбелязва удостоверение изх. №
20150707151543/07.07.2015 г. на АВ-ТР, в което било отразено заличаване на
заложен кредитор „КТБ“ АД. По тези съображения се извежда извод, че трети лица
биха възприели описаното в полето „условие“ съдържание като заличаване на
особения залог, нищо че такова не е извършено по надлежния ред. На следващо
място се твърди, че исканото от съдията по вписванията действие се основава
пряко на закона – § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата
несъстоятелност, поради което същият е длъжен да се съобрази с цитираната
разпоредба без да прави преценка за нищожността на извършеното заличаване,
доколкото същата е прогласена „ex lege“. Относно
посочената в определението недопустимост на молбата поради неяснота на исканото
действие, се излагат доводи, че за молителя било невъзможно да посочи реда,
който съдията по вписванията следвало да приложи спрямо съответното действие,
доколкото била налице празнота в правната уредба. По тези съображения се прави
извод, че именно съдията по вписванията следвало да посочи приложимия ред с
оглед фактическите твърдения на молителите. В допълнение се посочва, че
независимо от липсата на правна уредба исканото действие следвало да бъде
извършено от съдията по вписванията с оглед съблюдаване на принципа на правната
сигурност и необходимостта да се даде гласност на установената в § 5 от ПЗР на
ЗИДЗБН нищожност. По тези съображения се иска обжалваното определение да бъде
отменено като бъде разпоредено вторично вписване/отбелязване на исканото с
молба с вх. № 380/08.02.2019 г. обстоятелство.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 577 ГПК, от
заинтересовано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт – определение, в което е обективиран отказ на съдия по вписванията да извърши вторично
вписване/отбелязване на първи по ред особен залог на търговското предприятие на
„Елит петрол“ АД съгласно молба с вх. № 380/08.02.2019 г., поради което е процесуално допустима.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от
жалбоподателя и представените по делото доказателства, и след като
съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017г. на
ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно
релевантни факти, намира частната
жалба за неоснователна, предвид следните съображения:
Съдията по вписванията е сезиран с молба от „Корпоративна търговска
банка” АД /н/, с която е поискано на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за
особените залози (ЗОЗ) и чл. 22а от ПВ да бъде извършено вторично
вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху
търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва недвижим
имот, находящ се в местността „Язовине“, в землището на с. Драгичево, община
Перник, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в
Търговския регистър.
Към
депозираната молба са приложени: оригинал на удостоверение за вписани по
партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства (един брой), заверено копие на
договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011
г., документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в
ТР.
За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че особеният
залог, чието вторично вписване/отбелязване се иска с подадената молба, е вписан
в регистрите на службата по вписванията – Перник с вх. рег. № 1337, дв. вх. №
1326/03.05.2012 г., акт № 1, том 1, дело 792/2012 г. като макар върху него да
са извършени две отбелязвания, същият не е заличен в книгите по вписванията. На
следващо място съдията по вписванията е счел, че независимо
от разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ. бр. 22 от 13.03.2018
г.), няма правомощия да преценява нищожността на твърдяното от молителите
заличаване на „КТБ“ АД като заложен кредитор. На последното място съдията по
вписванията е достигнал до извод и че подадената пред него молба страда от
порок, доколкото в нея не ставало ясно извършването на какво точно действие се
иска – вторично вписване или отбелязване на особен залог. В тази връзка същият
е посочил, че няма правомощия да прецени кое точно действие да извърши. С тези съображения е постановен обжалваният отказ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.22а от Правилника за вписванията (ПВ) са налице две различни хипотези на
вписване на актове относно залог на търговско предприятие – първоначално такова
и подновяване на вписването.
В настоящия
случай в молбата, по повод на която е постановен обжалваният отказ, се съдържат
твърдения, че по силата на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (ЗИДЗБН) на банката е дадена възможност в 6-месечен
срок да поднови за нов срок всяко едно обезпечение, чието заличаване е
прогласено за нищожно съгласно цитираната разпоредба. В тази връзка настоящият
състав приема, че с депозираната молба е направено искане по § 5, ал. 3 от ЗИДЗБН.
В тази
връзка следва да се отбележи, че както сам посочва и жалбоподателят,
възможността за подновяване на вписването по реда на § 5, ал. 3 от ЗИДЗБН е
обвързана със срок – шест месеца от влизането в сила на закона, а последният е обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. При
липсата на специална уредба, се налага извод, че този срок касае вписване във
всички регистри – т.е. при вписване на особен залог на търговско предприятие в същия
шестмесечен срок следва да се извършат и вписванията в регистрите по чл. 21,
ал. 3 от ЗОЗ. В случая обаче искането е постъпило на 08.02.2019г., т.е. след
изтичане на законоустановения шестмесечен срок, което е основание да се
постанови отказ за вписване.
Независимо
от горното дори да се приеме, че срокът по § 5, ал. 3 от ЗИДЗБН се отнася само
за датата на подаване на заявлението за вписване на особения залог по партидата
на залогодателя в Търговския регистър, то обжалваният отказ отново следва да
бъде потвърден, тъй като не са налице предпоставките за извършване на
вписването. Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че
подновяване е допустимо да се извърши само ако първоначалното вписване не е
заличено. В конкретния случай обаче в молбата, депозирана пред съдията по
вписванията, а и в частната жалба, са изложени твърдения, че вписването е
заличено като именно чрез тях се обосновава подаденото искане. В тази връзка
настоящият състав също намира, че депозираната до СВ – Перник молба страда от
порок, тъй като изложените в нея фактически твърдения не кореспондират с
направеното в същата искане, доколкото при липса на съществуващо вписване, не
би могло да се извърши и подновяване на такова.
На следващо
място, съгласно чл. 22в, ал. 4 от ПВ, при подновяването на вписването се
прилага съответно чл. 18 от ПВ, т.е. следва да е налице молба от кредитора в
два еднакви екземпляра (чл. 18,ал. 1 от ПВ), придружена от удостоверението за
вписване на залога в Търговския регистър, а молбата трябва да съдържа и данните
на първоначалното вписване (чл. 18, ал. 2 от ПВ). В случая молбата е подадена в
един екземпляр, като наред с това в нея не се съдържат данни за първоначално
вписване на договора за особен залог в имотния регистър. В тази връзка
въззивният съд намира, че не са налице условията на чл. 22в, ал. 4 във връзка с
чл. 18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог.
За пълнота
следва да се отбележи, че както се посочи и по-горе, по реда на чл. 22а, ал. 1
от ПВ може да се извърши и първоначално вписване на актове относно залог върху
търговско предприятие. Независимо от това обаче дори ако сега се извърши
първоначално вписване на особения залог, чрез това действие няма да се постигне
целеният от жалбоподателите резултат, основан на разпоредбата на § 5, ал. 1
предл. второ от ПЗР към ЗИДЗБН, а именно възстановяване противопоставимостта на
трети лица на особения залог по реда му, съобразно първоначалното вписване.
Независимо
от горното, дори да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран с искане
за първоначално вписване в имотния регистър на актовете на АВ-ТР относно
учредения особен залог, това няма да промени крайния извод за неоснователност
на жалбата. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 22а
от ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а
вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждане в
книгата по чл.
33, б. „д" от ПВ на удостоверенията за вписване на залога в Търговския
регистър. Когато обаче удостоверението за вписване на залога в Търговския
регистър не съдържа описание на заложеното имущество, каквато е и настоящата
хипотеза, то съобразно чл.
22а, ал. 1 от ПВ, заедно с молбата се представя и вписаният в ТР договор за
залог. От своя страна разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ПВ предвижда, че при вписването на залог на
търговско предприятие, се прилагат правилата на чл. 8
и чл. 9
от ПВ. Следователно, за да се извърши исканото вписване следва да се
представят оригинал и официално заверен препис от договора особен залог или два
нотариално заверени преписа от същия, каквито преписи не са представени в
производството пред съдията по вписванията. В допълнение следва да се отбележи,
че първоначално вписване не би могло да се извърши, доколкото не са представени
и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 264
от ДОПК, които съгласно трайната съдебна практика биха били приложими в
тази хипотеза (в този смисъл е Определение № ЗЗЗ/ 07.07.2017 г. по ч. т. д. №
668/2017 г. на ВКС).
На последно
място следва да се отбележи, че разпоредбата
на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДБЗБН, предвижда, че извършените от квесторите, временните
и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка" АД – в
несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до датата на
откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на
учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са
нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя
ред. Действително, както е посочено и в частната жалба, цитираната норма не
регламентира специален ред за извършване на вписване. Това обаче не означава,
че е налице законодателна празнота, а следва да се счита, че е приложима общата
уредба, установена в ПВ. В тази връзка доколкото последният не предвижда
правила за възстановяване на особен залог, при постъпило искане съдията по
вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или
подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези е задължен да
извърши проверката по чл.
32а, ал. 1 от ПВ. След като в случая не са изпълнени условията нито за
подновяване на вписване, нито за първоначално такова в имотния регистър, то и
обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 9 от 08.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – гр. Перник,
постановено по молба вх. 380/08.02.2019 г., подадена от „Корпоративна търговска
банка ”АД – в несъстоятелност.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.