РЕШЕНИЕ
№ 1755
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. Т. Г. от ************** чрез пълномощника
му –адв. С. С.-САК срещу Наказателно постановление № 22-4332-
005863/08.04.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
С жалбата се отправя молба към съда обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В
тази връзка се сочи, че АУАН е съставен след изтичане на давностния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и че описаната в акта и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, фактическа обстановка била изключително
лаконична.
В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
1
Адиминстративно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2022 г. свидетелят И.–мл.автоконтрольор при отдел „Пътна
полиция” –СДВР съставил Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 027865 против О. Т. Г. за това, че на 21.07.2021 г.
около 15:40 часа, в с.Волуяк по бул.”Ломско шосе” с посока на движение от
гр.Костинброд към гр. София неизвестен водач управлявал собстевния му лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № СА 67 63 МХ и до № 215 се движи с
превишена скорост от 117 км./ч. при приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача от 121 км./ч., при максимално разрешена скорост за населено място -
50 км./ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство система
да видеоконтрол „TFR1-M” с радар „TR4D” № 653, заснемаща и записваща
място, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на автомобила.
Актът е съставен след като водача на лекия автомобил е бил призован и
се е явил в ОПП – СДВР, където е бил запознат със снимковия материал на
констатираното нарушение. Попълнил е декларация по чл.188 ЗДвП, че на
процесната дата и час не може да посочи водача, който е управлявал лекия
автомобил. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП
вр.чл.165, ал.2, т.6 и чл.188, ал.1 от ЗДвП. След като жалбоподателят се
запознал със съдържанието на АУАН, го подписал с отбелязване, че ще
подаде възражение в законоустановения срорк.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано възражение срещу така
съставения акт с вх.№ 26846/17.03.2022 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство
Наказателно постановление № 22-4332-005863/08.04.2022 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДВП на жалбоподателя е наложена «глоба» в
размер на 850 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от три
месеца.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от писмените
2
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН и от
гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля –актосъставител Бенчев, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не
ангажира доказателства, оборващи фактическите констатации в акта за
нарушение, поради което съдът приема описаната фактическа обстановка за
безспорно установена.
От приложената по делото разпечатка от паметта на техническо средство
„TFR1-M” – клип № 24839, радар № 653, която е веществено доказателствено
средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 21.07.2021 г. в 15:40:22 ч., в район с координати EL
23о15.1433 и NL 42о46.4351, е измерена скорост на движение от 121 км./ч.,
като са записани датата, часа (включително и секундите), фиксираната
скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада
напълно с този, собственост от жалбоподателя.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип, „TFR1-M” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите
проверки на видео-радарните системи е една година, като на мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип,
„TFR1-M” с иден. № 653 е извършена последваща проверка на 23.10.2020 г.
От приложения по делото протокол за проверка № 9-38-20/23.10.2020 г.
на „Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори на
алкохол в дъха” е видно, че посочената система отговаря на изискванията и
дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в
обхвата на уреда. В този смисъл съдът констатира, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната
скорост е намалена на 117 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 67 км./час.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 21.07.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
3
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, от който се установява, че АТТС за контрол на скоростта е било
монтирано в лек автомобил с рег. № СА 64 03 ММ, като режимът на
измерване е бил стационарен, мястото на извършвания контрол на скоростта,
както и посоката на движение на контролираните леки автомобили.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (с оглед
обстоятелството, че от страна на АНО не бяха представени надлежни писмени
доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя), от
процесуално легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приложената към материалите на делото
Заповед № 8121 к-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121-з-1632/02.12.2021 на
министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 513з-5069/21.07.2015 г.
на директор СДВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, както и с оглед разпоредбата на чл.
34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да
се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два
срока за административно-наказателно преследване - тримесечен и
едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, компетентен да
състави акта е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече
4
от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта -
изключва отговорността на нарушителя. В случая, след като е била изпратена
призовка до жалбоподателя да се яви в сградата на ОПП – СДВР, същият се е
явил на 17.03.2022 г. и е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, че на
21.07.2021 г. в 15:40 часа не знае кое лице е управлявало процесния лек
автомобил. Именно на тази дата -17.03.2022 г. е открит нарушителя и от
тогава започва да тече тримесечния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира възражението в жалбата, че
АУАН не е съставен в предвидения от ЗАНН срок за неоснователно.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Ето защо, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, като възраженията в жалбата в
тази насока не се споделят от съда.
На следващо място, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването
на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се
5
управлява МПС, като последното наказание няма как да бъде наложено с
издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по
ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за
реализиране на административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 9-39-20/2020 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало в служебен автомобил, че
режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане-
приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за времето от 15:30
ч. до 17:30 ч. на 21.07.2022 г.
Видно от представената фотоснимка – клип № 24839, измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 121 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно в атакуваното НП е отразена наказуема скорост от 117 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава, което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая следва да се отбележи, че
жалбоподателят О. Г. при явяването си в СДВР –ОПП е попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП. В декларацията не е посочил лицето, което на процесната
6
дата е управлявало лекия автомобил, поради което и правилно е бил
санкциониран за извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят О. Т. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочените стойности на скоростта в km/h: за населено място -50
км/ч. Движейки се на посоченото в наказателното постановление време и
място, със скорост от 117 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за
движение със скорост от 50 км./ч. за населено място.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят Г. като правоспособен водач е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи
с разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост в населено място е
санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 67 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 6 от същия
текст е предвидил, че за превишаване над 50 km/h -се налага глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая административно -наказващият орган правилно е определил
наказанието в размер на 850 лева и лишаване от право до управлява МПС за
срок от три месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното НП, настоящата инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
При този изход на делото, право на разноски има АНО, който до
7
приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.
1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
005863/08.04.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на О. Т. Г. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8