№ 1456
гр. Варна, 16.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500532 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕМ ДЖИ ЕЙ
ИНВЕСТЪМЪНТС“ ООД ЕИК ********* със селище и адрес на
управление гр.Варна, д-р Николай Коларов 3, к-с Дипломатик хил ап. 6,
представлявано от управителя А.О., чрез пълномощник адв. М. Ю. Я. ВАК,
срещу Решение № 4101/16.12.2023г., постановено по гр.д.№ 4826/2023г. по
описа на ВРС, с което „ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК *********
е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А. ЕГН ********** с адрес
***********, сумата от 9 000 евро, представляваща част от продажна цена в
общ размер на 10 000 евро, заплатена по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто ******** кв.м., при
граници на паркомястото: ********** по плана на ж.к. „Бриз-юг“, маневрена
площ, паркомясто № 68, паркомясто № 70, представляващо идеална част от
притежаваните и ползвани от "ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС ООД 283,20
кв.м., съответстващи на паркоместа от ПИ с идентификатор № **********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 2 301 кв.м., съгласно представена скица на СГКК, с адрес:
1
******, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорват се изводите на съда относно основателността на направеното
от дружеството възражение за прихващане на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД, прието за
съвместно разглеждане. Твърди се, че разликата между уговореното в
предварителния и в окончателния договор не води задължително до извод за
предоговаряне на цената. Позовава се на практиката на касационната
инстанция, в посока че действителна цена е тази по предварителния договор,
отговаряща на реалната стойност на пазарните цени на недвижимите имоти в
страната към момента на извършване на сделката и че изявленията на
продавача и купувача пред нотариуса за стойността на прехвърленото
имущество „са несъмнено симулативни предвид моторно известната и
широко разпространена практика сделките с недвижими имоти между
граждани да се оформят по данъчни оценки, без това да е действителната воля
на страните" - така Решение № 266/17.12.2014 по дело № 6402/2013 г. В
същата насока тълкува и процесуалното поведение на ищеца, който заявил, че
следвало да заплати последната вноска от 7 500 евро по Предварителния
договор от 13.12.2018г. след своевременно получаване на разрешение за
ползване на сградата, с което ответникът е трябвало да се снабди до
28.02.2020г. Позовава се и на развити доводи за забава на ищеца за
последното, респ. неустойка, която ответното дружество дължи на ищеца в
същия размер, а именно 7 500 евро, поради което се прави изявление за
прихващане между двете вземания.
Оспорва се извода на съда, че ответникът не е изпълнил изцяло своите
задължения по процесния предварителен договор за апартамент № 40 - в
частта, касаеща задължението му да прехвърли на ищеца ид.ч. от поземления
имот, в който е разположена сградата, в която е придобитият от ищеца
апартамент. Първоинстанционният съд погрешно тълкувал волята на страните
в предварителния договор и необосновано е приел, че с прехвърлянето на
въпросните ид.ч. се дължи последната вноска от продажната цена. В договора
не се съдържа уговорка за подобно обвързване, нито има разпоредби, които
да навеждат такъв извод, доколкото страните са изразили волята си досежно
дължимостта на последната вноска и срока за нейното заплащане - 5 работни
дни след получаване на разрешение за ползване на сградата, докато съвсем
друг е определеният срок за прехвърляне на прилежащите към апартамента
ид.ч. от поземления имот, а именно до 30 дни след снабдяване на сградата с
разрешение за ползване /Раздел III, т. 3.1.3 от предварителния договор/.
Оспорва се извода на съда, че заплащането на сумата от 7 500 евро е
обвързана с връчване на заверено копие от разрешението за ползване от
страна на продавача - ответник на купувача - ищец, каквито доказателства не
са представени по делото. Сочи се, че задължението на продавача да връчи
заверено копие от разрешението за ползване е с оповестителен характер и има
за цел да уведоми/оповести на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата обстоятелството, че сградата, респ. обектите в нея, могат да се
ползват съгласно нормативните изисквания на ЗУТ, съотв. систематичното
място на това задължение е в Раздел III. Срокове на договора.
2
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна И. Й. А., чрез пълномощник
адв. Л. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Поддържа се оспорването на направеното от ответното дружество
възражение за прихващане със заявено активно вземане в размер на 7500
евро. Поддържа се, че е заплатена цялата цена за закупуване на имота –
апартамент, с който договор страните практически са новирали/подновили
предходното си правоотношение по Предварителен договор от 13.12.2018 г.,
досежно цената на имота описан в нотариалния акт. Поддържа се като
несъответстващо на материалния закон твърдението на въззивника, че
ищецът няма правна възможност да придобие от него идеални части от земята
в която е построена сградата, при условие че няма имот в самата сграда.
Счита се, че въззивникът няма основание да приема, че задължението
му за прехвърляне в полза на ищеца 18,08 кв. м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор **********. е отпаднало или е погасено. Сочи, че в
тази връзка в условията на евентуалност пред първоинстанционния съд е
въведено възражение на задържане по чл. 90, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се, че в условията на евентуалност е въведено възражение, че
ако съдът приеме че цената не е новирана и следва да се изплати в размера и
сроковете съгласно Предварителен договор от 13.12.2018 г., тоест ищеца
дължи на въззивника 7500 евро въпреки че не са прехвърлени 18 08 кв. м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор **********, тази цена не се
дължи поради извършено материално извънсъдебно прихващане между
претенцията на въззивника за вземане в размер на 7500 евро с насрещно
вземане на ищеца за неустойка за сумата от 7500 евро.
Настоява се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.
Въззиваемият настоява да му бъде присъдена законна лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба, на основание по аргумент от чл.
214, ал. 2 ТПК вр. чл. 273 ГПК това ни искане намираме за допустимо, т.к.
съставлява само законна последица и не представлява аксецорен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на на „ЕМ
3
ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТЪМЪНТС“ ООД ЕИК ********* със селище и адрес на
управление гр.Варна, д-р Николай Коларов 3, к-с Дипломатик хил ап. 6,
представлявано от управителя А.О., чрез пълномощник адв. М. Ю. Я. ВАК,
срещу Решение № 4101/16.12.2023г., постановено по гр.д.№ 4826/2023г. по
описа на ВРС, с което „ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК *********
е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А. ЕГН ********** с адрес
***********, сумата от 9 000 евро, представляваща част от продажна цена в
общ размер на 10 000 евро, заплатена по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто ******** кв.м., при
граници на паркомястото: ********** по плана на ж.к. „Бриз-юг“, маневрена
площ, паркомясто № 68, паркомясто № 70, представляващо идеална част от
притежаваните и ползвани от "ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС ООД 283,20
кв.м., съответстващи на паркоместа от ПИ с идентификатор № **********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 2 301 кв.м., съгласно представена скица на СГКК, с адрес:
******, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 532/2024 год. на ВОС
за 08.05.2024г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи
препис от въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4