РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 112 /
17.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1338 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по
касационни жалби на Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за
приходите, срещу Решение № 260015 от 28.08.2020г., постановено по а.н.дело №510
по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което е изменено Наказателно
постановление № 479924-F506563 от 26.11.2019г., издадено от и.д. Директор на
Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция
за приходите, с което на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 40, ет.8, ап.46, за нарушение
на чл.180 ал.2, във вр. с чл.180 ал.1, във връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и
чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 721,01
лева, като намалява размера на
наложената имуществената санкция на 200 лева. и срещу Определение № 260043 от
09.10.2020г., постановено по н.а.дело № 510 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2020г. с което е допълнено
обжалваното Решение № 260015 от 28.08.2020г. постановено по същото дело, в
частта за разноските, като Национална агенция за приходите, София е осъдена да
заплати на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 300,00 (триста) лева
Счита се, че атакуваното решение е постановено в
противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Оспорва се извода на районния съд за това, че „ ...
съгласно, чл. 180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение на ал.2 и ал. 1, когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, ...“, като се поддържа,
че привилегирования състав по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е приложим само в
хипотезата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, но не и при тази по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
Поддържа се също така, че в хипотезата, когато
данъчния субект не е начислил дължимия
данък за минал период, поради неподадено своевременно заявление за регистрация
по ЗДДС, то той няма право да начисли този данък след регистрацията си. Дори и
да е направило нещо такова, то това не легализира неговите действия, нито
преодолява законовата разпоредба, дължимия данък в тази хипотеза да се
установява с ревизия, а не чрез деклариране от данъчно задълженото лице. Това
становище се основава на разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС.
Иска се съдебното решение да бъде отменено в
обжалваната част, като се потвърди изцяло измененото с него наказателно
постановление. Иска се присъждане на сторените разноски по делото.
Относно обжалването на Определение № 260043 от
09.10.2020г. се оспорват аргументите на районния съд, който е счел за приложима
разпоредбата на чл. 144 от АПК, като погрешно е приел, че са налице неуредени
въпроси относно хипотезата, в която обжалвания акт, респективно наказателното
постановление, не е отменен, а само изменен, поради което следва да се прилага
Гражданския процесуален кодекс, визирайки разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Счита се, че административно-наказателния процес не е нито административен,
нито граждански, а по своето същество е наказателен процес и в него следва да
се прилагат принципите заложени в наказателно-правната теория. В тази насока се
поддържа, че когато наказателното постановление бъде обжалвано пред въззивния районен
съд, вече „дадената присъда“ може да бъде потвърдена или отменена, а измененото
наказателно постановление в частта за наложената имуществена санкция, следва да
бъде разглеждано като потвърдена присъда, за която наложеното наказание е
просто намалено в предвидените от закона граници.
Иска се определението на първоинстанционния съд
да бъде отменено, като се присъди юрисконсулско възнаграждение в полза на
администрацията.
3. Ответното Бараков и
Пешев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Дунав“ № 40, ет.8, ап.46, в представено по делото писмено становище, поддържа
изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в обжалваното
съдебно решение. Според
дружеството, действително чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС препращат към чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС, но не единствено към нея само, относно налагането на санкция. Счита
се, че чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС препращат към нарушението, описано в алинея чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, а не към
предвидената в нея санкция.
Иска се жалбата срещу решението на районния съд
да бъда оставена без уважение, като се присъдят сторените разноски за
касационното производство.
В представено писмено становище, се поддържа, че
обжалваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се,
че действително обжалваното пред районния съд наказателно постановление е
изменено в частта за наложената санкция, но това изменение е в резултат на
неправилно приложение на материалния закон от административния орган, поради
което е справедливо на жалбоподателя да се присъдят разноски, тъй като е провел
защита срещу едно неправилно приложение на материалния закон от страна на
издателя на акта. Счита се, че правилно решаващия съд е приложил реда по ГПК и
АПК относно определянето и присъждането на разноски в полза на дружеството.
Иска се определението да бъде оставено в сила.
4. Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение,
че жалбата е основателна. Счита се, че първоинстанционния съд е постановил
валиден и законосъобразен акт.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалби
са подадени в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6. Пазарджишкият районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от търговското дружество срещу НП №479924-F506563
от 26.11.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при Териториална
дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на юридическото
лице, за нарушение на чл.180 ал.2, във вр. с чл.180 ал.1, във връзка с чл.102
ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 721,01 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия AN
№ F506563 от 29.08.2019г., съставен от Анна Байлова, на
длъжност главен инспектор по приходите в
ТД на НАП, Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Дружеството подало Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. № 0000-0058100 на 28.06.2019г. По този повод е била извършена проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС, в хода на която било установено, че облагаем оборот в размер на 53673,99лв. е достигнат за период от 12 месеца, считано от 01.04.2018г. до 31.03.2019г. При това положение, задълженото по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС дружество е следвало да подаде заявление за регистрация до 08.04.2019г. Такова каза се е било подадено със закъснение от 2 месеца и 20 дни. Посочено е, че ако „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ ООД беше изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, то акта за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 22.04.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 12.07.2019 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Въз основа на така установените факти, било прието, че ако „БАРАКОВ И ПЕШЕВ“ООД“ е било регистрирано по ЗДДС през периода 22.04.2019 г. - 30.04.2019г., то е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС.
При извършената
проверка на задълженото лице, било установено, че за периода от 22.04.2019 г.
до 30.04.2019г., дружеството било извършило облагаеми доставки на обща стойност
4 326,07 лв., отчетени чрез фискално устройство в търговския обект, като не е
бил начислен ДДС в размер на 721,01 лв. Размерът на неначисленият ДДС бил
определен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС. Посочено е също, че
размерът на неначисленият ДДС „…е
определен с протокол за извършена проверка обр. № ОКд-172, сер. АА № 0696776 от
28.08.2019 г….“.
Дружество е подало
Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001647010 от 14.08.2019 г. в данъчен период
месец юли 2019 г., в която начислило дължимия ДДС за данъчен период м. април
2019 г. като издало Протокол № 1 от 12.07.2019 г., включен в отчетен регистър
по ЗДДС - дневник продажби.
Акта е връчен на управителя на
дружеството на 29.08.2019г., без да са вписани забележки или възражения.
7. Описаните в АУАН факти,
обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от
наказващия административен орган, който на основание на основание чл. 180, ал.2
във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложил процесното административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 721,01лв.
8. В хода на първоинстанционното
съдебното производство е приложена административно наказателната преписка, включително
Приложение № 1 към Протокол сер. АА №
0696776 от 28.08.2019 г., в което са обективирани констатациите и изчисленията
относно дължимия от дружеството косвен данък. Приложен е и Акт за регистрация
по ЗДДС № 130421901723664 от 11.07.2019г.
Разпитан като свидетел
е бил, служителят съставил акта за
установяване на административно нарушение, който в показанията си е възпроизвел
обстоятелствата при които е установено нарушението.
9. За да постанови
обжалваното в настоящото производство решение, съдът е приел за установено, че посочените
в акта и наказателното постановление факти и обстоятелства са действително
проявени. При условията на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е прието, че за периода от 22.04.2019
г. до 12.07.2019 г., дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки, като за периода 22.04.2019 г. до 30.04.2019 г., дружеството е
извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 326,07 лева, поради което
неначисленият ДДС за този период е в размер на 721,01 лева.
Неправилно обаче
според решаващия съд, административно наказателния орган е ангажирал
обективната отговорност на търговеца, като е санкционирал същия по чл.180 ал.2
във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на
привилегированият състав по чл.180 ал. 3 от ЗДДС. Според съда, в случая данъкът е следвало да бъде начислен
за данъчния период от 22.04.2019 г. до 30.04.2019 г., но е бил начислен от
дружеството с протокол от 12.07.2019 г. за данъчен период м. юли 2019 г., т.е. в
рамките на шест месечния период по чл.
180, ал. 3 от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя е следвало
да се приложи. Поради тази причина, размера на наложеното наказание е изменен
от 721,01 лева на 200,00лв.
10. По повод заявена
от дружеството молба за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските, първоинстанционния съд е приел, че „… В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, въззивникът е бил представляван от адвокат, който е
изготвил въззивната жалба и е ангажирал доказателства със същата. В жалбата е
направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева….“. При това положение е счетено, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива в полза на дружеството.
ІV. За правото :
11. Съобразно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но
не по-малко от 1 000 лв.
Според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се
прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Съобразно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение
по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от
края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
12.
Правилото на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е ясно и конкретно. Привилегирования
състав се прилага само в случаите на извършено нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Очевидно, фактическият състав с проявлението на който закона свързва
наличието на извършено административно нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е
специфичен и различен от фактическият състав, възведен в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС. При това положение, ако законодателя е считал, че привилегирования състав
по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е приложим и по отношение на административните
нарушения по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, то това без съмнение би било изрично
вписано в текста на закона.
Неприложимостта на правилата на чл. 180, ал. 3 и
ал. 4 от ЗДДС по отношение на административни нарушения от категорията на тези,
предвидени в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е логично обяснимо. Регистрирания по реда
на ЗДДС данъчен субект има задължението по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за
всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, респективно и VIES-декларация. Съобразно
изискването на чл. 125, ал. 3, заедно със справка-декларацията по ал. 1
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
данъчен период. При това положение, съобразно реда установен в чл. 126, ал.1 от ЗДДС, допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие
на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124
се коригират по реда на ал. 2 и 3. Тоест грешките, установени до изтичането на
срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши
необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по чл. 124, а грешките извън случаите по ал. 2 грешките се
поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през
който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен
регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл.
124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който
предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен
период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
Казано с други думи, в ЗДДС има нарочно
установени правила за начисляване на дължимия косвен данък от регистрираното
лице, което не е сторило това за отчетния период за който данъкът е следвало да
бъде начислен.
13. Подобни правила по отношение на лицето,
което не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, няма предвидени в закона. Съобразно правилото на чл. 102,
ал. 3 от ЗДДС, за периодите в които лицето е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, то дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. Ясно е, че
независимо от това, за тези периоди данъчния субект няма статуса на
„регистрирано“ по ЗДДС лице, поради
което не е възможно да подава в администрацията справки – декларации и отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС. Поради тази причина, то не може да извърши „корекции
след деклариране“ и да „начисли“ дължимия, но неначислен данък по реда на чл.
126 от ЗДДС.
Ето защо, в чл. 102, ал. 5 е предвидена
единствената мислима възможност в този случай, а именно, задълженията по чл.
102, ал. 3 и 4 от ЗДДС, да се определят с ревизионен акт по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
14. Последно посоченото правило обаче, е еднакво
задължително, както за данъчния субект така и за приходна администрация.
Когато лицето не е изпълнило в срок задължението
си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, не е регистрирано в този
срок и поради това, не е начислило дължимия косвен данък за периодите за които
той е бил дължим, то осъществява състав на административно нарушение, обявено
за наказуемо по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Сиреч, за да се определи по размер и да се
наложи имуществената санкция, трябва да се определи дължимия косвен данък за
периодите за които е възникнало задължението за неговото разчитане с бюджета.
Това каза се, може да бъде извършено само с ревизионен акт, издаден по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
15. В случая не се констатира това да е сторено
от органа по приходите. Каза се, размера на данъчното задължение е определен в
хода на извършена проверка, която е приключила с Протокол сер. АА № 0696776 от
28.08.2019 г., като в Приложение № 1 към него са обективирани констатациите и
изчисленията относно дължимия от дружеството косвен данък, без да са посочени конкретните
доставки по които е формирана основата за определяне на задължението, без да е
посочено кои от тях са облагаеми и по кои от тях не се формира задължение за
данъци към бюджета.
Все в тази насока, трябва да се съобрази
правилото на чл. 110, ал. 3, изречение последно от ДОПК, според което, с
проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски на проверяваното лице.
Явно, в случая органа по приходите не е
определил размера на имуществената санкция по установения за това нормативен
ред. Това е било достатъчно за да бъде отменено наказателното постановление
изцяло. Доколкото обаче, предмет на касационното производство е изменението на
наложеното наказание, за разликата от 200лв. до пълния наложен размер от
721,01лв., първоинстанционното решение като краен резултат, следва да бъде
оставено в сила в обжалваната част.
16. По отношение на Определение № 260043 от
09.10.2020г., постановено по н.а.дело № 510 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2020г. с което е допълнено
обжалваното Решение № 260015 от 28.08.2020г. постановено по същото дело, в
частта за разноските, като Национална агенция за приходите, София е осъдена да
заплати на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 300,00 лв. е необходимо да се констатира следното :
Нито в жалбата с която е сезиран районния съд,
нито в хода на производството, от страна на дружеството е заявено искане за
присъждане на разноски. По делото не е представен и списък на разноските, които
се иска да бъдат присъдени. Невярна е и констатацията на районния съд, че
представител на дружеството е осъществил процесуално представителство по
отношение на същото в проведеното открито съдебно заседание пред първата
съдебна инстанция.
Според правилото на чл. 80 от ГПК, приложимо във
връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН(понастоящем чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН), страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
В случая каза се, до постановяване на решението
по делото, нито е направено искане от страна, нито пък е представен списък за
разноските. При това положение не е било налице основание, първоинстанционния
съд да допълва, вече постановеното решение и да присъжда, несвоевременно
поискани от страната разноски. Това ще рече че определението с което такива са
присъдени, следва да бъде отменено.
V. За разноските :
17. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата срещу решението на районния съд и основателността на жалбата срещу
определението на районния съд, на администрацията се дължат разноски в размер
на 60,00лв.
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата срещу решението на районния съд и основателността на жалбата срещу
определението на районния съд, на дружеството се дължат разноски в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260015 от 28.08.2020г., постановено по а.н.дело №510 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 479924-F506563 от 26.11.2019г., издадено от и.д.
Директор на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите, с което на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 40,
ет.8, ап.46, за нарушение на чл.180 ал.2, във вр. с чл.180 ал.1, във връзка с
чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 721,01 лева, като намалява размера на наложената
имуществената санкция на 200 (двеста) лева.
ОТМЕНЯ Определение № 260043 от 09.10.2020г.,
постановено по н.а.дело № 510 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г. с което е допълнено обжалваното
Решение № 260015 от 28.08.2020г. постановено по същото дело, в частта за
разноските, като Национална агенция за приходите, София е осъдена да заплати на
дружеството разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
300,00 лева., вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ Молбата на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 40, ет.8,
ап.46, да бъде осъдена Национална агенция за приходите, гр. София, да му
заплати сумата от 300,00лв., представляваща извършени разноски в производството
по а.н.дело №510 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г.
ОСЪЖДА „Бараков
и Пешев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Дунав“ № 40, ет.8, ап.46, да заплати на Национална агенция за приходите,
гр. София, сумата от 60,00(шестдесет)лева, за осъществена юрисконсултска
защита.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, гр. София да заплати на „Бараков и Пешев“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 40,
ет.8, ап.46, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща извършени разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/П/ ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/