РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Благоевград, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20211200501102 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ИВ. П. АНТ., ЕГН **********- длъжник по изпълнително
дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов № 890, чрез пълномощника адв. В.И. В.,
срещу Разпореждане от 18.10.2021г. на съдебният изпълнителят, с което е отказано да бъде
прекратено производството по изпълнително дело № 491/2017г., по описа на ЧСИ Борис
Велинов, на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното писмено
разпореждане на ЧСИ Борис Велинов - съставляващо отказ да бъде прекратено
изпълнителното производство и да укаже на съдебния изпълнител да прогласи вече
настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство.
Срещу жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило
писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, ул. „М.“ № **, чрез пълномощника ст.
Юрисконсулт И.А..
Възразява се, че жалбата на молителката е бланкетна и не съдържа никакви аргументи, като
единствено се изразява становище на несъгласие с ЧСИ че не са налице основанията на чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на делото.
1
Изказва се становище от взискателят по изпълнителното дело, чрез неговия пълномощник,
че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като липсва период по- дълъг от две години, в
който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи се, че на
01.10.2021г. по делото е депозирана молба от взискател по изпълнително дело № 491/2017г.
по описа на ЧСИ Борис Велинов, за налагане на запор върху вземанията на длъжника по и.д.
№ 33/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов. Твърди се, че от този момент не е изтекъл
предвидения в закона двугодишен преклузивен срок, тъй като съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.,
за период от 13.03.2020г. до 13.05.2021г., срокът по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е спрял да тече и
макар през този период взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия, то не е изтекъл двугодишен срок и не са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.
Поради изложените съображения, жалбата на длъжника на осн. чл. 235 ал. 2 т. 6 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена от съда без уважение.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Борис Велинов
изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима по аргумент на
разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане с отказ
за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 491/2017г. по
описа на ЧСИ Борис Велинов следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
тъй като за да е налице перемпция следва взискателят да не е поискал, а съдебният
изпълнител да не е извършвал никакви изпълнителни действия за период повече от две
години в хода на изпълнителното производство, а в случая тези предпоставки за
прекратяването на изпълнителното производство не са изпълнени.
ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя, чрез
пълномощника му по делото и материалите по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на
ЧСИ Борис Велинов, представено в заверен препис, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя- В.В. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Г., въз основа на Изпълнителен лист № 3896 издаден на 03.07.2017год.
по гр.д. № 434/2016г. по описа на Районен съд Разлог, срещу длъжниците ИВ. П. АНТ., ЕГН
********** и П. Н. Б., ЕГН **********, за сумата от 450лв., за разноски направени по
гражданското дело.Първоначално изпълнителното дело е образувано на 11.07.2017г. при
ЧСИ Борис Велинов - per. № 890 в КЧСИ, като е било под № 20178900400491.
След извършено проучване на имущественото положение на длъжниците, извършено по ИД
№ 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, на длъжниците е била изпратена покана за
2
доброволно изпълнение.
По молба на взискателят В.В. Д., с акт на съдебния изпълнител, на 29.05.2018г. е била
наложена ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на длъжника- ИВ. П. АНТ., ЕГН
**********.
Въз основа на молба от „Е.“ АД от 08.08.2019г., с искане за присъединяване на взискател по
реда на чл. 426 от ГПК, е поискано присъединяване срещу длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН
**********, за заплащане на парично задължение, въз основа на допълнително представен
Изпълнителен лист от 26.10.2018г., за дължимите разноски по гр.д. № 3276/2015г. по описа
на ОС Варна, като с молбата са поискани от ЧСИ Борис Велинов извършване на нови
изпълнителни действия срещу длъжника ИВ. П. АНТ.- възлагане на осн. чл. 18 от ЗЧСИ на
правомощия на ЧСИ за проучване на имущественото положение на длъжника- насочване на
осн. чл. 426 ал.2 от ГПК на принудително изпълнение към което и да е установено движимо
или недвижимо имущество на длъжника, чрез насрочване на опис, извършване на оценка и
изнасяне на публична продан.
Установява се от материалите по приложеното в заверен препис изпълнително дело №
491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, че по молба на взискателят В.В. Д., постъпила
на 01.10.2021г., поискано е налагането на запор и същият е наложен от съдебният
изпълнител на 01.10.2021г., за което на длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, е
изпратено запорно съобщение.
На 12.10.2017г. по изпълнително дело № 491/2017г. е постъпила молба от длъжника ИВ. П.
АНТ., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. В.а, с която е поискано от ЧСИ Борис
Велинов да прекрати поризводството по изпълнително дело № 491/2017г. по неговия опис,
поради настъпила перемпция на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, като в молбата се поддържа че
двугодишния срок за погасяване на вземанията е изтекъл в рамките на проведеното
изпълнително производство и са налице основанията на закона за прекратяване на
изпълнителното дело.
С обжалваното писмено Разпореждане от 18.10.2021г. по изпълнително дело № 491/2017г.
по описа на ЧСИ Борис Велинов, съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство, на посоченото в молбата правно основание- чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК, тъй като е счел че не са налице основания за перемпция.
Поддържа се в мотивите към обжалвания акт на съдебния изпълнител, че ЧСИ Борис
Велинов е насрочвал и предприемал по искане на взискателя множество изпълнителни
действия по изпълнително дело № 491/2017г., като в нито един момент не е изтекъл, без да
бъде прекъснат преклузивния двугодишен срок, предвиден в закона за да настъпи
погасяване на вземането на взискателя- В.В. Д. по отношение на длъжниците ИВ. П. АНТ.,
ЕГН ********** и П. Н. Б., ЕГН **********.
Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Борис Велинов, е депозирана жалбата от
длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.В., с правно основание
чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС
3
Благоевград.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни съображения:
Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити
съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.
436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Борис Велинов, пред който е образувано
изпълнителното дело, до ОС Благоевград.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното
производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от
2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ Борис Велинов, попада в
предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника
в изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния
изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и
сл. от ГПК.
Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна–
длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435
ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.
В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за
прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с
"перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са
идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на
изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за
принудително изпълнение", то постановките, както и мотивите към тази точка на
цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от
изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2от 26.06.2015г., по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
както и с мотивите към тази точка е възприето становището, че всяко действие на
взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с
предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния
изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока на погасителната давност и
това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
4
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е преклузивен и
започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по
смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на
последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо,
взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни
действия за събиране на вземането– предмет на принудителното изпълнение. В случай, че
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в
продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението
и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ТЗ. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното
производство не се прилага служебното начало, т.е. движението на изпълнителното
производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, съдия
изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от
длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено
изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма
задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително
производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено
усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. Взискателят е този който
следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за
извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу
длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното
изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на
взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар."перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление
от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено
по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен
преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния
изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.
5
Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на
започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител.
От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по тълк. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
видно, че двугодишния преклузивен срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на
давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително
действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В молбата за
образуване на изп. производство взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по осн. чл.
18 от ЗЧСИ.
Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което
вядат до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и
насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за
да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок.
В хода на настоящото изпълнително производство, взискателят е поддържал висящността на
изпълнителния процес, като за неговото удовлетворяване чрез извършваните принудителни
действия по изпълнително дело № 491/2018г. по описа на ЧСИ Борис Велинов са били
извършвани изпълнителни действия, с които е била прекъсвана давността по чл. 433 ал.1 т. 8
от ГПК. Такива същински изпълнителни действия са налагането на възбрана върху
недвижим имот на длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, с разпореждане от 29.05.2018г.
Такова изпълнитлено действие прекъсващо давността е и разпореждането на ЧСИ Борис
Велинов, с което съдебният изпълнител е уважил искането за присъединяването на друго
изпълнително дело, образувано по искане на същия взискател, но на основание представен
нов изпълнителен лист, за друго вземане на взискателят „Б.Д.“ АД срещу длъжника ИВ. П.
АНТ., ЕГН **********, което по съществото си е присъединяване на ново вземани в
изпълнителното производство по реда на чл. 426 от ГПК. Същественото в случая е, че с
присъединяването на ново вземане въз основа на друг изпълнителен лист в изпълнителното
производство, били са поискани от взискателят извършването на нови изпълнителни
действия на съдебния изпълнител, които са били извършени от ЧСИ Борис Велинов в
рамките на заявения от взискателя изпълнителен способ.
Давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност и с
извършеното от ЧСИ Борис Велинов изпълнително действие- налагане на запор върху
6
имущество на длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, чрез разпореждане от 01.10.2021г.
Съставът на ОС Благоевград намира, че срока на давността не е изтекъл и не е настъпила
перемпция по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за периода от 29.05.2018г. до
последващото същинско изпълнително действие на ЧСИ Борис Велинов- налагане на запор
на 01.10.2021г.
Следва да се съобрази в настоящия случай, че с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., в страната е обявено извънредно положение поради пандемията от Ковид 19,
продължило до 13.05.2020г., вкл. Съгласно чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Според § 13 от ПЗР към ЗИД на Закон за
здравето (ДВ, бр. 44/2020г. от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. до 21.05.2020г. Така погасителна
давност за процесните вземания по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис
Велинов, е спряла да тече за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. по силата на закона,
поради което двугодишния погасителен срок, не е бил изтекъл към момента на
последващото предприето действие на съдебния изпълнител- налагането на запор върху
върху вземанията на длъжника от 01.10.2021г.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът приема че исканията
на взискателят по изпълнително дело № 491/2017г. и извършваните същински изпълнителни
действия на ЧСИ Борис Велинов са били с такъв интензитет, че според нястоящия състав на
ОС Благоевград, няма данни нито в един момент от изпълнителното производство по
изпълнителното дело, да е изтекъл двугодишния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, поради което не е настъпила перемпция и отказа на
ЧСИ Борис Велинов да прекрати изпълнителното производство е правилен и
законосъобразен, поради което същия следва да бъде потвърден от съда. Принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, следва да
продължи.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото
правно основание, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА писмено Разпореждане от 18.10.2021г. на съдебният изпълнител, с което
е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 491/2017г., по описа
7
на ЧСИ Борис Велинов, на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8