Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С присъда № 798 от 23.11.2011г., постановена по НОХД 426/2011г., Г. р. с. е признал подсъдимия С. И. С.- с.Ц. И., общ.С. за виновен в това, че на 12.11.2010 г. в гр.С., управлявал МПС- л. а. „Б.” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2‰, а именно 1.63 ‰, установена по надлежния ред, като на основание чл. 343 Б ал.1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 НКе отложеноизпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 67 ал.3 НК е постановено през изпитателния срок от три години да бъде изпълнявана пробационна мярка по чл. 42 а ал.2 т. 4 НК - включване в програми за обществено въздействие. На основание чл. 343 Г НК районният съд е лишил С. И. С. от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на фактическото му отнемане. На основание чл. 189 ал.3 НПК С. И. С. е осъден да заплати направÕните по делото разноски. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от адв. Ж. Д. в качеството й на защитник на С. С.. В жалбата се инвокират доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Неправилно първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата по делото, като е дал вяра само на свидетелите на обвинението. В тази връзка посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Моли да се отмени първоинстамционната присъда и подсъдимия да бъде оправдан. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и безпорочност на атакуваното решение. Посочва, че не са налице процесуални нарушения, като изводът на съда относно авторството на деянието е правилен. В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Защитникът поддържа депозираната жалба като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.Посочва, че следва да се разгледат и показанията на А. А.Моли да се отмени първоинстанционната присъда, като алтернативно моли ако присъдата бъде потвърдена да се отмени пробационната мярка по чл. 67 НК. В този смисъл защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда за подсъдимия. Предвид горните изложения съдът пристъпва към разглеждане на въззивната жалба. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата: Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания, и като взе предвид доводите на страните въведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание и присъден размер на обезщетение, намира за установено следното: Подсъдимият С. И. С. е родена на * в гр. Г. О., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, с постоянен адрес с. Ц. И., об. С., ул.”В. Л.” № * ЕГН *. Подсъдимият С. И. С. е с отнето СУМПС от 08.08.2010г. Същият живее в с. Ц. И.. На 11.11.2010г. подс. С. посетил снек-бар „А. в гр. С. Доколкото бил с отнето СУМПС, за да стигне до град С. използвал услугите на св.А. Около 21:30-22:00 часа св.А. оставил подсъдимия пред снек-бар „А.” и паркирал автомобила. Ключовете останали в С.. Последният си тръгнал от заведението около 02:00 часа на 12.11.2010 г., Вечерта на 11.11.2010г. срещу 12.11.2010г. на работа били полицейските служители С. и П., които патрулирайки по улиците на гр. С, забелязали паркирания автомобил на подс. С. пред снек-бар”А.”, както и самият С. вътре в заведението. Последният бил служебно известен на св. С., както и лично познат му. Снек-бар „А.” и сградата на РУП С. се намирали на една и съща ул.- „Д. У.”, която била права и с добра видимост. Това позволило на полицейските служители да спрат служебния си автомобил пред сградата на РУП и да наблюдават автомобила на С. пред снек- бар „А.”. Около 02:30 часа С. решил да си тръгва като се обадил на собственичката А., излязъл от заведението и потеглил със собствения си л. а. „Б.” рег. № *.Полицейския служите св. П. видял подс. С. да се качва в лекия автомобил. В този момент полицаите забелязали потеглилия автомобил по ул.”С. Т.”, който продължил движението си по ул.”Т.К.”, като тръгнали сред него. Подали светлинен и звуков сигнал. Автомобилът спрял на ул.”Т. К.” и св.С. и св.П. извършили проверка на водача, като установили, че това е подс. С., който бил сам. Полицейските служители разпоредили на подсъдимия С. да ги придружи до полицейския участък, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. На място бил извикан св. Д.- мл. автоконтрольор, който извършил проверка на С. с техническо средство „Алкотест 7510”, фабр. № ARBA 0151, което отчело концентрация на алкохол от 1.63‰. Св. Д. съставил на С. АУАН № 369459/12.11.2010 г. за извършени нарушения по ЗДвП, като издал и талон за медицинско изследване № 0059842. Подсъдимият С. не посетил медицинското заведение, за да му бъде вземата кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. На подс. С. била издадена Заповед за задържане № 1303/12.11.2010г. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: от показанията в хода на съдебното следствие на свидетелите: И. С., П. П., А.; писмените доказателства по делото: Акт за установяване на административно нарушение № 369459 от 12.11.2010г, издадено от РУП-гр. В., Справка за съдимост на подсъдимия, Справка за представеното средство за измерване. За да прецени достоверността на всички събрани доказателства и доказателствени средства, съдът обсъди всяко едно поотделно с оглед собствената му вътрешна логическа непротиворечивост, обективност и отношението му с останалите събрани по делото доказателства. Това, че подсъдимият е употребил алкохол не се спори в конкретния случай поради установеното, че уредът е бил технически изправен към него момент - преминал е периодичен технически преглед. Съдът приема за вярно отчетеното от уреда, предвид отказа на подсъдимия да даде кръв за химически анализ, с което е възпрепятствал прецизирането на алкохолната концентрация. Налице са и другите елементи от състава на престъплението. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в управление на МПС. В случая това е безспорно доказано от разпита на проверяващите полицейски служители, че непосредствено преди проверката подсъдимият е управлявал МПС. Съдът изцяло кредитира при формиране на фактическите си изводи показанията на разпитаните свидетели И. С., П. П. и А., които са пряко относими към деянието и неговото авторство.По отношение на тези свидетелски показания, се налага извод, че същите са систематизирани, логически издържани, не съдържат каквито и да е било несъответствия, взаимно допълващи са. Доколкото липсват индиции за предубедеността на свидетелите, възпроизведените от тях факти кореспондират и с писмените доказателствени източници, съдът приема същите за обективни и достоверни. Подкрепят се, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателствени средства, поради което липсват каквито и да е съмнения в обективността им, евентуално и насоченост за прикриване на обективната истина по дело. Ето защо и съдът не намери основание да не кредитира тези показания в пълния обем на заявените обстоятелства. Показанията на другата група свидетели А. и С.не следва да се кредитират, доколкото тези лица са близки на подсъдимия, което води до тяхната заинтересованост от изхода на делото. Същите противоречат на показанията на свид.С. и П. и А. относно факта, че след употреба на алкохол С. е тръгнал сам от заведението, след което е привел в движение автомобила При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи, обосновани от анализа на съвкупния доказателствен материал: Подсъдимият С. И. С. с деянието си е осъществил, както от обективна така и от субективна страна, съставът на престъпление по чл.343Б,ал.1 НК, тъй като на 12.11.2010 г. в гр. С., управлявал МПС- л. а. „Б.” с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2‰, а именно 1.63 ‰, установена по надлежния ред. От обективна страна подсъдимият С. С. след употреба на алкохол е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил /горепосоченият/, като концентрацията на алкохолн¯ съдържание в кръвта му, към момента на деянието е била над 1,2 на хиляда (промила), а именно - 1,63 на хиляда (промила). По делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията на св. С. и св.П. Подсъдимият не е дал кръвни проби, като не спори отчетената стойност от техническото средство. Установената стойност на алкохолно съдържание с техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARBA 0151 надвишава предвидената-1,2 промила в разпоредбата на чл.343Б НК, за съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради което и съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство. От субективна страна подсъдимият е извършила деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК.Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след консумация на алкохол, със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си. По изложените аргументи,настоящата инстанция счита подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.343Б,ал.1 НК. Относно наказанието: При определяне на вида и размера на наказанието, е налице следното: от една страна да се съобрази относително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, с оглед повишената динамика на този род престъпления понастоящем в страната, както и тази на дееца- налице е чисто съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства са наложени административни наказания по ЗДвП за последните 10г. С оглед данните за подсъдимия съдът прие изводите на районния съд за налагане на наказание към средния размер, а именно осем месеца лишаване от свобода. Не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1,т. НК. Така индивидуализираното наказание, съдебният състав прецени за достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.36 НК, едновременно с което ще въздейства положително върху съзнанието му и неговото превъзпитание към спазването на закона. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия С., както и това, че наложеното му наказание лишаване от свобода е в рамките на три години, правилни са констатациите на първостепенния съд, че за поправянето и превъзпитанието му, с оглед обществените и индивидуалните му качества, не е необходимо подсъдимия да изтърпи ефективно същото. Поради това правилно е приложен института на условното осъждане, чийто предпоставки са налице в случая, като на основание чл.66,ал.1 НК следва да се отложи изтърпяването на определеното наказание, „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от три години-минималния предвиден в закона. В случая за постигане на възпитателния и предупредителен ефект на наказанието, би бил достатъчен факта на неизбежността на наказването, а не толкова строгостта на санкцията, с което и подсъдимият да осъзнае, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. Този резултат би се постигнал и с минималния изпитателен срок, като условното осъждане е достатъчно адекватно на репресивната, поправително-възпитателна и на общопредупредителната функция на наказанието . Неоснователно е и искането да бъде отменено приложението на 67,ал.3НК. Смисълът на определяне на пробационна мярка през изпитателния срок на наложено наказание "лишаване от свобода" е да бъде постигнато, преди всичко, поправително и превъзпитателно въздействие спрямо лицето, тоест, мярката се съобразява и с целите по чл. 36 НК. В тази връзка се отчетоха административните наказания на подсъдимия по ЗДвП, както и наложеното такова по реда на чл. 78 НК по НАХД№ 150/2005г. на ГОРС. В случая, за постигане целите на наказанието е наложително мярката да бъде изпълнена. С налагането на тази мярка следва да се повиши чувството на подсъдимия за отговорност и гражданскоправосъзнание, за да недопуска занапред подобни нарушения на законовия ред. Правилно съдът е наложил на подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание в чл. 343г във вр.чл.37,ал1,т.7 от НК-лишаване от право да управлява МПС. Настоящия съдебен състав, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства и с оглед личността на подсъдимия, намира за необходимо, с оглед реализирането на поправително-превъзпитателния ефект, че правилно е наложено и това наказание. С изложените вече правни аргументи за оценка на конкретните данни, касаещи алкохолното съдържание в кръвта и индивидуалната преценка на личността му, фактът че това не е първо по ред нарушение, съдът правилно е индивидуализирал наказанието “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.. Налагането на това наказание е необходимо не само за постигане целите на наказателната репресия съизмерими с индивидуалната възпитателно-превантивна функция и общо предупредителния й ефект за останалите членове на обществото, но и за да допринесе С. да бъде възпрепятстван от извършване на подобни деяния за известно време, с което и ще се осигури възможност да преосмисли напълно извършеното.Тази репресия следва да повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да недопуска занапред подобни нарушения на законовия ред. В случая при отнемане на свидетелството за управление, прилагайки разпоредбата на чл. 343 „г” във вр. чл. 343 „б” НК районният съд е съобразил началния срок на тази санкция, а именно считано от датата на отнемане на СУМПС. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 798 от 23.11.2011г., постановена по НОХД 426/2011г. по описа на Горнооряховския районен съд за 2011г.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |