РЕШЕНИЕ
номер 811, 26.06.2019 г. , град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХLІV-ти наказателен състав,
на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година,
в публичното заседание в следния състав :
Председател : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар : Красимира
Андонова
Прокурор : ………………….
като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно административен характер дело номер 731 по описа на съда за
2019 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по повод жалбата на Т.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.К.-БАК,
против наказателно постановление № 18-0769-003040 от 20.07.2018 г.., издадено от началник група –Росица
Паязова, към ОД на МВР Бургас, Сектор „ПП”-Бургас, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца.
Иска се отмяна на обжалваното
постановление, като се излагат доводи за незаконосъобразност в жалбата, като в
с.з. представителят на жалбоподателя поддържа и алтернативно искане за
намаляване на санкциите в законоопределения минимум, като излага съображения. В
жалбата се сочи, че НП е издадено в противоречие с материалния закон, както и
при допуснати процесуални нарушения, като се твърди, че жалбоподателят не е
извършил твърдяното нарушение. В с.з. са били ангажирани допълнително гласни доказателства, в това число
и по искане на защитата- адв.К., който в пледоарията си по съществото на
делото, доразвива доводите от жарбата.Моли за отмяна на НП, алтернативно за
намаляне на санкциите.
АНО не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо, с което
е била изпратена преписката моли за потвърждаване на НП-то като правилно и
законосъобразно.
По делото в
качеството на свидетели са били разпитани актосъставителят- М.Д.У., мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Бургас,
сектор „ПП”, съставител на акта,
свидетелите- А.Д. Г / ст. полицай в 01 РУ при ОД на МВР – Бургас, вписан като свидетел по акта/ и
свидетеля- П Д Я, последният по искане
на защитата.
Съдът намира жалбата за
допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, според чл. 189, ал.6 от ЗДвП, жалбата е
подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е
редовно образувано пред РС-гр.Бургас.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.05.2018 г. свидетелят
- М.Д.У., мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, бил на работа с колегата си Илиев, като същите
били взели на ул. „Спортна” в гр. Бургас установъчен пункт в тъмната част на денонощието, като били нощна
смяна със служебния си автомобил. Извършвали контролни проверки, били
разположени извън автомобила и наблюдавали минаващите автомобили.
Свидетелят У. подал
ясен и отчетлив сигнал със СТОП палка на един автомобил да спре, като и двамата
полицейски служители били със светлоотразителни жилетки и били видими, като
свидетелят У. бил на средата на пътя. Водачът погледнал полицейският служител и като
го приближил, подал газ на автомобила и
подминал полицейските служители. Тъй като мястото било добре осветено,
свидетелят У., успял да види не само марката на автомобила- лек автомобил- „БМВ
318”, но и номерът на автомобила-. След което подал номерът и марката на
автомобилът по станцията колегите си- „Бреза 3” от 01 РУ при ОД на МВР - Бургас
го на половин километър от това място да го спрат, тъй като докато той и
колегата му се качат в служебния си автомобил, то процесният такъв бил вече
отминал. Мястото на подаване на сигнала било-ул. „Спортна” посока от кръстовище
с ул. „Индустриална” към кръстовище с ул. „Т. А.”, по данни на свидетеля на
едно уширение, като полицейските служители били на безопасно отстояние, разположили
служебния автомобил и актосъставителят бил излязъл на платното, в дясна лента,
а автомобилът минал в лява лента. На ул. „Крайезерна” до бензиностанция
„Лукойл” полицейските служители от патрул „Бреза 3” от 01 РУ при ОД на МВР – Бургас- Г и колегата му К И, които били на ул. „Спортна” и се движели с патрулна скорост и след което
преминали край „Крайезерна”, по радиоефира, който ползвали за предаване на
сигнали получили сигнала от колегите си от
„ПП” за л.а. „БМВ”, с посочения рег. №, който преминал и с оглед сигнала и те
му подали вече звуков и светлинен сигнал. Лекият автомобил- „БМВ 318”, рег.№ тръгнал
към бензиностанция „Портойл”, като завил под моста и бил последван от
полицейските служители от втория патрул, като този автомобил се движел с висока
скорост. Автомобилът спрял на бензиностанция „Порт ойл“ след около 3-4 мин,
като въпреки че водачът му възприел звуковия и светлинен сигнална втория патрул
не спрял, докато не достигнал до бензиностанцията. След като спрял на
бензиностанция „Порт ойл”, се опитал да запали колата, но не успял, след което полицейските
служители слезли и поискали документите на водача и пътника- свидетеля П Д Я. Като водач на автомобила
бил установен жалбоподателят- Т.А.С., ЕГН **********. В това време на мястото
пристигнали и колегите им от „ПП”, на
които те документите за извършване на проверка на водача и автомобила. Шофьорът-жалбоподателят бил отведен в сградата
на сектор „ПП”, където бил изпробван и за употребата на наркотици. Актът бил съставен
същата вечер, като същевременно и пробата
с Алкотест Дрегер отчела положителен резултат на водача. АУАН бил съставен от свидетеля У. за
нарушение на чл.103, ал..1 от ЗДВП, за това, че водачът не е спрял на
посоченото място, на ясно подаден сигнал със стоп палка по образец тип С8, на
униформен полицай. Екзепляр от акта бил връчен на лицето, който го подписал без
възражения. Като свидетели по акта били вписани – Й Р и Г- полицейски служители. Жалбоподателят бил
запознат с акта, но не вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано
писмено възражение.
Актът е съставен в съответствие с
разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл.42 от ЗАНН.
АУАН бил съставен за това, че на 24.05.2018
г. около 21.10 часа, в гр. Бургас, на ул. „Спортна“ посока кръстовище с ул.
„Индустриална“ към кръстовище с ул. „Тодор А.“, като водач на лек автомобил-
марка „БМВ 318“, с рег. № .., Т.А.С., ЕГН **********, като управлява автомобила
– негов собствен, не спира на подаден
разбираем сигнал за спиране със стоп палка по образец тип С8, подаден от
униформен полицай, като продължил своето движение и бил допълнително спрян в района на ул.
„Крайезерна“. В АУАН като нарушена е била описната разпоредбата на чл. 103,
ал.1 от ЗДВП, съгл. –„При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания”.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да
породят целените с тях правни последици. Такива биха били допуснати при
неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до
степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на
защита на дееца.
Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, като сочи че не е възприел подадения сигнал, като това възражение съдът
намира, че е оборено от приетата за установена фактическа обстановка от съда.
Видно от показанията на свидетеля –актосъставител- У., съответни и на събрания
по делото писмен доказателствен материал, то при ясно подаден, разбираем сигнал, подаден от
униформен полицай, който по време на подаване на сигнала се е намира на
платното, като участъкът е бил добре осветен, водачът е възприел сигнала, но не
само не е спрял, а е намалил първоначално скоростта си и впоследствие
наближавайки полицейския служител е подал газ и се е опитал да избегне спиране
и полицейска проверка, което пък от своя страна е довело до подаване на сигнал
за спирането му на друг полицейски патрул, намиращ се в близост- „Бреза 3“, на
служители на 01 РУ при ОД на МВР, сред които и свидетелят Г, който се е
наложило да последват автомобила минал покрай тях и не спрял вече и на подаден
звуков и светлинен сигнал също възприет от водача. Жалбоподателят е бил
установен едва когато е спрял на горецитираната бензиностанция, и то като не е
могъл да запали автомобила, което е способствало да бъде установен и отведен
впоследствие и при идване и на втори патрул в сградата на сектор „ПП“, където
нещо повече е дал положителна проба за наркотици /което е видно и от справката
за нарушител водач и от показанията на св. Г/, което от една страна се явява и
евентуална причина, поради която жалбоподателят не е спрял на подадените му
сигнали и в частност на процесния със стоп палка, който неминуемо е възприел. В
този смисъл съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съответни
показанията на актосъставителя и иа св. Г. Що се отнася до показанията на
свидетеля, ангажиран от защитата, пътник в автомобила по време на проверката,
то съдът не поставя в основата на своите решаващи изводи тези показания, не
само порази близките приятелски отношения с жалбоподателя на този свидетел, но
и тъй като същите и не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства,
касаещи главния предмет на доказване. Ясно е описано и мястото на нарушението.
С оглед на всичко изложено, съдът намира възраженията на защитата в тази насока
за неоснователни, като заключи че акта и НП отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, и в частност на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена
сила до доказване на противното. Съдът
приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена и не приема за
установени твърденията на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП- водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при
подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП са посочени
задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство
за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да
спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е
нарушил задълженията си по чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Подаден е бил ясен и разбираем
сигнал на водача от униформения полицай, намиращ се на осветено място на
платното, подаден със стоп палка по образец, на която водачът въпреки че е
възприел сигнала не е спрял и се е наложило допълнителното му спиране от други
полицейски служители.
Административно-наказателната
разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП визира случаите, когато водачът откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Предвид изложените съображения от обективна и
субективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл. 175, ал.1,
т.4 вр. с чл. 103 от ЗДвП, като съдът намира и в тази
насока водим от гореизложеното, че неоснователно е възражението на защитата за
липса на субективната страна на нарушението, напротив същата е безспорно
установена, като водачът е действал и с пряк умисъл, като ясно е съзнавал и
желаел да не се подчини на полицейския сигнал и да спре, за да бъде проверен.
Административно-наказателната
разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда глоба от 50 до 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ до 6 /шест/
месеца. Съдът счита, че размерът на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС в
случая обаче не е съответно, като видно от НП, то на водача са били наложени
максималните наказания от глоба – 200 лева и лишаване от право- 6 месеца, като доводи, за определяне на размера
не са посочени. Единствено в тази насока искането на защитата се явява частично
основателно, като съдът намира, че следва да измени наказателното постановление,
само досежно размера на наказанията, като намали така наложените наказания, но
не до предвидения в закона минимум, а малко над същия, тъй като видно от
приетата фактическа обстановка, то водачът не е спрял на два сигнала, ангажирал
е служебното време на повече от един патрул, които по това време е можело да
извършат и други проверки, опитал се е „да избяга“ от проверката, което е
довело до негово преследване до процесната бензиностанция, същевременно, видно
от справката му за нарушител водач е имал само едно нарушение преди процесното,
но по време на процесното видно и от справката, и от заявеното от свидетелите
–полицейски служители е бил употребил наркотични вещества. По изложените
аргументи, взети в тяхната съвкупност, съдът намира, че адекватно и справедливо
наказания за водача се явява глоба от 100 /сто/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Съдът счита че така
определените наказания, както на глобата, така и на лишаването от право да
управлява се явяват обосновани такива като наказателното постановление следва да бъде изменено само в
този смисъл, като иначе същото е
законосъобразно. /в този смисъл виж Решение по КАХ дело № 1638/2017г., с което
е потв. Решение по АХ 1499/2017 Г. на БРС Решение № 1125 от 20.06.2017 г. И Решение на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1241/2017 г./.
Преценката за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Предвид изложените съображения на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0769-003040 от 20.07.2018 г..,
издадено от началник група –Росица Паязова, към ОД на МВР Бургас, Сектор
„ПП”-Бургас, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП на Т.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. С.К.-БАК,са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/
месеца, КАТО
НАМАЛЯВА така наложените наказания на глоба в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/
месеца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: