№ 568
гр. Велико Търново, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102951 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР.
Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че в периода
10.10.2002 - 10.10.2004 г. е работил като лекар - дерматовенеролог в
Централна поликлиника, гр. Д., Л.. Посочва, че е работил на 12-часов работен
ден при шестдневна работна седмица и заплащане по банков път. Твърди, че
поради фалит на „Е.“ ЕАД – дружеството с което е имал договор, данните за
неговото осигуряване са изчезнали, като НОИ отказва да признае този стаж
поне за трудов стаж за пенсиониране.
В отговора на исковата молба, подаден от първия ответник ТП на НОИ,
гр. Велико Търново, се сочи, че по същество предявеният иск е такъв по чл. 1,
ал. 1, т. 2 ЗУТОССР, тъй като цели установяване на осигурителен стаж по
КСО, който да послужи в хода на евентуално административно производство
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявява се, че
ищецът е подал заявление за издаване на удостоверение за трудов стаж за
времето от 2002 г. до 2004 г., като същото е изпратено по компетентност на ТП
на НОИ, гр. Кюстендил, Регионален архивен център, гр. Невестино, където се
съхраняват разплащателни документи на „Е.“ ЕООД – в ликвидация. Твърди
1
се, че по така подадено заявление е постановен отказ за издаване на
удостоверение, доколкото липсват данни ищецът да е бил осигуряван за
посочения период. Сочи се, че в случая не е представено удостоверение за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред образец УП-17,
тъй като такъв документ не е заявяван от ищеца, като дори това да бъде
сторено, не е налице основание за издаването му, тъй като архивът на „Е.“
ЕООД – в ликвидация е приет за съхранение от НОИ, т.е. същият не е загубен
или унищожен, а от събраните в него данни следва, че ищецът не е изразил
желание да бъде осигуряван. В този ред на мисли се счита, че липсата на
документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР обуславя недопустимост на
производството. В условията на евентуалност се изразява становище за
неоснователност на иска, доколкото ищецът не е изразил желание да бъде
осигуряван.
В срока по чл. 131 ГПК вторият ответник „Е.“ ЕООД – в ликвидация,
който се явява правоприемник на работодателя на ищеца – „Е.“ ЕАД, редовно
уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното открито заседание ищецът поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ТП на НОИ, гр. Велико Търново оспорва
предявения иск, като моли за прекратяване на производството, а евентуално –
за отхвърляне на иска.
Вторият ответник „Е.“ ЕООД – в ликвидация не изпраща представител и
не заема становище по молбата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявен е иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ за установяване на трудов стаж
и на трудов стаж при пенсиониране, който се явява процесуално недопустим.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, особена предпоставка за допустимост
на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
2
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от Закона е предвидено, че когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция
на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
В случая според приетото по делото удостоверение изх. № 1 от 22.7.2024
г. на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, цялата разплащателна документация на
дружеството за периода от 1.1.1975 г. до 31.1.2021 г. е предадена на НОИ, ТП –
София-град с приемо-предавателен протокол от 1.3.2016 г. Т.е. от посоченото
в документа става ясно, че документите не са изгубени или унищожени. От
друга страна, ищецът не е представил удостоверение за трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред образец УП-17, което да е издадено от НОИ, където се
съхранява архивът на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, а и както правилно
отбелязва процесуалният представител на ответника – дори ищецът да беше
заявил издаването на такъв документ, в случая нямаше да е налице основание
за издаването му, тъй като архивът е приет за съхранение от НОИ, а не е
изгубен или унищожен. Следователно не е налице особената процесуална
предпоставка по чл. 5 от Закона за допустимост на предявения иск за
установяване на трудов стаж и на трудов стаж при пенсиониране по съдебен
ред.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. В случая обаче,
ищецът иска установяване на трудов стаж и на трудов стаж при пенсиониране
/чл. 1, ал. 1, т. 3/ за период след 31 декември 1999 г., а именно за периода от
10.10.2002 г. до 10.10.2004 г., поради което и съгласно изричната повеля на
закона такъв иск се явява недопустим.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
3
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК,
производството по иска на Е. П. К., ЕГН **********, с който се моли да бъде
установено по отношение на ТП на НОИ, гр. Велико Търново и по отношение
на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при 12-часов работен ден като специалист по
дерматология в гр. Д., Л. за периода от 10.10.2002 г. до 10.10.2004 г., което
време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4