РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Перник, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500409 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260534 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 06583 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. е признато за установено по искове, предявени от И. С.
В., в качеството си на наследник на Т. С., срещу „Топлофикация Перник” АД, гр. П., че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1654.27 лв., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия, сумата от 385.58 лв., представляваща
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2015 г.
до окончателното изплащане и 140.80 лв. разноски, за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. № 2786 по описа на Районен съд Перник
за 2015 г. Със същото решение е осъдено ответното дружество „Топлофикация
Перник” АД да заплати на ищеца сумата от 516.23 лв., представляваща направени
разноски по делото.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от „Топлофикация Перник”
АД, гр. П., в която се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в производството
пред първа инстанция не е доказано по безспорен начин, че процесните суми, предмет
на изп. дело № 1400 по описа на ЧСИ С. Б. за 2015 г., са погасени по давност.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. С. В., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд Перник, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за 1654,27 лева – главница
за стойността на топлинна енергия, 385,58 лева – мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане и 140,80
лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу Т. А. С. – наследодател на ищцата е
издаден изпълнителен лист от *** г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.г.д. № 2786 по описа на Районен съд Перник за 2015 г. Въз основа на същите
по молба на „Топлофикация Перник” АД от 29.09.2015 г. е образувано изп. дело №
1400 по описа на ЧСИ С. Б., рег. № ***, в която взискателят е поискал прилагане на
конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп.
дело на първо място молбата е прекъснала погасителната давност съгласно чл. 116, б.
„в” ЗЗД. По принцип предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния
срок и обратно, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново,
считано от следващия ден на молбата по чл. 426, ал. 2 ГПК по горе цитираното изп.
дело – 30.09.2015 г. От приложеното изп. дело се установява, че със разпореждане от
Запорно съобщение на ЧСИ С. Б. е наложен запор върху пенсията на Т. С. А.. По
изпълнителното дело не са постъпили суми въз основа на наложения запор. С
Постановление от 03.12.2020 г. съдебният изпълнител е констатирал наличие на
основание по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване по право на изп. дело № 1400 по
описа на ЧСИ С. Б. за 2015 г.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира
следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
2
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният
съд не е съобразил, че с молба от 18.01.2017 г. дружеството жалбоподател е поискало
извършване на действия по изпълнение, както и че, с молба от 22.10.2020 г.
„Топлофикация Перник” АД е поискало от съдебния изпълнител да конституира
наследник на починалия длъжник по изпълнителното дело. Видно от приложеното
копие на изп. дело № 1400 по описа на ЧСИ С. Б. за 2015 г. липсват посочените в
жалбата молби, поради което и правилно и законосъобразно Районният съд в мотивите
си не обсъждал несъществуващи по делото документи. Следва да се има предвид, че
жалбоподателят (ответник в първоинстанционното производство) е имал възможност в
производството пред първата инстанция ако е установил липсата на посочените в
жалбата молби, да направи искане за тяхното прилагане, но видно от данните по
делото такова искане не е правено. Такова искане не е направено и във въззивната
жалба.
В настоящият казус цитираното в жалбата Решение № 37 от 24.02.2021 г.
постановено по гр. дело № 1747/2020 г. по описа на ВКС е неприложимо, тъй като
Районният съд е приел, че е изтекла предвидената в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давност, като по никакъв начин решаващите му изводи не са свързани и не се
основават на Постановление от 03.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е
констатирал наличие на основание по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване по право
на изп. дело № 1400 по описа на ЧСИ С. Б. за 2015 г.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, за което е приложен и договор за правна помощ и
съдействие, в който е отбелязано, че посочената сума е платена в брой. Предвид изхода
на спора „Топлофикация Перник” АД дължи на И. С. В. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260534 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. №
3
06583 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И. С. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес *** сумата в размер на
300 лева разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4