Р Е Ш Е Н И Е №87
№ 13.05.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети
април две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № 630 по описа за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на ТП „ДЛС-Н. с посочен адрес за призоваване
гр.Н., ул.Д. № **, общ.Н., представлявана от Д.Б.М. против „Л.Б.“ ЕООД с
ЕИК-******* с адрес ***, представлявано
от С.П.П..
Моли се да бъде постановено решение, по
силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
6364,21лв., представляващи неустойка по чл.7.4 от договор №11/16.03.2017г.
сключен между страните за добив на дървесина за обект № 1710. Твърди се от
ищеца, частично неизпълнение/в размер на 40%/ на договора от страна на
ответника, поради което и се претендира неустойка в посочения по-горе размер,
представляващ 20% от стойността на услугата за добива на недобита дървесина на база цената на
обезличен кубичен метър в полза на ТП ДЛС-Н.. Представят се писмени
доказателства. Претендират се съдебни разноски.
При така заявените фактически
обстоятелства, съдът приема, че е предявена претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответната страна, с който се моли така предявената претенция да бъде
изцяло отхвърлена като неоснователна. Ответникът
твърди, че в процесния договор липсва неустоечна клауза, по силата на която ответникът да се е
задължавал да заплати 20% неустойка при неизпълнение на договора върху цената
на недобитата дървесина. В отговора се навежда, че поетия ангажимент не е изпълнен
цялостно и в срок по обективни причини. Поради зачестили валежи и
невъзможността извозващата техника да се движи по горските пътища е отправил
предложение до директора на ТП ДЛС-Н. за временно спиране на работата. Това
предложение е било прието на устна договорка, като директора на ТП ДЛС-Н. е
уверил представляващия ответното дружество, че не е необходимо да подписват
допълнителни анекси към договора и че когато се засуши спокойно изпълнителя
може да продължи работата си. На 19.10.2017г. дружеството изпълнител е получило
писмо, с което възложителя го уведомява че е в забава на 822пл.куб.м. – 47% от
графика за изпълнение по т.4.16 от Договора. Последвал нов разговор между
представителите на възложителя и изпълнителя , при който директора на ТП ДЛС-Н.
е отрекъл да е давал устно съгласие за временно спиране на дейностите по
дърводобива и е предупредил изпълнителя да изпълни задълженията си в сроковете
по договора в противен случай внесената от изпълнителя гаранция няма да бъде
възстановена. Предвид горното в резултат внесената от изпълнителя гаранция
действително не е била възстановено от възложителя. С отговора претендираната неустойка се счита за нищожна на осн.чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от
ЗЗД поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Навежда се,
че е изпълнена по-голямата част от поетия от изпълнителя ангажимент по
договора, липсват твърдения за каквито и да било претърпени вреди и /или
пропуснати ползи, настъпили в сферата на възложителя, а освен това се посочва и
че е било налице обезпечение за неизпълнението – внесена гаранция от 2562лв.,
която е задържана от ищеца в качеството му на възложител на основание т.8 от
договора, за което към исковата молба е представен мемориален ордер от
12.02.2018г.. С оглед горното ответникът счита, че претенцията се явява и
прекомерна, тъй като веднъж ищецът се е удовлетворил чрез задържане на
паричната гаранция, а претендира и заплащане на неустойка, каквато не е
договаряна за твърдяното неизпълнение на договора. Оспорва се представения към
исковата молба Констативен протокол № 1 към договор № Д11/16.03.2018г., тъй
като е издаден възоснова на освидетелстване на
сечище, на което не е присъствал представител на изпълнителя, нито пък
изпълнителя е бил уведомяван за датата и часа на провеждане на
освидетелстването. По отношение оспорения протокол се твърди и че в него
размера на неустойката е изчислен на база по-висока цена на кубичен метър
дървесина/20,307лв./, отколкото е заложена в раздел ІІ от договора озаглавен
„Цена и начин на плащане“, където е посочена цена от 19,70лв. за куб.метър
дървесина.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
„Ю.Д.П.ТП Държавно ловно стопанство - Н."
е териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие, създадено
на основание чл. 163 от Закона за горите /ЗГ/ като юридическо лице,
Държавно предприятие по смисъла на чл. 62,ал. 3 от Търговския
закон/съгласно чл.163,ал.2 от ЗГ/, което териториално поделение разполага със
специална правоспособност съгласно чл.
174,ал. 1,т. 1 и т. 5 от ЗГ да сключва договори от свое име, за своя сметка и
на своя отговорност , както и да води съдебни дела от своя име и за своя
сметка.
Ответникът
е регистриран като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност и е търговец по смисъла на чл. 1,ал. 2 от ТЗ.
Не
се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства между страните е сключен договор №
Д-11/16.03.2017г. за възлагане на услугата дърводобив, по силата на който
ищецът е възложил а ответникът като изпълнител е приел да добие от обект № 1710
общо дървесина от 2601пл.куб.м.маса със срок от 16.03.2017г. до 31.12.2017г.-за
сеч и извоз. Не е спорно по делото и че към 13.102017г. изпълнителят е започнал да
изостава от графика за сеч и извоз на дървесината. В
писмения отговор ответникът твърди, че причина за изоставането били атмосферните
условия-зачестили валежи, в следствие на които извозващата техника била в
невъзможност да се движи по горските пътища, но по делото липсват данни за
писмено уведомяване на възложителя за настъпилия форсмажор.
Между страните не е спорно и че ищецът, в качеството на възложител е задържал
внесената от изпълнителя на осн.чл.8 от Договора
гаранция за изпълнение в размер на 2562лв. с мемориален ордер от 12.02.2018г./вж.л.17
по дело/.
Така,
съгласно твърденията в исковата молба на 31.12.2017г. възложителят е извършил
освидетелстване на сечищата, за които са издадени позволителни за сеч с
протоколи № *******/17.11.2017г., № ******,
№ ******, № ******, № ******, № *******, № ***** и № ******, всички от
03.01.2018г., възоснова на които е издал и
Констативен протокол № 1 към договора, с който е констатирано, че неотсечената
и неизвозена до временен склад дървесина е 1567пл.куб.м. или 40% неизпълнение
на възложената на изпълнителя услуга. Ответникът оспорва констативния протокол,
считайки, че същият отразява невярно действителното изпълнение на задълженията
на изпълнителя. Така твърди се, че ищецът също не е изправна страна по
договора, тъй като не е предоставил в цялост обекта, което е видно и от
констативния протокол, а именно за две от сечищата-подотдел 351а и 351з с общ
обем от 401куб.м. плътна дървесна маса изобщо не е издал позволително за сеч,
поради което и изпълнителят не е имало как да извършва дейности по сеч и извоз на дървесина в тях, като неотсечената и неизвозена
дървесина от тези две сечища също е включена в констативния протокол. На
следващо место ответникът твърди, че претенцията на ищеца е формирана на цена
която не е вписана в договора-20,30лв. и не е ясно как е формирана. По-нататък
се сочи, че освидетелстването е извършено еднолично от възложителя без да бъде
уведомен за това и без да присъства лесовъда на изпълнителя, поради което и горните
действия на възложителя са в нарушение на чл.108 и чл.109 ЗГ. Не на последно
место ответникът оспорва твърденията на ищеца и сочи и че не е уведомяван и не
е получавал и протоколите за освидетелстване на сечище. В тази връзка ищецът
представя уведомително писмо изх.№
ОД-00-1/04.01.2017г. до ответника за извършено освидетелстване на сечища/л.99
по дело/ ведно с адресирана до ответника обратна разписка/вж.л.98 по дело/, в
която обаче е посочено, че се изпраща друг документ и от друга дата – а именно с
изх.№ ОД-00-11/05.01.2018г.. Така че съдът приема, че липсват доказателства за
извършено от възложителя надлежно
уведомяване на изпълнителя по смисъла на чл.109, ал.1 от ЗГ. По-нататък видно
от протоколите за освидетелстване на сечище/л.20-27 по дело/ и констативния
протокол налични са действително данни, че от общо десет сечища по посочените
отдели/подотдели в чл.2 от Договор № Д-11/16.03.2017г., действително са
издадени позволителни за сеч за осем от тях, като за два отдела няма
доказателства за издадени от възложителя по реда на чл.108 от ЗГ. Ето защо
настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че е
бил поставен от възложителя в обективна
невъзможност да изпълни задълженията си по договора за целия обект, поради
неиздадени позволителни за сеч за два от общо десетте отдела, посочени по-горе,
като възложителят е действал в нарушение на чл.2.2 от договора/прехвърлящ към
несъответстваща клауза от самия договор І.2.1/.
По-нататък
ищецът претендира неустойка на основание чл.7.4, раздел Санкции и неустойки от
договора, съгласно която: „ По т.4.15-неустойка в размер, равен на 20% от
стойността на услугата за добива на неотсечената и неизвозена на временен склад
дървесина спрямо графика за съответното тримесечие, изчислена на база на цената
на обезличен кубичен метър по договора.“ В цитираната т.4.15 от раздел Задължения на изпълнителя по договора
се сочи, че изпълнителят е длъжен: „Да не предоставя на трети лица извършването
на добива на дървесината, включена в насажденията, предмет на договора, с
изключение на посочените от него подизпълнители.“ Подобно нарушение от страна
на изпълнителя не се твърди от ищеца, нито се установява по делото. Независимо
от горното по т.7.1 от договора е предвидена неустойка за виновно неизпълниние от страна на изпълнителя на задълженията по
договора „по т.4.1, която е в размер, равен на внесената от него гаранция за
изпълнение на договора, преизчислена за съответното насаждение, за което
изпълнителя не е изпълнил задължението си“. Текстът на чл.7.1 от договора
отново препраща към несъответстваща клауза от самия договор, тъй като видно от
съдържанието на посочената т.4.1, раздел задължения на изпълнителя, сочи се, че
изпълнителят е длъжен: „Да осигури присъствието на служителя си регистриран за
упражняване на частна лесовъдска практика“ в изброените в точки „а, б.,в. и г“.
По
отношение възражението на ответника за неизпълнение поради наличие на форсмажор: Страните по делото,
след провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки, са сключили договор,
носещ белезите на договор за поръчка, уреден в чл.280 - чл.292 от ЗЗД. Тъй като
изпълнителят е търговец и договорът между тях е сключен в изпълнение на
предмета му на дейност и оформя по правната си характеристика търговска сделка
между тях, приложими са и разпоредбите на чл.286, чл.318 и сл., чл.304 от ТЗ,
касаещи търговската сделка въобще, както и разпоредбата на чл.306 от ТЗ, която
урежда хипотезата на непреодолима сила при търговските сделки. Твърдението на ответника,
че не е могъл да изпълни задълженията си по договора поради лоши метеоролигични условия , т.е. невиновно неизпълнение, по
съществото си представлява позоваване на непреодолима сила/форсамажор/,
възникнала след сключване на договора. Разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД
урежда непреодолимата сила при облигационните отношения и е общ закон спрямо
разпоредбата на чл.306 от ТЗ, която урежда непреодолимата сила при търговските
сделки, поради което като специален закон в случая е приложим чл.306 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.306 от ТЗ въвежда шест кумулативни предпоставки, т. е.
необходимо е едновременно да са налице и шестте, при наличието на които
длъжникът не отговаря за неизпълнението : сделката да е търговска по смисъла на
чл.306, ал.1, изр.І от ТЗ; да е настъпила непреодолима сила - чл. 306, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е уведомил писмено в подходящ срок другата страна по сделката
страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за
изпълнението на договора - чл.306, ал.3 от ТЗ; спиране, докато трае
непреодолимата сила, на изпълнението на задълженията и свързаните с тях
насрещни задължения; неизпълнението на длъжника да е причинено от
непреодолимата сила; след отпадане на непреодолимата сила да продължи
изпълнението.
В договора липсва конкретно дадено определение
за форсмажорни обстоятелства, поради което и предвид,че в
теорията и практиката форсмажорните обстоятелства се приравняват с непреодолима сила следва да се има предвид разпоредбата
на чл.306,ал.2 от ТЗ.Както се посочи по -горе съгласно последната непреодолимата сила
е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, което да е възникнало след сключването на договора. За да бъде
освободен длъжника- ответника от отговорност следва кумулативно да
са налице следните предпоставки, първата от които е обстоятелствата,
които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или
непредотвратими, а втората да имат извънреден характер. На следващо следва да
са настъпили и да са се осъществели след сключването на договора и да е налице
причинна връзка между тях и неизпълнението по договора. В конкретния
случай както е указано в доклада на съда съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните следва да докаже своите възражения, следователно в
конкретния случай позоваващият се на непреодолимата сила ответник следва да установи и да докаже,че неизпълнението на
задължението му произтича от договора и е причинено от непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора.Освен,че непреодолимостта трябва
да се изследва с оглед на длъжника, но тя следва да има и обективен характер. Част
от тези условия не са налице в настоящия казус. Следва да се посочи,че от
страна на ищеца не се ангажираха каквито и да е доказателства относно
твърдението за форсмажорни обстоятелства,а именно:че през месеците есента на
2017година и по-точно октомври месец са били налице обилни валежи, които
обективно са възпрепятствали същият да изпълни процесният
договор, още повече, че както бе посочено по-горе липсват доказателства за
писмено уведомяване за това на възложителя, нито е писмено поискано удължаване
на срока на договора. По
изложените съображения съдът намери, че не е била налице непреодолима сила.
При заявените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически обстоятелства и така отправения петитум,
съдът квалифицира иска по чл.92 от ЗЗД. Същност на неустойката. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната
клауза страните се отклоняват от чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице
пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди, но при валидно облигационно отношение и при щожност на неустоечната клауза.
С
оглед на това се открояват и следните функции на неустойката:
Неустойката
има обезпечителна функция, тъй като чрез косвения натиск, който упражнява върху
длъжника, го подтиква да изпълни задължението си точно както е уговорено.
Наред
с това неустойката има обезщетителна функция,
доколкото чрез неустоечното съглашение предварително
се определя размерът на дължимото при неизпълнение обезщетение. Тъй като
обичайно неустойката се уговаря в интерес на кредитора, законът позволява неустоечното задължение да търпи корекции спрямо
договореното в две насоки. На първо място, кредиторът не е лишен от
възможността да търси по общия ред обезщетение за вреди, които надхвърлят
размера на неустойката. Едно решение в противен смисъл би означавало
уговорилият неустойка кредитор да се намира в по-неблагоприятна позиция от
този, който не се е обезпечил при сключването на сделката. Тъй като обаче неустоечната клауза облагодетелства изправната страна,
доколкото изплащането на неустойката не е свързано с доказване на вредите от
неизпълнението, чл. 92, ал. 2 ЗЗД въвежда възможността
неустойката да бъде намалена, когато нейният размер е прекомерно голям в сравнение
с претърпените вреди или когато задължението е изпълнено неправилно или
отчасти. В конкретният случай ищецът не установява да е бил изправна страна по
договора, доколкото са налични доказателства, че не е предаден целият обект по
чл.2 от договора за сеч и извоз на дървесина, като за
две от сечищата изобщо не е било издавано от възложителя позволително за сеч.
Санкционна
функция на неустойката. С нея е възможно уговорената неустойка чувствително да
надхвърля размера на вредите. Ако до момента на неизпълнението така уговорената
неустойка осъществява своята стимулираща функция върху длъжника, то след
настъпването на неизпълнението и последвалото го изплащане на неустойката,
чийто размер надхвърля този на претърпените вреди, стимулиращата функция се е
трансформирала в наказателна.
Неустойката
е форма на обезвреда, при която за кредитора и
изправна страна по сделката, отпада задължението да установява размера на
вредите, достатъчно е да установи валиден договор, валидна неустоечна
клауза и форма на виновно неизпълнение, за което същата е предвидена, за да
ангажира, на договорно основание, имуществената отговорност на длъжника.
Неустойката
е ангажиране имуществената отговорност на длъжника при двустранните договори, в
които страните правят насрещни волеизявления, които са с противоположна
насоченост, тъй като интересите им са противоположни, поради което се пораждат
права и задължения, към другата страна в материално-правната
връзка.Неизпълнението на задължението, ще е основание да се породи вземане от неустоечен характер за изправната страна в договорната
връзка, ако такава клауза е налице, валидна е и договорът е породил своето
действие.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от
функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че като форма на
договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни
граници.
Тази наказателна функция несъмнено
намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на
претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави – морална
категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
Именно последните не допускат и
използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
В този смисъл са и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год.
на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
С оглед горното и съобразно разпоредбата
на чл.92, ал.1 ЗЗД следва да се вземе предвид
предвид вида и размера на задължението, което търсената неустойка обезпечава,
както и съотношението между размера на същата и очакваните за кредитора
евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на ответника.
Тук е мястото да се отбележи,че липсва спор между
страните,че процесният договор е прекратен с изтичане на уговорения
в него срок,тъй като срокът му
не е бил удължен, като както бе посочено по-горе възложителят е
задържал внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение.
Съобразно чл.30
,ал.І от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горските територии-държавна и общинска собственост,и за ползването на дървесина
и недървесни горски продукти:Гаранцията за изпълнение се представя в една от
следните форми:1. парична сума, внесена по сметка на възложителя;2. банкова
гаранция, учредена в полза на възложителя.
Съобразно
чл.33 ,ал.І :Гаранцията за
изпълнение на сключените договори се освобождава при изпълнение на договорните
задължения в срок 5 работни дни след окончателното приемане на извършената
работа с приемателно-предавателни протоколи за обекта, а при добив на дървесина
- в срок 5 работни дни след съставяне на констативни протоколи за
освидетелстване на всички сечища в обекта, като при неспазване на посочения
срок възложителят дължи лихва в размер на законната лихва за всеки ден просрочие. Ал.2 урежда
условията и сроковете за задържане
на гаранцията за изпълнение, както и заплащането на неустойки. Съобразно
чл.36,ал.ІІІ от Наредбата Гаранцията за изпълнение на договора не
се възстановява в случаите на прекратяване по ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2, т. 2,т.е
когато: 1. по време на действието на договора - в резултат на настъпила промяна
в обстоятелствата, поради която изпълнителят или подизпълнителят вече не
отговаря на някое от изискванията на възложителя;2. по време на изпълнение на
договора бъде установено, че във връзка с възлагането на дейността изпълнителят
е подписал декларация с невярно съдържание;3. са установени от възложителя в
процеса на изпълнение на договора неотстраними отклонения от определените с
договора срокове, технологични и качествени показатели за извършване на
съответната дейност, включително такива, допуснати от подизпълнителя;4.
дейността се извършва от подизпълнители, които не отговарят на изискванията
на чл.
18; както и когато в процеса на изпълнение на
договора възложителят констатира отклонения на изпълнението от определените с
договора технологични и качествени показатели за извършване на дейността, които
изпълнителят може да отстрани, възложителят прекрати договора и заплати на
изпълнителя само реално извършените дейности. Съгласно ал. 5 на чл.36- При
настъпване на форсмажорни обстоятелства, както и при други основания, изрично
посочени в договора, съответната страна е длъжна писмено да уведоми насрещната
страна в 3-дневен срок от настъпване на събитието и да приложи доказателства,а
ал.6 сочи,че когато при приемане на изпълнението
се констатира неизпълнение на задължения по договора, дължащи се на
обстоятелства, установени по реда на ал.
5, неустойка не се дължи.
Така
гаранцията за изпълнение
обезпечава качественото и срочно изпълнение на задълженията на ищеца, проявява
характеристиките на договорна неустойка с присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като при
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя се задържа изцяло от възложителя /без да се
доказват вреди/, а в останалите случаи служи за обезщетяване
на вредите от договорното неизпълнение по смисъла на чл. 82 ЗЗД, подлежащи
на установяване на общо основание
/в този смисъл е и определение № 709:02.10.2015 г. по
т.д. № 3647/2014 г. на І ТО
на ВКС/.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът като кредитор
на вземането за обезщетение за забавено изпълнение
със
задържането на внесената гаранция в цялост е упражнил
правото си на избор за
начина, по който да потърси
реализиране на правата си и е ангажирал отговорността на изпълнителя, поради което и предявяването
на претенция по чл.92 ЗЗД изключва възможността
възложителят да търси неустоики на същото
основание, като в противен случай би се стигнало
до неговото неоснователно обогатяване. Така на едно и
също основание възложителят, след като е упражнил своя избор задържайки
внесената от изпълнителя гаранция за неизпълнение и с настоящата претенция
търси ново обезщетяване за същите вреди, при това изчислени по невписани в
договора стойности. Ето защо при уважаване на настоящата претенция би се
стигнало до неоснователно обогатяване на възложителя, който за едни
и същи недостатъци в изпълнената работа ще бъде обезщетен
в двоен размер.
Независимо
от горното, следва отново да се посочи отново и че с оглед на събраните
доказателства по делото ищецът в качеството си на възложител също е неизправна
страна по договора, а съгласно
постановени по реда на чл.290 Решения № 21/2010г., по т.д. № 470/09г., ІІ т.о.,
ТК и Р № 105/14г., т.д. № 2617/13г., ІІ т.о., ТК ВКС, уговорената неустойка не
се дължи за неизпълнение на поети от длъжника задължения, ако кредиторът,
претендиращ заплащането й е неизправна страна поради това, че не е изпълнил или
не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора.
С оглед изложеното претенцията подлежи
на отхвърляне като недоказана по своето основание. С оглед изхода по делото и
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер на 720лв. за
заплатен адв.хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТП „ДЛС-Н. с посочен адрес за
призоваване гр.Н., ул.Д. №**, общ.Н., представлявана от Д.Б.М. иск по чл.92,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Л.Б.“ ЕООД с ЕИК-******* с адрес ***, представлявано от С.П.П. да заплати на ищеца сумата от
6364,21лв., представляващи неустойка по чл.7.4 от договор №11/16.03.2017г.
сключен между страните за добив на дървесина за обект № 1710. Твърди се от
ищеца, частично неизпълнение на договора
от страна на ответника, поради което и се претендира неустойка в посочения
по-горе размер, представляващ 20% от стойността на услугата за добива на недобита дървесина на база цената на
обезличен кубичен метър в полза на ТП ДЛС-Н. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,
ал.3 ГПК ТП „ДЛС-Н. с посочен адрес за призоваване
гр.Н., ул.Д. № **, общ.Н., представлявана от Д.Б.М. да запалти на Л.Б.“
ЕООД с ЕИК-******* с адрес ***, представлявано
от С.П.П. сторените съдебни разноски в размер на
720лв. за заплатен адв.хонорар.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: