Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 08.09.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание …….......
на
дванадесети август ....................................……………….……………......….………………..………..............……
през
2020/две хиляди
и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
……………………………………………………....….…… Мелиха Халил, ...........................................
като
разгледа докладваното от .................................................
съдията Виктор Атанасов ..........................
административно
дело №200 …….......... по
описа за .............. 2020 година .............................................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е
образувано по жалба от О.С.П. от ***, против Заповед №292з-1110 от 10.06.2020
год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204,
т.3 и чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във вр.
с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на жалбодателя -
държавен служител – *** О.С.П. – *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от
6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят счита в
жалбата, че са налице основанията по чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за
оспорване на заповедта, като твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована, немотивирана, не съдържа задължителни реквизити на установената
форма, издадена е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, разписани в ЗМВР, нарушения на материалния закон/ЗМВР/ и
несъобразяване с целта на закона, както и че наложеното му дисциплинарно
наказание е явно несправедливо. Твърди също, че всички тези изисквания са
свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола
за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с
оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна
страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Според жалбодателя, от заповедта не ставало ясно какво точно е
извършил като деяние/действие или бездействие/, кога, къде и при каква
фактическа обстановка е извършено това деяние, какви са последиците от него, което
в крайна сметка да мотивира дисциплинарнонаказващият
орган да му наложи наказание „порицание” и че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание липсвали каквито и да било мотиви на наказващия орган,
както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата, довели административнонаказващия орган до извода, че е извършил
нещо неправомерно. Счита, че въпреки, че заповедта съдържа правни основания, членове(!?)
и посочване на документи, тя по своята същност била неясна, за какво точно му е
вменено, като деяние и дисциплинарно нарушение, което осуетявало правото му на
защита, като сочи, че заповедта на директора на ОДМВР Кърджали, като
индивидуален административен акт, следвало да съдържа, на основание чл.59, ал.2
от АПК, задължителни реквизити и че в случая, процесната
заповед следвало да отговаря и на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.65
от Инструкция №81213-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и на налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/накратко инструкцията/. Сочи
също, че съгласно нормативните изисквания, в заповедта задължително се
посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Жалбодателят твърди, че от оспорената
заповед не ставало ясно, кое е диспозитивът на
нарушението, кои са фактическите и правните основания за издаването й, кои са
нарушените разпоредби и от кой закон - дали е МВР, дали заповеди, дали служебни
задължения, като липсвала смислова и логическа връзка между диспозиция, санкция
и отделните абзаци, както и твърди, че процесната
заповед не съдържа място, време, доказателствата, въз основа на които то е
установено, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка, като
сочи, че тези изисквания били свързани с реализиране правото на зашита на
наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния
акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на
осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и
правилното квалифициране на същото и накрая - за правилното определяне на
наказанието. На следващо място, жалбодателят твърди в
жалбата, че съществено били нарушени правилата, разписани в ЗМВР и Инструкцията,
касаещи извършването на проверки и процедури по налагане на дисциплинарни
наказания, като възпроизвежда описанието на нарушението, дадено в оспорената
заповед. Твърди, на първо място, че не е извършил описаното в заповедта деяние
и не е поставял никакви вещи и предмети на арматурното табло и че Заповед №8121з-1155/01.09.2017
год. не съдържа никакви разпореждания, които да изискват от него изпълнение на
конкретно разпоредено действие/бездействие на по-висшестоящ
от него ръководител или началник, съответно, той да не е изпълнил това
разпореждане, за да му се вменява като нарушение. Сочи, че посочената заповед
утвърждава Указания и правила, като изпълнението на същата е вменено на
директорите на ГДНП, ДКИС ДИ, ДВС, СДВР и ОДМВР в страната, които били
адресати на заповедта, видно от
съдържанието й. Твърди, че тази заповед не съдържа т.10 и текст, който му се
вменявало, че съдържа тази точка, като сочи също, че за описаното в заповедта
нарушение е санкциониран по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, който е с текст „неизпълнение
на служебни задължения или заповеди”, но не били посочени нито конкретни
заповеди, нито негови служебни задължения, които той да не е изпълнил, нито пък
къде са регламентирани тези задължения. Жалбодателят
отново твърди, че не е извършил описаното нарушение и оспорва наказанието в
тази връзка, като счита, че от съдържанието на заповедта по-скоро можело да се
установи, че е допуснал незначителни пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, за което се предвижда
наказание „писмено предупреждение”, на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, поради
което, дори да се приемело, че има някакви нарушения, то те били неправилно
квалифицирани и му било наложено по-тежко наказание от предвиденото в закона. Твърди
също, че наказващият орган по никакъв начин не е обосновал с факти и
доказателства неизпълнение от негова страна на служебни задължения и че винаги стриктно
е изпълнявал служебните си задължения. Според жалбодателя,
обобщено казано, така описани нарушенията, извършени от него, били неясно
формулирани и квалифицирани, което от своя страна, осуетявало правото му на
защита срещу издадената заповед, защото не можел да разбера фактическия състав
на вмененото му дисциплинарно нарушение. Твърди също, че в хода на
производството били изготвени две обобщени справки, с които бил запознат, но
неясно защо, първата/копие от която прилага/ била променена въз основа на
резолюция на господин М.М. – лице, което нямало
отношение към проверката и била изготвена втора справка със съвсем различни
констатации и предложено различно наказание. Сочи, че съгласно чл.207, ал.3,
изр.2 от ЗМВР, комисията е независима и се подчинява само на закона, като
вмешателството в нейната работа е грубо нарушение на закона - ЗМВР и на
Инструкцията и поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, което
пък било основание да се иска отвод на комисията. Жалбодателят
счита, че особено съществено било нарушението на императивното правило на
чл.206, ал.1 от ЗМВР и то било достатъчно основание процесната
заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, защото не бил поканен да даде
обяснение след запознаване с обобщените справки и не бил изслушан преди
налагане на наказанието, още повече, че били изготвени две справки. Твърди, на
следващо място, че заповедта била издадена без да е изяснена напълно
фактическата обстановка и имало разминаване и несъответствия между установените
и описани фактически обстоятелства в обобщените справки и заповедта, между
констатациите на разследващия орган и на наказващия орган, като сочи, че според
заповедта бил наказан за поставяне на вещи и предмети на арматурното табло на
автомобила, но не било посочено какви вещи или предмети/явно министърът правел
разлика съгласно указанията/ е поставил на арматурното табло, къде се намира
това арматурно табло. Сочи, че в същата заповед, на друго място било описано
също, че е закрил с шапка камера 02, извършваща видеонаблюдение
вътре в автомобила, с което е възпрепятствано записването на действията на
наряда, за времето от 06:04 часа на 08.03.2020 год. до 07:02 часа на 08.03.2020
год., като забраната за възпрепятстване работата на камерите, според Указанията,
било регламентирано в т.7, а не в т.10. Сочи, че отделно, комисията описвала
подробно в справката, какво е правил наряда, което означавало, че камерите са
заснели какво става и никъде в справката на комисията не било описано, че
камера 2 не записва за посочения период, а на следващо място, според справката
и заповедта, се касаело за явно маловажен и незначителен пропуск в неговата
работа, като нямало настъпили вредни последици, съгласно констатациите на
комисията, а за маловажни и незначителни отклонения, наказанието било „мъмрене”
по чл.198 от ЗМВР или „писмено предупреждение” по чл.199, ал.1, т.3 или т.5 от ЗМВР, като нямало мотиви в заповедта и в справката, защо е избрано сравнително
тежкото наказание „порицание” и че в справката било описано, че няма настъпили
вредни последици. Според жалбодателя, всички тези
нарушения на материалният закон и производствените правила, предхождащи
издаването на акта, както и описаните противоречия, разминавания и
несъответствия, накърнявали правата му и възможността да се защити адекватно
срещу така определеното му нарушение и наказание. Заявява, че допълнителни
възражения ще изложи след като се запознае с всички доказателства по
административната преписка в тяхната цялост и хронология, тъй като не можел да
се обоснове единствено със заповедта, с която се запознал. Предвид всичко
гореизложено, с жалбата моли съда да отмени, като изцяло незаконосъобразна,
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР с
номер №292з-1110/10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с
която, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.2, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР, за неизпълнение на указания, на *** О.С.П., *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено
наказание „порицание”, за срок от 6 /шест/ месеца.
Призован
редовно за съдебните заседания, жалбодателят О.С.П. от
***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.Т.Н. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Сочи, на първо място, че на жалбодателя
е вменено неизпълнение на разпоредба на министерска Заповед №8121з-1155 от
01.09.2017 год., но от представените от ответника доказателства не се
установявало жалбодателят да е запознат с тази
заповед, поради което счита, че така вмененото нарушение на служебната
дисциплина и неизпълнение на тези разпоредби, е незаконосъобразно и
неоснователно. На следващо място, сочи, че видно от представените
доказателства, а именно, от представените от ответника две справки, както и от
сведението, което е дал жалбодателя, няма
доказателства, че наказващият орган, преди налагане на наказанието, е приел
сведенията, дадени от О.С.П., както и че
е приел самата справка и се е запознал с нея, както и липсвали данни,
впоследствие жалбодателят да е бил поканен от
комисията и от наказващият орган, за да бъде изслушан, тъй като той изпълнява
служебните си задължения в РУ - ***, и съответно - къде и кога да се яви. Сочи,
на следващо място, че при налагане на самото наказание, е приложен е протокол
от преглед на изпратените файлове от заснемащи устройства и камери в
автомобила, а видно от тях се установявало, че е налице разминаване от
твърдяната фактическа обстановка от ответника в справката и в заповедта и това,
което било установено от кадрите, като било видно, че камера №2, в посочения
период от 6:04 часа на 08.03.2020 год. до 7:02 часа на същата дата, е работила,
тъй като от протокола било видно, че са извършени заснемания, които са
коментирани от комисията. На следващо място сочи, че от наличието на две
справки, едната от която не било ясно, къде се намира и не била приложена към административната
преписка, като в едната е предложено наказание „мъмрене”, а впоследствие било
изменено в „порицание”, не било ясно, какви са мотивите на наказващия орган в
тази връзка, както и на комисията. Заявява, че другите съображения са изложени
подробно в жалбата. Моли за решение, с което да бъде отменена обжалваната
заповед, както и моли да бъдат присъдени на жалбодателя
разноските по делото, в размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат и
заплатена държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.
Ответникът по
жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален
представител – гл.юрк.М. П., която оспорва жалбата и
я счита за неоснователна. Счита обжалваната заповед за законосъобразна, тъй
като дисциплинарното нарушение е безспорно установено, като сочи, че директорът
на ОДМВР – Кърджали е назначил комисия към РУ - ***, която е извършила
проверката и че директорът е възприел изводите на комисията, като извършеното
дисциплинарно нарушение е установено по време и по място и е скрепено с
видеозаписи, които са коментирани от комисията. Счита също, че е спазена
процедурата по провеждане на дисциплинарното производство по издаване на
заповедта. По отношение на справката сочи, че редът за приключване на едно дисциплинарно
производство е, справката да бъде докладвана на дисциплинарно-наказващия орган,
в случая – на директора, същият да постави резолюция дали е съгласен с нейните
изводи или не, да изпише с резолюция нарушението и наказанието, което следва да
бъде наложено и едва след това, със съответния рег.№ и съответната резолюция, с
нея да бъде запознат служителят. Поради това счита, че не следва да се
кредитира и коментира първата справка, която била в работен вариант,
зачеркната, без рег.№ и с резолюция за корекция от служител на РУ - ***. По
тези съображения моли съда да потвърди обжалвания административен акт, а жалбата
да бъде отхвърлена, като неоснователна. В даден от съда срок представя и
писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на
оспорената заповед.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Обжалваната
Заповед №292з-1110 от 10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР –
Кърджали, е била връчена срещу подпис, лично на жалбодателя
О.С.П., видно от извършеното отбелязване на втората й страница/л.22/, на датата 18.06.2020
год., в 17:10 часа. Жалбата срещу нея, естествено, е подадена не чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд
– Кърджали, на датата 26.06.2020 год., регистрирана в деловодната система на
съда с Вх.№1276 от 26.06.2020 год./л.2/, т.е. жалбата
е подадена на 8-ия/осмия/ ден след връчването на заповедта, с което е спазен законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен срок за
обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата, освен това, е подадена против
акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, макар и не по
предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице - неин пряк
адресат, на което лице, с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание
„порицание” и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което
жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен
съд - Кърджали, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено от фактическа
страна следното:
По делото
между страните не се спори, че оспорващият заповедта О.С.П. от ***, е държавен служител – *** в ОДМВР – Кърджали, на длъжност *** при Областна
дирекция на МВР - Кърджали и че към датата 08.03.2020
год., посочена като дата на извършване на дисциплинарното нарушение, същият е
бил полицейски служител, заемал посочената длъжност в Районно управление – ***
към ОДМВР – Кърджали.
В оспорената Заповед №292з-1110 от 10.06.2020 год.,
издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.21-л.22/, е посочено,
че държавният служител - *** О.С.П. - *** при Областна дирекция на МВР -
Кърджали, на 08.03.2020 год., в ***, по време на наряд, осъществяван със
служебен автомобил „КИА”, с ДК №*** и с монтирана
система за видеонаблюдение АИС - ВПК, е закрил с
шапка камера 02, извършваща видеонаблюдение вътре в
автомобила, с което е възпрепятствано записването на действията на наряда за
времето от 06:04 часа на 08.03.2020 год. до 07:02 часа на 08.03.2020
год. Това действие на служителя е определено като виновно извършено нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване разпоредбата на т.10 (не
се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила) от раздел II „Работа със
системата и тактика на контрол” на утвърдените с министерска Заповед Рег.№8121з
-1155/01.09.2017 год. „Указания за работа на полицейските служители със
системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили.
Технически характеристики и правила за работа”, с които указания служителят е бил започнат, видно от
приложения към материалите от дисциплинарната проверка протокол Рeг.№***/*** год.
Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР -„неизпълнение
на заповед”, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от шест месеца до
една година.
В мотивите дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че на *** О.П. е
предоставена възможност да упражни правото си по чл.207, ал.8, т.6, във връзка
с ал.10 от ЗМВР, като същият е запознат със заповедта за извършване на
проверката и са разяснени правата му, което обстоятелство е удостоверено
саморъчно от него върху заповедта и че в депозираното писмено обяснение е
заявил, че не е поставял умишлено никакви предмети пред камерата, но че тази
защитна позиция, обаче, се опровергава при прегледа на 24 видеофайла, обективиран с протокол Рег.№***/*** год. В мотивите е
посочено, че в изпълнение на чл.206, ал.1 от ЗМВР, на служителя е била
предоставена възможност да се запознае с обобщената справка и материалите,
събрани в хода на разследването, както и в законоустановения
срок да даде писмени обяснения или възражения по квалификацията на нарушението
и предвиденото наказание и че служителят се е запознал c обобщената справка и материалите от разследването,
което е удостоверено саморъчно върху справката, но не е упражнил правото си на
защита, депозирайки обяснения/възражения, което е прието за отказ, по зависещи
от него причини.
Дисциплинарнонаказващият орган е
посочил в мотивите към заповедта, че с оглед определяне вида и размера на
наказанието, е взел предвид: - тежестта на нарушението – посочил е ,че
извършеното нарушение не е тежко по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗМВР и обхваща
относително кратък времеви интервал спрямо продължителността на работното
време; - настъпилите последици – увеличен
риск от корупционна практика; обстоятелствата, при които е извършено – липса
на усложнена обстановка по това време на денонощието; - формата на вината - „умисъл”;
- цялостното поведение на служителя - обективирано в
кадрова справка Рег.№***/*** год., от която се установява, че е постъпил в
системата на МВР през *** год. и по време на службата не са му налагани
дисциплинарни наказания, като същевременно е награден един път *** - през ***
год. С оглед изложеното, дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че деянието на служителя се квалифицира като виновно извършено
нарушение на служебната дисциплина по чл.200, ал.1, т.11, предл.2
от ЗМВР, за което следва да носи дисциплинарна отговорност и че съобразно
критериите, посомени в чл.206, ал.2 от ЗМВР, при спазване
принципа на съразмерност, счита, че наказание, наложено за минимално
определения срок в чл.200, ал.2 от ЗМВР - шест месеца, ще съответства на тежестта на
извършеното от *** О.П. дисциплинарно нарушение.
Така, предвид
изложеното, за нарушението на служебната дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на указания, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните
работи, извършено в ***, за времето от 06:04 часа до 07:02 часа на 08.03.2020
год., установено от проверка, разпоредена със Заповед
Рег.№*** от *** год., приключила със справка с Рег.№***/***
год. и след като е оценил събраните доказателства, взел е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, писмените обяснения/възражения на служителя, на основание
чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.3; чл.200, ал.1, т.11, предл.2
и чл.204, т.3 от ЗМВР, за неизпълнение на заповед, дициплинарнонаказващият
орган е наложил на *** О.С.П. - *** при Областна дирекция на МВР
– Кърджали, дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6/шест/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, като със заповедта същият е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1
от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
От представената по
делото административна преписка по издаване на оспорения административен акт се
установява, че с писмо с Рег.№***/***
год., директорът на ОДМВР - Кърджали е бил уведомен от директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност” при МВР/л.38/, че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на
Организационно – технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане
на пътен контрол”(ОТП за работа с АИС ВПК), утвърдени със Заповед №***/*** год.
на министъра на вътрешните работи и във връзка със Заповед №***/*** год.,
относно активизиране на контролната дейност по ЗДвП и с цел създаване на
организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване
контрол на пътното движение, е установено, че в папка ***
и директория ***, е установено нарушение на служители от ОДМВР – Кърджали, а
именно: при мониторинг в системата АИС – ВПД е констатирано, че полицейският
служител, седящ на предна дясна седалка на автомобила, в 06:04 часа съзнателно
закрива с шапка камера 02, монтирана на арматурното табло на служебния
автомобил, до 07:02 часа на дата 08.03.2020 год. Със същото писмо, директорът
на ОДМВР – Кърджали е уведомен, че директория ***,
поддиректория „***”, е предоставена папка с номер /***/, съдържаща общо 24 броя
файлове с видеоинформация от АИС - ВПД, за датата 08.03.2020 год., в часовия
диапазон от 06:04 часа до 07:02 часа, от камери 01, 02 и 03, монтирани на
служебен автомобил с рег.№***, числящ се на ОДМВР – Кърджали.
За изясняване на постъпилите предварителни данни, въз
основа на горецитираното писмо с Рег.№***/*** год. на
Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР и описаното в нея нарушение, директорът
на ОДВМР – Кърджали, със Заповед №*** от *** год./л.34-л.35/
е назначил комисия, в състав: *** към ОДМВР – Кърджали – председател и членове:
1. *** към ОДМВР – Кърджали и 2. *** към ОДМВР – Кърджали, за извършване на
проверка, за изясняване на постъпилите предварителни данни за нарушение на
служебната дисциплина, при която да се установи наличието на основания за
реализиране на дисциплинарна отговорност на *** О.С.П. – *** към ОДМВР –
Кърджали, като с тази заповед е разпоредено, за
резултатите от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в
срок до 24.0.2020 год. Тази заповед е връчена срещу подпис на жалбодателя О.С.П., на датата 10.04.2020 год., в 14:45
часа, видно от извършеното отбелязване на втора страница от същата/л.35/.
По преписката е представен и приет като доказателство
Протокол от 14.04.2020 год., с Рег.№*** от *** год. на РУ - ***/л.30-л.33/, в който е описано, че комисията, назначена със Заповед №***
от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, е извършила преглед на
24/двадесет четири/ броя файла с
видеоинформация, от камери 01, 02 и 03, монтирани на служебен автомобил „КИА”, с
рег.№***, числящ се на ОДМВР – Кърджали, РУ - ***, които файлове се намират на директория
***, поддиректория „***”, папка ***. В протокола е отразено,
че при преглед на файл *** е
установено, че същият съдържа информация за времето от 06:04:11 часа до 06:06:56 часа на 08.03.2020 год., като на същия се вижда, че
МПС е в движение, след което спира на кръстовището на ул.„***” и ул.„***” в ***,
а в 06:04:34 часа се вижда, как служителят, седящ на предна дясна седалка, поставя
зимна шапка върху камера 02, след което МПС тръгва и е в движение. Отразено е,
че следващият файл ***
съдържа информация за времето от 06:06:57 часа до
06:18:08 часа на 08.03.2020 год., като се вижда, че МПС е в покой, а шапката е
върху камера 02, като служителите и купето на МПС не се виждат. Следващите,
описани в протокола три файла, съдържат идентична информация, с разлика във
времето, което е записано на същите. По-нататък, в протокола е отразено, че при
преглед на файл *** е
установено, същият съдържа информация за времето от 06:54:52 часа до 07:02:12
часа на 08.03.2020 год. и на същия се вижда, че МПС е в покой, а шапката
продължава да е върху камера 02, след което МПС потегля. Отразено е, че
следващият файл ***
съдържа информация за времето от 07:02:13 часа до 07:16:19 часа на 08.03.2020
год., като на същия се вижда, че МПС се движи, след което спира, а в 07:02:10
часа се вижда, че служителят, седящ на предна дясна седалка, взема шапката и
камера 02 се открива, след което служителят слиза от МПС, а след него слиза и другият
служител, управляващ МПС.
В хода на разпоредената проверка
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, на 21.04.2020
год. е било дадено писмено сведение от жалбодателя О.С.П./л.28/, в което същият,
във връзка с проверката, която се извършва, е заявил, че не знае поради каква причина
камерите в патрулния автомобил не са работили, както и е заявил, не е слагал
умишлено никакви предмети пред камерата и че щом забележи предмет на таблото и
пред тях, винаги ги отстранявал. Писмено сведение е било дадено в хода на разпоредената проверка, на датата 16.04.2020 год., и от
другия полицейски служител – В. К. П./л.29/, в които същият е посочил, че е бил автопатрул
***, съвместно с колегата си - полицай О. П., за времето от 20:30 часа до 08:30
часа, но не помни дата, било през месец март, като били със служебен автомобил
„КИА”, Рег.№***. В сведението е заявил, че не помни на коя улица са били и не
знае, какво колегата му е закрил и че не го е видял да закрива камерите.
От приложената по делото, адресирана до директора на ОДМВР
– Кърджали, Справка с Рег.№*** от *** год., изготвена на 22.04.2020 год., от
комисията, назначена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДВМР –
Кърджали, въз основа на която е образувано дисциплинарното производство/л.23-л.26/, е видно, че при проверката във връзка с полученото
писмото с Рег.№***/*** год. на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР, касаещо извършен мониторинг в системата АИС-ВПК, в хода на
проверката са изискани и приложени месечен график с peг.№
***/*** год. за определяне на полицейски органи, ден, време за непосредствено
изпълнение на ППД и ПК при РУ - ***, утвърден от ЗА Началник
РУ-Крумовград/съгласно Заповед №***/*** год.: *** И. Ц./на
л.43-л.44 от делото/,
Ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 07.03.2020 год. от 08:30 часа, до 08:30 часа на 08.03.2020 год./на
л.40-л.41 от делото/,
информационна карта за дейност на наряда с рег.№***/*** год./на
л.39 от делото/
и Разпореждане с peг.№***/*** год./на л.42 от
делото/,
от които е установено, че на за времето от 20:30 часа на 07.03.2020 год. до
08:30 часа на 08.03.2020 год., непосредственото изпълнение на ППД се е
изпълнявало от автопатрул ***, в състав *** О.С.П. – ***
към Областна дирекция на МВР - Кърджали - старши на наряда и *** В. К. П. - ***
към Областна дирекция на МВР - Кърджали - водач на служебния автомобил.
Посочено е, че служебните задължения същите са изпълнявали със служебен
автомобил, марка „КИА”, с peг.№ ***, зачислен в РУ
- *** към ОДМВР - Кърджали, както и че служителите са били включени в СПО
„Противодействие на битовата престъпност в малки и отдалечени населени места”,
с конкретни задачи: Недопускане и предотвратяване на противообществени прояви и
инкриминирани деяния. Спиране и проверка на МПС, в рамките на СПО. В справката
е отразено, че на 14.04.2020 год. е извършен преглед на 24 (двадесет и четири)
броя файла с видео информация от камери 01, 02, 03 на АИС ВПК, монтирани на
служебен автомобил „КИА”, с ДК №*** (числящ се на
ОДМВР - Кърджали, РУ - ***), за времето от
05:43:30 часа до 07:18:19 часа на 08.03.2020 год., който файловете се намират в
директория „***”, поддиректория „***”, папка „*** и
че от прегледа на файловете е установено, че за времето от 05:43:30 часа до
07:18:19 часа на 08.03.2020 год., служителите изпълняват задълженията си в ***,
извършват обход в кв.„***”, ул.,,***”, ул.„***”, ул.„***” и промишлената зона на ***. В справката е възпроизведено видяното на посочените файлове, описано и
по-горе в Протокол от 14.04.2020 год., с
Рег.№*** от *** год. на РУ - ***, изготвен от комисията, както и е посочено, че
за
изясняване на фактическата обстановка, комисията е снела писмени обяснения от
служителите - *** О.С.П. - *** към ОДМВР - Кърджали - старши на наряда и *** В.
К. П. - *** при РУ - *** към ОДМВР - Кърджали - водач на служебния автомобил,
като е възпроизведено заявеното от тях в дадените писмени сведения. Предвид
установените при проверката факти и обстоятелства, в справката комисията е
посочила, че за времето от 05:53:39 часа до 06:04:10 часа на 08.03.2020 год.,
за около 10 минути, *** О.П. притваря очи на кратки интервали от около 5-6
секунди, при което не е изпълнявал функциите си в наряда, а за времето от 06:04
часа на 08.03.2020 год. до 07:02 часа на 08.03.2020 год. е закрил умишлено с
шапка камера 02, монтирана на арматурното табло на служебен автомобил марка
„КИА”, с peг. №***, зачислен в РУ
- *** към ОДМВР - Кърджали, което е в разрез с МЗ №8121з-1155/01.09.2017 год.,
като с оглед на тези констатации, комисията е дала заключение, че това е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на член 194, алинея 2, точка 1
във връзка с член 200, алинея 1,
точка 11, предложение 2 от ЗМВР - „неизпълнение на заповед”, като е посочила, че същевременно,
от това не са настъпили вредни последици за службата, предвид краткия времеви
период и липсата на усложнена оперативна обстановка в района по това време от
денонощието, която да поражда необходимост от предприемане на спешни действия.
Предвид това, Комисията е предложила преписката да се изпрати на дисциплинарнонаказващия орган, с мнение да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година, на
служителя – *** О.С.П. - *** към Областна дирекция на МВР – Кърджали.
С така изготвената Справка с Рег.№*** от *** год.,
изготвена на 22.04.2020 год., от комисията, назначена със Заповед №*** от ***
год. на директора на ОДВМР – Кърджали, жалбодателят О.П.
е бил запознат, срещу подпис на датата 27.04.2020 год., в 10:20 часа/л.26/, като е вписал забележка, че на 22.04.2020 год. е бил
запознат с друга справка, в която предложението за наказание било „мъмрене”, за
срок от 1 месец и нищо повече. На същата справка, на първа страница от същата, неясно
от кого, е поставена резолюция от датата 30.04.2020 год., със съдържание – „Да се подготви заповед за налагане на
дисциплинарно наказание!”.
По делото е представена Заповед №8121з-1155 от 01.09.2017
год., издадена от министъра на вътрешните работи/л.46, л.57/,
видно от която, на основание чл.33, т.9 от ЗМВР, с т.1 със същата, са утвърдени
„Указания
за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение,
монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила за работа.”, като с т.2 е разпоредено,
че тези „Указания
за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение,
монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила за работа.”, представляват неразделна част
от заповедта. В тази заповед е посочено, че се отменя Заповед №8121з-197 от
19.02.2015 год., относно утвърждаване на Указания за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана
в автомобили. Технически характеристики и правила за работа, като в същата е
указано, че изпълнението й се възлага на директорите на ГДНП, ДКИС, ДИ, ДВС,
СДВР и ОДМВР в страната. От съда са изискани и са представени по делото утвърдените
с тази заповед „Указания за работа на полицейските служители със системата
за видеонаблюдение, монтирана в автомобили.
Технически характеристики и правила за работа.”/л.58-л.61/, като от същите е видно, че в раздел ІІ. Работа със системите и
тактика за контрол, съществува т.10, която гласи: „Не се допуска поставянето
на вещи и предмети върху арматурното табла на автомобила.”.
По административната преписка е приложен и е приет като
доказателство по делото Протокол с Рег.№*** от *** год. на РУ - *** към ОДМВР –
Кърджали/л.47/, в който е посочено, че същият е за запознаване на
полицейските служители от РУ - *** със Заповед №8121з-197
от 19.02.2015 год. министъра на вътрешните работи и утвърдените
с нея „Указания
за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение”
– АИС ВПК, като за провел обучението под този протокол се е
подписал *** В. Н. – ***. От този протокол се установява, че жалбодателят О.С.П. – ***, се е запознал с тази Заповед №8121з-197 от 19.02.2015 год. и утвърдените с нея указания, на датата
19.06.2017 год., за което е положил и саморъчен подпис/на ред 1 от протокола/.
По административната преписка е приложен и е приет като
доказателство по делото и Протокол с Рег.№*** от *** год. на РУ - *** към ОДМВР
– Кърджали/л.45/, в който е посочено, че същият е за запознаване на служителите
от „КАТ - ПП” и „ТП”, работещи по линия на ЗДвП, с утвърдени „Организационно-технологични правила за
работа с АИС „ВПК”, като само може да се предполага, че този протокол касае
запознаване на посочените служители със Заповед №8121з-1155
от 01.09.2017 год. министъра на вътрешните работи и утвърдените
с нея „Указания
за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение,
монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила за работа.”, а съответно, под този протокол се е подписал ***
З. Б. – намчалник на РУ - ***. От този протокол се
установява, че жалбодателят О.С.П. – ***, се е
запознал с тази „Организационно-технологични
правила за работа с АИС „ВПК”, на датата 14.09.2017
год., за което е положил и саморъчен подпис/на ред 6 от протокола/.
Във връзка с горното следва изрично да се отбележи, обаче, че по
преписката не са представени никакви доказателства, от които да е видно и да се
установява, че жалбодателят О.С.П. – *** в група
„Охранителна полиция” при РУ - ***, се
е запознал по някакъв начин с последващата Заповед №8121з-1155 от 01.09.2017 год., издадена от
министъра на вътрешните работи и с утвърдените с нея „Указания за
работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение,
монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила за работа.” и с която последваща заповед е била отменена
Заповед №8121з-197 от 19.02.2015 год. на министъра на вътрешните работи.
При така
установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Процесната заповед е
издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 (изм. – ДВ, бр.14
от 2015 г.)
от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази
разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – т.3.
Съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Кърджали е основна структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се ръководи от директор, като съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като такова структурно звено от по-нисък ранг е и Районно управление (РУ) – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, което се ръководи от началник на РУ. Видно от оспорената заповед, неин издател е именно директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, т.е ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, а към момента на издаването й, жалбодателят О. С. П., като държавен служител в МВР, е заемал длъжност „*** – *** в РУ - *** при ОДМВР - Кърджали. Ето защо, съдът приема, че в случая, директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощието да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, а именно – „порицание”, по отношение на наказания полицейски служител, т.е. заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице липса на компетентност по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Съдът намира,
че са спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва
да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба,
дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е „открито” по
смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР, на 28.04.2020 год., при получаването в ОДМВР –
Кърджали на Справката с Рег.№289р-5753 от същата дата, като след
получаването й, на датата 30.04.2020 год., е поставена и съответната резолюция,
вероятно от директора на ОДМВР - Кърджали. Съдът намира, че това е така, т.к. именно
в този документ се съдържат точни, ясни и категорични данни относно твърдяното
дисциплинарно нарушение и обстоятелствата, свързани с извършването му, както и относно
дееца. При това положение, оспорената заповед се явява издадена в установения
двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно, към датата на
издаването й - 10.06.2020 год., не е изтекъл и едногодишният срок, считано от датата
на извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение, т.е. считано от датата 08.03.2020
година.
Относно формата и съдържанието на оспорения административен акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че оспорената Заповед №292з-1110 от 10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдържа изискуемите се реквизити, посочени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител лично и срещу подпис и съответно е отбелязана датата на връчване, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР, т.е. следва да се приеме, че по отношение на същата не е налице отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Друг е въпросът, обаче, дали и доколко дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Действително, на 21.04.2020 год., жалбодателят П. е дал саморъчно написано „Сведение”, в обем от цели три изречения, във връзка с извършваната проверка за евентуално извършеното дисциплинарно нарушение, разпоредена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОД на МВР - Кърджали. Това сведение, обаче, не представлява даване на писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, чиято цел е държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните материали в хода на дисциплинарното производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган, а както бе упоменато и по-горе, точни, ясни и категорични данни относно твърдяното дисциплинарно нарушение и обстоятелствата, свързани с извършването му, както и относно дееца и доказателствата, които го установяват, се съдържат в Справката с Рег.№289р-5753/28.04.2020 год. на ОДМВР – Кърджали. С тази справка жалбодателят е била запознат на датата 27.04.2020 год., но няма данни след това и във връзка с изложеното в същата, той да е дал писмени обяснения или да е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган.
Следователно, писменото
сведение от наказания полицейски служител, дадено на 21.04.2020 год., т.е. шест
дни преди да бъде запознат с изготвената справка, в случая няма характер на
писмени обяснения, дадени във връзка с дисциплинарното производство по смисъла
на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Това на практика води до липсата на такива, в който
случай е било задължително неговото изслушване от от дисциплинарнонаказващия орган. Последният, не само че не е
изслушал наказания полицейски служител, но по преписката липсват доказателства,
въобще да го е поканил да направи това в определен ден и час. Липсват каквито и
да е доказателства, от които да е видно, че директорът на ОДМВР - Кърджали, в
качеството си на дисциплинарнонаказващ орган, е
поканил за изслушване държавния служител за определена дата и час, както и да е
поискал писмените му обяснения, след като му е била предявена изготвената
справка и последният се е запознал с нея. Всъщност изготвянето на справка, в
която се констатира нарушение или нарушения на служебната дисциплина, е
последното действие на комисията, която извършва проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, като с нея задължително се запознава държавният служител, срещу когото е
насочена проверката и едва тогава, при установени данни за извършено
дисциплинарно нарушение, материалите се изпращат на дисциплинарнонаказващия
орган. Императивното изискване, регламентирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР,
задължава дисциплинарнонаказващия орган, преди
налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да
приеме писмените обяснения, но това следва да стане след като последният се е
запознал с изготвената справка, събраните материали и доказателства,
квалификацията на нарушението и евентуално дисциплинарното наказание, което се
предлага да бъде наложено, както и да събере и оцени посочените от служителя
доказателства и събраните при проверката такива, съгласно ал.4 на чл.206 от ЗМВР. От събраните в дисциплинарното, а и в настоящото съдебно производство,
доказателства се установява, че тези изисквания не са спазени, т.е. жалбодателят П. нито е бил поканен да даде писмени
обяснения в определен срок, нито е бил поканен да бъде изслушан на определена
дата, като задължително следва да се посочи, че при запознаването на последния
с изготвената справка на датата 27.04.2020 год., липсва писмено изявление от
същия в смисъл, че не желае да дава писмени обяснения или да бъде изслушан.
Предвид горното, меко казано, буди недоумение изписаното в оспорената заповед,
че „служителят се е запознал
c обобщената
справка и материалите от разследването, което е удостоверено саморъчно върху
справката, но не е упражнил правото си на защита, депозирайки
обяснения/възражения, което е прието за отказ, по зависещи от него причини.” (!?), като е
близко до ума, че за да стори това, т.е. за да депозира обяснения или
възражения, служителят следва да е бил поканен от дисциплинарнонаказващия
орган за изслушване на определена дата или да е поискал писмените му обяснения
в определен срок и то след като му е била предявена изготвената справка и полицейският
служител се е запознал с нея.
Така, липсата
на всяко от алтернативно предвидените в чл.206, ал.1 от ЗМВР самостоятелни
действия на дисциплинарнонаказващия орган е самостоятелно
и достатъчно основание за отмяна на заповедта и това е така, тъй като същото
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Изслушването на държавния служител или приемането на писмените му обяснения
имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване на
обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание.
Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител или
определянето на срок за изготвяне и представяне на писмените му обяснения, са в
правомощията единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или да
не упражни това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити
правата и интересите си, но за наказващият орган, обаче, е правно задължение да
осигури възможност за реализирането на това право. В този смисъл, настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР са пределно
ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. Следва да се посочи, че успоредно
с това, тези разпоредби са детайлизирани и в Инструкция №8121з-470 от
27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството
на вътрешните работи, в чл.16 - чл.18, чл.21, чл.23,
чл.25 - чл.29 и чл.30, издадена по законовата делегация на чл.215а от ЗМВР и които
разпоредби следва да бъдат спазвани. Съгласно чл.18, ал.1 от Инструкцията,
проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с
която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава,
което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час и
което изискване в случая е спазено. Ал.2 на същия чл.18 от Инструкцията, обаче,
повелява, че когато в справката по ал.1 се съдържат данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител/както в настоящия случай/, дисциплинарнонаказващият орган извършва действията по чл.206,
ал.1 - 4 от ЗМВР, като в същия смисъл е и разпоредбата на чл.23 от
Инструкцията, съгласно която, след постъпване на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, дисциплинарнонаказващият
орган задължително извършва действията по чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.25 от същата Инструкция регламентира, че за изслушването на
държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя
протокол по образец, с посоченото в същата норма задължително съдържание, а
нормата на чл.26 регламентира, че дисциплинарнонаказващият
орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той
е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, като съгласно чл.27, дисциплинарнонаказващият
орган приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по
образец, като се отбелязват датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия
орган. Най-сетне, в разпоредбата на чл.28 от Инструкцията е регламентирано, че
за отказа на държавния служител да даде писмени обяснения и/или да се запознае
с материалите от дисциплинарното производство се съставя протокол по образец. Нищо
от посоченото по-горе, в случая, не е изпълнено в хода на дисциплинарното
производство, а такъв отказ от страна на жалбодателя П.
- да даде писмени обяснения, по преписката не е налице и няма твърдения въобще
да има такъв, като всъщност, не може и да има, тъй като от жалбодателя
категорично, от страна на дисциплинарнонаказващия
орган не са били поискани писмени обяснения в определен срок.
С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият
орган не е изпълнил императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно -
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени
обяснения от полицейския служител, което се преценява като съществено
административно-процесуално нарушение. Правото на защита на служителя безспорно
е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност както за обяснения, така и
за изслушване по конкретно вмененото му нарушение, като в този смисъл връзка беше
и константната практика на ВАС/Решение №10225 от 03.10.2016
г. на ВАС по АД №8693/2015 г.; Решение №8015 от 30.06.2016 г. на ВАС по АД
№3228/2015 г.; Решение №5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по АД №2085/2017 г.,
5-членен с-в; Решение №14235 от 20.11.2018 г. на ВАС по АД №1232/2018 г./. С оглед на
това, оспорената заповед е
незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Ето защо, по
така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали в настоящия
състав намира, че обжалваната Заповед №292з-1110 от 10.06.2020 год., издадена
от директора на ОДМВР – Кърджали, е незаконосъобразна, т.к. същата е издадена
от материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ
административен орган, при спазване на установената форма и с определеното от
закона съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които съставляват основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Поради това, съдът намира, че
жалбата на О. С. П. от ***, се явява основателна и доказана, а
оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва с решението по настоящото
дело, да бъде отменена.
При този изход
на делото, основателна се явява претенцията на жалбодателя,
изразена в чрез процесуалния му представител в хода по същество, за присъждане
на направените по делото разноски, които възлизат общо в размер 410.00/четиристотин и десет/ лева,
представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представената и приложена по делото разписка №*** от *** год. на „Изи Пей”/л.6/ и
изплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин /
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от
ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита
и съдействие, без номер, от датата 12.08.2020 год./л.54/ и подписано пълномощно към него от същата дата, който размер
на платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.2,
т.3 (Нова
– ДВ, бр.68 от 31.07.2020 год.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която регламентира, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗМВР, минималният
размер на възнаграждението е именно 400 лева. За дължимите на жалбодателя О.С.П., деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая
ОДМВР – Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – директор
на ОДМВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от
така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№292з-1110 от 10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с
която, на основание чл.204, т.3 и чл.200, ал.1, т.11, предл.2/второ/
от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на О.С.П. от ***, с ЕГН **********,
като държавен служител – *** – *** към РУ - *** при ОДМВР - Кърджали, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от
6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали –
град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.С.П. от ***,
с ЕГН **********, направените от него деловодни разноски в производството,
възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.
Преписи от настоящото решение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: