С присъда № 58/21.04.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 301/2008 година, Момчилградският районен съд е признал Неждет Шабан Мехмедали от с.Нановица, общ. Момчилград за виновен в това, че на 24.09.2008 год. в с. Нановица, общ. Момчилград причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Исмаил Мехмед Мехмед от с.с., изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка, поради което и на основание чл.133, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с чл.42а т.1 и т.2 от НК е осъден на наказание „пробация”, като са му наложени пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” в с.Нановица, общ. Момчилград за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Подсъдимият Неждет Шабан Мехмедали е осъден да заплати по сметка на РС - Момчилград направените по делото разноски в размер на 100.00 лв. Въззивното производство е образувано по жалба на Неждет Шабан Мехмедали от с.Нановица, общ. Момчилград, който обжалва постановената присъда като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните доказателства. От разпитаните свидетели по делото не било установено по категоричен и несъмнен начин причиняването от жалбодателя на средна телесна повреда по непредпазливост. От показанията на всички свидетели по делото било установено, че на 24.09.2008 г. по времето, по което била причинена телесната повреда, във възникналото боричкане участвали жалбодателят, св. Сабри, св. Тунджай и пострадалият, поради което не ставало ясно кой точно от всички е нанесъл телесната повреда. Соченото в обвинителния акт обстоятелство, че увреждането било причинено в резултат на блъскане и падане на пострадалия на земята не съответствало на заключението на вещото лице, че изкълчването било в резултата на издърпване на ръката на пострадалия вследствие на силно дърпане. Жалбодателят, освен това, сам бил пострадал в резултат на боричкането, но за него не било ясно от кого. Пострадалият също не сочел по категоричен и несъмнен начин как е причинена повредата, поради което недоказан оставал факта относно механизмът, по който се получило изкълчването. От обобщената преценка на писмените и гласните доказателства по делото можело да се направи обосновано предположение, че пострадалият в резултат на възникналото боричкане, залитайки, е паднал на земята и по този начин е било осъществено изкълчването на ръката. Жалбодателят считал, че не е извършител на деянието по чл.133 от НК и като такъв следва да бъда признат за невиновен. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да го признае за невиновен по така повдигнатото обвинение. С въззивната жалба е представено ново писмено доказателство- съдебномедицинско удостоверение № 324/2008 година, изд. от д-р Н.Маринов- съдебен лекар. В съдебно заседание жалбодателят и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като от събраните в първоинстанционното съдебно следствие писмени и гласни доказателства се установяват по несъмнен начин подлежащите на доказване обстоятелства, свързани с предмета на доказване и съставляващи престъпление по чл. 133 от НК по обективни и субективни признаци. Така, установено от фактическа страна е, че на 24.09.2008 г. около 21.30 часа, св.Исмаил Мехмед Мехмед влязъл в магазина на св. Орхан Сами Садък от с.Нановица, общ. Момчилград, за да си купи цигари. В магазина, до самия щанд, стояли подс. Неждет Шабан Мехмедали и св.Сабри Адем Юсеин, които разговаряли с магазинера- св. Садък. В момента, в който св. Исмаил Мехмед прибрал кутията с цигари и подал пари на магазинера, за да ги плати, без повод подс. Мехмедали блъснал ръката на св.Мехмед и парите паднали на пода. Св. Мехмед се подразнил и двамата си разменили реплики, като св. Мехмед излязъл от магазина, а подсъдимият го последвал. Отпред двамата се сборичкали, като се намесил св.Сабри Юсеин, който ги разделил. Св.Исмаил Мехмед започнал да вика сиÝа си - св.Тунджай Исмаил Мехмед, който се намирал до тяхната къща, в близост до магазина, на помощ. Св. Тунджай Мехмед, който се намирал пред къщата, чул, че баща му го вика, взел един дървен кол и тръгнал към местото, откъдето се чували виковете. Пристигайки видял, че баща му и подс. Мехмедали се боричкат отново и с кола нанесъл удар в областта на главата на подсъдимия. Последният се обърнал към св.Исмаил Мехмед, хванал го за лявата ръка, като я издърпал силно и блъснал, при което свидетелят паднал на земята на лявата си страна. Св. Сабри Юсеин се намесил отново и прекратил сбиването. Всеки от тях тръгнал към дома си. По - късно същата вечер, заради силните болки, почувствани в областта на лявото рамо, св.Исмаил Мехмед потърсил медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали. Видно от съдебномедицинска експертиза, приета от първоинстанционния съд като доказателство, на св. Исмаил Мехмед било причинено изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка за около един - един и половина месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Вещото лице в показанията си пред първоинстанционния съд сочи, че е възможно изкълчването да се получи при падане и удар върху твърд тъп предмет и по-трудно- при удар с твърд тъп предмет. Сочи също така, че при отпусната ръка и при силно дърпане на ръката, изкълчването на раменната става може да се получи и преди самото падане. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Исмаил Мехмед, Сабри Юсеин и Тунджай Мехмед, на които съдът дава вяра, от заключението на съдебномедицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд и показанията на вещото лице в съдебно заседание, от писмените доказателства, всички обсъдени във връзка с обясненията на подс. Неджет Мехмедали, които съдът възприема. Така, от цялата съвкупност от доказателства несъмнено се установява, че подс. Мехмедали без причина блъснал ръката на пострадалия в магазина, което от своя страна станало повод двамата да се сборичкат отпред и св. Мехмед да извика на помощ сина си- св. Неджет Мехмедали. Установява се от свидетелските показания, че последният ударил подс. Мехмедали с дървения кол, който носел със себе си. Именно след нанасянето на този удар, подсъдимият хванал пострадалия- св. Исмаил Мехмед за лявата ръка, която силно издърпал и блъснал пострадалия, който паднал на същата лява ръка. В тази връзка, и с оглед заключението на вещото лице и показанията му в съдебно заседание, че изкълчването би могло да се получи както при падане върху твърд тъп предмет, така и при силно дърпане на отпусната ръка още преди самото падане, без съществено значение е дали подсъдимият първо е издърпал ръката на пострадалия и я изкълчил по този начин, или направо го е бутнал на земята и пострадалият е паднал върху ръката си, тъй като и двата механизма, по които е било възможно причиняване на изкълчването, са налице. В този смисъл неоснователен е доводът на жалбодателя, че не бил изяснен механизмът, при който било получено изкълчването на лявата ръка на пострадалия, още повече, че от събраната съвкупност от доказателства не се установява друго лице да е извършило противоправни действия спрямо пострадалия освен подсъдимия, каквито данни се съдържат в показанията на свидетелите Сабри Юсеин и Тунджай Мехмед. По описания начин подсъдимият Неждет Мехмедали е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 133, във вр. с чл. 129, ал.2 от НК, като на 24.09.2008 год. в с. Нановица, общ. Момчилград причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Исмаил Мехмед Мехмед от с.с., изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване движението на лявата му ръка. От обективна страна е налице причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК- трайно затрудняване движението на ръката на пострадалия, противоправно поведение от страна на подсъдимия- силно издърпване на ръката на пострадалия и блъскането му, при което последният паднал на земята върху ръката си, както и причинна връзка между тези действия на подсъдимия и настъпилия съставомерен престъпен резултат. От друга страна, механизмът на причиняване на телесното увреждане на пострадалия сочи, че с действията си подсъдимият не е целял пряко причиняването на телесното увреждане, както не е допускал и настъпването му, но с оглед на обстоятелствата, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Установено по делото е, че подсъдимият е бил ударен от сина на пострадалия, като именно в този момент се обърнал към него и го издърпал за ръката. Съприкосновението между двамата е било кратко и е целяло по-скоро да не допусне намеса на пострадалия, но не и причиняване на телесно увреждане. Подсъдимият не е целял изкълчването на ръката на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при силното й издърпване и падане на пострадалия върху нея, би могло да настъпи такъв резултат, което се предполага с оглед на общоизвестният факт, че лесно би могло да се получи такова изкълчване както при силно издърпване на ръката, така и при падане на земята върху ръката. Подсъдимият е в достатъчно зряла възраст и с достатъчен социален опит, които го задължават и сочат, че е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Т.е. действията на подсъдимия сочат за субективното му отношение към деянието, а именно за непредпазливо такова, при което не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В този смисъл първоинстанционният съд е приложил правилно закона и квалифицирал деянието като непредпазливо по смисъла на чл. 133 във вр. с чл. 129 от НК, като възражения в тази насока не се съдържат във въззивната жалба. Законосъобразно и съответно на обществената опасност на деянието и дееца е наложеното му измежду предвидените две алтернативни наказания по чл. 133 от НК наказание пробация с определени по чл. 42а, т.1 и т.2 от НК пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. И двете пробационни мерки са наложени на подсъдимия в минималния им възможен размер, като са отчетени типична обществена опасност на деянието и ниска такава на дееца: частични самопризнания, добри характеристични данни, чисто съдебно минало, като не са налице основания за изменение на така наложеното наказание. По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а като първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6, от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58/21.04.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 301/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |