Р
Е Ш Е
Н И Е
№260060
гр.Пловдив, 16.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното т.д. №308 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Д.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес-****-адв. В., против
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“№2.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ***г.
около 7,30ч. в гр. ***, на кръстовището на *** и ***, неидентифицирано МПС, с неизвестен водач, при
преминаване на кръстовището не е спазило необходимата дистанция, засякло е и е
препречило траекторията на движение на *** „Исузу“, модел „Новосити“ с рег.№****,
управляван от Н.Т., при което последният задействал спирачната система с цел
извършване на екстрено спиране и в резултат на това настъпило ПТП. Поради
извършената маневра и рязкото спиране на превозното средство, ищецът, който бил
пътник в ***, паднал и се ударил в метална дръжка, вследствие на което получил
телесни увреждания- счупване на носни кости /фрактура осса назалия/, контузия
на главата, две разкъсно-контузни рани на главата и охлузвания по носа. Сочи
се, че за събитието бил съставен констативен протокол за ПТП №***. По
отношение на водача на *** имало издаден АУАН №***, но се твърди, че
основанията за постановяването му не са в причинна връзка с процесното
произшествие. Поддържа се, че единствена причина за настъпване на ПТП са
извършените нарушения на разпоредби на ЗДвП от страна на водача на неизвестното
МПС. Изложено е, че след инцидента ищецът постъпил в УНГ Клиника към ***,
където била установена фарктура в областта на носните кости, наложила
извършване на оперативна интервенция. На 04.11.2018г. същият бил изписан от
болничното заведение за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни
условия, с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и извършване на
контролни прегледи. С оглед претърпените телесни увреждания и периода на
възстановяване, на ищеца се наложило да ползва отпуск по болест за общо 34 дни.
Заявява се, че процесното пътно-транспортно произшествие е оказало силно
негативен ефект върху ищеца, за продължителен период от време същият бил
затруднен в ежедневието си, не можел да се храни нормално, приемал само течни
храни, а това довело до много неудобства, до отслабване на организма и отпадналост.
Затруднен бил говорът му, поради което изпитвал притеснения в общуването. Наред
с това, в резултат на инцидента ищецът преживял силен стрес и уплаха,
притеснявал се да се движи свободно из улиците на града, започнал да се буди
посред нощ от кошмарни сънища, станал сприхав и избухлив спрямо околните.
Поради проведеното оперативно лечение, по лицето на ищеца имало груби
оперативни белези от поставените хигургически шевове, което допринасяло за
изпитвания дискомфорт. Твърди се, че освен описаните неимуществени вреди ищецът
е претърпял и иимуществени такива в размер на 69,38лв., представляващи
направени разходи за лечение, медикаменти и медицински прегледи. Изложено е, че
ищецът е предявил претенции пред Гаранционен фонд, който с писмо
изх.№24-01-5/28.03.2019г. му отказал изплащане на обезщетение, като мотивирал
отказа си с липса на напълно установено основание на претенцията и размер на
причинените вреди.
Ищецът счита, че претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди подлежат на обезвреда, поради
което моли съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен
фонд да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП,
както и сумата от 69,38лв.- дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени от същото увреждане, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 03.04.2019г. /датата на изтичане на законоустановения срок за
определяне и изплащане на обезщетение/ до окончателното им изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Гаранционен фонд, с който се оспорват предявените искове по основание
и размер. Поддържа се, че спрямо ищеца не е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и поради това не може да се търси отговорност на ГФ на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ. Оспорва се изцяло описания механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че вина за ПТП има единствено ищецът,
който не е предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си
безопасност като пътник в ***- не се е държал достатъчно здраво за
предназначените за това места. Наведени са и твърдения, че настъпилото ПТП се
дължи на случайно събитие спрямо водача на ***, тъй като неизвестният
автомобил, навлизайки внезапно в лентата на движение на ***, се е явявал
непредвидимо за него препятствие. Ответникът поддържа, че представеният
констативен протокол няма качеството на свидетелстващ официален документ, тъй
като не материализира удостоверително изявление на своя издател и поради това
не се ползва и с материална доказателствена сила. Освен това счита размерът на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишен и
некореспондиращ на критерия за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД и
трайната съдебна практика.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът оспорва възраженията и твърденията на ответника.
Сочи, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране
отговорността на ГФ, доколкото на ищеца са нанесени неимуществени вреди
вследствие телесни увреждания от МПС, което е напуснало местопроизшествието и
не е установено. Намира за неоснователни възраженията на ответника, че причина
за настъпилото събитие е поведението на пострадалия. Поддържа, че инцидентът е
настъпил по вина на водача на лекия автомобил, а ищецът е изпълнил всички
разпоредби и изисквания, касаещи безопасно пътуване в ***. Намира за
неоснователни и твърденията на ответника за случайно спрямо водача на ***
събитие. Поддържа още, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД,
и трайната съдебна практика по сходни казуси. Съображения по спора са развити в
писмено становище на адвокат В.- пълномощник на ищеца. Претендират се разноски
и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издаден от органите на МВР, на ***г. в 7,30 ч. в гр. *** на кръстовището
на *** и *** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници- неидентифицирано МПС, управлявано от неизвестен водач,
и *** „Исузу“, модел „Новосити“, рег.№****, управляван от Н. Т., при което е
пострадал ищецът Н..
Представена е по делото медицинска документация, от
която се установява, че на ****г. в 11,01 ч. Д.Н. е постъпил за лечение в УНГ
Клиника при ***, поставена му е диагноза- фрактура осса назалия, извършена е на
***г. оперативна интервенция и на 04.11.2018г. е изписан с подобрение. На ищеца
е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода ***г.- ***г.
От приетото съдебномедицинско удостоверение № ***г., издадено
в отделение Съдебна медицина - *** след преглед на ищеца, е видно, че на същия
е било причинено счупване на носа, контузни рани, охлузване по носа.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р И.Д., от чието заключение, изготвено след запознаване с приетата
по делото медицинска документация и преглед на ищеца, се установява, че при
станалото на ***г. пътнотранспортно произшествие Н. е получил счупване на
носните кости, охлузвания и разкъсно-контузни рани на носа и горната устна,
които отговарят да са причинени при удар в твърд тъп предмет, какъвто е
металната дръжка на ***. Приложено е хирургично лечение на травмите под обща
интубационна анестезия, ищецът е престоял в УНГ Клиника за 4 дни, след което е
проведено домашно лечение в следващите 30 дни при назначен облекчен режим и
тоалет на носа с промивки и стимулиращ регенерацията унгвент. При настъпване на
травмата ищецът е получил болка и кървене, като и към настоящия момент са ясно
видими белезите от раните, но няма нарушения във физиологията на носа. Според
заключението, причинените увреждания са нарушили способността на Н. да
изпълнява определени дейности в ежедневието- тоалет на лице и устна кухина, хранене
за периода на възстановяване, като този период е с продължителност 3-4 седмици,
което кореспондира с дадените 30 дни за домашно лечение. Посочено е, че
съществува причинно-следствена връзка между ПТП, получените травматични увреждания
и направените разходи за лечение .
Прието е и заключение на САТЕ, с вещо лице инж. В.С., което
съдът кредитира, като обективно, професионално изготвено и неоспорено от
страните. В заключението е направен анализ на конкретната пътна ситуация и е
приет за вероятен следния механизъм на ПТП: водачът Н. Т. е управлявал ***
„Исузу“, модел „Новосити“ с рег. №****, в който е пътувал ищецът, по източното
платно за движение на *** в гр. ***, в посока от юг на север; водачът спрял на ***,
след което потеглил в посока север, като от най-дясната лента навлязъл в
лявата- средна пътна лента на платното за движение; на около 50 м от
кръстовището с *** неизвестен автомобил също навлязъл отляво надясно в пътната
лента пред ***; водачът на *** възприел неизвестния автомобил, който при
променящ се светофарен сигнал от зелено на жълто при навлизане в кръстовището
започнал да спира; Т., който възприел опасността от сблъсък, също задействал
спирачната система, като при спирането вследствие на инерционната сила тялото
на Н. продължило движението си напред и се ударило в интериорен предмет от
салона на ***. Според заключението, причина за възникване на произшествието,
съотв. за спиране на ***, довело до залитане на пътник и нараняването му, е
начинът на управление на неизвестния автомобил от неговия водач, който е
започнал спиране и е станал възможен за възприемане от околните, като спиращ
вътре в кръстовището. Причина за спирането на ***, довела до залитането на
пътник, може да е и рязкото спиране на *** от неговия водач, поради неспазване
на дистанция с предно движещото се МПС и/или неправилни технически действия на
водача на ***, като е задействал спирачната система по небезопасен начин за
пътниците. Същевременно обаче експертът е посочил, че при неспиране на ***, поради
пресичане на траектории, би настъпил удар в предната част на *** със задната
част на неизвестния автомобил, като при подобен удар политане и/или падане на
пътник/пътници в *** най-вероятно отново би настъпило. Относно действията или
бездействието на ищеца, довели до настъпване на вредите от ПТП, в заключението
е изложено, че не може еднозначно да определи дали те щяха да настъпят, ако
водачът на *** бе спрял с по-малко спирачно закъснение. Техническата възможност
пътник в спиращ *** да политне напред и да достигне предмети от салона на ***
зависи както от спирачното закъснение на ***, задавано чрез промяната на
скоростта от водача, така и от физическото състояние на пътника, неговия ръст,
мускулатура, позиция на тялото, контактна повърхност с площи от ППС.
За установяване на твърденията претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП по делото са събрани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля Н. К. К..
Свидетелят депозира показания, че посетил ищеца в
болничното заведение, където е бил приет за лечение, в деня след инцидента. Д.
имал счупване на носа, разкъсване на горната устна, ударен бил и в челото,
имало оток по него, оплаквал се от главоболие и болки в областта на счупването.
Разказал, че пътувал на задната седалка в ***, когато шофьорът рязко спрял, а
той изхвърчал от седалката и се ударил в метална тръба. По време на болничния престой
ищецът бил опериран, а след това лечението продължило в домашна обстановка.
Лекарят препоръчал да се правят ежедневни промивки на раната и да се маже с
крем. Свидетелят твърди, че около месец ищецът не бил на работа. След инцидента
изпитвал притеснение да пътува в ***, през възстановителния период не излизал
от дома си, по лицето му личали белезите от операцията, имал лепенки по носа и
се чувствал неудобно. Н. бил много разочарован от постъпката на шофьора на ***,
който не му оказал съдействие. Помогнали му хората, които били на ***, където
слязъл, обадили се на тел.112 и след това бил откаран с линейка до болницата.
По делото е постъпил изискания от РЦ 112- *** аудиозапис
с входящите обаждания по повод въпросния инцидент, чието съдържание е
възпроизведено в протокола от съдебно заседание на 27.05.2020г. Установява се от
него, че на ***г. около 7,30ч. са получени 2 сигнала на ЕЕН 112 за настъпилото
пътнотранспортно произшествие на кръстовището- *** и *** в гр. ***, при което е
пострадал човек- паднал в *** с кръвотечение от носа.
В хода на производството са изслушани показанията на
свидетеля на Н.З. Т., управлявал ***, в който е станал процесният инцидент. Същият
сочи, че *** се движил със скорост около 30 км/ч по средната лента на платното
за движение на ***, когато лек автомобил го изпреварил и излязъл пред него.
Помислил си, че автомобилът ще премине през кръстовището, но при смяната на
сигнала на светофара в жълто той внезапно спрял, при което се наложило рязко
спиране на ***, за да се избегне удар в колата. Свидетелят не знае къде се е
намирало пострадалото момче, нито как е пострадало, хората от *** казали, че се
е ударило в метална пръчка.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията
на свидетеля по отношение механизма на инцидента, като счита, че същите са
достоверни и описват непосредствените му възприятия, а и реакциите му
вследствие на възприетото като опасност движение на излязлото пред него МПС-лек
автомобил.
Освен това по делото е разпитан и Р.К.С., който е един
от *** на ***, посетили мястото на произшествието. Свидетелят твърди, че
съставения *** е *** от него, като към момента на изготвянето му другият
участник в ПТП не е бил известен, никой от присъстващите не е могъл да го
индивидуализира.
Изискана е по делото административно-наказателната
преписка по съставения на водача на ***- Н. Т. АУАН №*** и издадено наказателно
постановление от ***г. Видно от последното, от Т. са били извършени нарушения
на правилата за движение по пътищата- по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП и
чл.123, ал.1, б.Б от ЗДвП, състоящи се в неизпълнение за
задълженията като участник в ПТП от *** да уведоми компетентната служба на МВР
и да остане на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР, за
което основание чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП му е наложена глоба в общ
размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
За доказване на претърпените имуществени вреди вследствие
на увреждането ищецът е представил фактури от 04.11.2018г., 06.11.2018г. и
фискални бонове, установяващи направени разходи за заплатена потребителска
такса, за закупени лекарствени средства и за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, в общ размер на 69,38лв.
По делото не е формиран спор, че на ***г.
ищецът е предявил претенция за обезщетяване пред Гаранционен фонд. С
писмо изх.№*** ответникът е уведомил Н., че отказва да изплати исканото
обезщетение с мотив, че няма доказателства, които да установяват противоправно
поведение на водач на неидентифицирано МПС.
При така събраните по делото доказателства и
установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, в случай на
настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за тези вреди, причинени на територията на Р
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
Разпоредбата на чл. 558, ал.5 КЗ предвижда възможност
увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия размер.
В случая не е спорно, че увреденото лице е насочило
писмена претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение,
при което предявените искове са допустими. За основателността на същите е
необходимо установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки:
настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на Р България, причинено
от водач на неустановен лек автомобил и чието виновно противоправно поведение е
довело до настъпване на застрахователното събитие и причиняването на вреди,
както и наличие на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Видно от приложения по делото констативен протокол за
ПТП от *** на посочената дата около 07,30ч. е настъпило ПТП с участници- ***
„Исузу“, модел „Новосити“, рег.№***, управляван от Н. Т., и неидентифицирано
МПС с неизвестен водач, при което е пострадал ищецът Н..
Предвид изяснения в заключението на АТЕ механизъм на
ПТП, следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на неизвестния лек автомобил, който при
предприемане на извършената от него маневра не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост
на движение- чл.25 от ЗДвП. Без особено значение за причинения вредоносен
резултат в случая е обстоятелството, че от страна на водача на *** „Исузу
Новосити“ не е съобразено изискването на чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като при неспиране
на ***, той би се ударил в движещия пред него автомобил, при което отново би
настъпило падане и/или политане на пътник в ***.
На следващо място, от представената медицинска
документация и изслушаното по делото заключение на СМЕ, което съдът възприема
изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установи по несъмнен начин, че
при пътнотранспортното произшествие на ищеца са причинени описаните в исковата
молба увреждания- счупване на носни кости /фрактура осса назалия/,
разкъсно-контузни рани на главата и охлузвания по носа.
На база констатациите на експерта и изслушаните показания на свидетеля Н. К., които съдът
кредитира, като логични,
убедителни и
съответни на събрания доказателствен материал, се налага извод за доказаност както на свързаните
с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и страдания, неудобства при хранене, при тоалет на лице и устна кухина, негативни психически изживявания на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и
поведението на водача на неизвестния лек автомобил, довело до настъпването на
ПТП.
При
установените по-горе обстоятелства, съдът
приема, че са налице елементите от фактическия състав на деликта, а доколкото по делото се установи, че процесното ПТП е причинено от водач на неизвестен автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е установен, то доказани се
явяват предпоставките по т. 1
от чл. 557, ал.1 от КЗ, пораждащи отговорността
на ответника за репариране на претърпените от ищеца вреди.
Обезщетението, дължимо за търпените от ищеца
неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52
от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на
причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността
и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
По делото се установи, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ищеца са причинени посочените в заключението на СМЕ увреждания, които са били съпроводени с болки, страдания и неудобства,
довели са до ограничаване на социалните му контакти. Лечението на пострадалия е
осъществено в болнично
заведение и е
продължило в домашна
обстановка,
същият е претърпял оперативна интервенция. След инцидента Н. е
бил нетрудоспособен в продължение на около месец, преживеният стрес го е мотивирал да се откаже от придвижването с ***. Няма неблагоприятна
прогноза за здравето на ищеца, не са налице
нарушения във физиологията на носа му, но са останали видими белези по него. Не се доказва
вследствие на увреждането пострадалият да е имал кошмарни сънища или да е
станал сприхав и избухлив, както се твърди в исковата молба. Предвид
установените обстоятелства и
като се съобразят конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния
момент- ***г, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,
съдът намира, че за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди е
необходима сума в размер на 12 000 лв.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се
обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия, което съдът
намира за неоснователно.
Преценката относно приноса за настъпване на
вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за
настъпването му или го е улеснило. В случая не се установи от ответника поведение
на пострадалия, изразяващо се непредприемане на действия за осигуряване на
собствената му безопасност, в причинна връзка с вредните последици, при което
не е налице основание за намаляване на определения размер на обезщетението. Ето
защо, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи за
сумата от 12 000 лв., а до пълния предявен размер от 26 000лв. - ще се
отхвърли, като неоснователен.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищецът е представил фактури и
фискални бонове, които установяват разходи за заплатена потребителска такса и
за закупуване на лекарствени средства на обща стойност 69,38лв. Писмените
доказателства не са оспорени от ответника, като от съдържанието им се
установява, че разходите са направени в периода на оздравителния процес, а
според заключението на СМЕ, закупените медикаменти са във връзка с лечението на
травмите, поради което следва да се приеме, че разноските се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото увреждане и са били наложителни за преодоляване
на неговите последици. Следователно, предявеният
иск за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди е основателен и
следва да се уважи в заявения размер от 69,38лв.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетенията:
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ,
лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл. 497 КЗ- от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията,
предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца /чл. 496, ал. 1 КЗ/ от датата на завеждане на
претенцията. В случая ищецът е сезирал Гаранционния фонд с искане за заплащане
на обезщетения с молба вх. №***г. С писмо от 09.01.2019г. ответникът е изискал
допълнително представяне на документи, а с писмо от 28.03.2019г. е отказал
изплащането на обезщетение. Съобразявайки горната разпоредба и като взе
предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ,
изтича на 03.04.2019г., съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер
на обезщетенията следва да се присъди за претендирания от ищеца период- от
03.04.3019г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете. Видно от представения
списък по чл.80 ГПК и данните по делото, ищецът е направил описаните разноски: 1090
лв.- за внесена държавна такса, 20 лв.- заплатен депозит за свидетел, 150 лв.-
депозит за СМЕ и 100 лв.- депозит за АТЕ или общо 1360 лв., като от тях в
тежест на ответника следва да се възложат 629,64 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ***, адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца
при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В случая, предвид
защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция възлиза в
размер на 1310 лв. - за защита по иска за неиму-ществени вреди и в размер на
300 лв.- за защита по иска за имуществени вреди или общо 1610лв., като от тази
сума ответникът следва да заплати сума в размер на 894,46лв. / с ДДС/,
съобразно уважената част на исковете.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Видно от
представения списък по чл.80 ГПК, ответникът претендира разноски в размер на
185лв., от които 100лв.-заплатен депозит за АТЕ и 85лв.- завишен хонорар за работа
на вещо лице по допуснатата САТЕ, като от данните по делото се установява, че
последно посочената сума не е внесена в определения от съда срок, а и до
настоящия момент, при което не следва да се съобразява при определяне размера
на дължимите разноски. Ето защо, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 53,70 лв.- разноски по делото, изчислени съразмерно на отхвърлената
част от претенцията.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в
размер на 85 лв., дължими от ответника, съгласно определение от съдебно
заседание на 20.01.2021г., и представляващи завишен хонорар за работа на вещото
лице инж. В.С., то, на основание чл. 77
от ГПК, следва да се осъди Гаранционен фонд да ги заплати.
Присъдените на ищеца суми следва да се заплатят на
посочената в исковата молба банкова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№2, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес-****-адв. В., сума в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и
страдания вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в счупване на носни
кости /фрактура осса назалия/, контузия на главата, разкъсно- контузни рани на главата и
охлузвания по носа, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***
в гр. *** на кръстовището на *** и ***, причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство, с неизвестен водач; сумата от 69,38 /шестдесет и девет лв. и
тридесет и осем ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от същото увреждане и изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, считано от 03.04.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 629,64 /шестстотин двадесет и
девет лв. и шестдесет и четири ст./ лв.- разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
12 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№2, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление- ****, сума в размер на 894,46 /осемстотин деветдесет и четири лв. и
четиридесет и шест ст./ лв, представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за
осъществяване безплатно процесуално представителство на ищеца по т.д. №308/2019г.-
Д.Д.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес-**** -
адв. В., да заплати на Гаранционен фонд,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, сума в размер на от 53,70 /петдесет и три лв. и седемдесет ст./
лв.-разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, да
заплати на В.Г.С., с адрес-***, сума в размер на 85 /осемдесет и пет/лв.,
представляваща увеличен хонорар за работата му като вещо лице по т.д. № 308/2019г., невнесен в определения от съда
срок.
Присъдените на ищеца Д.Д.Н., ЕГН **********, суми
да се изплатят от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „***” ЕАД с титуляр Д.Д.Н..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: