Решение по дело №404/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. С чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Н.В.Т. против Регионална дирекция по горите-Берковица , за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 130 лв , представляващи част от имуществените му вреди-разноски по АНД №52/2017г., с оглед изменението на наказателно постановление № 1161/13.03.2017г. на Директора на РДГ-Берковица, с решението , постановено по делото, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение , с което наказателното постановление е изменено-14.06.2017г.

В исковата молба се посочва, че с решение от 17.05.2017г. , постановено по АНД № 52/2017г. по описа на Районен съд Белоградчик , е потвърдено Наказателно постановление №1161/13.03.2017г. на Директора на РДГ-Берковица , в частта , в която са му наложени наказания „глоба“ на основание чл.266,ал.1 от ЗГ от по 200 лв по всяко от двете нарушения , потвърдено е наказателното постановление и в частта относно отнетите в полза на държавата вещи , предмет на нарушение-1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и е отмененено наказателното постановление в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението- товарен автомобил „Сеат Инка“, с рег.№ М8200ВК. Сочи , че в образуваното производство пред Районен съд-Белоградчик е представляван от процесуален представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди , че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление, е претърпял имуществени вреди в размер на 130 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по делото , които претендира съразмерно с оглед изменението на наказателното постановление.

Иска се от Съда да осъди РДГ –Берковица да му заплати сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в част от направени разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото дело, в резултат на измененото като незаконсъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решението на Районен съд Белоградчик -14.06.2017г. , като се претендират и направените по делото разноски за настоящето производство.  

Ответникът по иска в писмен отговор оспорва иска, но същият е ненадлежно подаден-без КЕП на и-мейла на АС-Видин .  

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за основателност на иска по основание, но за завишен размер на претендираното обезщетение.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №1161/13.03.2017г. на Директора на РДГ-Берковица за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ на ищеца са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв по всяко едно тях и на основание чл.273,ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението-дърва, и веща, послужила за извършване на нарушението-1 бр. товарен автомобил „Сеат инка“ с рег.№ М8200ВК. С решение № 65/17.05.2017г. , постановено по АНД № 52/2017г., БРС е потвърдил наказателното постановление в частта на наложените административни наказания „глоба“  и в частта относно отнетите вещи-предмет на нарушение, и го е отменил в частта относно постановеното отнемане на веща-средство за извършване на престъплението . Решението не е обжалвано и е влязло в сила , считано от 14.06.2017г.

Видно от съдържащия се по АНД №52/2017г. договор за правна помощ за защита по делото пред Районен съд Белоградчик ищецът-жалбоподател по административно-наказателното дело , е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв и е бил реално представляван.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна–същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и частично основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение . Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай е налице частично отменен като незаконосъобразен акт на администрацията- в частта относно постановеното отнемане в полза на държавата на вещта-послужила за извършване на нарушението-товарния автомобил, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част като такива, какъвто е и конкретният случай. Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред, респ. отменено в една част,  представлява по своята същност частично прогласена незаконосъобразност, поради което осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото .

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт -наказателното постановление, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

По отношение на размера на дължимото обезщетение същото следва да отговоря на изискването за справедливост и обоснованост. Съдът намира, че вредата, причинена на ищеца, следва да бъде съизмерена с отменителната и потвърдителна част на наказателното постановление. Съобразно потвърдената и отменената част на наказателното постановление-потвърдено е относно двете наложени административни наказания и относно постановеното отнемане в полза на държавата на веща-предмет на нарушението и е отменено по отношение на постановеното отнемане на средството за извършване на нарушението, причинените вреди на ищеца са в размер на 75 лв , представляващи ¼ от стойността на цялото заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното , искът е основателен за сумата от 75 лв и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление-14.06.2017г. до окончателното издължаване съобразно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Същата не се определя по размер до датата на предявяване на иска и в този смисъл не е налице нередовност на исковата молба, каквито са развитие доводи от ответника . В случая се дължи обезщетение за причинени вреди , които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение , а не се касае до присъждане на разноски в хода на производство по конкретно дело по реда на процесуалните закони. Предвид горното развитите доводи /макар и в ненадлежна форма/ за недопустимост и неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетението ведно със законна лихва върху него са неоснователни.   

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски за производството съразмерно уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 178,85 лв, изчислени въз основа на уважена и отхвърлена част и направените разноски общо в размер на 310 лв.

Воден от горното Съдът

 

 

                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на Н.В.Т. ***, обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №1161/13.03.2017г. на Директора на РДГ-Берковица относно постановеното отнемане в полза на държавата на веща-послужила за извършване на нарушенията-товарен автомобил марка „Сеат Инка“, рег № М8200ВК , в размер на 75/седемдесет и пет/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от 14.06.2017г. до окончателното издължаване като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 130 лв , като неоснователен .

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на Н.В.Т. *** разноски по делото в размер на 178,85 лв / сто седемдесет  и осем лв и осемдесет и пет ст/.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                      Административен съдия: