Р Е
Ш Е Н
И Е № 260151
22.10.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на осми октомври през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №709 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от И.С.Г. с ЕГН:********** ***-А, със съдебен адрес ***, адв.В.М.Т., против „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2, представляван от управителя Т. Р. М., обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса
на труда /КТ/.
Ищецът твърди, че от сключването на
трудовия договор на 17.12.2007г. до момента на прекратяването му със заповед от
29.01.2020г. работил при ответника като „машинен оператор – ПС“. Счита
издадената заповед за незаконосъобразна, поради което обжалва същата в срок.
Оспорва всеки един елемент на фактическия състав на цитираното уволнение, както
и описаните фактически причини в заповедта, довели до прекратяване на трудовото
му правоотношение. В процесната заповед работодателят изброил четири нарушения,
като за три от тях наложил дисциплинарна отговорност. Ищецът твърди липса на
извършени нарушения, както и несъразмерност на наложеното наказание. Изложените
мотиви за налагане на дисциплинарно наказание били неотносими и не отговаряли
на целите на закона. Незаконосъобразно, според ищеца, било налагането на
дисциплинарно наказание да бъде изложено единствено като мотиви към заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. В заповеди №295 и №296 и двете от
05.12.2019г. не било описано в какво се състои нарушението и кои текстове са
нарушени, не било описано и в какво се състои вредата на работодателя и на
каква стойност е, какво следвало да направи работника, а не го направил.
Заповед №9/20.01.2020г. не можела да съдържа задължение свързано с личния
телефон на работника. В нея не било посочено какво точно е нарушено и кога.
Текста на чл.187 т.10 от КТ не касаел случаи на нарушаване на заповед. В него
изчерпателно били изброени приложимите хипотези, но заповед на работодателя не
била една от тях. В описаното и несанкционирано нарушение на 13.12.2019г. не
били посочени нарушените нормативни текстове и нарушението не било
квалифицирано към някоя от хипотезите на чл.187 от КТ. Основанието за налагане
на дисциплинарно уволнение било посочено от законодателя в чл.188 т.3 от КТ, но
не присъствало в заповед №5/29.01.2020г. Твърди се също така, че уволнението на
ищеца се дължало на личния му конфликт с прекия ръководител, което не съответствало
с целите на закона и не било свързано с професионалните качества и трудовата му
дисциплина. Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на
решение, с което да се отмени като незаконно дисциплинарното наказание,
наложено с обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца; да бъде възстановен на предишната си работа в ответното дружество; да
бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение поради незаконно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищецът е
останал без работа за периода от 01.02.2020г. до 01.08.2020г. в размер на
800лв. месечно, но не повече от 4800лв., ведно със законната лихва върху от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените
в настоящото производство разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло
исковете като неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на
трудов договор от 17.12.2007г. ищецът е
назначен на длъжност „оператор-пом.станция“ в ответното дружество за срок до
завръщане на титуляра Д. Ч.. С допълнително споразумение към трудовия договор
от 01.08.2008г. ищецът е назначен на същата длъжност „оператор-пом.станция“ за
неопределено време. С писмо от 27.11.2019г. са поискани от ищеца обяснения по
реда на чл.193 ал.1 от КТ за извършено от него нарушение на 06.10.2019г., като
му е даден срок от два дни. На същата дата – 27.11.2019г. са депозирани
писмените обяснения на ищеца. Със заповед от 05.12.2019г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че по време на нощна смяна на
06.10.2019г., поради небрежно изпълнение на служебните си задължения
предизвикал повреда на помпен агрегат №1 на ПС У. 2. Двама свидетели са
удостоверели с подписите си отказа на ищеца да получи препис от тази заповед на
13.12.2019г. След докладна на началника звено-Хасково Л. С. Л. за нарушение,
допуснато от ищеца на 14.11.2019г. отново са поискани обяснения от последния по
реда на чл.193 ал.1 от КТ с писмо от 27.11.2019г., като му е даден двудневен
срок. Ищецът е депозирал писмените си обяснения на същата дата – 27.11.2019г.
Със заповед от 05.12.2019г. на ищеца е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ за това, че по време на нощна смяна на 14.11.2019г., поради небрежно
изпълнение на служебните си задължения предизвикал повреда на помпен агрегат №3
на ПС У. 2. Отново двама свидетели с подписите си удостоверяват отказа на
наказания работник да получи препис от издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. С писмо от 15.01.2020г. са поискани обяснения по реда
на чл.193 ал.1 от КТ от А. М. А. относно извършени от ищеца нарушения на
13.12.2019г., описани в доклад от 13.01.2020г. след направена проверка. На
16.01.2020г. А. А. е депозирал обясненията си по повод извършеното от него посещение
в ПС У. 2 на 13.12.2019г. по повод връчване на заповеди за наказания на
машинния оператор И.Г., който бил дневна смяна тогава и не си вдигал телефона. В
обясненията си А. А. подробно описва какво са констатирали при посещението си
на работното място на ищеца. На 13.01.2020г. е изготвена и докладна от Л. С. Л.
относно извършеното посещение в помпената станция на 13.12.2019г. С писмо от
15.01.2020г. са поискани писмени обяснения от ищеца на основание чл.193 ал.1 от КТ относно нарушенията, констатирани на 13.12.2019г. от Л. Л. и А. А., като е
определен еднодневен срок. На 16.01.2020г. ищецът е депозирал писмените си
обяснения по случая от 13.12.2019г. Със заповед от 20.01.2020г. на ищеца е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 13.12.2019г.
след многократни опити да се свържат с него на служебния и личния му телефон
прекият ръководител и техника на район Хасково, той не отговарял, въпреки
задълженията му по заповед №35/14.03.2016г., издадена от управителя на
дружеството, като по този начин я нарушил без основателна причина за това.
Оформен е отказ за получаване и на тази заповед /без дата/, след което на
03.02.2020г. копие от заповедта е връчено на ищеца срещу подпис. Следват
докладна на Л.Л. от 13.01.2020г. за извършено нарушение от ищеца на
08.01.2020г. и искане на обяснения с писмо от 15.01.2020г. по реда на чл.193
ал.1 от КТ за това, че през нощта на 08.01.2020г. не обезвъздушил помпения
агрегат, пуснал го да работи на сухо и предизвикал авария на помпата. Писмените
обяснения по случая са дадени от ищеца на 16.01.2020г. Със заповед от
29.01.2020г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ вр.чл.190 ал.1 т.3 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, считано от
01.02.2020г., като причини са описани констатирани нарушения на трудовата
дисциплина от 06.10.2019г., 14.11.2019г. и 13.12.2019г. Заповедта за уволнение
е връчена на ищеца срещу подпис на 03.02.2020г. Видно от представеното от
работодателя удостоверение брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен
отработен месец възлиза на сумата от 910,46лв. за месец януари 2020г.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът изслуша показанията на
свидетелите Н. З. Г., К. Д. К., Л. С. Л. и А. Я. А..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявените искове:
С обжалваната в
настоящото производство заповед, издадена на 29.01.2020г., е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1
т.3 от КТ, като работодателят подробно е описал констатираните нарушения на
трудовата дисциплина, довели до решението за дисциплинарно уволнение. Посочения
в заповедта законов текст на чл.190 ал.1 т.3 от КТ гласи, че дисциплинарно
уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина.
Преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да поиска обяснения от работника/служителя за констатираните нарушения
на трудовата дисциплина на основание чл.193 от КТ. По делото са представени
писмата, с които са искани от ищеца обяснения за всяко едно от описаните в
заповедта за уволнение нарушения. Датите на връчване на тези писма предхождат
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като след всяко
едно от писмата ищецът е давал исканите му писмени обяснения в предоставения от
работодателя срок.
В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради системни нарушения на
трудовата дисциплина /чл.190 ал.1 т.3 от КТ/ са описани три нарушения, първото
от които по време на нощна смяна на 06.10.2019г., второто на 14.11.2019г. и третото
на 13.12.2019г. Мястото на извършване на нарушенията е ПС У. 2, където е
работното място на ищеца. Първото описано в заповедта за дисциплинарно
уволнение нарушение касае небрежно изпълнение на служебните задължения от ищеца
на датата 06.10.2019г., довело до повреда на помпен агрегат на ПС У. 2. Второто
нарушение с дата 14.11.2019г. отново е за небрежно изпълнение на вменените на
ищеца задължения, с което пак е предизвикана повреда на помпен агрегат. И
третото описано нарушение, касаещо датата 13.12.2019г., сочи на неизпълнение на
заповед на управителя на дружеството №35/14.03.2016г.
Съдът намира така
издадената заповед за незаконосъобразна и счита, че като такава следва да бъде
отменена, а извършеното с нея уволнение да се признае за незаконно. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че за всяко едно от
подробно описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина на
ищеца е налагано дисциплинарно наказание, съответно за първото „забележка“, а
за второто и третото „предупреждение за уволнение“. Дисциплинарното наказание
се счита наложено и започва да действа от датата на връчване на заповедта, с
което се налага, т.е. с връчване на всяка от трите заповеди №295/05.12.2019г.,
№296/05.12.2019г. и №9/20.01.2020г. на ищеца са наложени съответно три
дисциплинарни наказания – забележка и два пъти предупреждение за уволнение. За
абсолютно същите нарушения на трудовата дисциплина работодателят е наложил и
дисциплинарно уволнение с обжалваната в настоящото производство заповед №5/29.01.2020г.
Именно на това основание издадената уволнителна заповед се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съгласно изричната разпоредба на
чл.189 ал.2 от КТ, за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се
наложи само едно дисциплинарно наказание. В тази насока е трайната и
непротиворечива съдебна практика /напр. решение №67/16.05.2019г. на ВКС,
постановено по гр.д.№2635/2018г. на 3-то г.о. на ГК/. След като работодателят е
провел дисциплинарни производства за всяко едно от трите нарушения на трудовата
дисциплина поотделно и е наложил на ищеца три отделни дисциплинарни наказания,
не съществува законова възможност още веднъж да наказва работника за същите
нарушения с друг вид дисциплинарно наказание. И трите заповеди за наложени
забележка и предупреждения за уволнение съдът намира за надлежно връчени, тъй
като е оформен отказа на ищеца да ги получи. Като третата заповед от
20.01.2020г. за наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 13.12.2019г. освен при
условията на отказ впоследствие е връчена и лично на ищеца срещу подпис на
03.02.2020г.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че само на това основание следва да се
отмени обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение, тъй като не съществува
законова възможност за работодателя да налага повторно наказание на ищеца след
като вече го е санкционирал преди това за същите тези нарушения, описани в уволнителната
заповед.
С оглед основателността на иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът намира за основателни и предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „оператор ПС“ в ответното
дружество и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа
поради незаконно уволнение, предвид техния акцесорен характер спрямо главния
иск.
По безспорен начин
се установи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е извършено
незаконосъобразно, както и че поради
незаконното му уволнение е останал без работа в продължение на шест
месеца. С разпореждане от 12.02.2020г. на ищеца е отпуснато парично обезщетение
за безработица. Като по делото няма данни след отпускането на това обезщетение
ищецът да е започнал работа по друго трудово правоотношение, като липсват и
твърдения или оспорвания в този смисъл. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер
на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.02.2020г. до 01.08.2020г.,
което съгласно представеното от работодателя удостоверение за последния пълен
отработен месец възлиза на сумата от 910,46лв. или неговия шестмесечен размер
от 5462,76лв. Доколкото в настоящото производство се претендира сумата от
4800лв., то съдът счита, че следва да се уважи иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ в пълния предявен размер. Следва на ищеца да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 610лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ответника да заплати и по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 292лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед
№5/29.01.2020г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2, прекратяване
на трудовото правоотношение на И.С.Г. с ЕГН:********** ***-А, на длъжността „оператор
ПС“, на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.3 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Г. с ЕГН:********** на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „оператор ПС“ във „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2,
представляван от управителя Т. Р. М., да заплати на И.С.Г. с ЕГН:********** ***-А,
обезщетение на основание чл.225 от КТ в размер на 4800лв. за периода от
01.02.2020г. до 01.08.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 610лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2, представляван от управителя Т. Р. М. да
заплати по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 292лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването – 22.10.2020г.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.