РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Силистра, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500022 по описа за 2022 година
С решение № 60116/13.01.2022 г., постановено по гр. дело № 3542/2020 г., ВКС,I
ГО, е ОТМЕНИЛ въззивно решение №36 от 21.02.2020 г. по в.гр.д. № 8/2020 г. на Окръжен
съд Силистра и е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В
мотивите на отменителното решение се сочи, че решението на СсОС е неправилно, като са
изложени съображения по приложението на материалния закон и процесуалните правила
без да са дадени конкретни указания за извършване на определени процесуални действия по
събиране на доказателства.
ОС, в подготвително заседание по чл.267, ал.1 ГПК, извърши проверка на
въззивната жалба, предявена при първоначалното разглеждане на делото от С. С. ИСМ., С.
С. С. /С У/ и Л. С. АЛ. /Л Ъ/, , представлявани от адв. В от Адвокатска колегия Русе против
решение № 41 от 30.09.2019 год. по гр. д. 461/2018 год. на Районен съд гр. Тутракан , с
което е отхвърлен предявения от тях иск против Б. С. Ф. , за делба на земеделски имот,
който жалбоподателите считат за съсобствен между страните. В жалбата се твърди, че има
непълноти в доказателствения материал, първоинстанционният съд не се е произнесъл по
всички възражения, поради което молят делото да се върне на първоинстанционния съд В
с.з. пред тази инстанция не се явява представител. Адв. В е представила молба, с която
поддържа жалбата и направените в нея искания относно изхода на въззивното производство.
По реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Б. С. Ф. , чрез адв. Е.Б. от
САС, който счита, че жалбата е неоснователна, а доказателствените искания –
преклудирани. С писмена молба за гледане на делото в негово отсъствие и адв. Б. е
препотвърдил становището си от отговора, моли да бъде отхвърлено искането за делба на
процесния имот.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
1
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд съделителите С. С. И. (С.С. С), ЕГН **********, Л. С. А. (Л
Ъ) и С С. С. (С У, чрез процесуален представител, са предявили иск против настоящия
въззиваем Б. С. Ф. , ЕГН **********, за допускането до делба на правото на собственост
върху процесния недвижим имот, представляващ нива с площ 15 901 кв. в местността
„Дерето“, с идентификатор № 78238.18.4 (седемдесет и осем хиляди, двеста тридесет и осем,
точка, осемнадесет, точка, четири) по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил,
общ, Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 78238.18.538, № 78238.18.526, №
78238.18.5 и № 78238.18.3, придобит в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от И.
Сюлейманов Байрактар, починал на 09.05.1937 г., бивш жител на с. Голямо Враново, общ.
Сливо поле, обл. Русе.
Съгласно представените пред първата инстанция доказателства, с решение
ЦС362/13.09.1993 г. издадено от ПК - гр. Тутракан , правото на собственост върху нива от
15, 899 дка, в местността Дерето, имот № 18017. Приложени са и удостоверения за
наследници, въз основа на които няма спор между страните, че настоящите въззивници, като
наследници на дъщерята на общия наследодател Х И. А., починала на 16.01.2000 г. и
лицето Ф М И. като наследник на сина на общия наследодател М И. С, починал на
13.03.1997 г. са правоприемници на наследодателя, заедно с други лица, които са
наследници на Н И. Р и Е И. Ю, също дъщери на общия наследодател, като за последната
има само устни твърдения , че е починала в Турция през 2006 г. и въззиваемият е неин внук,
но тъй като майка му, дъщеря на покойната Е е все още жива, то той не е от кръга на
наследниците . По делото е приложен нот. акт № 141/12.04.2012 г. Ф М И. е признат за
собственик по давностно владение и наследство върху имоти № 009016 и № 018004 в
землището на с. Цар Самуил. Впоследствие, с НА № 94/12.04.2013 г. е сключен договор за
покупко - продажба, с който Ф М И. и съпругата му С Ю И. са прехвърлили на ответника
по иска за делба и пред тази инстанция Б. С. Ф. правото на собственост върху имоти №
016143 и № 18004 в землището на с. Цар Самуил. Разликата в номерата на имота, предмет
на договора, заявен в исковата молба и според описанието в нотариалните актове, е довела
до отхвърляне на иска при първоначалното разглеждане на делото, тъй като не са били
представени доказателства за идентичност на имот №18017 и имот № 18004 . При
настоящото разглеждане на делото, докладът по чл. 146 е допълнен, като на въззивниците
указано да представят доказателства за идентичност на имотите, което същите са сторили с
представеното от тях удостоверение вх. № ПО 21- 136-1/ 14.03.2022 г. на ОбСЗГ, гр.
Тутракан.
От разпитаните пред РС свидетели Ф, Л, О, както и бащата на ответника – И, е
ясно, че след известни спорове между наследниците още през 90-те години приживе на М С,
процесната нива се обработва от ответника и неговият баща още откато е възстановено
правото на собстевност върху земеделски земи по ЗСПЗЗ през 1994-1995 г. Впоследствие,
когато Ф М И. се снабдява НА за собственост по давност и наследство и продава процесния
имот на ответника, същият продължил да го работи , но вече като собственик заедно със
съпругата си – втората ответница. Тъй като от 12.04.2013 до завеждане на иска за делба на
19.09.2018г. са изминали повече от пет години, то ответниците се позовават на
добросъвестно владение от тяхна страна, поради което считат, че са собственици по
давностно владение.
Съгласно мотивите на решение № 60116/13.01.2022 г., постановено по гр. дело №
3542/2020 г., ВКС,I ГО, предявявайки иска за делба срещу приобретателя на процесния
имот, ищците, настоящи въззивници не оспорват валидността на сделката, а само нейния
вещнопрехвърлителен ефект за онзи обем права, които считат, че притежават по наследство
от И. С Б. Тъй като не се твърди към момента на предявяване на иска участие в
2
съсобствеността да имат и други лица, които не са страни по делото, то по същество
наведените от ищците доводи са за наличието на съсобственост между тях и ответниците по
иска, възникнала в резултат на различни правопораждащи за отделните съсобственици
юридически факти. Ответниците не са наследници на И. Б, а трети за наследството лица,
поради което предявеният иск не може да се окачестви като иск за делба на наследство,
който да налага конституирането на други лица-наследници на общия наследодател, като
страни по делото. От друга страна, разпоредбата на чл. 76 ЗН не се прилага служебно,
поради което въззивният съд няма основание да приеме, че в делбата следва да участват не
приобретателите на процесния имот, срещу които е предявен искът, а разпоредилия се с
имота наследник. Както се установи по горе, налични са доказателства за придобиване на
имота по давност от страна на ответниците, тъй като макар и продавачите да не са
притежавали в пълен обем права върху процесния имот, то добросъвестността на
ответниците е безспорна, предвид събраните по делото доказателства за изтекла в тяхна
полза петгодишна погасителна давност и поради факта, че продажба на чужда вещ не води
до нищожност на сделката и може да бъде преодоляна с изтичане на давностния срок за
придобиването му по силата на добросъвестното им владение. При това положение
исковата претенция за делба на процесния имот е неоснователна, тъй като същият е на
ответниците.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено макар и по коренно
различни съображения, но при пълно съвпадение на крайния резултат от делото на двете
инстанции. Процесуалният представител на въззиваемите претендира разноски за тази
нистанция. На стр. 23 от делото на СсОС при първото разглеждане на жалбата е приложен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че нвъззиваемият Бюлент Ф. е
направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв., които въззивниците следва
му заплатят съразмерно – по 166, 67 лв.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 30.09.2019 год. по гр. д. 461/2018 год. на
Районен съд гр. Тутракан
ОСЪЖДА С. С. И. (С.С.А С.А), с ЕГН **********, да заплати на Б. С. Ф., с ЕГН
**********, припадащата й се част от направените разноски пред тази инстанция, възлизаща
на 166,67 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.).
ОСЪЖДА С. С. С. (С У), т, да заплати на Б. С. Ф., с ЕГН **********,
припадащата му се част от направените разноски пред тази инстанция, възлизаща на 166,67
лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.),
ОСЪЖДА Л. С. А. (Л Ъ, , да заплати на БЮЛ. С. Ф., с ЕГН **********,
припадащата й се част от направените разноски пред тази инстанция, възлизаща на 166,67
лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.)
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4