Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 16.12.20121г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13395 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 76508/24.04.2020г. по гр.д. № 10900 по описа за 2019г. по описа
на Софийски районен съд, 59-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.Е.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Ю.Е.П., ЕГН
********** с адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите както следва всеки от тях: сумата от 473,75лв ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането
й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.02.2015г. до
30.04.2017г.; сумата от 80,96лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 473,75лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж;
сумата от 3,44лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от
17,50лв. за периода от 16.09.2015г. до 20.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 14633/2018г. на Софийски районен съд, Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** всеки от тях сумите от по 677,80лв.,
представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени като неоснователни иска
за главница за по 140,34лв. от всеки ответник за топлинна енергия за
периода май 2014г.-януари 2015г. и за
лихва върху тази сума от 06.03.2018г. като погасени по давност.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5075452/17.06.2020г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете – Е.Е.П., ЕГН ********** и Ю.Е.П.,
ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че не било
доказано, че Е.П. е потребител на топлинна енергия в имота, тя не била сключила
договор с „Т.С.”ЕАД за доставка на топлинна енергия, не била направила такова
волеизявление. Между страните по делото
не било възникнало валидно облигационно правоотношение и въз основа на
нормативен акт. Общите условия на ищеца не било установено да са одобрени от
КЕВР и да са публикувани в ежедневник-централен и местен в градовете, в които
има битово топлоснабдяване. Заключенията по съдебните експертизи се основавали
на съставени от ищеца документи и не следвало да се кредитират. Не било
установено да са потребили енергия на стойност, за която са уважени исковете.
Въззивникът Ю.П. е посочил, че е платил задълженията през април и май 2021г.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Б.Б.”ООД,
ЕИК *******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2004924/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П., ЕГН
**********, с която е поискало от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че всеки ответник му дължи
заплащане на сумата от по 613,79лв ведно
със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент 18 в
гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата
от 80,96лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 613,79лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж;
сумата от 3,44лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 17,50лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 14633/2018г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са собственици на имота и са потребител на топлинна енергия в имота,
потребили енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали
възнаграждение за дялово й разпределение, както и обезщетение за забава на
плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия. Заповедта за изпълнение била издадена и срещу М.П.,
но за него не му било указано да предяви иск.
Ответниците Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П.,
ЕГН ********** в предоставения
срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не са сключвали договор с ищеца, нямало
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
имота. Такова правоотношение не било възникнало и по силата на нормативен акт.
Общите условия на ищеца следвало да са одобрени от КЕВР и да са публикувани в
ежедневник-централен и местен в градовете, в които има битово топлоснабдяване.
Не били приели писмено общите условия, имотът не бил присъединен към
топлопреносната мрежа, средствата за измерване на потреблението не били
преминали през периодична метрологична проверка. Не били нито собственици, нито
ползватели на имота. Не била доставена енергия в имота, за която били предявени
исковете, нямало валиден договор за топлинно счетоводство. Задълженията били
погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.Б.”ООД, ЕИК
*******не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело №14633/2018г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3021613/06.03.2018г. е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е.Е.П., ЕГН ********** с и Ю.Е.П.,
ЕГН ********** иМ.Е.П., ЕГН **********
да заплатят на Т.С.”ЕАД разделно при
квота от по 1/3 за всеки от тях от
суми в общ размер, както следва: 1841,35лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент 18 в
гр.София, ж.к. ********вх.Ж за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата
от 242,87лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 1841,35лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г.; сумата в размер на 52,50лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до изплащането й, представляваща
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж;
сумата от 10,31лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 52,50лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г., както и съдебни разноски от 92,41лв. Зая така издадена заповед
длъжникътМ.П. е уведомен на 22.05.2018г., не е подал възражение и по
разпореждане от 05.01.2019г. срещу него е издаден изпълнителен лист за сумите
по заповедта. За така издадената заповед Е.П. и Ю.П. е прието от СРС, че са
уведомени чрез залепване на уведомление, на 22.01.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 22.02.2019г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавни
имоти от 13.02.1991г., съгласно който Т.Г.П. е закупила на 13.02.1991г.
държавен имот представляващ апартамент № 18 , ж.к.. *********вх.Ж, гр. София.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение за наследници, издадено на
05.11.2019г. от СО, район Връбница съгласно което Т.Г.П. е починала на
14.08.2002г. и е оставила за наследници по закон децата си Е.Е.П., ЕГН ********** , Ю.Е.П.,
ЕГН ********** иМ.Е.П., ЕГН **********.
По делото са приети договор от 13.09.2002г., протокол от 25.06.2002г. на ОС на ЕС, съгласно
които ОС на ЕС на сграда
в ж.к.. *********вх.Ж, гр. София е
избрало и възложило на Б.Б.”ООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата. В списъка на собственици за ап. 18 е посочена Т.Г.П.,
за която е положен подпис срещу желание за затапване на 4 бр. отоплителни тела.
Приети са протоколи за отчет
носещи подпис за представител на етажната
собственост, съгласно които обявени дати за отчет на уреди в имота са били
06.04.2017г. и 12.04.2017г; 06.04.2016г. и 16.04.2016г.; 06.04.2015г. и 18.04.2015г.
и на тези дати да процесния апартамент № 18 не е бил осигурен достъп.
По делото са приети изравнителни
сметки за потребена топлинна енергия в имота , съставени от Б.Б.”ООД, съгласно
които за имота е начислена енергия за битово горещо водоснабдяване,
абонатен № за процесния имот е 155304.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи, че за имота се дължат сумите, за които са предявени исковете,
абонатен № на този имот е 155304.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице след
запознаване с документи по делото ипроверки
при ищеца и третото лице-помагач е
посочило, че общият топломер е преминавал през периодични
метрологични проверки и е бил годен,
показания са отчитани ежемесечно
и са отчислявани технологични загуби.
Посочило е, че за процесните периоди не бил осигурен достъп за отчитане
на уреди в имота, начислена била енергия за горещо битово водоснабдяване за 3
лица. Дяловото разпределение било направено съобразно разпоредбите на наредбата
за топлоснабдяване, реално потребената енергия в имота за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. била 1817,85лв.
/1562,24лв. по фактури + 255,61лв. суми за доплащане по изравнителни сметки/.
По фактури за февруари, март , април 2015г. била начислена общо 145,39лв. .
Абонатен номер на имота по записвания на
ищеца и на топлинен счетоводител бил 155304.
По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца дължима сума за имота е 1562,24лв. по фактури и за
доплащане 279,21лв., лихва за забава за порцесния период е 253,18лв. Абонатен
номер на имота по фактури бил посочен
като 155304.
Приет е неоспорено от страните
фискален бон от 11.05.2021г., съгласно който за имот с абонатен № ********** в ж.к.*********са платени суми за които има
съдебно дело, както следва: 2393,40лв. главница; 294,73лв. мораторна лихва; 55,18лв.
законова лихва, отделно и съдебни разноски, общо платена сума е 2847,07лв.
Прието е неоспорено от страните
платежно нареждане от 08.04.2021г. съгласно което Ю.П. е наредил по сметка на Топлофикация
сумата от 1254лв. за погасяване на задължения по гражданско дело.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, възнаграждение
за дялово разпределение, отделно
и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същите, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по повод на
заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са
осъдени да му заплатят стойността на потребена топлинна енергия за
процесния имот и разпределението й за
процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и
за лихва върху нея, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответниците
са клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.
42 от ЗЕ(отм) за процесния период. Съгласно чл. 149 и чл. 150
ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди , тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно
- на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай приетите по делото неоспорени от
страните договор от 13.02.1991г., удостоверение за наследници установяват, че имотът е бил придобит от Т.Г.П.
на 13.02.1991г., че тя е починала на
14.08.2002г. като е оставила за наследници по закон децата си Е.Е.П., ЕГН **********
, Ю.Е.П., ЕГН ********** иМ.Е.П., ЕГН **********. При така установеното съдът приема
за установено по делото че всеки ответник по делото на 14.08.2002г. по
наследствено правоприемство от Теодора П. е придобил по 1/3 ид.ч. от имота и
отговаря пред ищеца за заплащане на потребената енергия в имота съобразно
квотата си в съсобствеността, тоест за 1/3.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, по делото е установено, че за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. в имота потребената енергия
за отопление е на стойност от общо била 1817,85лв., по фактури за февруари, март , април 2015г.
била начислена общо 145,39лв. и така за процесиня период от 01.02.2015г. до 30.04.2017г.
потребената енергия в имота е общо 1421,25лв., тоест за всеки ответник е
възникнало задължение към ищеца за плащане на сумата по 475,75лв. като стойност на доставена топлинна енергия в имота.
За този извод съдът съобрази приетите по делото изравнителни сметки, протоколи
за отчет на уреди и заключение на техническата експертиза. Вещото лице е
установило коректно извършено дялово разпределение от третото лице помагач, ежемесечно отчисляване на
технологични загуби и отчитане показания на общия топломер, който периодично е
преминавали през метрологична проверка и е бил годен да измерва потреблението.
Вещото лице е направило изчисления самостоятелно с оглед на установени данни по
общия топломер и при съобразяване на
установено по делото от приети по делото неоспорени от страните констативни протоколи, че за
периода за имота не е осигурен достъп за снемане на показания на уреди в имота,
а същевременно потребители на енергия в имота са 3 – ма – наследниците по закон
на Теодора П..
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквани
срещу изводите на районния съд за възникване на вземанията на ищеца срещу
ответниците за заплащане навъзнаграждение за дялово разпределение на енергията,
за изпадането в забава на плащането на двете главници и за размер на
обезщетението за забава. При обосноваване на изводите си районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване
на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на двамата ответници към ищеца за заплащане от всеки от
тях на сумите: по 17,50лв. представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията; по 80,96лв. лихва за забава
на плащането на главницата от 473,75лв. ; по 3,44лв.,
представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 17,50лв. за посочените периоди.
Въззивникът Е.П. не е въвела
възражение за недължимост на сумите поради извършено плащане и такова не следва
да бъде разгледано. Следва да се посочи и че доказателства за погасяване на
тези й задълженя към ищеца по делото не
са ангажирани. Представеното от Ю.П. платежно нареждане не сочи задължения на Е.П.. Представения от Ю.П. фискален бон от 11.05.2021г. за сумата от
общо 2847,07лв. сочи плащане на суми на Т.С.”ЕАД по съдебно дело, но за имот с
абонатен № ********** в ж.к.*********бл.*.
Процесният имот се установи по делото от приети извлечения от сметки,
изравнителни сметки, зцаключения по съдебните експертизи, че е с абонатен № 155304 и се намира в бл. 509. При
така установено съдът приема, че сумите,
посочени във фискалния бон от 11.05.2021г. не касаят задълженията на Е.П. ,
които са предмет на въззивното дело. В подкрепа на извода на съда е и
обстоятелството, че сумите по този фискален бон не съответстват на вземанията,
за които са предявени исковете по делото , както и тези, за които е издадена
заповед за изпълнение – както срещу всеки
потребител, така и срещу няколко или всички от тях.
Съдът приема за основателно
направеното във въззивното производство от въззивника Ю.П. възражение, че не
дължи сумите, поради извършено плащане. Приетото по делото неоспорено от
страните платежно нареждане от 08.04.2021г. установява плащане на сумата от 1254лв.
от Ю.П. на Т.С.“ЕАД. Посоченото основание за плащане на сумата е „гражданско
дело”. Тази сума съответства на сумите, за които е признато за установено от
СРС с обжалваното решение, че Ю.П. ги дължи на Топлофикация – общо 575,65лв. и
на сумата, която Ю.П. е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД като съдебни разноски от
677,80лв. Доколкото това платежно нареждане не е оспорено от въззиваемия, не са
оспорени и твърденията на въззивника П., че е платил сумите, то съдът приема за
установено по делото, че въззивникът Ю.П. е погасил чрез плащане сумите, за които исковете са уважени в
посочени от СРС конкретно определени размери и съдебните разноски, които е
осъден да заплати. При така възприето решението на СРС в частта, в която са
уважени исковете срещу Ю.П. за общо
575,65лв. /473,75лв. главница за потребена топлинна енрегия; 17,50лв. за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, ; 80,96лв. лихва за забава
на плащането на главницата от 473,75лв. до 20.02.2018г. ; 3,44лв.
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 17,50лв до
20.02.2018г./ както и в частта, в която Ю.П. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 677,80лв. следва
да се отмени и вместо него исковете следва да се отхвърлят поради извършено
плащане на тези суми в хода на въззивното дело. Не са ангажирани доказателства,
че е погасено чрез плащане задължението на Ю.П. за присъдената в негова тежест с
решението на СРС законна лихва за забава върху главниците за периода от 06.03.2018г. до плащането им, поради което и в тази част решението на СРС
следва да бъде потвърдено. Приетият фискален бон от 11.05.2021г. не сочи
плащане на такава сума , напротив – сочи друг имот с друг абонатен номер /№
********** в ж.к.*********бл. 5/ и суми, различни от тези, които са предмет на
настоящото дело, поради което и този
фискален бон не установява плащането на лихва от 06.03.2018г. до погасяването
на двете главници.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
разпределят съобразно уважената част от жалбата при съобразяване че въззивната
жалба е била подадена от особен представител.
Въззиваемият не претендирал разноски и такива не му се
следват.
На третото лице-помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Въззивниците не са претендирали
разноски и такива не им се следват.
Въззивникът Е.П. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 25лв. за държавна такса за
въззивното дело по депозираната от нея жалба. Такава не е събрана предварително
защото е била представлявана от особен представител, назначен по реда на чл.
47, а. 6 от ГПК.
Въззивникът Ю.П. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС разноски за държавна такса в размер на 25лв.
Такава не е събрана предварително защото към подаване на жалбата същият е бил
представляван от особен представител, необходимостта от което е установено, че
е отпаднала в хода на въззивното дело. В случая жалбата е прието, че е
основателна за главници и за изтекла мораторна лихва в конкретно определени
размери по решението на СРС, но причината за същото е извършено плащане на сумите от въззивника в
хода на въззивното дело. Така установеното не позволява извод, че разноски
следва да се поставят в тежест на ищеца,
поради което и разноските за
държавна такса за въззивно обжалване на решението от Ю.П. следва да се поставят в негова тежест.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 76508/24.04.2020г. по гр.д. № 10900 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд,
59-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ю.Е.П., ЕГН
********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 473,75лв. представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент 18 в
гр.София, ж.к. ********вх.*за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г.; сумата
от 80,96лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 473,75лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв.,
представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж;
сумата от 3,44лв., представляващи
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 17,50лв. за периода от 16.09.2015г. до
20.02.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 14633/2018г. на
Софийски районен съд, както и в частта,
с която Ю.Е.П., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата от
677,80лв., представляващи съдебни разноски поради плащане на тези суми включително и на съдебните разноски в хода на въззивното дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. №
2004924/22.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** срещу Ю.Е.П., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Ю.Е.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 473,75лв представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 18 в гр.София, ж.к. ********вх.Ж
за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 80,96лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 473,75лв. за периода от
16.09.2015г. до 20.02.2018г.; сумата в размер на 17,50лв., представляваща стойност на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент 18 в
гр.София, ж.к. ********вх.Ж; сумата от
3,44лв., представляващи представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата от 17,50лв. за периода от
16.09.2015г. до 20.02.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
14633/2018г. на Софийски районен съд
поради погасяване на задълженията чрез плащане, извършено в хода на въззивното
дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76508/24.04.2020г. по гр.д. № 10900 по описа за
2019г. по описа
на Софийски районен съд, 59-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю.Е.П., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78 вр. с чл.
81 и чл. 77 от ГПК сумата от 25лв. /двадесет
и пет лева/ представляващи държавна такса по въззивното дело.
ОСЪЖДА Е.Е.П., ЕГН **********с адрес: *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78 вр. с чл.
81 и чл. 77 от ГПК сумата от 25лв. /двадесет
и пет лева/ представляващи държавна такса по въззивното дело.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Б.Б.”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.