Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 14.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на четиринайсети май през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА А.,
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,, докладчик чл.съдия А., като разгледа в.гр.д.№ 187/2019г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и чл.422 от ГПК,вр.с чл.430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД.
С Решение № 64/06.02.2019г.,пост.по
гр.д.№ 1326/2018г. на РС-Ловеч е отхвърлен предявеният от „Р.)”ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Изпълнителния директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., действащи
чрез пълномощника си Г.С., иск срещу Д.Т. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422,ал.1, във връзка с чл.415,ал.1
и чл.124,ал.1 от ГПК, за
признаване за установено съществуването и изискуемостта на
вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№1601261152888816 от 24.02.2016 год., а именно: изискуема главница в размер на
21 787,55 лв., от която - редовно падежирана главница в размер на
1 895,37 лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 19 892,18лв.;
изискуема редовна лихва в размер на 875,15лв., от които - изискуема редовна
лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 786,56лв., начислена за периода
от 05.07.2017г. до 05.01.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от
06.01.2018г. до 30.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 329,28лв., от които - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 120,69лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до
22.02.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г.
до 22.02.2018г. включително; законна лихва за забава за периода от 23.02.2018г.
до изплащане на вземането – предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №203/27.02.2018г. по ч.гр.д.№351/2018г. на
РС-гр.Ловеч, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от „Р.)”ЕАД с ЕИК ****, иск срещу Д.Т. с ЕГН **********,
предявен при условията на евентуалност,с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца „Р.)"ЕАД следните суми : предсрочно изискуема главница в
размер на 19 892,18лв.; изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от 06.01.2018г. до
30.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г.
до 22.02.2018г. включително, като неоснователен и недоказан.Отхвърлена е и
претенцията на „Р.)”ЕАД с ЕИК ****
срещу Д.Т. с ЕГН-**********, за заплащане на съдебно-деловодни разноски в
исковото и в заповедно производства, като неоснователна и недоказана.
Подадена е
въззивна жалба от „Р.с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в С.”,
представлявано от А.В.А.-Изп.директор и М.Т.П.-Прокурист,чрез пълномощника им Г.Г.С.,
против Решение №64/06.02.2019г.,пост.по гр.д.№1326/2018г. на РС-Ловеч. Счита,че
е неправилно,незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага,че съдът е
приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпълнение на задължението си
да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което
е отхвърлил изцяло като неоснователни и недоказани предявените от Банката
установителни искове срещу ответника Д.Т.. Съдът се е позовал на указанията,
дадени от ОСГТК на ВКС в т.18 на TР№4/18.06.2014г., съгласно които длъжникът
следва да е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва решението в тази му
част, като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя извода на Банката, че не
е изпълнила задължението си от чл.12.8. от договора за кредит. Обяснява,че в
клаузата на чл.12.8 на процесния договор за кредит по същество е уговорено от
страните фингирано връчване на уведомления и изявления на страните по договора.
Съгласно уговореното е прието, че всяко писмено изявление, което е достигнало
до адреса на ответника, се счита за получено от него. В случай, че в договора
са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността
на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При
тълкуването на договора по правилата на чл.20 от ЗЗД, би следвало да се
съобрази, че конкретната уговорка за връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Съгласно Решение №148/02.12.2016г.
по т.д.№2072/2015г. на ВКС, ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, начинът
на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на Банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Затова и
счита,че Банката е изпълнила задължението си по чл.12.8 от договора за кредит,
като надлежно е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Възразява, че
съдът е следвало да признае за установени предявените от Банката искове по
отношение вземанията на ищеца, които са редовно падежирали преди настъпване на
предсрочната изискуемост. Позовава се на чл.84 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, където е предвидено,че настъпването на падежа на едно вземане предпоставя
изпадането в забава на длъжника по правоотношението. Същевременно, съгласно
принципа dies interpellаt pro homme, не е необходимо кредиторът да отправя
покана към неизправния длъжник, за да стане вземането му изискуемо и последният
да изпадне в забава. Това правно положение не се отрича и от дадените указания
с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземането следва да е станало
изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
допълнение в чл.60,ал.2 от ЗКИ е уредено правото на банките да поискат издаване
на заповед за изпълнение, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати или когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем, поради неплащане. Счита,че употребата на съюза „или" сочи на
проведено от законодателя разграничение между двете хипотези, което води до
заключението, че за редовно падежиралите задължения по договор за кредит
Банката не следва да уведомява длъжниците.Тъй като редовно падежиралите
вземания са обект на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена
в полза на Банката по ч.гр.д.№351/2018г. на РС-Ловеч, то те са включени в
петитума на установителния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, и
ищецът е направил искане за тяхното присъждане. От приложената към делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е имало просрочени задължения с настъпил
падеж, като вещото лице е посочило техния размер и това е надлежно констатирано
и от първоинстанционния съд на стр.6 от атакуваното решение. Твърдяното е видно
и от приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК. Заключава,че
съдът имплицитно е признал, че искът на Банката е частично основателен, в
частта за редовно падежиралите вземания - както за главница, така и за лихви,
преди обявяването на предсрочна изискуемост.
Позовава се и
на разпоредбата на чл.162 от ГПК,която предвижда задължение за съда да определи
размера по своя преценка, или да вземе заключение на вещо лице, когато искът е
установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Сочи,
че разпоредбата внася отклонение от общите правила на доказателствената тежест,
което означава, че в тежест на ищеца по иска за вземане е доказването на
юридическия факт, от който то произтича, но не и на размера му. Искът не може
да бъде отхвърлен поради недоказване на размера, ако правното основание е
установено. Съгласно Решение №175/06.06.2011г. по гр.д.№1242/2010г., III ГО на
ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска
като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така ТРеш.№129/30.06.1986г.
на ОСГК на ВС, Реш.№119/24.03.2009г. по гр.д.№1210/2006г., II ГО на ВКС; Опр.№57/04.03.2013г.по
гр.д. №1160/2012г. на ВКС). Налице е нарушение на посочената процесуална норма
(чл.162 от ГПК), както и противоречие със задължителната практика на ВКС.
Твърди,че съдът
неправилно е приел, че предявените от ищеца при условията на евентуалност
осъдителни искове са неоснователни и недоказани, доколкото в хипотезата на
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, законодателят императивно е предвидил в текста на чл.415, ал.З от ГПК, че
искът по чл.415,ал.1 от ГПК, който кредиторът може да предяви срещу длъжника е
установителен и след като не е налице хипотезата на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК, то
и няма как съдът да се произнесе по осъдителен иск, предявен от кредитора
против длъжника. Оспорва решението в тази му част, като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че в случая съдът не се е съобразил със
задължителните указания, дадени от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013г., т.11б,
съгласно които - ,,В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 от ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност.
Позовава се и
на Определение № 387/24.07.2017г. на ВКС, ТК,І-во по ч.т.д.№1369/2017г.,в което
е прието, че е допустимо съединяване на установителни искове по реда на чл.422
от ГПК с осъдителни искове при условията на евентуалност,ако условие за
разглеждането на осъдителните искове е отхвърляне на установителните искове,
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този случай се
въвежда ново обстоятелство в исковата молба, несъдържащо се в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените
установителни искове, а именно уведомяване на длъжника по кредита за
изявлението на Банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата
искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото
условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 от ГПК, е
допустимо. Ищецът има правен интерес от разглеждането на такива осъдителни
претенции, когато основанието за отхвърляне на главните установителни искове е
свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на
осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални
момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Счита,че
порочността на първоинстанционното решение се състои в неправилност и
незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е приложил неправилно закона.
Неправилността се изразява в неверни правни изводи на първата инстанция.
По изложените
съображения моли да се отмени изцяло Решение № 64/06.02.2019г., постановено по
гр.д.№1326/2018г. по описа на РС-Ловеч, като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли съдът да се произнесе по
съществото на спора, като с решението си установи със сила на присъдено нещо
спрямо въззиваемия съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № 1601261152888816 от 24.02.2016г.
При условията
на евентуалност- в случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК бъдат отхвърлени частично, като неоснователни
за посочените като предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка
с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/201 Зг. (т.11б), моли да се осъди
въззиваемият да заплати на „Р.)" ЕАД следните суми:
-предсрочно
изискуема главница в размер на 19 892.18лв.
-изискуема
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 88.59лв.,
начислена за периода от 06.01.2018г. до 30.01.2018г. вкл.;
-изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 208.59лв.,
начислена за периода от 31.01.2018г. до 22.02.2018г. включително.
В случай че
исковете бъдат уважени частично, моли за преизчисляване на разноските по
съразмерност и след компенсация. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски в първа и във въззивна инстанция.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.С.Т.-ЛАК-особен представител на Д.Т.. Моли да се отхвърли въззивната жалба на „Р. като
неоснователна и недоказана и по същество да се потвърди първоинстанционното
решение. Моли да се определи полагаемото й се адвокатско възнаграждение, като
особен представител за въззивната инстанция и се задължи Р.да го заплати по
съответния ред.
Излага,че
РС-Ловеч правилно е отхвърлил двата предявени иска по чл.422.ал.1 във вр. с
чл.415.ал.1 и чл.124.ал.1 от ГПК,както и осъдителния иск при условията на
евентуалност. Основният мотив за отхвърлянето им е неспазване на изискването по
чл.99,ал.3 от ЗЗД за съобщаване. Възразява,че не може да се приеме като валидно
връчването на уведомлението с исковата молба на особен представител. Правилно
РС-Ловеч прави извода, че Банката не е изпълнила задължението си от чл.12.8 на
сключения между страните договор, предвиждащ че всички уведомления и изявления
по него трябва да са в писмена форма и ще се считат за получени от
кредитополучателя ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка .достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя,посочен в договора или в уведомление за
промяна на адреса. Твърди,че по делото не са приложени доказателства от Банката
за надлежно уведомяване на предсрочната изискуемост на кредита.в съответствие с
изискванията на т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Излага,че датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята
на падеж, поради което е необходимо изявление на кредитора,което да достигне до
кредитополучателя и го извести,че ще счита целия кредит или непогасения остатък
за предсрочно изискуем.
Въззивникът не
изпраща представител в съдебно то заседание.Въззиваемият се представлява от
особения представител-адв.С.Т.-ЛАК.
От събраните по
делото доказателства- приложените по гр.д. №1326/2018г. и гр.д.№351/2018г.-двете
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По
допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката
си по реда на чл.270 от ГПК въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава
към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
По същество.
От
доказателствата се установява,че на 24.02.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит с
№1601261152888816, между „Р.)”ЕАД и Д.Т. с ЕГН-**********. Съгласно клаузите на
договора на кредитополучателя е предоставена сумата от 25 787.50лв.,която
да бъде използвана за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Крайният
срок на кредита е 05.02.2013г. Договорната лихва е уговорена в чл.4.1-за
първите 12 месеца в размер на 7.10%, а за следващия период-съгласно чл.4.2 е в
размер на 6-месечния Sofibor плюс 6.153 надбавка и се начислява върху усвоената
и непогасена главница на годишна база. При забава на плащането е предвидена (чл.4.5)
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
главница, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Погасяването на задължението е разсрочено на 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.03.2016г. до
05.02.2023г2. Дължимата месечна вноска за първите 12 месеца е 390,46 лв.
Изготвен е Погасителен план, като неразделна част от договора. В чл.4.12 са
регламентирани таксите и комисионните,които следва да се заплащат по кредита.
Страните са предвидили хипотезите,при които ще се счита,че е налице
неизпълнение по договора. Така съгл.чл.8.1 е налице неизпълнение, когато
кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от нея за
повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане. В чл.9.2 е
регламентирано право на Банката едностранно, с писмено уведомление до
кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми,
начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и комисионните, за
предсрочно и незабавно изискуеми. Автоматична предсрочна изискуемост е уговорена
в чл.11 и предвижда,че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или
частично на което и да е парично задължение по договора, в продължение на 150
дни от падежа му, считано от 151-вия ден кредитът /непогасената главница, ведно
с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично
предсрочно изискуем. Тогава Банката има право да пристъпи към събиране на
всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да
уведомява за това кредитополучателя. Предвидено е,че всички уведомления и
изявления във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до
адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса (чл.12.8). Договорът е подписан от страните,
като Д.Т. е потвърдил със собственоръчно написан текст под договора, че владее
български език и разбира смисъла и значението на текста и последиците, които
поражда за него.
Към исковата
молба е представен документ, озаглавен „Справка по чл.366 от ГПК”,в който
Банката е представила извлечение по банковата сметка на процесния кредит.
Представено е писмо с изх.№ИЗХ-001-1823 от 09.01.2018г.,с
което „Р. уведомява Д.Т.,че има незаплатени месечни вноски за периода от
04.07.2017г. до 09.01.2018г. и че приема наличие на случай на неизпълнение, поради
което обявява договора за предсрочно изискуем. Посочено е,че към 09.01.2018г.
дължимите от него суми са в общ размер на 22 655,98лв., от която
21 787,55лв.- главница и 868,43лв.-лихва. Отправена е покана към длъжника
„..незабавно доброволно да плати всички дължими суми..”, като е
предупреден,че при неплащане Банката ще предприеме всякакви действия, позволени
от закона, с цел удовлетворяване на всички вземания. Писмото е изпратено до
адреса по договора, с известие за доставяне, като пратката е върната в цялост с
отбелязване на 30.01.2018г.- „непотърсена от получателя”,.
В първата инстанция е допусната съдебно-икономическа
експертиза. Експертът установява,че сумата е преведена по сметката на
кредитополучателя на 26.02.2016г. Последният е заплатил 16 анюитетни вноски. На
05.06.2017г. е направена последната погасителна вноска. На 31.01.2018г. Банката
е осчетоводила обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Експертът е изчислила, че общият размер на непогасените
задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е 22 991,98лв., в който се включва -
21 787,55лв.- усвоена и непогасена главница, в това число 1 895,37лв.-
редовно падежирана главница преди обявяване на предсрочната изискуемост;
19 892,18лв.- предсрочно изискуема главница; 875,15лв.- изискуема редовна
лихва, като 786,56лв.- изискуема редовна лихва върху вноски с настъпил падеж и
88,59лв.- изискуема редовна лихва върху предсрочна изискуема главница; 329,28лв.-
изискуема наказателна лихва за забава,от която 120,69лв.-изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж, 208,59лв.- наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница.
Представени са и изчисления на дълга към изготвяне на
заключението (02.01.2019г.)- общо в размер на 24 747.15лв.
Разработено е и изчисление на дълга и в хипотезата на
настъпила с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост-т.е.към
11.07.2018г.,където общият размер е 23 385.69лв.
Направени са и изчисления на задълженията по предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск- общ размер от 20 189.36лв., от
който предсрочно изискуема главница- 19 892.18лв. (21 787.55-1895.37лв.),
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница(начислена за периода от
08.01.2018г.до 30.01.2018г.- 88.59лв. и наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница,начислена за периода от 31.01.2018г.до 22.02.2018г.-
208.59лв.
Въззивният състав приема експертизата,като правилна и
обективна и гради изводите си на нея.
Не се спори,че на 26.02.2018г. от „Р.)” ЕАД е подадено
заявление по чл.410 от ГПК пред РС-Ловеч. По образуваното ч.гр.д.№351/2018г. от
РС-Ловеч е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№203/27.02.2018г., с която Д.Т. е задължен да заплати на "Р.)"ЕАД сумата 21 787,55лв.- изискуема главница,
от която 1 895,37лв.- редовно падежирала главница и 19 892,18лв.-
предсрочно изискуема главница, 875,15лв.- изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 05.06.2017г. до 30.01.2018г.-включително, 329,28лв.-изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 05.07.2017г. до 22.02.2018г.-включително,
от която 120,69лв.-изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж и
208,59лв.-изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху сумата 21 787155 лв., с начало
от 23.02.2018г. до изплащане на вземането. Присъдени са и съдебно-деловодните
разноски в заповедното производство в общ размер от 609,84лв.(459,84лв.-
платена по сметка на съда държавна такса и 150лв.- възнаграждение за
юрисконсулт). Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което и с Разпореждане №1583/31.05.2018г. съдът
указва на заявителя за възможността да едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, като
довнесе дължимата държавна такса.
Искът с правно основание чл.422 от ГПК е подаден в законния 1-месечен срок-с вх.№7326/11.07.2018г.
Ищецът е предявил установителен иск по чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, с
искане да се установи съществуването на вземането му към ответника в общ размер
от 22 991.98лв.,от който- изискуема главница от
21 787.55лв., където 1 895,37лв - редовно падежирана главница,
начислена за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г. включително и предсрочно
изискуема главница в размер на 19 892,18лв.; изискуема редовна лихва в
размер на 875,15лв., от която - изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил
падеж в размер на 786,56лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до
05.01.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от 06.01.2018г. до
30.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 329,28лв., от
които-изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на
120,69лв., начислена за периода от 05.07.2017г.до 22.02.2018г. включително и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г. до 22.02.2018г. включително;
законна лихва за забава за периода от 23.02.2018г. до изплащане на вземането.
Твърдението на Банката е,че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно осчетоводена е на
31.01.2018г.
При условията
на евентуалност-в случай,че не се сподели тезата за настъпила предсрочна
изискуемост, ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника,с искане да бъде
осъден да заплати предсрочно изискуема главница в размер на 19 892,18лв.;
изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
88,59лв., начислена за периода от 06.01.2018г. до 30.01.2018г. включително;
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г. до 22.02.2018г. включително.
Твърдението на ищеца е,че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на
преписа от исковата молба. Исковата молба е връчена на особения представител на
ответника-адв.С.Т.-ЛАК, на 09.11.2018г.
От своя страна
ответникът,чрез особения му представител възразява,че не е налице надлежно
обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост.Отрича
възможността предсрочната изискуемост да бъде обявена редовно на особения
представител на длъжника.
При така
установената фактическа обстановка въззивният състав приема,че предмет на
разглеждане е иск по чл.422,във връзка с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК-установителен
иск,предявен като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК,проведено по ч.гр.д. №351/2018г.на РС-Ловеч. При условията на евентуалност,ако
не се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.430 от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД, с твърдение,че е обявена на длъжника с
получаване на преписа от исковата молба.
Ищецът се легитимира като кредитор по Договор
за потребителски кредит № 1601261152888816 от 24.02.2016г. Твърди,че има
изискуемо вземане към ответника-кредитополучател,с оглед настъпила предсрочна изискуемост,като
моментът по основния иск е преди предявяване на заявлението-съгласно чл.9.2 от
договора,обявена на 31.01.2018г.,а по евентуалния-получаване на исковата
молба-т.е. 09.11.2018г. от особения представител на длъжника.
Съставът намира за категорично доказан фактът,че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от Договор за потребителски кредит. Установи
се,че Банката е изпълнила задължението си,като е превела сумата от
25 787.50лв., усвоена от кредитополучателя на 26.02.2016г. Последният е
изпълнил частично поетите ангажименти да погасява кредита, като е внесъл само
16 бр.вноски в общ размер на 3 999.95лв. Последната редовно погасена
месечна вноска е с падеж 05.06.2017г. С оглед на това и съгласно клаузите на
договора, съдът приема,че е налице просрочие, считано от падежната дата 05.07.2017г.
Спорен е въпросът налице ли е и съответно кога е настъпила
предсрочна изискуемост на договора за кредит.
При съобразяване на договорните клаузи и представените доказателства, съдът намира,че ищецът не е доказал такава да е надлежно обективирана преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Не може да се сподели развитата от Банката теза за автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца преди подаване на заявлението. Изложените от РС-Ловеч мотиви в тази насока се споделят изцяло от въззивния състав. Прието в т.18 на ТРеш.№4/2013г.от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискване категорично е приложимо и по отношение на производствата по реда на чл.410 от ГПК. С оглед съществената промяна в кредитното правоотношение, която настъпва с обявяване на предсрочната му изискуемост, за да има действие по отношение на съдоговорителя, следва надлежно да е уведомен за упражняването на това право на кредитора. Предсрочната изискуемост има действие едва в момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора и при наличие на фактите, обуславящи настъпването й. Последните следва обективно да са се осъществили, за да твърди заявителят,че има изискуемо вземане. Уведомяването на длъжника е съществена предпоставка за валидното упражняване на правото на кредитора да трансформира задължението на длъжника от срочно в безсрочно, изискуемо в пълния му размер. Видно е ,че уведомителното писмо не е връчено на длъжника. Действително-това е уговорен от страните начин на връчване, но при невъзможността такъв реално да се изпълни, кредиторът е имал редица други възможности да удостовери надлежно връчване и ангажира длъжника с последиците му. Видно е,че Банката не се е възползвала от тях.
По изложените съображения
и с оглед непредставяне на доказателства за действително уведомяване и реално получаване
на уведомителното писмо от кредитополучателя, съставът приема,че към момента на
подаване на заявлението не е била налице надлежно обявена предсрочна изискуемост
на процесното вземане.
При съобразяване
на изявлението на Банката в предявената искова молба по чл.422 от ГПК, съставът
приема,че с връчването й на ответника е извършено вече надлежно уведомяване за
упражняваното от банката право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изявлението в исковата молба е ясно и конкретно,посочени са както
съществуващите към този момент неплатени и падежирани вноски, съответно
претендираните акцесорни задължения за лихви (договорна и наказателна), така и
претендираните за изискуеми остатък от главница и лихви. В тази насока е налице
богата и утвърдена съдебна практика, която се споделя от състава- Реш.№139/05.11.2014г.,пост.по
т.д. №57/2012г., І ТО на ВКС, Реш.№ 6/04.04.2019г.,пост.по т.д.№917/2018г., І
ТО на ВКС и др.)
Особеният
представител на ответника възразява за действителността на връчването на
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, на особен представител.
Съставът
приема,че този процесуален способ е действителен и валиден. Особеният
представител е назначен при спазване предпоставките на чл.47,ал.6 от ГПК. С
неговото участие се гарантира защитата на интересите и упражняването на правата
на представлявания. Действително-обявяването на предсрочната изискуемост по
съществото си е упражняване на материално право,като особеният представител не участва в това
правоотношение. В случая, обаче трябва да се отчита функцията му в процеса,а
именно да упражнява процесуалните права и задължения на страната, при което и с
оглед допускането на възможността материални права да се упражняват и в хода на
заведения спор, следва да се приеме,че връчване на това специфично изявление
може да се извърши валидно и на назначения на длъжника особен представител в
процеса (в т.см.и Реш.№198/18.01.2019г.,пост.по т.д.№193/2018г.,І ТО на ВКС).
На следващо
място, съставът, като съобразява,че в представената от Банката Справка по
чл.366 от ГПК са изложени подробни данни за наличие на неплатени от длъжника
погасителни вноски, с настъпил към подаване на заявлението падеж-конкретно от
05.07.2017г. до 05.01.2018г.,в общ размер на 1895лв., намира,че установителният
иск може да се уважи по отношение на тези вноски. Видно от договора за
потребителски кредит падежът на месечните анюитетни вноски е ясно определен-чл.5.2,а
именно 5-то число на съответния месец. Ясен е размерът на вноските. При тези
данни не се налага в заповедното производство да се обосновава настъпването на
„други обстоятелства” по см.на чл.418,ал.3 от ГПК. Наличието на падежирани
вноски и размера на тези изискуеми към момента на подаване на заявлението
задължения, се потвърждава и от заключението на съдебната експертиза. Затова в
тази част вземането следва да се уважи,като се признае за установено
съществуването на вземане на Банката към кредитополучателя Д.Т.,основано на
Договор за потребителски кредит с №1601261152888816/24.02.2016г., по отношение
на падежираните към подаване на заявлението главници в размер на 1895.37лв.,за
периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г.,ведно със законната лихва върху тях с
начало от 05.07.2017г. до окончателното изплащане. Противоречивата практика в
тази насока се преодоля с постановеното в ТРеш.№8/2017г., от
02.04.2019г.,пост.по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, където се разясни,че не се
касае за промяна на основанието,на което се претендира изпълнение от кредитора,
тъй като то и в двете хипотези (на обявена преди и след подаване на заявлението
предсрочна изискуемост) е сключеният договор за кредит. В т.см. е и Реш.№139/05.11.2014г.,пост.о
т.д.№57/2012г., І ТО–ВКС).
По отношение на
акцесорните вземания за възнаградителна и наказателна лихви,съставът намира,че
искането е неоснователно.
Няма спор,че
длъжникът има качеството на „потребител” и затова при решаване на делото следва
да се приложат специалните правила за защита на потребителите (ЗЗП и ЗПК), а
като общи и на ЗЗД. По правилото на чл.33 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата,като обезщетението не може да надхвърля законната
лихва. С оглед служебното задължение да извърши проверка за противоречие със
Закона, съдът констатира,че в случая при настъпила забава на длъжника се търсят
едновременно две обезщетения-както договорна (възнаградителна) лихва,така и
наказателна лихва,като размерът на всяко от тях надхвърля посочения по-горе
лимит. Касае се за императивни норми и противоречието с тях обосновава
нищожност на договореното, при липсата на данни за индивидуално уговорени
клаузи.
По изложените съображения съдът намира,че претенцията за признаване
съществуването на вземане на „Р.)” ЕАД към Д.Т., основано на Договор за
потребителски кредит с №1601261152888816/24.02.2016г., по отношение на
изискуема редовна лихва в размер на 875,15лв., от която - изискуема редовна
лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 786,56лв., начислена за периода
от 05.07.2017г. до 05.01.2018г. включително и изискуема редовна лихва
върху предсрочно изискуема главница в размер на 88,59лв., начислена за периода
от 06.01.2018г. до 30.01.2018г.. включително; изискуема наказателна лихва
в размер на 329,28лв., от която - изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 120,69лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до
22.02.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г.
до 22.02.2018г., е неоснователна и недоказана. Обжалваното решение,в частта,в
която тези претенции са отхвърлени, макар и при други мотиви,следва да се
потвърди,като правилно.
Съставът намира,че са налице предпоставките за
разглеждане на евентуалния иск. Неправилно първоинстанционния съд е приел,че и този иск
трябва да бъде предявен като установителен-такова изискване не е поставено в
нормата на чл.415,ал.1 от ГПК. Не е съобразено,че претенцията е предявена при
условията на евентуалност- в случай,че не се сподели тезата за настъпила
предсрочна изискуемост. Възможността в
производството по чл.422 от ГПК да се съединява по реда на чл.210,ал.1
от ГПК и на осъдителен иск, е призната изрично в т.11б и на ТРеш.№4/2013г. от
18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. С оглед приетото за обявена
с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост на кредита и категорично
установения факт на липса на плащане, искът за остатъка от усвоената главница в
размер на 19 892.18лв. ,се явява основателен и доказан и следва да се
уважи.На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва с начало
от подаване на заявлението-26.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата (в
т.см. и Реш.№139/05.11.2014г.,пост.о т.д.№57/2012г., І ТО–ВКС).
Претенциите за екцесорните вземания към тези главници следва да се отхвърлят по
вече изложените аргументи за противоречие с императивната норма на чл.33 от ЗПК.
По изложените съображения съставът намира,че
установителният иск с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е
частично основателен и доказан и следва да се признае за установено
съществуването на изискуемо вземане на „Р.)” ЕАД към Д.Т., основано на Договор
за потребителски кредит с №1601261152888816/24.02.2016г., за сумата 1895.37лв.,
представляваща падежирани към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вноски,
за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху тях
с начало от 05.07.2017г. до окончателното изплащане,за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с №203/27.02.2018г.,по ч.гр.д.№351/2018г.на
РС-Ловеч,а иска за признаване съществуването на вземане за - изискуема редовна
лихва в размер на 875,15лв., от която - изискуема редовна лихва върху
вноски в настъпил падеж в размер на 786,56лв., начислена за периода от
05.07.2017г. до 05.01.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от
06.01.2018г. до 30.01.2018г.. включително; изискуема наказателна лихва в
размер на 329,28лв., от която - изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 120,69лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до
22.02.2018г.включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г.
до 22.02.2018г., е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Основателен е и предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД, в частта за
осъждане на Д.Т. да заплати на „Р.)”ЕАД сумата 19 892.18лв., представляваща
остатъка от усвоената главница,ведно с дължимата на основание чл.86 от ЗЗД
законната лихва, с начало от подаване на заявлението-26.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата,поради което следва да се уважи. Претенцията за
присъждане на- изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от 06.01.2018г. до
30.01.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от
31.01.2018г.до 22.02.2018г., следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора и по правилото на т.12 от
ТРеш.№4/2013г. от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и по отношение на дължимостта на разноските в
заповедното производство,като ги разпредели съобразно изхода от исковото
производство.
При съобразяване доказателствата за направени в
заповедното производство разноски в общ размер на 609.84лв. (държавна такса от
459.84лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.),с оглед степента на
уважаване на претенциите, на заявителя следва да се възстановят разноски в размер
на 573 лв.
При същото съотношение следва да се уважи и претенцията
за разноски на ищеца в исковото производство по гр.д.№1326/2018г.на РС-Ловеч. Представени
са доказателства за направени разноски в общ размер на 1731.42лв.
(511.66лв.-държавна такса, 200лв.-за СИЕ, 1219.76лв.-за особен представител). При
съобразяване на предвидените в чл.25 от Наредба за заплащане на правната
помощ,приложима по правилото на чл.78,ал.8 от ГПК, граници на възнаграждението
и липсата на особени усложнения в процеса,съдът намира,че следва да се определи
възнаграждение в средния размер,а именно 200лв. Така общият размер на направени
разноски от ищеца е 2131.42лв.,от който следва да се възстанови сумата 2003 лв.
Разноските на въззивника в настоящето производство са в
общ размер на 1904,75лв. (485,75лв.-държавна такса,1219лв.-за особен
представител, 200лв.по чл.78,ал.8 от ГПК),от които следва да се възстановят 1790
лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното
Решение № 64/06.02.2019г.,пост.по гр.д.№1326/2018г.на РС-Ловеч следва да се
отмени в частта,в която предявеният установителен иск с правно основание
чл.422,вс чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е отхвърлен за сумата 1859.37лв.-представляваща
падежирани към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вноски, за периода от
05.07.2017г. до 05.01.2018г.,ведно със законната лихва върху тях с начало от
05.07.2017г. до окончателното изплащане,за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК- с №203/27.02.2018г.,по ч.гр.д.№351/2018г.на РС-Ловеч
и вместо него се постанови уважаване на претенцията в тази част. В останалата
част,с която установителният иск с правно основание чл.422,вс чл.415,ал.1,т.2
от ГПК е отхвърлен за признаване съществуването на вземане за - изискуема редовна
лихва в размер на 875,15лв., от която - изискуема редовна лихва върху
вноски в настъпил падеж в размер на 786,56лв., начислена за периода от
05.07.2017г. до 05.01.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 88,59лв., начислена за периода от
06.01.2018г. до 30.01.2018г.. включително; изискуема наказателна лихва в
размер на 329,28лв., от която - изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 120,69лв., начислена за периода от 05.07.2017г. до
22.02.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена за периода от 31.01.2018г.
до 22.02.2018г., като правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
Решение № 64/06.02.2019г.,пост.по гр.д.№1326/2018г.на
РС-Ловеч следва да се отмени и в частта,в която предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.430 от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД, е отхвърлен за сумата 19 892.18лв.,
представляваща остатъка от усвоената главница, ведно с дължимата на основание
чл.86 от ЗЗД законната лихва, с начало от подаване на заявлението-26.02.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, като неправилно и вместо него се уважи
претенцията в тази част. В останалата част,с която е отхвърлен осъдителният иск
с правно основание чл.430 от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД, за присъждане на - изискуема
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 88,59лв.,
начислена за периода от 06.01.2018г. до 30.01.2018г. включително и изискуема наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 208,59лв., начислена
за периода от 31.01.2018г.до 22.02.2018г.,като правилно и законосъобразно, следва
да се потвърди. Д.Т. следва да се осъди да заплати на „Р. разноски по
съразмерност в общ размер от 436 6лв., от които-разноски
по ч.гр.д.№351/2018г. на РС-Ловеч-573лв.,по гр.д.№1326/2018г.на РС-Ловеч- 2003лв.
и по в.гр.д.№187/2019г.на ОС-Ловеч- 1790лв.
По изложените
съображения ОС-Ловеч
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ като
неправилно Решение № 64/06.02.2019г., постановено по гр.д. №1326/2018г. на
РС-Ловеч, в ЧАСТТА, в която предявеният от „Р.”ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.С ****** представлявано от
Изпълнителния директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., чрез пълномощника Г.С.-юрисконсулт,
срещу Д.Т., ЕГН-**********,***, установителен
иск с правно основание чл.422,вс чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е отхвърлен за
сумата 1859.37лв.-представляваща падежирани към подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК вноски, за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г., ведно със
законната лихва върху тях с начало от 05.07.2017г. до окончателното
изплащане,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- с
№203/27.02.2018г.,по ч.гр.д.№351/2018г.на РС-Ловеч, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземане с правно основание чл.422,вс чл.415,ал.1,т.2
от ГПК, на „Р.)”ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров”№55,, „Експо
ОТМЕНЯ като
неправилно Решение № 64/06.02.2019г., постановено по гр.д. №1326/2018г. на
РС-Ловеч, в ЧАСТТА, в която предявеният от „Р.”ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр.С******* представлявано от Изпълнителния директор А.В.А.
и Прокуриста М.Т.П., чрез пълномощника Г.С.-юрисконсулт, срещу Д.Т., ЕГН-**********,***,
осъдителен иск с правно основание чл.430
от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД, е отхвърлен за сумата 19 892.18лв.,
представляваща остатъка от усвоената главница,ведно с дължимата на основание
чл.86 от ЗЗД законната лихва, с начало от подаване на заявлението-26.02.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д.Т.,
ЕГН-**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Р.”ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр.С., *******, представлявано от Изпълнителния
директор А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., чрез пълномощника Г.С.-юрисконсулт, сумата от 19 892.18 (деветнайсет
хиляди осемстотин деветдесет и два лева и 18 стотинки), представляваща
остатъка от усвоената главница,ведно с дължимата на основание чл.86 от ЗЗД
законната лихва, с начало от подаване на заявлението-26.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 64/06.02.2019г., постановено по гр.д. №1326/2018г. на РС-Ловеч, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Т.,
ЕГН-**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Р.”ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр.С****** представлявано от Изпълнителния директор А.В.А.
и Прокуриста М.Т.П., чрез пълномощника Г.С.-юрисконсулт, сумата от 4366 (четири хиляди триста шейсет и шест лева), представляваща
разноски по съразмерност,от която-разноски по ч.гр.д.№351/2018г.на
РС-Ловеч-573лв., по гр.д.№1326/2018г.на РС-Ловеч-2003лв. и по
в.гр.д.№187/2019г.на ОС-Ловеч-1790лв.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на страните,при
наличие на предпоставките на чл.280 и сл.от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.