Р Е Ш Е Н И Е
за поправка на очевидна фактическа
грешка
№
220
гр.
Велико Търново, 25.06.2020 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария
Данаилова
разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 643/2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК.
Административното дело е образувано по искова молба на Т.И.М.
с ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора в Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 28
000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ и мораторна
лихва в размер на 2 986,00 лв. от момента на прекратяване на увреждането
10.05.2018г. до окончателното им изплащане, за претърпени неимуществени вреди
за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г. от престоя на ищеца в Следствения
арест гр. Велико Търново в килии № 1, № 3, № 4 и № 6 при изпълнение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, без осигурена благоприятна среда и условия
за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като постоянен
достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов
престой на открито и тайна на разговорите с адвокат, съобразно чл. 29 и 31, ал.
5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от
ППЗИНЗС. Твърди се, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му
достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост,
отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви, безпокойство,
стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма
при болка и стрес – сълзене на очите /плач/.
С Решение № 512 от 05.12.2018г. по делото е осъдена
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– София – 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Т.И.М. с ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч, на основание чл. 1, ал.1
във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 1250 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева), ведно със законната лихва, считано от
10.05.2018г.(датата, на която незаконните бездействия са били
преустановени) до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
от 02.08.2017г. до 10.05.2018г., произтичащи от неосигуряване на необходими
битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой
на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина,
наличието на дървеници
в спалните помещения/ и тайна на разговорите с ***при престоя в
следствения арест в гр. Велико Търново. В останалата част над 1250 лв. до претендирания размер от 28 000 лв. предявеният
иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Правно
основание за възникване на имуществената отговорност е бездействието на ГДИН,
неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал.2 от ЗИНСЗ
изразяващи се в неосигуряване на
изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения
арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата
на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши
хигиенно-битови условия, невъзможност за общуване с ***без намесата на
затворническата администрация.
Решенето
е обжалвано по касационен ред по КАД № 10024/2020г., като е оставено в сила Решение
№ 512/5.12.2018г, постановено по адм. дело №643/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, в производство по
реда на Глава Единадесета
от АПК, във вр. с чл. 285
и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, е осъдена да заплати на Т.И.М. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч, сумата в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет
лева), ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г.(датата, на
която незаконните бездействия са били преустановени)
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г.,
произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия
/минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк
достъп в килията на дневна светлина / и тайна
на разговорите с ***при престоя в следствения арест в гр. Велико Търново.
Върнато е за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
За да
достигне до този извод касационният състав е намерил направеното от страна на
касатора оплакване за недопустимост на решението в частта, с която се присъждат
вреди от нахапвания от дървеници, доколкото такива обстоятелства не са изложени
в исковата молба, за неоснователно. Наистина в диспозитива на решението е
посочено и такова неизпълнение на санитарно- хигиенните изисквания – наличие на
дървеници в спалните помещения. Както систематично се изложи по- горе обаче,
съдът е приел за нормативно неизпълнени задължения само за четири
обстоятелства: 1.минимална жилищна площ, 2. един час престой на открито на
ден, 3. липса
на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и за липсата на
естествено осветление в килиите, и 4. тайна на разговорите с ***при престоя в
следствения арест в гр. Велико Търново. Същият е обсъждал показанията на
свидетелите относно спазването на санитарно- хигиенните изисквания като само е
маркирал, че е имало и нахапвания от дървеници. Съдът не е градил мотивите си в
такава насока и за настоящият състав е ясно, че същите са ясни досежно
посочените четири броя обстоятелства, които съответстват на посочените и в
исковата молба. С оглед на това
настоящата инстанция намира, че съдът е допуснал явна фактическа грешка
като е посочил в диспозитива нахапвания от дървеници, без такива изрично да са
формулирани както в исковата молба , така и в мотивите на съда. В тази връзка
липсва твърдяното произнасяне свръхпетитум, което прави решението недопустимо.
Делото следва да се изпрати на пети състав на Административен съд Велико
Търново за отстраняване на посочената грешка служебно по реда на чл.247 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
С оглед на така установеното, съдът намира следното:
Оплакването за наличие на дървеници е въведено лично от ищеца Т.М.
в съдебно заседание от 09.10.2018г. като за същия не съществува забрана да сочи
нови обстоятелства за обосноваване на твърдението си в исковата молба за
неосигурени необходими санитарно-хигиенни условия. Същият е поискал и разпит на
свидетели в подкрепа на тези си твърдения. Доколкото обаче делото е върнато от
касационен състав на Административен съд за поправка на очевидна фактическа
грешка, то указанията са задължителни за настоящата инстанция и следва да бъдат
изпълнени. АПК не съдържа времеви ограничения поправката, нито преклудира
същото поради проверката на подлежащия на поправка съдебен акт по реда на
касационния контрол.
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК са
писмените грешки, грешките в пресмятането или други подобни очевидни
неточности. Доколкото волята на съда е да уважи исковата молба за обезщетение
за вреди произтичащи от неосигуряване на необходимите санитарно-хигиенни
условия, която е ясно изразена в мотивите на въпросното решение, без в исковата
молба да е посочено като отделно конкретно основание за това и наличието на
дървеници в спалните помещения, то според касационния състав се касае за
очевидна фактическа грешка в осъдителните диспозитиви по аргумент от чл. 175,
ал. 1 от АПК.
Същата следва
да се поправи в настоящото производство като се допусне поправка на очевидната
фактическа грешка в решение № 512/05.12.2018 г. по
административно дело № 643/2018 г. на Административен съд Велико Търново, като
в осъдителния диспозитив при изброяването в скоби на неосигурените необходими
санитарно-хигиенни условия се заличи израза „наличието на дървеници в спалните
помещения“.
Според чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК решението за
поправката подлежи на обжалване по реда на самото решение, като след влизането
си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.
Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
512/05.12.2018 г. по административно дело № 643/2018 г. на Административен съд
Велико Търново, като в осъдителния диспозитив при изброяването в скоби на
необходимите санитарно-хигиенни условия се заличи израза „наличието на
дървеници в спалните помещения“.
РЕШЕНИЕТО за поправката на очевидната
фактическа грешка подлежи на обжалване пред Административен съд Велико Търново
по реда на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: