Решение по дело №102/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 488
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20204400500102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е №

     гр.Плевен, 24.07.2020год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ………….. Евгения Русева .....……… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 102 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 2349/25.11.2019г. по гр.д. № 2379/2019г. на РС гр. Плевен е признато на осн. чл.422 вр. чл.124 от ГПК по отношение на ответницата Р.Н.А., ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на кредитора „ВИК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „С.С. ” № 25, сумата главница 1018,79лева, за предоставени ВиК услуги за периода 30.11.2016г. до 31.08.2018г., лихва 103,36лева от 31.12.2016г. до 13.09.2018г. и законната лихва върху главницата от 26.10.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4885/29.10.2018г. по ч.гр.д. №7806/2018г. на ПлРС.

Осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „С.С. ” № 25, сумата общо в размер на 734,37лв. - разноски по настоящето дело.

Осъдил Р.Н.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „С.С. ” № 25, сумата 207,58лв. - разноски по ч. гр.д. №7806/2018г. по описа на ПлРС.

Недоволна от решението е останала Р.Н.А., която чрез адв.Д. Д. от ПлАК го обжалва с въззивна жалба в законния срок изцяло, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

Твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че ответницата няма качеството потребител на ВиК услуги за посочения в ИМ недвижим имот в гр.Плевен, на ул. П. Б.  № 13 и не дължи търсените от нея суми. Не е установено кога и какви партиди са откривани за имота и има ли реално отчетен разход или за служебно начислени количества. Ищцовото ЕООД въпреки задължението си не са представили доказателства въз основа на какви документи е открита партидата за аб. № *******.

Претендира да й се присъдят направените разноски по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.   

          Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „ВИК”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „С.С. ” № 25 чрез адв.Г. Д. от САК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им присъди разноски за настоящата инстанция съобразно Списък – л.46 от делото.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че видно от доказателствата по делото е, че искът срещу ответника Р.Н.А. е предявен в качеството й на наследник на лицето Н.Х.С. , с ЕГН **********, починал на 10.08.2018г. За адреса в гр.Плевен, ул.“П.  Б. “№13, видно от доказателствата по делото има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН номер /абонатен номер/ *******. Намерил също, че между ищеца от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен.

Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл.192 и чл.193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. Съгласно чл.59, ал.1 от Общите условия на ВиК Плевен, в сила от 2006г., при смърт на потребител - физическо лице, наследниците му са длъжни в 30-дневен срок да подадат при ВиК оператора заявление за промяна на партидата като приложат удостоверение за наследници или документ за собственост върху имота. Чл.62, ал.1 от Общите условия на ВиК Плевен, в сила от 30.09.2014г. преповтаря текста на чл.59, ал.1 от ОУ от 2006г., като единствената промяна е свързана със срока, в който наследниците могат да подадат заявлението - от 30-дневен, срокът е удължен на 60-дневен. Приел също така, че не са представени доказателства наследниците на починалото лице, да са изпълнили това свое задължение, вменено с цитираните разпоредби от Общите условия на ВиК Плевен, като дори след посочените по-горе срокове не са предприели действия по промяна на партидата. Още повече, че заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на другия съсобственик и не е постъпило възражение. В ал.5 от същата разпоредба е посочено, че в случай, че новият и предишният собственик не спазят изискванията на предходните алинеи, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Счел, че поради това в случая следва да се приложи ал.5 на чл.62 от ОУ и ответникът дължи посочените в исковата молба суми. Ответникът дължи сумите за потребените в имота услуги на свое собствено основание - придобиването на имота в съсобственост. С оглед на това, качеството му на клиент, възниква по силата на закона /ех legе/ с придобиването на правото на собственост, без да е необходимо сключването на договор или откриване на партида на водоснабдения имот.

Съобразил, че фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на клиент на ответника по смисъла на горецитираните правни норми, а има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота - чл.30, ал.З от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността. Ето защо задълженията за предоставени от ищеца услуги са дължими от Р.Н.А. и произтичат от качеството й на съсобственик, независимо, че партидата не е била водена на нейно име. По силата на чл.60, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, посочените лица отговарят за изпълнението на поетите от починалия задължения поради което, съдът счел, че следва да се уважат предявяните искове.

 Произтичащите от Договора за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги парични задължения се дължат до размера на припадащата им се част, а именно по 1/2 от частта на наследодателя. На следващо място, са представени карнети за процесния период, които подписани от абоната или негов представител, са годно доказателство за посочените от ответната страна обстоятелства.

Видно от карнетите, ПлРС намерил че в периода от 19.10.2015г. до 20.03.2019г., показанията на водомерите са отчитани на място, съгласно реалното потребление, а в случай на неосигурен достъп е начислявано служебно количество вода, съгласно ОУ. Потреблението е отчитано, съответно с кодове 1, които означават реално измерено потребление, чрез измервателният уред, и с код 8, който означава служебно начислено количество при неотчетен уред (неосигуряване на достъп). Представен е и съставен констативен протокол, подписан от лицето П.С.  - брат на Н.С.  от дата 21.03.2017г. В протокола е отбелязано извършеното отчитане на водомерите, както и наличната информация, че жилището се обитава от наематели, а собственикът през зимните месеци пребивава в гр.София. Отбелязан е и факта на спукана тръба след водомера и наличието на теч. Предоставените с исковата молба фактури за процесния период са извадка от системата на ВиК Плевен и отразяват информацията за конкретен абонат. Възприел, че посоченото в тях съответства напълно на записаното в приложения карнет.

В заключение като направил справка в деловодството - архив на съда, че не е регистриран отказ от наследство от ответницата след датата на смъртта на собственика, стигнал до извода, че в случая се касае за периодични задължения, като се начислява лихва, която се дължи след издаване на фактурата и след изтичане на съответния месец – арг. от чл.33 и чл.44 от ОУ.

Тези изводи се споделят от настоящата инстанция и при условията на чл.272 ГПК ПлОС препраща към мотивите на ПлРС.   

          Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

          При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба и доводите по Отговора на жалбата, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

          Оплакванията са неоснователни.

          Отговорността на ответницата произтича от наследяването, партидата на имота при ЕООД е открита през 2001г., консумацията за имота е отчетена съгласно правилата от Наредбата и ОУ, представен е констативен протокол от 21.03.2017г. за отчет на водомер в имота и наематели в него, подписан от П.С.  – брат на наследодателя и чичо на ответницата, наследниците не са изпълнили задължението си по чл.59 ал.1 ОУ на ВиК гр.Плевен в определен срок да подадат заявление за промяна на партидата, и накрая другия съсобственик не е възразил срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което ЕООД претендират от ответницата половината от дължимата главница. За другата има влязла в сила Заповед за изпълнение.

          Така исковете се явяват основателни и като е достигнал до този правен извод, ПлРС е постановил едно законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

          След като жалбата е неоснователна, то на Р.Н.А. не се дължат разноски, а на ЕООД се дължат разноски за настоящата инстанция – 150лв. за особен представител, изплатени на адв.Д. Д..

Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1748/18.10.2017г., постановено по гр.д. № 2349/25.11.2019г. на Районен съд гр.Плевен – седми граждански състав като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р.Н.А. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИК”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „С.С. ” № 25 на основание чл.78 ГПК разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.