О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
09.01.2023 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваната от съдия Т. Димитрова
молба по адм. дело № 2511/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по адм. дело № 2511/2021 г. на АдмС – Варна е по реда на чл. 203 АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от В.И.П., с адрес: *** срещу Главна
дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, с която се иска присъждане на
обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди – силно
чувство на страх, несигурност, незащитеност и малоценност, по време на
конвоирането на 11.12.2019 г. от Затвора – Варна до Следствен арест – Добрич и
на 13.12.2019 г. от Следствен арест – Добрич до Затвора Варна (във връзка с
явяване на ищеца по НОХД № 361/2019 на Окръжен съд – Добрич), вследствие
бездействие на органите на ответника, изразяващо се в непоставянето на
предпазен колан и седалки в МПС при конвоирането, в нарушение на чл. 137, т.
„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което поставило ищеца в
тежко и унизително положение, като е изложен животът и сигурността му при ПТП,
в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС).
С Определение № 3109 от 30.11.2021 г. съдът е
освободил ищеца от задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане
на съдебното производство и е допуснал предоставянето на правна помощ на ищеца,
като с Определение № 3198 от 08.12.2021 г. адв. П.Й.Н. е назначен за
процесуален представител на В.И.П. – ищец по адм. дело № 2511/2021 г. на
АдмС-Варна, за осъществяване на процесуално представителство до приключване на
делото пред всички инстанции, в случай, че не настъпи промяна в обстоятелствата,
послужили като основание за допускане на правната помощ.
С Решение № 946 от 13.07.2022 г. по адм. дело №
2511/2021 г. на АдмС – Варна е отхвърлен искът на В.И.П.. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 04.08.2022 г.
На 05.01.2023 г. в съда е постъпило писмо с.д.
117 от Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с което е направено искане, на основание чл. 189 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, във
вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени
разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото,
както и да се издаде изпълнителен лист за съответната сума в полза на НБПП. Към
молбата е приложено Решение № ВН-4153-27665/2022 от 01.12.2022 г. на
председателя на НБПП. В решението е посочено, че на основание чл. 24, пр. 2 от
Наредбата за заплащане на правна помощ и Отчет № 4153/2022 г. от адв. Н. е определено
да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ по адм. дело №
2511/2021 г. на АдмС – Варна, в размер на 360 лв. Върху решението е налице
отбелязване, че сумата е заплатена.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 7 ГПК, приложима
субсидиарно в съдебното административно производство по препращане от
разпоредба на чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на НБПП съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съгласно чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи.
В конкретния случай правната помощ е
предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по предявен от
В.И.П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Охрана“
към министъра на правосъдието. Искът е отхвърлен изцяло от съда. За тази
категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на
правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се
гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е
безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 ЗПП. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в
хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ,
тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е
предоставена не дължат поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им
се осигурява, на държавата. Изключение от този принцип, съгласно чл. 27а ЗПП, е
възможно само в предвидените със закон случаи, както се посочи и по-горе.
Разпоредбите на НПК и в частност на чл. 189,
посочена като правно основание в подадената молба от НБПП, не намират
субсидиарно приложение в съдебните административни производства. Неотносима е
разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която урежда случаите, в които
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото в
случая изплатеното възнаграждение на адв. Н., е за производство, в което искът
е отхвърлен и постановеното съдебно решение не е осъдително.
По изложените съображения, подадената молба за
присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното и изплатено
възнаграждение на адвокат Н., осъществил правна помощ, изразяваща се в процесуално
представителство на П. по адм. дело № 2511/2021 г. на АдмС – Варна, е
неоснователна. Липсва законова норма, която да предвижда задължение за
възстановяване на сумата, която е изплатена за адвокатско възнаграждение при
предоставяне на правна помощ по такива правни спорове, каквото е изискването по
чл. 27а ЗПП.
Искането на председателя на НБПП следва да се
остави без уважение.
Предвид гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ с.д.
117/05.01.2023 г., подадено чрез председателя на НБПП, да бъдат присъдени
разноските за възнаграждението на адвокат П.Й.Н., назначен от съда за
процесуален представител на В.И.П. – ищец по адм. дело № 2511/2021 г. на
АдмС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: