№ 2199
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110145024 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу Томас Джоузеф Ф.,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
686.82 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Славовица“, № 20, вх. В, ет. 5, ап. 12, аб. №
406097, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
30.07.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 52.96 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г., сумата от 38.41 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
31.03.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
30.07.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 7.64 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2018 г. до 20.07.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната посочва, че след извършеното плащане било останала задължение
в размер на 77.40 лв., представляващо главница за топлинна енергия, като
всички останали задължения били погасени и се претендира юрисконсутлско
възнаграждение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът твърди, че на 15.12.2021 . бил
заплатил процесните вземания. Посочва, че признава исковете и посочва, че
ответникът не бил станал причина за делото, поради което не следвало да
отговаря за сторените разноски. Пред съда процесуалния представител на
ответника посочва, че всички суми били заплатени и не бил ставал повод за
завеждане на делото, като делото следвало да се прекрати поради
извършеното плащане и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, изпадането на длъжника в забава при заплащането на
сумите за топлинна енергия, стойността на предоставената услуга дялово
разпределение за процесния период възлиза сумата от 38.41 лв., както и на
размерите на обезщетенията за забава начислени върху двете главници
възлизат на претендираните суми. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано. С оглед на събраните по делото
доказателства, както и поведението на ответника, който е извършил плащане,
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, а от представената молба от 31.01.2022 г.,
както и изявлението на процесуалният представител на ищеца в открито
съдебно заседание проведено на 21.02.2022 г. се установява, че ответникът е
погасил сумата от 786.43 лв. след подаване на исковата молба, а именно на
16.12.2021 г. Това обстоятелство се установява и от представеното от
ответника платежно нареждане от 16.12.2021 г., в което е посочено, че се
заплащат суми по процесното дело.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства и
изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са
погасени именно претендираните вземания за главница за топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на стойност 686.82 лв., за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
20.07.2021 г. в стойност 52.96 лв., цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. на стойност 38.41 лв., както и лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.07.2018
г. до 20.07.2021 г. в размер на 7.64 лв., които са предмет на настоящото
исково производство.
Следва да бъде посочено, че в чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от
2
27.06.2016 г., действащи през процесния период е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. Към момента на предявяване на иска ищецът
е бил носител на изискуеми вземания от ответника, като ответникът е
следвало да погаси това вземанията преди предявяване на настоящите искове.
Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер
на законната лихва върху платената главница за топлинна енергия от датата
на завеждане на иска /30.07.2021 г./ до датата на плащането /16.12.2021 г./,
което определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на 26.71
лв., както и обезщетение в размер на законната лихва върху платената
главница за дялово разпределение от датата на завеждане на иска /30.07.2021
г./ до датата на плащането /16.12.2021 г./, което определено по реда на чл.
162 ГПК възлиза на сумата в размер на 1.49 лв. С извършеното на 16.12.2021
г. плащане на сумата в размер на 786.43 лв. ответникът е заплатил с 0.6 лв.
повече от дължимите суми за главница и лихва за забава в размер на785.83
лв., поради което с така заплатената сума прилагайки разпоредбата на чл. 76
от ЗЗД следва да се погасят съразмерно част от дължимите суми за законна
лихва върху двете главници. С оглед на гореизложеното дължими се явяват
сумата от 26.41 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху платената
главница за топлинна енергия от датата на завеждане на иска -30.07.2021 г. до
датата на плащането -16.12.2021 г., както и сумата от 1.19 лв. обезщетение в
размер на законната лихва върху платената главница за дялово разпределение
от датата на завеждане на иска -30.07.2021 г. до датата на плащането -
16.12.2021 г.
Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което
предявените искове за сумата от 686.82 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., сумата от 52.96 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г.,
сумата от 38.41 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г., както и за сумата от 7.64 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2018 г. до 20.07.2021 г., да се отхвърлят, поради плащане.
Следва да бъде уважено искането за заплащане на законна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.07.2021 г. до 16.12.2021 г. в
размер на 26.41 лв., както и искането за заплащане на законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.07.2021 г. до 16.12.2021
г. в размер на 1.19 лв.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски, като на ищеца следва да се присъди сумата
от 50 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което възлиза в размер на 50 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Неоснователно се явява възражението на ответника
за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото по делото не са налице
предпоставките за прилагане на посочената разпоредба. При този изход на
спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
3
23Б, срещу Томас Джоузеф Ф., роден на 12.01.1959 г. в град Дъблин,
Ирландия, с адрес Ирландия, гр. Дъблин 13, „Белгрифийн“, комплекс „Сейнт
Самсон Корт“ № 25, искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Томас Джоузеф Ф. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 686.82 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Славовица“,
№ 20, вх. В, ет. 5, ап. 12, аб. № 406097, сумата от 52.96 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.07.2021 г., сумата от 38.41 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г.,
сумата от 7.64 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.07.2018 г. до 20.07.2021 г., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Томас Джоузеф Ф., роден на 12.01.1959 г. в град Дъблин,
Ирландия, с адрес Ирландия, гр. Дъблин 13, „Белгрифийн“, комплекс „Сейнт
Самсон Корт“ № 25 да заплати по предявените претенции на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 26.41 лв., представляваща законната лихва
върху главницата от 686.82 лв. за периода от датата на завеждане на иска -
30.07.2021 г. до датата на плащането на задължението - 16.12.2021г., както и
сумата от 1.19 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 38.41
лв. за периода от датата на завеждане на иска - 30.07.2021 г. до датата на
плащането на задължението - 16.12.2021г.
ОСЪЖДА Томас Джоузеф Ф., роден на 12.01.1959 г. в град Дъблин,
Ирландия, с адрес Ирландия, гр. Дъблин 13, „Белгрифийн“, комплекс „Сейнт
Самсон Корт“ № 25, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 100
лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4