Р Е Ш Е Н И Е № 136
Самоков
15 юли 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр. Самоков, първи състав в публичното заседание на двадесет
и седми март 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретар Антоанета
Чакалова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 592 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Т.С.П. с ЕГН ********** е
предявила против С.Й.Г. с ЕГН ********** обективно съединени искове за нищожност
на договор за покупко – продажба на недвижим имот сключен с нот.акт № 150 т.1
д.№ 436/1980г на Самоковския районен съд и ревандикационен иск за предаване на
владението на половината от имот ПИ парцел VІІ-пл.№ 276 в кв.34 по плана на
с.Долни окол, целия с площ от 1284кв.м. при неуредени регулационни сметки, при
съседи на имота по скица - улица, имот пл.№ VIII-275 и VI-277.
Твърди
се в исковата молба, че ищцата заедно с покойният й съпруг Йордан Георгиев
Петров били собственици на ПИ парцел VІІ-пл.№ 276 в кв.34 по плана на с.Долни
окол, целия с площ от 1284кв.м. при неуредени регулационни сметки, при съседи
на имота по скица - улица, имот пл.№ VIII-275 и VI-277. Твърди се в исковата
молба, че така описаният имот бил продаден на ищцата и съпруга й Йордан Георгиев
Петров от бащата на съпруга ми Георги Петров Рибларски с нот.акт V 113 т.1
д.280/1964г. на СРС.
Твърди
се в исковата молба, че ищцата и съпруга й Йордан Георгиев Петров решили да
дадат половината от описания имот на
сина си Павел Йорданов Георгиев, като му продадем същия с клауза - да ползваме
и живеем в имота докато сме живи. Това действие ищцата твърди в исковата молба,
че тя и съпруга й Йордан Георгиев Петров обективирали в нот.акт № 84т.1 д.1
709/1986г. на СРС, с който ищцата и съпруга й продали на този свой син
половината имот ведно с всички постройки в него.
Твърди
се в исковата молба, че ответницата и тяхна дъщеря дълго време живеела с
бившият си съпруг в гр.Перник. след развода се върнала да живее в къщата на
брат си, Павел който я приел и че от известно време същата има претенции за
половината имот. Ищцата твърди в исковата си молба, че останала крайно учудена
когато ответницата показала на ищцата нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г. на
Самоковския районен съд видно от който покойният съпруг на ищцата Йордан по
време на брака им с ищцата е „продал" без нейно знание и съгласие другата
половина от имота им, празен. Ищцата твърди в исковата си молба, че не знае как
е извършено това действие Как е успял да извърши това действие и че тя
категорично е била и понастоящем е против приписването на каквато и да е част имота
на дъщеря й.
Твърди
се че нотариалния акт нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г. на Самоковския районен
съд е нищожен, противоречащ на закона поради съществено нарушение на
разпоредбите му, тъй като имотът продаден с него на ответницата е придобит от ищцата и съпруга й Йордан
Георгиев Петров с покупко-продажба и като такъв и двамата с покойният ми съпруг
Йордан имаме по ½ ид.ч. имотът представлява семейна общност, поради
което единият съпруг не може да се разпорежда еднолично с него. Ищцата твърди,
че съпругът й Йордан Георгиев Петров като е сторил това, е продал нещо което не е имал право да продава
и е нарушил правото на ищцата на
собственост.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да обяви за нищожен на
основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие със закона на договорът за покупко
продажба сключен с нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г. на СРС, да отмени същия
нотариален акт и да осъди ответника С.Й.Г. с ЕГН **********да предаде на ищцата
владението върху половината от имота, както и да я осъди да й заплати
разноските по делото.
С молба
уточнение на иска Т.С.П. с ЕГН ********** по указания на съда, конкретизира
иска си за предаване на владението като сочи, че фактите на които основава
претенцията си за предаване на владението са, че ответницата владее половината
процесен имот, като живее заедно със семейството си в този имот. В това
уточнение на иска, представено на 25. 07. 2018 година се съдържа изявление от
името на ищцата, че ответницата не е ограничила достъпа на ищцата до половината
имот – земя и сграда, тя ползва имота като свой.
Ответницата
оспорва всеки от исковете. По отношение на иска за нищожност на договора за
продажба, сключен с нотариален акт нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г. на
Самоковския районен съд ответницата излага доводи, че същият не е нищожен, за
което се позовава на чл. 22 ал. 3 от СК
отм. от 1968 година и на чл. 24 ал. 4 от СК от 2009 година. В отговора на
исковата молба ответницата оспорва
твърдението в исковата молба, че дълго време е живяла с бившият си
съпруг в гр.Перник.
Твърди в
отговора на исковата молба че след развода си не е отишла да живее в къщата на
брат си. Твърди в отговора на ИМ, че след като се развела със съпруга си,
отишла да живее на квартира в гр.София. През 1980 година баща й Йордан Георгиев
Петров й прехвърли 1/2 идеална част от процесния недвижим имот с договор за
покупко-продажба. Твърди в отговора си на исковата молба, че с брат си решили
заедно да построят къща-близнак и получихме виза за строеж от Община Самоков,
но послетсдвие брат й се отказал от строежа и ищцата сама си построила малка
къщичка, където да живее с децата си, на правно основие. Твърди в отговора си
на исковата молба, че след изтичането на 5-годишния давностен срок е придобила
идеалната си част по давност на основание владение и договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №150, том , дело 436/1980г. на
РС-Самоков. Твърди в отговора си на ИМ, че този имот ищцата го владее вече 38
години спокойно, явно и несъмнено. Твърди, че ищцата нейна майка много добре
знае, че едната половина от имота е моя, а другата половина е на брат й Павел
Йорданов Георгиев. Освен това в отговора на исковата молба ответницата взема
становище, че ищцата не може да иска да бъде изцяло обявен за нищожен
нотариалния акт за продажба и да иска предаване на владението, тъй като баща й
Йордан Георгиев Петров е покойник , ответницата му е наследник по закон.
В
съдебно заседание ищцата Т.С.П. с ЕГН ********** поддържа предявените искове
чрез пълномощника си адвокат Въжаров.
Ответницата
поддържа оспорването на исковете съдържащо се в отговора на исковата молба,
чрез пълномощника си адв. Ваня Николова – Гелова от САК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
От
приложения по делото в препис нотариален акт № 113, том. І, дело № 280 на
Самоковския районен съд от 05 октомври 1964 година се установява, Йордан
Георгиев Петров на 05 октомври 1964 година е придобил чрез договор за продажба
обективиран в нотариален акт № 113, том. І, дело № 280 на Самоковския районен
съд дворно място, застроено и незастроено на площ 1200 кв. метра, заедно с
построените в него полумасивна къща и стопанска сграда находящи се в село Долни
Окол Софийски окръг, при съседи: Сотир Петров, улица и С. Ст. П.. Този имот е
придобит от бащата на ищеца Георги
Петров Рибарски и препис от цитирания нотариален акт е приложен по делото.
В тежест
на ищцата е на доказване, а не установява да е била в брак с Йордан Георгиев
Петров, когато той с нотариален акт № 113, том. І, дело № 280 на Самоковския
районен на 5 октомври 1964 година е придобил процесния имот, ведно с
построената в този имот полумасивна къща и стопанска сграда. Правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или
възражения. При положение че ищцата не установява да е била в брак 05 октомври
1964 година, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че
този имот не е придобит по време на брака на ищцата с преобретателя по договора
Към този
момент 5 октомври 1964 година
недвижимите имоти стават собственост на този от съпрузите на чието име
са придобити, към този момент не са действали чл. 13 ал. 1 от СК приет 1968
год.и отменен и щом имотът е придобит от Йордан Георгиев Петров на 05. 10. 1964
година единствено на името на Йордан Петров разпореждането с ½ идеална
част от този имот от същото лице чрез продажба на дъщеря му и ответница по
делото и учредяване безвъздмездно на право на строеж не са нищожни и не е
налице на претендираните основания нищожност на договора за продажба на
недвижим имот и учредяване на суперфиция
сключен с нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г. на Самоковския районен съд
С нотариален
акт за продажба на недвижим имот и суперфиция № 150, том І, дело № 436 от 1980
година на Самоковския районен съд, препис от който е приложен по делото се установява,
че на 07. 07. 1980 година Йордан Георгиев Петров е продал на дъщеря си С.Й.
Стоева ответница по делото, с фамилно име понастоящем Г., ½ идеална част
от собственото си дворно място на пространство 1284 кв. м., находящо се в село
Долни Окол, община Самоков, представляващо по плана на село Долни Окол община
Самоков имот, планоснимачен № 276, парцел VІІ,
от кв. 34 без каквито и да било части от построените в този имот жилищна
и стопанска сграда.
Със
същия нотариален акт Йордан Георгиев
Петров като собственик на останалата ½ идеална част от дворното място
описано в пункт 1 на същия договор на пространство 1284 кв. м., находящо се в
село Долни Окол, община Самоков, представляващо по плана на село Долни Окол
община Самоков имот, планоснимачен № 276, парцел VІІ, от кв. 34 е отстъпил безвъзмездно на дъщеря
си С.Й. Стоева правото да построи вила или жилищна сграда върху същото дворно
място съобразно утвърден архитектурен план и даденото строително петно от
техническите власти.
Не е
спорно по делото и от приложения в препис нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 84, том ІІ, дело № 709/1986 година се установява, че на 20. 08.
1986 година с този нотариален акт Йордан Георгиев Петров и Тодорка С.П.
продават на сина си Павел Йорданов Георгиев следния свой недвижим имот – къща
едноетажна застроена на площ 80 кв. м. и плевня, заедно с ½ идеална част
от дворно място , цялото от 1284 кв. м., находящо се в село Долни Окол, община
Самоков, представляващо по плана на село Долни Окол община Самоков, парцел
VІІ, от кв. 34, с планоснимачен № 276,
вместо погрешно посоченото в същия нотариален акт 246, при съседи Стоил Петров,
улица, като видно от същия договор продавачите Йордан Георгиев Петров и Тодорка
С.П. си запазват правото да ползуват и обитават имота до края на живота си.
Скица на
процесния имот планоснимачен № 276, парцел VІІ,
от кв. 34 и построените в него две жилищни и една стопанска сграда са
приложени по делото.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява че в старата къща
описана в цитираните нотариални актове живее братът на ответницата Павел
Йорданов Георгиево, както и самата ищца Т.С.П.
с ЕГН **********. А в построената през 80те години жилищна сграда лятна кухня
живее ответницата с децата си.
Не е
основателен по изложените по-горе съображения предявения иск за нищожност на
договора за продажба на недвижим имот и суперфиция № 150, том І, дело № 436 от
1980 година на Самоковския районен съд, тъй като с този договор е продадено
само дворно място и липсата на съгласие и участие на ищцата по делото в
продажбата не е основание за обявяване нищожност на този договор на
претендираното основание – противоречие със закона. Този имот е придобит на името на Йордан Георгиев
Петров. Ищцата не установява когато е придобит този имот на 5 октомври 1964
година същият да е придобит при условията на СИО. Този институт се въвежда едва
с приетия 1968 година СК отм. и не е налице на претендираните основания
нищожност поради противоречие със закона на на договора за продажба на недвижим
имот и суперфиция № 150, том І, дело № 436 от 1980 година на Самоковския
районен съд, тъй като именно лицето Йордан Георгиев Петров визирано като
преобретател на имота нотариален акт № 113, том. І, дело № 280 на Самоковския
районен съд от 05 октомври 1964 година е и прехвърлител на собствеността по
атакувания договор, сключен с нотариален акт № 150, том І, дело № 436 от 1980
година на Самоковския районен съд
Не е
основателен на претендираните основания и предявения иск за предаване
владението на половината от имота планоснимачен № 276, парцел VІІ, от кв. 34 и жилищната сграда в която
ответницата живее със семейството си. Този имот ответницата го владее на правно
основание, а именно право на собственост върху ½ идеална част от
дворното място в което е построена жилищната сграда, а и самата жилищна сграда
е построена въз основа на отстъпено на ищцата право на строеж, учредено й по
силата на цитирания по-горе нотариален акт за продажба на недвижим имот и суперфиция
№ 150, том І, дело № 436 от 1980 година на Самоковския районен съд. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, макар и да не е построена въз
основа на одобрен архитектурен проект тази жилищна сграда е в режим на
търпимост, тъй като ищцата има право на собственост върху ½ идеална част
от дворното място и отстъпено право на строеж от собственик на другата ½
идеална част, какъвто се явява бащата на ищцата Йордан Петров, към момента на
договора за продажба сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот и
суперфиция № 150, том І, дело № 436 от 1980 година на Самоковския районен съд.
Освен
това в тежест на ищцата е на установяване, а не доказва, да има каквито и да
било права върху жилищната сграда в процесния имот в която ищцата живее със
семейството си. От изявленията в уточнението на ревандикационния иск, както и
от показанията на свидетелите съдът приема за установено че ответницата не
ограничава достъпа на ищцата до дворното място и до старата къща в която Т.С.П.
живее. За тези обекти съдът приема че същата има право на ползване пожизнено,
запазено с договора за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 84, том ІІ, дело № 709/1986
година. Правото на ползване на ищцата до края на живота й дава право на ищцата
да ползва и да владее имотите и обектите посочени в този нотариален акт, но не
и жилищната сграда в която ответницата живее със семейството си и ползва като
своя защото за нея ищцата няма право на ползване, а и видно от изявленията
уточнение на ревандикационния иск ответницата не пречи на достъпа на ищцата
както за дворното място, така и за старата къща в която живее ищцата Т.С.П..
По
изложените съображения, никой от предявените искове не е основателен. Съдът
следва да отхвърли като неоснователни всеки от предявените искове и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да осъди ищцата да заплати на ответницата
разноските й по делото в размер на 1110 лева, от които 900 лева заплатени от
нея като адвокатско възнаграждение на пълномощника й адв. Гелова и 210 лева
платени като депозит за СТЕ.
Мотивиран
от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Т.С.П. с ЕГН ********** против С.Й.Г. с ЕГН **********
обективно съединени искове за нищожност на договор за покупко – продажба на
недвижим имот сключен с нот.акт № 150 т.1 д.№ 436/1980г на Самоковския районен
съд и ревандикационен иск за предаване на владението на половината от имот ПИ
парцел VІІ-пл.№ 276 в кв.34 по плана на с.Долни окол, целия с площ от 1284кв.м.
при неуредени регулационни сметки, при съседи на имота по скица - улица, имот
пл.№ VIII-275 и VI-277, като и половината от построената в същия имот жилищна
сграда – лятна кухня, построена в периода 1980 – 1986 година.
ОСЪЖДА Т.С.П. с ЕГН **********
*** да заплати на С.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 1110 (хиляда сто и десет) лева за направените по делото
разноски, от които 900 лева платени като адвокатско възнаграждение на
пълномощника й адв. Ваня Николова – Гелова и 210 лева платени за
съдебно-техническа експертиза.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
преписа на страните.
Районен
съдия: