РЕШЕНИЕ№
гр... София, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и втори ноември …………………...…………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Доротея Кехайова.……….........
... мл.с.Светослав Спасенов….......
при секретаря... Албена Ламбева……………………………..….….……… в присъствието на
прокурора......... Иван Кадев.................................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4365 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест и допълнителни
съображения към него, срещу присъда постановената на 13.11.2017
год. по НОХД № 10971/2013 год. по описа
на СРС, с която подсъдимия К.Б.П.
е бил признат за
невинен в извършване на престъпление по по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК и на
основание чл.304 от НПК - оправдан по обвинението.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди
се, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно
изискванията на чл. 304 НПК, като датата на подаване на жалбата не може да води
до извод за това какви са били психични преживявания на пострадалия в резултат
от отправените към него думи и изрази и не може да бъде аргумент за това, че не
е възбуден основателен страх за осъществяването на закана с убийство. Акцентира се, че поред Тълкувателно решение №
53 от 18.09.1989 г. по н.д. №: 47/89 г., ОСНК не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Посочените от обвинението изрази на подсъдимия: „От тук нататък внимавай
как се предвижваш и се оглеждай, ти си следващият, ще ви избия всичките
смешници и палячовци“, ясно и недвусмислено били отправени към пострадалия Я.,
тъй като подсъдимият започнал употребените изрази в единствено число. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на осъдителна такава.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба и от гражданския ищец Д.К.Я.. Твърди се, че присъдата е
неправилна, постановена при неправилно възприета фактическа обстановка и при
нарушения на процесуалните правила и в този смисъл се явява и
незаконосъобразна. Моли да същата да се отмени, като се постанови друга, с
която да се признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да се
уважи предявения граждански иск в пълния му размер от 3000лв.
В съдебно заседание протеста се
поддържа. Прокурорът моли да се отмени присъдата и се постанови нова, като се признае
подс П. за виновен в извършено от него деяние по чл.144, ал.3 от НК, по мотиви
и съображения изложени подробно в протеста и допълнението към него.
В съдебно заседание гражданския
ищец не взема становище по жалбата. Същият не се отзовава на поименното
повикване, като едва след изслушване на съдебните прения и приключване на
съдебното заседание е заявил, че присъства ва залата.
Защитникът моли да се
потвърди постановената присъда, като обоснована, правилна и законосъобразна.
Протестът, на представителя на държавното обвинение счита за неоснователен и
недоказан. Смята, че и гражданският иск следва да бъде оставен без уважение. СРС
правилно бил преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и постановил
законосъобразен и обоснован съдебен. Подробно, в мотивите към присъдата, съдът
съобразил събраните доказателства, включително и показанията дадени от лицето,
което твърди да е пострадало от действията, или думите на подсъдимия. В
протеста се съдържали две или три твърдения, но изобщо и по никакъв начин не са
обсъдени останалите събрани доказателства – гласни, писмени, които категорично
оборвали обвинителната теза. Дори в съдебно заседание пред въззивната инстанция
не били коментирани в подробности, събраните доказателства от
първоинстанционния съд. Свидетелските показания на пострадалото лице освен, че
били вътрешно противоречиви, противоречали и на останалите събрани
доказателства по делото. Моли съдът да приеме, че на първо място е налице
несъставомерност и недоказаност на вмененото на подсъдимия престъпление. Същият
не бил извършил деянието, за което е обвинен. Дори да е имало разменени реплики
между подсъдимия, пострадалото лице, или други лица – свидетели, то в никакъв
случай не били събрани доказателства за осъществен състав на престъплението по
чл.143, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Ако съдът счете, че са налице основания
за погасяване на наказателното преследване, поради изтичане на погасителната
давност, то моли да се прекрати производството и на това основание.
Подсъдимия се присъединява към становището на защитника.
Твърди, че е невинен.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни в по-голямата им част фактически и правни
изводи. Установено е, че подс.К.Б.П. е роден на ***г. в гр.София, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, живущ ***.
По силата на сключен трудов договор № 0213/18.11.2010 година ЕООД“ Международни
услуги за охрана и сигурност“ е назначило на длъжност „охранител“ св. Д.К.Я.
без да е посочен обект на охрана. С допълнение към ТД от 28.01.2011г. Я. бил
назначен на длъжност „Организатор на охрана“. Със Заповед от 26.09.2011г. на управителя
на дружеството той бил определен за отговорник за оръжие на обект “Петрол“АД, с
който охранителната фирма имала сключен договор за охрана. Охранителното
дружество изготвило Правилник за пропускателния режим в обектите на „Петрол“АД,
в който бил регламентиран и пропускателния режим в централен офис на
„Петрол“АД, находящ се на бул.Черни връх № 43. Със Заповед от 03.01.2011г. на
изп.директор на „Петрол“АД било наредено на охранителната фирма да осигурява
достъп на Д.Е.и членове на неговото семейство до административна сграда на
бул.Черни връх № 43. Забранен бил достъп до сградата на външни лица - гости на Д.Е.,
както и на външни охранителни фирми. С тази заповед били дадени и широки
правомощия на управителя на охранителната фирма и неговите служители по тяхна
преценка да отказват достъп и да не пропускат до административната сграда лица,
за които има съмнение, че ще нарушат обществен ред и вътрешни правила. До месец
април 2011 година св. К.работил в структурата на „Петрол“АД, когато трудовите му
отношения с дружеството били прекратени. До този момент той осъществявал
трудовата си дейност в офис на дружеството находящ се на бул.Черни връх №43,
като напускайки работно си място оставил там лични вещи. Свидетелят бил наясно
с издадената Заповед на изп.директор на „Петрол“АД касаеща пропускателния режим
в сградата и уговорил със св.С.Й.дата на която може да прибере от централен
офис на фирмата личните си вещи. На 07.12.2011г. около 10.00 часа св. К.заедно
с управляван от подсъдим автомобил Тойота „Ланд круйзер“ спрели на КПП
разположено на бул.Черни връх, но тъй като никой не ги чакал съобразно
уговорката се отправили към входа за автомобили, на който пропускателния режим се
контролирал чрез автоматична врата с дистанционно управление.
На смяна като охрана в „Петрол“ АД в този ден
бил пострадалия, заедно със св.М.К.. Пред входа на сградата се намирал и св. П..
В този момент св.Й.влязъл през бариерата с автомобила си, паркирал и се
отправил към бариерата. Св. К.също слязъл от автомобила и се отправил към
бариерата, а подсъдимия останал на шофьорското място. Между двамата свидетел
протекъл разговор на английски език на висок тон, като св. Й.отказал охраната
да пусне подсъдимия с неговия автомобил на територията на дружеството. След
като не е получил разрешение св. К.се върнал в автомобила управляван от
подсъдим и напуснали територията на Петрол АД. На 15.12.2011г. св.П. подала
жалба до СРП срещу св. К.и подсъдимия в която описал изразни средства които
били използвани от последния и заплашителни действия от страна на св. К.срещу
него и неговите охранители, като посочил, че изпитва основателен страх за
здравето и живота си. На същата дата и св. Я. подала жалба до СРП срещу св. К.и
подсъдим в която изложил идентични обстоятелства с тези от жалбата на св.П..
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в показанията
на свидетелите и от писмените доказателства и доказателствени средства,
включително комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични справки относно лицата св.П./л.56-61 и св.Я.
/л.63-68/ от вещи лица К.и Г., съдебноспихиатрична експертиза на св.Я. са
направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно
е твърдението на прокурора, че употребените думи и изрази са достатъчни, за да
осъществят състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал.
1 от НК. Въззивният съд намира, че е недоказано подсъдимия да е обективирал
съставомерно поведение, насочено към възбуждане на основателен страх у св.Я. и то
по начин, който да създава впечатление за сериозност на намерението. Безспорно
установено по делото е, че на процесната дата св.Я. е имал качеството
"длъжностно лице" по смисъла, чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК,
тъй като, му е била възложена работа от «Международни услуги за охрана и
сигурност» ЕООД, свързана с пазене на чуждо имущество, собственост на „Петрол“
АД. По категоричен начин е доказано, че подсъдимия и св.К.са поискали да влязат
с автомобила в охраняваната територия към административната сграда на бул.“Черни
връх“ № 43. Безспорно установено е, че не са били допуснати и това е довело до
вербално пререкание. По делото не са събрани никакви доказателства подс.П. да е
автор на инкриминираният израз "Ще ви избия всички смешници и палячовци“, въз
основа на който се основава обвинението за закана с убийство. Гражданския ищец Я.
възпроизвежда реплики: "Смешници, палячовци, какви се правите вие, ако
искам ще вляза с портала, никой не може да ме спре.Ще ви таковам ..майката, не
може да ме спрете. А ти дългия педераст/към Й./, за какъв се мислиш, на какъв
се правиш ти бе", „“Ще отида, ще те изчакам пред офиса до един час, ще те
пребия и ще ти сера в устенцата“, „На какви се правите, ще ви таковам майката
,„ „Вие ще се следващите, ти ще се следващият. Тук ако искаме можем да влезем с
портала, не може да ни спрете, смещници, палячовци, боклуци“. Св. П., който е бил пряк ръководител на Я., твърди,
че е възприел репликата "Кажи на дългия, че ще му ******, ще го пребия“. Св.
К., колега на гражданския ищец не пресъздава конкретна заплаха произнесената от
подсъдимия. Видно от приобщените в хода на съдебното следствие показания на
този свидетел заплахи са били отравяни към св.Й., но не и по отношение на Я.. С
оглед на това по делото не е доказано активно поведение на подсъдимия, сочещо,
че вербално е изразил намерение да отнеме живота на гражданския ищец. Обвинението
е инкриминирало изрази на подсъдимия: „От тук нататък внимавай как се
предвижваш и се оглеждай, ти си следващият, ще ви избия всичките смешници и
палячовци“, но както бе посочено доказателства относно втората част от израза
не са събрани, а първата, дори и да е била насочена персонално към св.Я., не
обосновава съставомерност по чл.144, ал.3 от НК. Това е така, защото видно от
цитираните по-горе реплики, според свидетелите подс.П. е отправял такива към
присъствалите лица за физическа саморазправа, но не и за убийство. Подсъдимия е
нямал личен конфликт с гражданския ищец, а е влязъл във вербална комуникация с
присъствалите лица, поради отказът св.К.да бъде допуснат с автомобила в
охранявания обект. Св.Кидилери заявява, че не е възприел реплики отправени от
подсъдимия към гражданския ищец. Подс.П. също отрича да се е заканвал с
убийство. Въпреки, че обясненията му могат да бъдат приети като защитна теза,
при липсата на доказателства за обективирани реплики с посоченото от прокурора
съдържание, поведението на подсъдимия не е съставомерно по чл.144, ал.3,
вр.ал.2, вр.ал.1 от НК.
Твърдението
в протеста, че наличието на основателен страх се доказва от заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебнопсихиатрична експертиза на Я., според което пострадалият към момента на
инкриминираното деяние е бил в състояние на остра реакция на стрес и
поведението на подсъдимото лице е предизвикало основателен страх, не налага
извод за необоснованост на присъдата. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение
№ 53 от 18.09.1989 г. по н.д. №: 47/89 г., ОСНК не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи, но в случая е недоказано от обективна страна да е
отправена такава закана.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста и жалбата на
гражданския ищец са неоснователни. В хода на производството не са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че
подс.П. е извършил престъплението за които е предаден на съд. Районният съд
правилно е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е постановил
законосъобразен и обоснован съдебен акт. Изложените в протеста твърдения не
кореспондират със събраните доказателства, а в жалбата на гражданския ищец не
се съдържат конкретни такива. При установената несъставомерност на поведението
на подс.П., гражданският иск е бил отхвърлен законосъобразно.
С оглед на това въззивният съд намира, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло. Наведените с протеста и въззивната
жалба на гражданския ищец доводи за нейната незаконосъобразност и
необоснованост са неоснователни.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
13.11.2017 год. постановената по НОХД №
10971/2013 год. по
описа на Софийският районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.