Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.***, 21.03.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание на 25.02.2016 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия ***
гр.д. № 11672/2015 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявен от ”Б.К.И.” АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***,
против „С.М.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 13232.40лв., представляваща заплатен на 28.05.2015г. аванс по възнамеряван, но несключен договор за доставка и монтаж на
4 бр. врати на складово помещение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда-23.06.2015г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7358/2015г. на ВРС.
Ищецът поддържа, че на 28.05.2015г. при телефонен
разговор между представители на страните е заявено намерение за сключване на
договор за монтаж на 4бр. врати, при условията на проекто-договор,
оформен от ищцовото дружество с двуседмичен срок на
изпълнение, считано от плащане на аванс в размер на 13232.40 лева, като
представителят на ответното дружество се задължил в най-кратки срокове (ден,
два) да се яви на обекта за подписване на договора и уточняване на съществените
условия по него. Авансът бил преведен по банков път на същата дата, но
представител на ответника не се явил за подписване на договора, въпреки
отправените многократни покани. След изтичане на двусемичния
срок ищецът отправил до ответника покана за връщане на дадения аванс, но
независимо от това ответникът не изразява готовност нито за сключване на
договора и уточняване на съществените му условия, нито за връщане на аванса. По
подадено от настоящия ищец заявление е образувано ч.гр.д. №7358/2015г.,
приключило с издадена в негова полза против ответника Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която последният е подал възражение.
В тази връзка ищецът обективира искане да бъде прието
за установено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че ответникът му дължи посочените
суми.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че
през м. април 2015г. ответното дружество е започнало продължителни преговори с ***
в качеството му на наемател на собствен на ищеца обект за поставяне на четири
броя промишлени врати. Между страните е разменена кореспонденция, довела до
сключването на договор. *** е депозирало заявка, а ответното дружество е
изпратило свой представител на обекта, за извършване на необходимите
измервания. На 15.05.2015г. са приети технически карти за размерите на всяка от
четирите промишлени врати, които са подписани от двете страни. Ответното
дружество е изготвило оферта, която е приета с изрично писмо от 25.05.2015г.
След разменена впоследствие кореспонденция са уточнени всички обстоятелства и
са приети общите условия на договора, предложени от ответника. На 27.05.2015г.
ответното дружество е уведомено от ищеца, че същият встъпва в договора, поради
факта, че е наемодател и отговаря за капиталовите ремонти и подобрения в
предлаганите за наем складове, като договорените условия са останали
непроменени. В изпълнение на поетите от своя наемател задължения, на
28.05.2015г., ищцовото дружество е заплатило аванс в
размер на исковата сума, за което ответното дружество издало фактура.
Сключеният между страните договор е посочен в платежното нареждане от самия
ищец като основание за извършения банков превод. Ответното дружество не е
възразило срещу промяната на възложителя и е започнало изпълнението на
договора, сключвайки на 02.06.2015г. договор за изработка с подизпълнителя ***.
С писма от 09.06.2015г. и 02.07.2015г. ищцовото дружество
неоснователно се е отказало от договора. Платената авансово сума представлява
задатък по смисъла на чл.83 от ЗЗД, поради което за ответника като изправна
страна се поражда правото да я задържи.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Представени са от ответната страна 4бр. технически карти
за размери на промишлени врати, с отразени в тях параметри за височина, ширина,
дълбочина, строителен отвор и височина до тавана на всяка от вратите. Същите са
двустранно подписани, като по делото не е налице спор, че положеният подпис за
„клиент” е изпълнен от *** - служител на ***, в качеството му на наемател на процесния обект „Склад за зърно” по силата на сключен с
ищеца договор за наем.
Приети са като доказателства по делото извлечения от
електронна кореспонденция проведена в периода 21.05.2015г. - 25.05.2015г. между
„С.М.” ООД и ***, видно от която последният е приел предложената от ответното
дружество оферта за изработване на четири броя врати с посочени цени и размери,
аналогични на отразените в представените технически карти. С електронно писмо
изпратено на 28.05.2015г. в 9.30 ч. от Росица Лефтерова, като представител на ищцовото дружество, е отправена покана до ответника да
изпрати текстовия файл на договора за изработка на 4 бр. врати на склад на ***
на посочения имейл адрес. От представеното електронно писмо от 28.05.2015г. изпратено
в 13.35 ч., се установява, че ищцовото дружество е получило
изпратения от ответника проекто-договор, нанесло е по
него несъществени корекции свързани с доставката и политиката на плащане и е
заявило, че настоява за договорът да бъде подписан от страните.
Представен е неподписан екземпляр от договор – поръчка за
гаражна врата № PV 15022/25.05.2015г. с предмет 4 бр. гаражни врати с параметри
идентични с посочените в електронната кореспонденция и уговорено възнаграждение
на обща стойност 22054 лева без ДДС, от които 11027 лева без ДДС (13232.40 лева
с вкл.ДДС), дължими авансово при поръчване на изделието, а остатъкът от 11027
лева дължими в деня на доставката.
С преводно
нареждане за кредитен превод от 28.05.2015г. в 13.35 ч. наредителят
”Б.К.И.” АД е превел по сметка на „С.М.” ООД сумата от 13232.40 лева, с
посочено основание – договор за поръчка № pv
15022/25.05. Издадена е фактура №665/ 01.06.2015г. с доставчик „С.М.” ООД и
получател ”Б.К.И.” АД на стойност 13232.40 лева и посочено основание -
плащането аванс по договор №pv 15022/25.05.2015г. От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
фактура №665/01.06.2015г. е отразена в счетоводството и на двете страни, като
при ищеца същата е осчетоводена като даден аванс на доставчик с право на пълен
данъчен кредит.
С договор за изработка от 02.06.2015г. „С.М.” ООД е
възложило на подизпълнителя *** изработването на 4 бр. ролетни
врати по спецификация Приложение №1 със срок на изпълнение осем работни дни
срещу възнаграждение в размер на 15231 лева. Във връзка с договора е издадена
фактура №803/12.06.2015г. за уговорен аванс в размер на 984 лева, платими по
банков път.
В представения отговор на писмена покана, съставен от
ответното дружество и входиран при ищцовото дружество на 02.07.2015г., се съдържа изявление на
ответника, че въпреки че е бил уведомен от изпълнителя за размера на отвора,
който е необходим, ищецът не е изпълнил задължението си да предостави обектите
с готови отвори за монтаж на вратите, тъй като при завършване на строителството
са оставени отвори за врати с голямо отклонение, което не позволява монтажа на
договорените врати.
От представеното от ищеца нареждане с цел въвеждане в
експлоатация, се установява, че към 29.06.2015г. на процесния
обект – „склад за зърно” са били монтирани 4бр. работещи ролетни
врати.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че монтираните на
място ролетни врати са доставени от друг изпълнител,
са представени фактура №**********/17.06.2015г. с доставчик *** и получател ”Б.К.И.”
АД на стойност 16572 лева и посочено основание изработка и монтаж на ролетна врата, както и преводно нареждане от 01.07.2015г.,
удостоверяващо факта на превеждане на сумата по фактурата по сметка на ***.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че на обекта са монтирани 4 бр. промишлени врати с
еднакви размери – ширина
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното
вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
За да бъде уважен иск с право
основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да установи факта на имущественото разместване,
настъпило с оглед определено основание, а в тежест на ответника е да установи
неговото осъществяване.
Съобразно правната характеристика на договора за
изработка на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор,
съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. За сключването му
не е предвидена форма за действителност, поради което правоотношението възниква
със съвпадане на двете насрещни волеизявления. Едностранното изискване на една
от страните за използването на писмената форма е ирелевантно,
доколкото спазването й би имало значение само на форма за доказване, но не и за
валидност на договора. Фактическият състав на сключването на договора включва
получаване на предложението и приемането. Съгласие е налице при пълно
припокриване в съдържанието на предложението и приемането.
В разглеждания случай сключването на договора за
изработка на ролетни врати се установява на първо
място от представената по делото електронна кореспонденция, неоспорена от
страните, в която е обективирана както офертата с
посочени конкретни размери на изделията и цени, така и нейното приемане от страна на ищеца. Договорът
следва да се счита сключен на 28.05.2015г., когато ищцовата
страна е изразила съгласие с всички съществени параметрите на изготвения от
ответника проекто-договор. Нанесените от ищеца
корекции касаят несъществени клаузи и са насочени предимно към прецизиране на
използваната терминология. Авансовото плащане и изпращането на приемането са
извършени на една и съща дата, което представлява косвено доказателство за
съществуваща обвързаност на ищеца от сключения договор и предвиденото в него
задължение за заплащане на депозит при поръчване на изделието. От друга страна
посочването на индивидуализиращите белези на проекто-договора
като основание за извършеното авансово плащане представлява конклудентно
признание на ищеца за възникване на облигационното правоотношение.
На следващо място възникването на облигационната връзка
между страните е удостоверено в представената по делото фактура. Когато е
двустранно осчетоводена, фактурата обективира конкретен юридически
факт – съвпадащи волеизявления на едно или повече лица и поражда определеното в
тези волеизявления облигационно правно действие. Действително процесната
фактура не материализира конкретните параметри на сделката, но същата препраща
към съдържанието на проекто-договора, в който са
отразени съществените елементи на сделката - страни, подробна индивидуализация
на възложената работа, срок за изпълнение и уговореното възнаграждение. Отразяването на
фактурата в счетоводствата и на двете страни е несъмнено доказателство за
изразеното от тях съгласие с постигнатите уговорки.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че на 28.05.2015г. между страните е сключен неформален договор
за изработка на 4 бр. ролетни врати. По изложените
съображения съдът намира, че извършеното на същата дата плащане на уговорения
аванс представлява изпълнение на задължение на възложителя по сключения
договор, тъй като кореспондира напълно с посочения в проекто-договора
начин на плащане.
Налага се извод, че възнамеряваното
от страните основание за настъпилото имуществено разместване се е осъществило,
поради което не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на неоснователно
обогатяване. Законосъобразното развитие на облигационното правоотношение не е
елемент от фактическия състав на въведената от ищеца хипотеза на неоснователно
обогатяване, тъй като същата изначално изключва съществуването на правно
основание за имущественото разместване. Изправността на страните, забавата на
кредитора и длъжника, наличието на основания за разваляне или отказ от договора,
както и наличието на уговорка за задатък са обстоятелства, които подлежат на
изследване в хипотезите на предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.88, ал.1
от ЗЗД, с какъвто настоящият съдебен състав не е сезиран.
По изложените съображения предявениият
иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.422
от ГПК в полза на ищеца не се дължат разноски за заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство разноски в размер
на 1226.97 лева, изразяващи се в заплатени депозити за вещи лица /300 лева/ и адвокатски
хонорар /926.97 лева/, редуциран по възражение на ищеца до минималния размер
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.7, ал.2 т. 4 от
Наредба 1/09.07.2004г.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Б.К.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, представлявано от ***, против „С.М.” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 13232.40лв., заплатена на 28.05.2015г. с оглед сключването на
договор за доставка и монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.06.2015г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7358/2015г. на ВРС.
ОСЪЖДА ”Б.К.И.” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***, да заплати
на „С.М.” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата от 1226.97 лева, представляваща сторени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозити за вещи лица, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: