Мотиви към присъда № 260022/27.05.2021г.
постановена по НОХД № 74/2021 г. по описа на Окръжен съд Хасково.
Окръжна прокуратура – Хасково, е
повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия Т.С.Г. с ЕГН **********,***,
за това, че: През периода 01.01.2017г.
до 31.03.2018г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на ***** и ***** на ***** *** **** с *****, при посредствено
извършителство чрез К. И. М. от гр.Д., избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – в общ размер на 23 389.09 лв., от
които данък в размер на 14 456.36 лв. по ЗДДС, като съставил и използвал
документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по
приходите – дневници за покупка по чл.124 ал.1 от ЗДДС, в които са отразени
фактури с доставчици „***“ **, „****“ ****, „ *****“ и „****“ ****, без да са
налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС, потвърдил неистина относно получени облагаеми доставки от „******“
**** с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит и приспаднал неследващ се
данъчен кредит, с подадени справки декларации по чл.125 от ЗДДС, подадени пред
ТД на НАП – Пловдив Офис Хасково а именно: СД за месец март 2017г. № ******.,
СД за месец април 2017г. № *****., СД за месец май 2017г. №*****.,СД за месец
юни 2017г. № *******., СД за месец юли 2017г. № *****., СД за месец август
2017г. № *****., СД за месец септември 2017г. № ******, СД за месец октомври
2017г. № ******., СД за месец номври 2017г. № ******., СД за месец декември
2017г. № ******., и корпоративен данък в размер на 8932.73 лв. по ЗКПО, като в
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г. № ******. подадена пред
ТД на НАП Пловдив Офис Хасково, затаил истина относно размера на приходите и
потвърдил неистина относно размера на разходите – престъпление по чл. 255 ал.3,
вр. ал.1 т.2, т.6, т.7, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Предявеният
против подсъдимия, от Министъра на финансите като представител на Държавата
чрез процесуален представител – **** граждански иск, с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени
вредиу в общ размер на дължимия според обвинението два вида данък, така както е
предявен с исковата молба и касае обективно съединени искове, не бе приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, доколкото в някои
от обективно съединените искове са посочени и претендирани суми, различни от тези
в посочени в обвинителният акт, което засяга и исковата претенция за лихва. Поради
това съдът намери, че така както е предявен, искът ще затрудни разглеждането на
наказателното производство, което е недопустимо и не го прие за съвместно
разглеждане, респективно не конституира нова страна в процеса – граждански ищец
.
Съдебното
следствие протече по реда на глава 27 при условията на чл. 371 т.2 от НПК, като
подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за проверка
на същите. Съдът намери, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт.
Окръжна Прокуратура
Хасково, изпраща представител, който с оглед проведеното съкратено съдебно
следствие по посоченият ред, иска на подсъдимия да се определи наказание „
лишаване от свобода“ в размер на 1 година, при условията на чл. 55 от НК, чието
изпълнение се отложи по реда на чл. 66 от НК и не му се налага кумулативно
предвиденото по - леко наказание.
Защитникът на
подсъдимия намира повдигнатото обвинение за доказано и иска на същия да се
определи наказание в размера и по реда предложен от държавното обвинение.
Подсъдимия в личната си защита изразява желание за заплащане на данъка но на
части като заявява, че в момента нямал възможност да изплати изцяло сумата по
обвинението, а погасил стари данъчни задължения. В последната си дума се придържа
към изложеното от защитникът си.
Съдът като прецени събраните при условията на
чл. 371 т.2 вр. чл. 373 ал.3 от НПК доказателства,
приема за установено следното: Подсъдимия Т.С.Г. *** *****.
Родителите му се разделили и докато бил ученик, за подсъдимия се грижели и издържали,
баба му и дядо му по майчина линия. Майка му Р. И., заживяла със св.Б. Т. в *****.
Последния бил регистриран като ***** и
отглеждал ******, което подсъдимия забелязал, че е доходоносно. През ****.
подсъдимия бил приет в *****, но не му достигали средства и търсел начин да си
набави доходи. Проучил различни мерки и схеми за подпомагане и решил да се занимава с животновъдство. Така
през **г. подсъдимия закупил животновъден обект в местността „*****“ в
землището на ******, като изтеглил инвестиционен кредит. В началото на ***г.
регистрирал **** - „****, *****, със седалище и адрес на управление в *****,
местност „*****“. Основният предмет на дейност на фирмата бил ******. С пари от
баба си и дядо си, закупил около 70 броя овце. Нямал наети работници на трудови
договори и сам се грижел за животните. Понякога му помагали близки, роднини и
приятели. Животните отглеждал на ясла. Не ги извеждал на паша. Постепенно
увеличил броя на овцете, които достигнали до 240. Допълнително купил 130 кози и
29 крави. На ***. подсъдимия регистрирал
дружеството като ****** в ****, за да получава подпомагане по различни
програми, схеми и мерки. От ****. дружеството било регистрирано по ЗДДС с
регистрация по избор ( чл.100 ЗДДС). От края на ****г. счетоводно дружеството
се обслужвало от св. К. И. М. от **** (т.1, л. 107-108), която работела като ****
в *** предприятие ****** - *****. Св. М. отразявала в съответните ****
регистри, в това число в регистрите и дневниците за покупки и продажби, фактури
с получател дружеството на подсъдимия, които
последният й предоставял, без за това да се съставят описи. Някой от фактурите по които дружеството
било доставчик, се съставяли й от св. М.. Въз основа на отразяванията в
дневниците, свидетелката изготвяла месечните справки-декларации по ЗДДС, които
подписвала с неин електронен подпис и ги представяла в *****, за което била
упълномощена от подсъдимия. Св. М. използвала счетоводен продукт „***“, чрез
който водела необходимите счетоводни записвания и изготвяла документи. Една от
функционалностите на програмата била онлайн проверка за коректностт на
регистрационните данни. ***** било *** предприятие, което подало и данъчната
декларация по ЗКПО за дейността на дружеството през ***. (т.6 л.399-402). Продажбите
които преимуществено извършвало „*****, били с предмет мляко добито от
животните. Последните се отглеждали на ясла и трябвало да бъдат изхранвани, за
което бил нужен фураж и фуражни смеси купувани от подсъдимия от различни
търговци. За да намали данъчните задължения по ЗДДС на дружеството си в отделни
данъчни периоди през *** г. , както и за да намали финансовия резултат от
дейността му, като така укрие и корпоративен данък за **** г., подсъдимия решил да се снабди с неистински фактури. В тях
*** от него дружество щяло да е посочено като "получател" на стоки,
без в действителност такива да са получени и сделки по доставка, да са
сключени. Целта му била тези фактури да бъдат отразени чрез нищо неподозиращата
счетоводителка, в дневниците за покупки, а след това в месечните
справки-декларации и така при изчисленията на данъчното задължение, да се
получи неверен резултат - както относно дължимия ДДС за отделните периоди, така
и относно крайния финансов резултат-печалба, подлежащ на облагане, т.е. целта му
била да намали данъчните задължения по ДДС и корпоративен данък на
представляваното от него дружество. В изпълнение на това, подсъдимия започнал
да се снабдява с неистински фактури с посочен издател различни търговски
дружества, в които били вписани неверни обстоятелства, че закупил от тях фураж,
фуражни смеси и царевичен силаж, в различни количества и на различна стойност. Така
през месец март 2017 г. се снабдил с фактура № ****. с посочен издател *******,
в които била отразена несъществуваща доставка на „фуражна смес“ от посоченото дружество,
с получател това на подсъдимия . Фактурата била с данъчна основа 2000 лв. и
начислен ДДС 400 лв. В кориците на делото е приложена такава фактура със същия
номер и стойност от 14.04.2017г. / т.5 л.336/. Подсъдимия предоставил фактурата
на св. М., която я отразила в регистъра на дружеството, в дневника за покупки
по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС (т.2, л.94) и в
подадената в ТД на НАП офис Хасково справка-декларация по ЗДДС за месец март
2017г., вх. № *****., като в клетка 41 раздел "Б" - "ДДС с право
на пълен данъчен кредит" бил посочен размер 466.95лв. (т.2 л.89), вместо
действителния ,намален със сумата по неистинската фактура. През месец април
2017г. подсъдимия се снабдил с фактура № *****г., с издател ***** (т.5 л.332),
в която била отразена неизвършена доставка на фураж от посоченото дружество, на
това на подсъдимия, с данъчна основа 3000лв. и начислен ДДС 600 лв. Фактурата
подсъдимия предоставил на св. М., която я отразила в съответния регистър на
дружеството, в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС (т.2, л.96) и в
подадената в ТД на НАП офис Хасково справка-декларация по ЗДДС за месец април
2017г. вх. № *****., като в клетка 41 раздел "Б" - "ДДС с право
на пълен данъчен кредит" бил посочен размер 600 лв., вместо действителния,
намален със сумата по неистинската фактура. През месец май 2017г., подсъдимия
се снабдил с две фактури № ****. и № ****.
с посочен издател ***** ( т.5 л.335-334), в които били отразени несъществуващи
доставки на „фуражна смес“ от посоченото дружество, на това на подсъдимия, по
втората фактура с данъчна основа 1500 лв. и начислен ДДС 300 лв, а за първата данъчна
основа 7500 лв. и начислен ДДС 1500 лв. Подсъдимия предоставил фактурите на св.
М., която ги отразила в съответния регистър на дружеството и ги посочила в
дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и в подадената в ТД на НАП офис
Хасково справка-декларация по ЗДДС за месец май 2017г. вх. № ****., като в
клетка 41 раздел "Б" - "ДДС с право на пълен данъчен
кредит" бил посочен размер 1800лв., (т.2, л.91) ), вместо действителния. През
месец юни на 2017г. подсъдимия се сдобил и представил за счетоводно отразяване
на св.М., фактури № ***** и № ****. с посочен доставчик ******, в които били
отразени несъществуващи доставки на „фураж“ от посоченото дружество в това на
подсъдимия, с данъчна основа 4700лв. и начислен ДДС 940 лв. за първата и
данъчна основа 2335лв. и начислен ДДС 467 лв. за втората. Св. М. отразила
фактурите в съответните регистъри на дружеството, в дневника за покупки по
чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и в подадената в ТД на НАП офис Хасково справка-декларация
по ЗДДС за месец юни 2017г. вх. № ****., като в клетка 41 раздел "Б"
- "ДДС с право на пълен данъчен кредит" бил посочен размер 1483.77лв.,
вместо действителния . През месец юли 2017г. подсъдимия се снабдил с
три фактури с № ****., № ****. и № ****. с посочен издател „*****, в които били
отразени несъществуващи доставки на „фуражна смес" от посоченото дружество
в това на подсъдимия , с данъчна основа 6350 лв. и ДДС 1270 лв. за всяка от
фактурите, които предоставил на св.М., а тя ги отразила в съответния регистър
на дружеството, посочила ги в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и в подадената в ТД на НАП офис Хасково
справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2017г. вх. № *****. в ТД на НАП, офис
Хасково като в клетка 41 раздел
"Б" - "ДДС с право на пълен данъчен кредит" бил посочен
размер 3830лв., вместо действителния. През месец август 2017 г., подсъдимия се
снабдил с фактури № ***. и № ****. с посочен издател *****, в които били
отразени неизвършени доставки на „силаж царевичен II
кул." от кооперацията, на дружеството на подсъдимия, с данъчна основана по
първата 3000 лв. и ДДС 600 лв, а по втората - данъчна основа 1200 лв. и ДДС 240
лв., които предоставил на св.М., а тя ги отразила в съответния регистър на
дружеството, в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и в подадената
справка-декларация по ЗДДС за месец август 2017г. вх. № ****. в ТД на НАП, офис
Хасково (т. 6, л.417), като в клетка 41 раздел "Б" - "ДДС с
право на пълен данъчен кредит" бил посочен размер 1800 лв., вместо
действителния, намален със сумата по неистинските фактури. През месец септември
2017г. подсъдимия се снабдил с фактура ****., с посочен издател ******** (т.2
л.59), в която била отразена мнима доставка на „силаж царевичен II кул" от кооперацията, на неговото дружество, с
данъчна основа 4000 лв. и начислен ДДС 800 лв., която предоставил на св. М., а тя я посочила в съответния регистър на
дружеството, в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС (т.6 л.413) и в
подадената месечна справка -декларация по ЗДДС за месец септември 2017г. вх. № *****.,
в ТД НАП, офис Хасково като в клетка 41 раздел "Б" - "ДДС с
право на пълен данъчен кредит" бил посочен размер от 800, вместо нула. През
месец октомври 2017г., подсъдимия се сдобил с фактура № ****. с посочен издател
*****, в която била отразена мнима доставка на „силаж царевичен II кул" от кооперацията, на дружеството му, с данъчна
основа 5000 лв. и начислен ДДС 1000 лв. , която предоставил на св. М., а тя я
посочила в съответния регистър на дружеството, в дневника за покупки по чл.124
ал.1 т.1 ЗДДС и в подадената справка-декларация по ЗДДС за месец октомври
2017г., вх. № *****. в ТД на НАП, офис Хасково, като в клетка 41 раздел
"Б" - "ДДС с право на пълен данъчен кредит" бил посочен
размер от 1000 лв., вместо нула. С договор за покупко-продажба от 20.10.2017г.,
с нотариална заверка №****. по регистъра на Нотариус №*** по регистъра на
Нотариалната камара К. Г., подсъдимия като ***** на дружеството, продал на баба
си – св. Д. П., животните на дружеството, описани подробно, за обща сума от 9500лв.
За да не бъдат начислени данъци за продажбата, не представил договора на
счетоводителката, макар че върху данъчната основа на продажбата 7916.67 лв. ,
следвало да бъде начислен ДДС в размер на 1583.33 лв., а данъчната основа да
бъде взета предвид като приход за определяне на
дължимия от подсъдимия като управител на дружеството, корпоративен
данък.Такива суми не намерили отражение в справката декларация по ЗДДС посочена
по- горе и в декларацията по чл.92 ЗКПО. През месец ноември 2017г., подсъдимия
се снабдил с фактури № *****. и № ***. с посочен издател ****, в които били
отразени неизвършени доставки на „силаж царевичен II
кул" от кооперацията, на дружеството на подсъдимия . Съгласно фактурите,
данъчната основа по тях била от по 5000 лв. и начислен ДДС от по 1000 лв.
Подсъдимия предоставил фактурите на св. М., която ги отразила в съответния
регистър на дружеството, в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и в
подадената справка-декларация по ЗДДС за месец ноември 2017г., вх. №*****. в ТД на НАП,офис Хасково, като в
клетка 41 на раздел "Б" - "ДДС с право на пълен данъчен
кредит" бил посочен размер 2000 лв., вместо действителния – нула. На 20.11.2017 г., Разплащателна агенция на ДФ "Земеделие"-София,
превели по сметка на дружеството в ******, сумата от 1830.20 лв. с основание „De minimis
животни 2017г.“, върху която следвало да се начисли корпоративен данък 183.02
лв. Сумата била изтеглена касово на същата дата от подсъдимия и за да не бъде
начислен корпоративен данък върху нея , не уведомил св. М. за сумата, която не
била отразена и в счетоводните регистри на дружеството и декларацията по чл.92 ЗКПО (т.6, л. 402-399). През месец декември 2017г., подсъдимия се сдобил с
фактура № ****. с посочен издател ******, в която била отразена мнима доставка
на „силаж царевичен II кул“ от кооперацията,
на дружеството на подсъдимия, с данъчна основа 6000лв. и начислен ДДС 1200 лв. Подсъдимия
предоставил фактурата на св. М., която я посочила в съответния регистър на
дружеството, в дневника за покупки по чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС (т.6, л.404) и в
подадената справка-декларация по ЗДДС за месец декември 2017г., вх. № ******г.
в ТД на НАП офис Хасково (том.6, л.405), като в клетка 41 раздел "Б"
- "ДДС с право на пълен данъчен кредит" бил посочен размер 1200лв., вместо нула. Част от представените
от подсъдимия фактури нямали икономическа логика, отразената в тях цена на
доставка била по-висока от пазарната. Тъй като дружествата посочени като
доставчици на „*****, били реално регистрирани, нито чрез счетоводния софтуер,
нито по друг начин, св. М. могла да осъзнае неверността на фактурите давани й
от подсъдимия. Използването на неистинските фактури през отделните данъчни периоди
по ЗДДС за 2017г. и посочените в тях плащания, довели до завишаване на
осчетоводените разходи на **** за данъчната 2017г., с 58 285 лв. Според
отразеното в счетоводството базиращо се на представените от подсъдимия фактури,
включително гореописаните, разходите
възлизали в общ размер на 87 367 лв. който
бил посочен в ГДД на дружеството за 2017 г., подадена св. М. на 29.03.2018 г. в
ТД НАП-Хасково, с вх.№ *****, в която били посочени непълни приходи в размер на
97 662.47 лв. и отразен резултат като счетоводна печалба в размер на 10 295.74лв.
върху който се дължал 10% корпоративен данък. Със Заповед за възлагане на
ревизия № ***** г., изменяна със Заповеди ******., било възложена ревизия на ****
****, с предмет корпоративен данък за периода 22.01.2016г. -31.12.2016г. и ДДС
за периода 09.03.2016г. - 31.05.2017г.. Ревизията приключила с Ревизионен
доклад № ****** (т.2,л.25-46) и ******. (т.2, л.47-53), връчен електронно на
дружеството на подсъдимия на 08.02.2018 г. / т.2 л.54/. След това със Заповед
за възлагане на ревизия № ****** ,
изменена със Заповед № ****., (т.4, л.3, л. 6 ), било възложено на екип от
данъчни инспектори, да извършат нова ревизия на дружеството на подсъдимия. Ревизията
се извършила от св. Е. Ц., освен него в ревизиращия екип били включени св. Е. Д.
и св.Ж. В., била с предмет корпоративен данък за периода 01.01.2017г.
-31.12.2017г. и ДДС за периода 01.06.2017 г. -31.12.2017 г., като завършила с Ревизионен
доклад № ***** и Ревизионен акт № *****., връчен електронно на дружеството на
подсъдимия на 30.10.2018 г. В хода на ревизият,а били изготвени Искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ и от
трети лица, като на дружеството на подсъдимия били връчени електронно две искания
№ ****** и № ****. Ревизираното лице представило документи, ревизията била
проведена по общия ред. Част от съконтрахентите му били регистрирани в други
населени места което наложило да им бъдат изпратени искания за представяне на
документи и писмени обяснения (ИПДПО). Били извършени и насрещни проверки на
част от дружествата, посочени като доставчици на ревизираното. При ревизиите,
по отношение на **** ***, посочен като доставчик по фактура № ***. било
установено, че такава фактура не била отразена в дневниците за продажби на доставчика.
На адресът му за кореспонденция не било открито лице за контакт и не постъпили
документи или обяснения от дотавчика. От справка в търговския регистър се
установило, че представляващ дружеството доставчик бил М. М. И., който не бил
намерен и от справката за задгранични пътувания се установило, че към датата на
издаване на фактурата се намирал извън страната (т.2 л.101). По отношение на ****,
посочено като доставчик по фактури №№ ****., ***.; ****.; ****.; *****. и *****., св.А. Г. вписана като *****
от 09.02.2017г. (т.2 л.105) посочила, че не издавала фактура № *****., а за фактури
*****. и ***., че били издадени но невключени в дневника за продажби и за тях същия
месец се издали кредитни известия понеже стоката не била предадена на купувача.
От служебните масиви на НАП било установено, че фактури № ****., № ****. и ****.
също не били включени в дневника за продажби на доставчика, за съответния
данъчен период. Установено било, че **** на капитала на ***** бил св. С. М. П.
и той, така и съпругата му св. Г. и предишния **** на дружеството Е. П. заявили,
че не знаели да са издавани посочените фактури. По отношение на **** посочено
като доставчик по фактури № ****. и № *****., фактурите били отразени в
дневниците на доставчика, но на адресът му не било открито лице за контакт и
при ревизията не постъпили документи или обяснения. От справка в търговския регистър
било установено, че от 07.03.2017г. **** дружеството бил св.З. Х. който заявил,
че придобил дружеството от лице на име
„К.“, като отрекъл да подписвал и издавал фактурите. В същата насока са и
твърденията на предишния *** на дружеството св.К. Й. който отрекъл да познава
подсъдимия и да е имал отношения с фирмата му, като посочил че през 2016г. продал дружеството си
на св. В. В.. Последния отрекъл въобще да
знае за дейността на дружеството доставчик и заявил, че не знаел как и
кога го придобил. При ревизията се извършила насрещна проверка в счетоводството
на *****, посочено като доставчик по
фактури № ****.; № ****.; № *****.; № *****.; № ****., № *****. и № ****.,
съгласно които предмет на доставка била царевичен силаж. Установено било, че тези
фактури били издадени върху типова бланка, различна от ползваната от
кооперацията и в тях неправилно било посочено името на представляващия, която
вместо „Т." ( т.2, л. 103) била посочена като „Т.“ (т.2, л.59). От
сдружението били представени изисканите документи. Установило се, че фактура № ****.
била издадена на ***** за наем на земеделска земя за стопанската 2016г./2017г.
за сумата 1 702 лв. и към нея издаден ПКО за същата сума, отразен в
счетоводните регистри –„Дневник на сметка 501“. Фактура № ****. била с
получател ***** за продажба на царевичен силаж на стойност 12 806.64лв. ,
заприходена в „Дневник на сметка 411". Фактура № **** била издадена на
същата дата, с получател *****, за наем на офис №15 и заплащане на
електроенергия, за сумата 110.52лв., осчетоводна в „Дневник на сметка 411".
Фактура № ****. била с получател И. И. **** за наем на офис № 19 и заплащане на
електроенергия, за сумата 69.08лв., осчетоводена в „Дневник на сметка 411".
На 25.09.2017г. били издадени и следващите три фактури - № **** с получател *****,
за заплащане на електроенергия в размер на 36.10 лв., № 2623, на ***** за наем
на партер помещение и заплащане на електроенергия в размер на 300 лв. и Фактура
№ **** с получател С.Г. ***, за авансово
плащане на наем на партер-магазин, в размер на 194.40лв. И трите фактури били осчетоводени
в „Дневник на сметка 411“. *** ***** св. Т. Т. и *** - св. Н. М., отрекли *****
да е имало търговски отношения с дружеството
на подсъдимия, както и използваните от последното фактури да са издадени от тях
и доставките осъществени. ИПДПО били изпратени и до ОД „Земеделие“ - Хасково ,
ДФ „Земеделие“-София, ОДБХ - Хасково,които представили исканите документи,
удостоверяващи извършените плащания към *** и собствеността на животните. От
назначената по досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза /т.2,
л.5-20/ е установено, че за 2017г. от дружеството на подсъдимия, били начислени
89 887.32 лв. задължения към доставчици, разплатени 60 632.32лв. и остатък по кредитно
салдо 752 лв. Според счетоводните записвания, дружеството имало 30 000лв.
задължения към доставчици. Били заприходени 74 085лв. материални запаси по
сметка материали, всички изписани към 31.12.2017г. и приключило годината с нула
материални запаси. Осчетоводяването и документирането на операциите свързани
със стопанската дейност на дружеството, били правилно отразени от счетоводна
гледна точка. Според вещото лице, по фактура
с посочен доставчик ***** в размер на 3600 лв., данъчната основа била 3 000
лв., дължимия ДДС 600 лв., фактурата не е включена в дневника за продажби и в
справките-декларации по ЗДДС на доставчика. По всички фактури с посочен издател ****,
в общ размер 22 860 лв., данъчната основа била 19 050
лв., размера на ДДС - 3810лв. По всички фактури с посочен издател *** в общ
размер 35040лв., данъчната основа била 29 200 лв., начисления ДДС 5840 лв.
По фактурите с посочен издател ***** на обща стойност 8442 лв., данъчната
основа била 7035.00лв., дължимия ДДС 1407 лв. Общата стойност на описаните
сделки с посочените доставчици, била в размер на 69942.00 лв. с ДДС, в това
число данъчна основа 58 285лв. и ДДС 11 657 лв. Според вещото лице, поради
липса на документална обоснованост по посочените сделки, със сумата от 58285лв.
следвало да се увеличат приходите на дружеството за 2017г. През същата година от
РА на ДФ "Земеделие“ в полза на *****, били изплатени субсидии по различни
схеми и мерки за подпомагане в общ размер 28 164.94лв., от тях сумата 1830.20 лв.
не била осчетоводена, но била получена от подсъдимия и с нея се увеличавали
приходите на дружеството за 2017г. Сумата от 9500 лв. по договора за покупко - продажба
на животни от 20.10.2017г. , също не била осчетоводена като приход, данъчната й
основа от 7916.67лв., следвало да се вземе предвид като такъв за определяне на
окончателния размер на корпоративния данък и върху нея се начисли ДДС в размер
на 1583.33 лв. за съответния период. В подадената ГД по ЗКПО на дружеството за
2017г., били декларирани 97662.47лв. приходи, 87 367.00лв. разходи, 10295.74лв.
печалба върху която се следвал корпоративен данък от 10%. Следвало обаче
финансовия резултат да се увеличи с получените неосчетоводени суми - 1830.20лв.
субсидията от РА ДФ "Земеделие" ; 7916.67лв. данъчната
основа от продажба на животните и 58 285 лв. документално необоснованите
осчетоводени разходи по описаните по-горе фактури с невярно съдържание и с тях
се увеличи печалбата за 2017г. която е в размер на декларираната, плюс
посочените суми, върху която се дължал Корпоративен данък за 2017г. в размер на
8932.73лв. главница и 513.63лв. лихва. По посочените фактури за привидните
сделки, съгласно заключението на вещото лице дължимия ДДС за 2017г. бил главница
14 456.36 лв. и лихви 1607.90лв., а общия размер на дължимите данъчни задължения
-корпоративен данък и ДДС за 2017г. бил главница 23 389.09лв. и не бил
заплатен.
Описаната
фактическа обстановка, се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото
лице по съдебно счетоводната експертиза, прочетените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, предявените фактури. Посочените
доказателства са конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, установяват
приетата фактическа обстановка и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, поради което съдът ги
кредитира и обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, което също
кредитира.
ДДС е косвен
данък, с който се облага стойността която всеки стопански субект при дейността
си, добавя върху закупените от него стоки, суровини или услуги в резултат на
тяхната преработка с цел препродажба, или тяхната препродажба. ДДС се начислява
върху стойността на продаваните стоки и услуги на всеки етап от трансформацияем от суровина, до стока или
услуга, за нуждите на краен потребител. Всеки стопански субект регистриран по
ЗДДС, приспада платеното ДДС за своите покупки, от полученото ДДС за своите
продажби и разликата внася в бюджета. Резултатът за данъчния период, е разликата
между общата сума на данъка който е изискуем от лицето за този период и общата
сума на данъчния кредит за който е упражнено правото на приспадане през същия период.
Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата е за внасяне и
обратното. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период.
ДДС се декларира чрез справки-декларации които ДЗЛ съгласно чл.125 от ЗДДС
представя пред данъчната администрация до 14-то число на месеца, следващ
данъчния период. Доставките на стоки по смисъла на ЗДДС се описват в
счетоводните регистри по чл.124 от ЗДДС, както и придружаващите ги декларативни
документи. Издадените през данъчния период фактури или други данъчни документи
от търговеца се вписват в дневника за продажбите, а в дневника за
покупки-получените от търговеца данъчни документи по които е получател. Данъчен
кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Правото да се приспадне данъчен кредит може се упражнява за данъчния период,
през който е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода. Приспада
се като задълженото лице включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата
за данъчния период в справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период
и посочи данъчния документ на който се основава, в дневника за покупките. За да
възникне право на приспадане следва да е налице реална доставка, при липса на такава,
не е налице данъчно събитие и не настъпва данъчен дебит или кредит. Съгласно
чл.18 от ЗКПО данъчния финансов резултат се формира след преобразуване по реда
на ЗКПО на счетоводния финансов резултат от дейността през годината, печалбата
е положителния данъчен финансов резултат и данъка е 10% върху нея, като се
декларира по чл.92 от ЗКПО до 31.03 на годината, следваща тази за която се
подава декларацията.
В случая при
установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.255 ал.3
вр.ал.1 т.2, т.6, т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК в чието извършване е обвинен и за
което го призна за виновен и осъди. От обективна страна е безспорно, че
подсъдимия като ***** на местното юридическо лице ***** е годен субект на
посоченото престъпление което осъществил чрез посредственото извършителство на ****
св.М.. Последната попълвала както ГДД по чл. 92 от ЗКПО на дружеството, така й справките
декларации по ЗДДС и дневиците за покупки, за съответните периоди и без да
съзнава отразила неистинските и неверни фактури, предоставени й от подсъдимия.
Така с действията си последния избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения, в особено големи размери- в общ размер 23 389.09лв., от които данък
в размер на 14 456.36лв. по ЗДДС и 8932.73лв. по ЗКПО, като за първия вид данък
в данъчните периоди по ЗДДС от март 2017г. до декември 2017г. вкл., използвал
при счетоводното отразяване на дружеството неистински фактури в резултат на
които чрез св. М. съставил и използвал документи с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите- дневници за покупки по
чл.124 ал. 1 от ЗДДС, а чрез тях и в справките -декларации по чл.125 ЗДДС и без
да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла
на чл. 25 от ЗДДС, приспаднал неследващ се данъчен кредит. Едновременно с това
неправомерно завишавайки разходите, потвърдил пак чрез св. М. неистина и
укривайки доходи затаил истина за данъчната 2017г. по ЗКПО в подадената пред ТД
на НАП Пловдив, офис Хасково декларация по чл 92 ЗКПО. Общия размер на данъка, надхвърля критерия от
12 000 лв. за данъци в особено големи размери по чл.93 т. 14 НК , което също
е обективен признак на престъплението а последното е продължавано по смисъла на
чл. 26 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината, установен от действията му .
Подсъдимият Т.С.Г.,
е роден на ***г***, **** гражданин, *****, *****, със *** образование, ****, ****,
с ЕГН **********,***, характеристичните му
данни не са негативни, в личната си декларация посочил, че няма семейство,
имущество и доходи. За престъплението за което съдът призна подсъдимият за
виновен, е предвидено наказание от 3 до 8 години „ лишаване от свобода“ и
кумулативно „конфискация“ на част или цялото имущество на виновния. При
определяне на наказанието, съдът отчете отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелств,а за каквито прие продължителния период на осъществяване на
деянието това, че размерът на данъчното задължения надхвърля обективния признак
„особено големи размери“ и това, че през месец юли 2019 г. продал фирмата си на
св. Д., но последното е след като ревизионният акт е връчен на дружеството по
електронен път докато подсъдимия бил *** и за него съществува отговорността по
чл.19 от ДОПК. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, обстоятелството че е **** и като млад
човек е създал и поддържал реално животновъдното стопанство, а до извършване на
престъплението се стигнало поради надценяване на обстоятелствата свързани с
отглеждането на животните единствено на ясла, което довело до завишаване на
разноските за тях, изразеното желание за заплащане на данъчното задължение като
в тази насока е и обстоятелството, че вече веднъж превел по сметка на НАП през месец
март 2018г., сума от над 16 000 лв. Ето защо съдът прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелство и му определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като го осъди на 1
година „ лишаване от свобода“ и не му наложи и по – лекото кумулативно
предвидено наказание „ конфискация“. На осн. чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнение на наказанието „ лишаване от свобода“ за срок от 3 години, предвид
чистото съдебно минало на посъдимият и като отчете, че за постигане целите на
наказанието, поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да
изтърпи това наказание ефективно, като на
осн. чл.189 ал.3 от НПК го осъди да заплати направените
разноски в размер на 969 лв. по сметка на ОСлО при ОП – Хасково, а за
веществените доказателства - оригинали на фактури, постанови да останат по
делото в срока на съхранението му или се върнат на заинтересованите учреждения,
юридически или физически лица, при поискване . С така постановената присъда
съдът намери , че ще се постигнат целите на чл. 36 от НК. Мотивиран така
съдът постанови присъдата си .
Съдия: