Разпореждане по дело №460/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Ф. А. Ш. от с.К. О.К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 77/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, против действия на частния съдебен изпълнител, с които са й възложени разходи по образуването и разноски по изпълнителното дело. Твърди се в жалбата, че с нотариална покана от 04.08.2010 г. жалбоподателката поканила на 16.08.2010 г. в нотариалната кантора на нотариус Даниела Г. взискателите М. М. М. и Б. Ю. М. да уредят финансовите си взаимоотношения и да сключат договор за разпределение за ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно решение № 55/26.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 1329/2009 г. по описа на Кърджалийски районен съд жалбоподателката била осъдена да заплати на взискателите сумата от 2059.56 лева, която сума след прихващане на сумата 73.80 лв. искала да им плати. На така отправената покана взискателите се явили и изразили желание да им се заплати сума по-висока от присъдената, при което жалбоподателката изразила несъгласиÕ с тяхното искане. На следващият ден взискателите депозирали молба, а частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие в Кърджалийския окръжен съд, образувал изпълнително дело № 77/2010 г., като с това действие според жалбодателката дължимата от нея сума от 2059.56 лв. нараснала на 3081.56 лв., т.е. с 1022.00 лв. в повече от присъдената. Счита, че по същество това поведение на взискателите било равностойно на грабеж и това било така, тъй като с нито едно нейно действие или бездействие не била провокирала завеждането на посоченото изпълнително дело. Твърди, че била платила дължимата и присъдена сума. Ето защо моли съда да отмени действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с които й били възложени разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 77/2010 г. над сумата от 2059.56 лв., в размер общо на 1022.00 лева, и да прекрати по изпълнително дело 77/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741. Претендира направените по настоящото дело разноски.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 741 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за недопустимост на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 77/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 се установява, че същото е било образувано на 13.08.2010 г. по молба на взискателите М. М. М. и Б. Ю. М., въз основа на приложени към молбата 2 броя изпълнителни листове от 09.08.2010 г. на Кърджалийски районен съд, издаден на основание решение № 55 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1329/2009 г. на Кърджалийски районен съд, срещу жалбоподателката по настоящото дело Ф. А. Ш. за следните суми: 1. сумата в размер на 1 413 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която взискателите са лишени като собственици на недвижим имот; 2. сумата в размер на 56.85 лева, представляваща обезщетение за забава; 3. законна лихва върху главницата от 1 413 лв., считано от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и 4. сумата в размер на 589.71 лв. – деловодни разноски.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 633/17.08.2010 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 е поканил длъжника по изпълнително дело № 77/2010 г., Ф. А. Ш. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1 413 лева главница; лихви към този момент – 112 лева; обезщетение за забава в размер на 56.85 лева; 589.71 лева – деловодни разноски, както и разноски по изпълнително дело № 77/2010 г. в общ размер на 910 лева.

Видно от вносна бележка от 30.08.2010 г., в срока за доброволно изпълнение длъжникът по изпълнителното дело Ф. А. Ш. е превела по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 2 059.56 лева по изпълнително дело № 77/2010 г.

При тези доказателства съдът намира жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника Ф. А. Ш. са определени за плащане разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 77/2010 г., в посочен в поканата за доброволно изпълнение размер, за недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват тези действия на съдебния изпълнител. Касае се за действия, които не попадат в хипотезите на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, и не подлежат на обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че определянето от съдебния изпълнител на разноските по изпълнението може да бъде обжалвано само с жалба срещу разпределението, в случай, че се извършва разпределение, като за длъжника съществува и установената в чл.441 от ГПК, възможност да претендира обезщетение за вреди, причинени му от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако такива се установят, в това число - вреди от неправилно определени и събрани такси по изпълнението.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в поканата за доброволно изпълнение са определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 910 лева, а не в размер на 1022.00 лева, който размер е обжалван от жалбоподателката. Видно от поканата за доброволно изпълнение, разликата между двете суми в размер на 112 лева представлява определена от частния съдебен изпълнител законна лихва върху главницата, присъдена по изпълнителния Л. а не разноски по изпълнението.

Ето защо и доколкото не се касае до действия на съдебен изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, жалбата на Ф. А. Ш. в тази й част е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Недопустимо е и искането на жалбоподателя, направено в подадената жалба, за прекратяване на изпълнителното дело, поради извършено плащане. Това е така, тъй като изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител, а не от съда, при наличие на някоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК. С други думи, именно съдебният изпълнител е този, който в случая следва да прецени попада ли извършеното от длъжника плащане в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и да постанови съответен акт, който акт би подлежал на обжалване. Предвид изложеното и доколкото липсва акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, искането за прекратяване на изпълнителното дело е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф. А. Ш. с постоянен адрес в с.К. О.К., с ЕГН *, против действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., с които са определени за плащане разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 77/2010 г., като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ф. А. Ш. с постоянен адрес в с.К. О.К., с ЕГН *, за прекратяване на изпълнително дело № 77/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 318/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.