Р Е Ш Е Н И Е  № 403

гр.Русе,10.06.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Районен съд - Русе, четвърти наказателен състав в публично заседание на  единадесети април  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева……………..………………………………………………………………....

и в присъствието на  прокурора………………..……………..…………………………………………….

          Като разгледа  докладваното от съдията  АНД № 519/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от  К.Г.К. ***  против наказателно постановление №  18-1085-002722/09.10.2018г. на Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което  му е наложено наказание “глоба”  и са му отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.6 т.1  от ЗДвП,като незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата,редовно призован  не се явява и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, постъпило е писмено становище от същия,  с  което се поддържа жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 15.09.2018г.  жалбоподателят управлявал л.а.”Пежо 307” с ДК № ====  по ул.”Плиска” в гр.Русе. Същият завил по кръстовището към ул.”Тулча”, което било регулирано със светофарна уредба. Преминаването било възприето от св.М.И., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“, който стоял с гръб към тази светофарна уредба. От мястото където стоял св.И. имало пряка видимост към  дублираща светофарна уредба в същото кръстовище и по нейните сигнали  той преценил, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара. Жалбоподателят бил спрян за проверка, като актосъставителят му обяснил, че е извършил нарушение – преминаване на червен сигнал на светофара. Жалбоподателят оспорил тази констатация, като твърдял, че е преминал на жълт сигнал. За свидетел по АУАН св.И. спрял идващ непосредствено след жалбоподателя, но откъм ул.“Сребърна“ ( лява пресечка на ул.“Плиска“  ), друг автомобил с водач св.М.Д.. Тогава св.И. му съставил АУАН, за това, че е преминал на червен сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, а въз основа на него началникът на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление.

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

          Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

          Разгледана по същество  е основателна.

          В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; отделно от това обжалваното  наказателно постановление  е издадено  в нарушение на  чл.303 от НПК, т.е. нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, съобразно тази разпоредба.

          От показанията на св.М.Д. – очевидец на поведението на жалбоподателя, по никакъв начин не се установява, че последният е преминал на червен забраняващ сигнал на светофара. В своите показания св.Д. заявява:

„Жалбоподателят влезе в кръстовището, той беше вече в кръстовището когато на мен ми светна зелено….Той беше преминал светофара, а пред мен още беше червено“, показанията му на л.11, гърба от делото. От своя страна актосъставителят св.И. не е имал пряка видимост, за разлика от първия свидетел към тази светофарна уредба и неговите възприятия се базират на дублираща светофарна уредба, т.е. същите са косвени и производни. Съдът намира, че какъвто и да е бил цикълът на светофара, изявлението на св.Д., че доколкото жалбоподателят вече е бил преминал светофара във всички случаи разколебава обвинението, доколкото се касае за възприятия на свидетел – очевидец, който освен всичко друго и по преценка на съда по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото, което следва и от това, че е спрян на случаен принцип от актосъставителя за свидетел по АУАН. Отделно от това св.Д. изрично заявява ,че при движението си направо от ул.“Сребърна“ към ул.“Тулча“ не се е наложило след светването за него на зелен сигнал на светофара да спира, за да изчаква жалбоподателя – при това положение очевидно последният не му е отнел предимството, щом не се е наложило първият да намалява скоростта или да спира. При това положение и доколкото актосъставителят не е имал пряка видимост към светофара, регулиращ движението на жалбоподателя съдът приема, че нарушението е недоказано и съмнението следва да се интерпретира в полза на жалбоподателя - нормата на чл.303 от НПК материализира в себе си принципа in dubio pro reo. От това също следва, че не могат и да се опровергаят и възраженията му че, е преминал на жълт сигнал, предвид изчакването на преминаващите пешеходци на които е осигурил предимство.  

          В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че е преминал на жълт сигнал са основателни. По делото административнонаказващият орган не е представил никакви доказателства опровергаващи тезата му, че е бил на такова разстояние от светофара, че не е могъл да спре без да създаде опасност за движението – жалбоподателят няма задължение да докаже тези факти, а тежестта на доказване лежи върху АНО. Тези обстоятелства не могат да се установят от показанията на актосъставителя и по тази причина съдът приема, че жалбоподателят е бил в хипотезата на чл.31 ал.7 т.4  изр.2 от ППЗДвП, т.е.същият е преминал на сигнал на светофара, който разрешава преминаването, доколкото вече е бил навлязъл в кръстовището (преминал стоп-линията), изчаквайки пешеходците да преминат и е бил длъжен да го освободи.

          Потвърждаването на наказателното постановление в случая би  означавало да се изхожда само от предположения и хотези, което е недопустимо както с оглед забраната по чл.303 ал.1 от НПК, така и  с целта, залегната в чл.1 от ЗАНН – да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.

           От показанията на св.М.Д. се установява, че актосъставителят му е снел данните по АУАН в качеството му на свидетел и същият се е подписал на АУАН в това си качество, но преди изписване на текста на АУАН, т.е. на празна бланкова форма, като преди това му е било обяснено за какво нарушение ще се състави такъв. Подобен подход е напълно незаконосъобразен и в грубо нарушение на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като същото следва да се приравни на съставяне на АУАН без свидетел, при положение и че не е налице хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН, която е единствена възможност за съставяне на АУАН без свидетели. На първо място следва да се посочи, че ЗАНН допуска в определени случаи съставяне на АУАН задочно по отношение на нарушителя (чл.40 ал.2 вр.чл.43 ал.4 от ЗАНН), но не и отсъствено спрямо свидетелите.  Процесуалната норма на     чл. 40 от ЗАНН определя реда за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и има императивен характер, доколкото спазването на установената процедура е гаранция за законосъобразно протичане на процеса по установяване на административно нарушение и неговото санкциониране. АУАН е важна предпоставка за издаване на наказателното постановление, тъй като представлява официална констатация за извършеното нарушение, която има определена доказателствена стойност пред наказващия орган, респ. поражда правни последици. Ето защо актът, за да е редовен от гледище на закона, процедурата по съставянето му не следва да е опорочена, както безспорно се установява по делото. От показанията на св.Д. е установено по безспорен и категоричен начин, че той при установяване на нарушението  е подписал акта преди неговото съставяне, т.е. положил е подпис на празна бланка, с което е опорочил своето волеизявление. По същество нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде подписан от свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението, което и във всички случаи предполага хронологично предхождащо съставяне на АУАН. Подписването на акта от  свидетел (-ите) е гаранция за достоверността на АУАН и неговото съответствие с обективната истина, т.е. той (те) имат пряко отношение към извършеното нарушение. Чрез полагане на подпис при съставяне на АУАН от формална страна свидетелят заявява, че вписаното в акта съответства на установеното фактическо и правно положение. В процесния случай този елемент от законовата процедура по съставяне на акта е опорочена, като допуснатото процесуално нарушение е съществено, доколкото съдържанието на АУАН и неговата правна стойност са необходима законова предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност, чрез издаване на наказателно постановление. По същество с акта за установяване на нарушение се сезира наказващият орган и неговите съдържание, форма и реквизити трябва да са съобразени със законовите императиви в пълна степен, а това предполага наличие на съответствие между фактическо положение и обстоятелствена част на акта, удостоверена с подписа на свидетел, присъствал при установяване на административното нарушение.

          По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1085-002722/09.10.2018г.,издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР- гр.Русе, с което на К.Г.К. с ЕГН **********  му  е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и са му отнети  8 контролни точки за нарушение на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен  съд.

 

 

                                                                   Районен съдия :