Определение по дело №213/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца А. К. К. против О. К. искова молба. В нея ищецът твърди, че с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.06.2002 год.,нот.акт № 38, том ІІ, рег. № 2882, дело № 306/2002 год. по описа на нотариус № 020 на НК, придобил правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ: обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв. 56 на ул. „Р.”, кв. 21 в гр. К., която обособена част съдържа: Магазин със застроена площ 76,16 кв. м., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, разположен на първи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата сграда със застроена площ 84 кв. м., ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв. м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на магазина: горе – жилище на втория етаж, изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – стълбище за втори етаж и двор в имот с кад. № 2460 и граници на имота с кад. № 2460: изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – имот с кад. № 2458. Понастоящем по кадастралната карта и кадастралните регистри имотът съставлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.106.40.1.1., като самостоятелният обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.40, с предназначение на самостоятелния имот: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 76,16 кв.м.; принадлежащи части: 19/42 идеални части от общите части на сградата; ниво: 1, самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 40909.106.40.1.2; стар идентификатор: няма. Ищецът твърди, че от момента на придобиването му го владеел необезпокоявано, като осъществявал пълната фактическа и правна власт върху имота. Считано от 01.10.2013 год. сключил договор за наем за този имот, съгласно който предоставил за възмездно ползване на „М. – М. М.” една част от имота, а другата част от имота се държала от „С. К.”. Твърди, че през м. март 2014 год. бил уведомен от наемателите, че всеки от тях бил поканен от О. К. да освободи доброволно имота и предаде владението на О. К.. От текста на поканата се установявало, че О. К., съгласно акт за частна собственост № 2062/16.11.2007 г., претендирала собственически права върху процесния недвижим имот. Счита, че с тези си действия О. К. му оспорвала правото на собственост, което пък пораждало правния интерес от предявяване на този иск. Поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника Община К., че той-ищецът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №38, том II, рег.№2882, дело №306/28.06.2002г. по описа на нотариус К. Н., а при условията на евентуалност и на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 28.06.2002г. додатата на предявяване на исковата молба – 26.03.2014 г., и на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 01.03.2008г. додатата на предявяване на исковата молба – 26.03.2014 г. Ищецът претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. К.. В отговора се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответникът твърди, че нотариалният акт, с който ищецът се легитимирал в производството като собственик, бил нищожен и нямал правопораждащо действие, поради обстоятелството, че продавачите по същия не били собственици. Твърди, че нотариалният акт № 66, т.І, н.д. № 301, рег.№ 2847/ 2002 г. по описа на нотариус № 020 на НК, с който праводателите-продавачи по процесния договор се легитимирали като собственици, бил отменен по искане на Районна прокуратура – К., с влезли в сила съдебни решения: Решение № 612/02.12.2005 год., постановено по гр. дело № 733/2005 год. по описа на Районен съд, гр. К., потвърдено с решение № 147/07.07.2006 год., постановено по в. гр. дело № 21/2006 год. по писа на Окръжен съд, гр. К. и Решение № 878/01.08.2007 год., постановено по гр. д. № 987/2006 год. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО. Ответникът твърди, че неоснователно било позоваването на ищеца в исковата молба, че е станал собственик на общинския имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 28.06.2002 г. до датата на предявяване на исковата молба, защото в този период по отношение на собствеността на този имот бил налице висящ съдебен процес в периода от 2005 г. до 2007 г. Неоснователно било и позоваването на ищеца в исковата молба, че е станал собственик на имота на основание на придобивна давност за периода от 01.03.2008 г. до датата на предявяване на иска, тъй като такава по отношение на общинския имот, по силата на закон не е могла да тече.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявената искова претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

В производството са предявени в обективно съединени иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 77, ал. 1, пр. 1 от ЗС, а при условията на евентуалност и искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.

Приет е в производството като надлежно писмено доказателство, представеният от ищеца нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 2882, н.д. № 306/ 28.06.2002 г. по описа на нотариус с рег.№ 020 на НК, с район на действие – РС, гр.К.. От прочита на същия се установява, че С. А. К. и К. А. К. са продали на ищеца в настоящото производство А. К. К., недвижим имот, семейна собственост, представляващ обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв. 56 на ул. „Р.”, кв. 21 в гр. К.,която обособена част съдържа : магазин със застроена площ 76,16 кв. м., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, разположен на първи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата сграда със застроена площ 84 кв. м., ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв. м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на магазина: горе – жилище на втория етаж, изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – стълбище за втори етаж и двор в имот с кад. № 2460 и граници на имота с кад. № 2460: изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – имот с кад. № 2458. При съставяне на нотариалния акт е бил представен като документ, установяващ правото на собственост на продавачите -нотариален акта № 66, т.І ,н.д.№ 301, н.рег. №2847 от 2002 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, с район на действие - РС, гр.К..

Представен и приет по делото е и договор за наем от 01.10.2013 г., от който се установява, че е сключен от ищеца в качеството му на наемодател и „М.- М. М.”, в качеството му на наемател, с предмет възмездно и срочно отдаване за ползване на недвижим имот-търговско помещение, находящо се в гр.К., на У.Р.” № *. Приложени към исковата молба и приети са и писма с изх. № 53-00-459/07.03.2014 г. и с изх.№ 53-00-459/07.03.2014 г на О. К., с които наемателят „М.-М.М.” и едно трето лице- „С. К.”, са били поканени в срок, доброволно да освободят имота и да предадат владението му на собственика-О. К..

По делото е приета и схема № 15-163439/27.05.2014 г. на СГКК, гр.К., от прочита на която се установява, че самостоятелният обект в сграда, за който е издадена схемата, има предназначение за търговска дейност, намира се в гр.К., У.Републиканска” № 21, съставлява магазин с площ 76.16 кв.м., ведно с прилежащи 19/24 идеални части от общите части на сградата, и собственик по силата на Акт за частна общинска собственост № 57,т.ХVІІ, дело 3957 от 29.11.2007 г. на СВп,гр.К., е ответникът О. К..

Приобщен към доказателствата по делото е и цитираният Акт за частна общинска собственост № 2062 от 16.11.2007 г., от прочита на който се установява, че на основание чл.2, ал,1, т.7 от ЗОС и на основание решение № 612/ 02.12.2005 г на КРС; решение № 147/07.07.2006 г. на КОС и решение № 878/01.08.2007 г. на ВКС, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.40.1.1 със застроена площ 76.16 кв.м. по КК на гр.К., представляващ част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота с пл.сн. № 2460,кв.56 по ПУП на гр.К., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение,ведно с припадащите се 19/24 ид.части от дворното място в имота с идентификатор 40909.106.40, цялото с площ 108 кв.м. и 19/42 ид.части от общите части на сградата, е актуван като частна общинска собственост.

По делото е прието заверено копие от решение № 612/ 02.12.2005 г., постановено по гр.д. № 733/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което по иск с правно основание чл.431, ал.3 от ГПК /отм./, предявен от Районна прокуратура, гр.К. срещу К. А. К. и С. А. К., е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66/ 27.06.2002, том І,рег.№ 2847, нот.дело № 301/2002 г. на нотариус рег.№ 020 на НК , с който Костадинови са бил признати в режим на СИО за собственици на недвижим имот, представляващ обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв. 56 на ул. „Р.”, кв. 21 в гр. К., съдържаща част от пърÔи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата сграда със застроена площ 84 кв.м.,която част от имота е със застроена площ 76.16 кв.м. и се състои от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв. м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на имота: изток – имот с кад. № 2439 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – имот с кад. № 2458.

По делото е прието заверено копие и от решение №147/07.07.2006 г., постановено по в.гр.д. № 21/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното първоинстанционно решение № 612/ 02.12.2005 г. по гр.д. № 733/2005 г. на КРС.

От прочита пък на прието по делото заверено копие от окончателно решение № 878/ 01.08.2007 г., постановено по гр.д. № 987/ 2006 г. по описа на ІV ГО, ГК на ВКС, се установява, че и цитираното в предходния абзац въззивно решение №147/07.07.2006 г. на КОС, е оставено в сила. ВКС е мотивирал своя акт и с изричния довод, че при влизането в сила на ЗМСМА, /ДВ. бр.77/17.09.1991 г./ процесният имот е бил заварен като държавна собственост, но по силата на §7,ал.1,т.6 от ПЗР на същия закон, характерът на собствеността се е трансформирал в общинска такава.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Намира предявената искова претенция за допустима, но неоснователна. И това е така защото, в производството безспорно се установява, че С. А. К. и К. А. К., в качеството си на продавачи, легитимиращи своето право на собственост в режим на СИО, с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66/ 27.06.2002, том І,рег.№ 2847, нот.дело № 301/2002 г. на нотариус рег.№ 020 на НК, са продали на ищеца в настоящото производство А. К. К., недвижим имот, представляващ обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв. 56 на ул. „Р.”, кв. 21 в гр. К., съдържаща: Магазин със застроена площ 76,16 кв. м., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, разположен на първи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата сграда със застроена площ 84 кв. м., ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв. м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на магазина: горе – жилище на втория етаж, изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – стълбище за втори етаж и двор в имот с кад. № 2460 и граници на имота с кад. № 2460: изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458, север – ул. „Р.”, запад – имот с кад. № 6051, юг – имот с кад. № 2458. Не е спорно в производството обстоятелството, че продаваният имот по КККР на гр.К. съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.106.40.1.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.40, с предназначение за търговска дейност; брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 76,16 кв.м.; принадлежащи части: 19/42 идеални части от общите части на сградата; ниво: 1, самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 40909.106.40.1.2; стар идентификатор: няма. Установява се безспорно в производството и обстоятелството, че с влязло на 01.08.2007 г. в сила, решение № 612/ 02.12.2005 г., постановено по гр.д. № 733/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, по иск с правно основание чл.431, ал.3 от ГПК /отм./, предявен от Районна прокуратура, гр.К. срещу праводателите на ищеца в настоящото производство, К. и С. К., е отменен легитимиращия ги като собственици нотариален акт. Безспорно е, че и съдебната теория и практика приемат, че продажбата на чужд имот не е нищожна, а още по-малко е нищожен нотариалния акт, в който е обективирана тази сделка. Безспорно е обаче и обстоятелството, че тъй като праводателите по сделката не са собственици на продавания имот, то присъщото й вещно –прехвърлително действие не се е осъществило. Или казано с други думи, ищецът в настоящото производство като е договарял с несобственици, не е могъл и да придобие правото на собственост върху процесния имот на претендираното в производството основание - договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.06.2002 год., обективиран в нот.акт № 38, том ІІ, рег. № 2882, дело № 306/2002 год. по описа на нотариус № 020 на НК.

Изхождайки от така изградения по основната претенция на ищеца извод, съõът намира, че дължи произнасяне и по предявените при условията на евентуалност претенции. Първата от тях се свежда до това, че ищецът с предявената си установителна претенция, цели да установи по отношение на ответника обстоятелството, че е собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 28.06.2002 г./ датата на изповядване на договора за покупко-продажба/ до датата на предявяване на иска- 26.03.2014 г. А по втората, че е собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за периода по 01.03.2008 г. до датата на предявяване на иска- 26.03.2014 г. В този аспект съдът съобрази, че считано най-късно от 15.11.2005 г. /датата на с.з. пред КРС/ е предявена исковата претенция на Районна прокуратура, гр.К. срещу праводателите на ищеца в производството. Съобрази, че с влязлото на 01.08.2007 г. в сила първоинстанционно решение, е отменен, издаденият на 27.06.2002 г., нотариален акт, легитимиращ праводателите на ищеца А. К., като собственици. Съобрази, че ВКС в нарочния си, цитиран в производството съдебен акт, е приел окончателния извод, че при влизане в сила на ЗМСМА, /ДВ. бр.77/17.09.1991 г./ процесният имот е заварен като държавна собственост, а по силата на §7,ал.1,т.6 от ПЗР на същия закон, характерът на собствеността е трансформиран в общинска такава. Съдът съобрази и разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, проследена във всичките й редакции, и установи, че от 01.06.2006 г. и до 31.12.2014 г., давност по отношение на общинската собственост не тече. Или казаното с други думи, за претендирания период, течащ от 28.06.2002 г., само до 01.06.2006 г., е могло и е текла по отношение на процесния имот, в полза на ищеца придобивна давност. Придобивната давност е текла и след 15.11.2005 г., защото по отношение на ищеца в настоящото производство правилото на чл.116, ал.1,б.а, предл. първо от ЗЗД, е неприложимо, доколкото последният не е бил страна по предявения към онзи момент иск.Така изтеклата в полза на ищеца придобивна давност в размер на почти четири години определено обаче е недостатъчна за да придобие последният правото на собственост върху процесния имот, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС. Както беше посочено от 01.06.2006 г. и до предявяване на настоящия иск, включващ и претендирания при условията на евентуалност, период от 01.03.2008 г. до 26.03.2014 г., придобивна давност по отношение на процесния имот в полза на ищеца, по силата на законовата забрана не е могла да тече. Т.е. ищецът в настоящото производство не успя да установи по отношение на ответника, че е носител на правото на собственост върху процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Казано в заключение, като неоснователна, исковата претенция, предявена от ищеца, следва да бъде отхвърлена изцяло. И при този изход на делото, доколкото ответникът в производството не е направил изрочно искане за присъждане на разноски, такива не му се и следват.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявената от А. К. К., с ЕГН *, със съдебен адрес Г., У.О. П.” №*,.1,офис 5, против О. К. искова претенция с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №38, том II, рег.№2882, дело №306/28.06.2002г. по описа на нотариус с рег.№ 020 на НК, а при условията на евентуалност и на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 28.06.2002г. до 26.03.2014 г. и за периода от 01.03.2008г. до 26.03.2014 г., че е собственик на недвижим имот: обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв. 56 на ул. „Р.”, кв. 21 в гр. К., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.106.40.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.40, с предназначение за търговска дейност, с площ 76,16 кв.м., ведно с 19/42 идеални части от общите части на сградата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :