№ 41/25.01.2016г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд
Монтана, II-ри състав, в открито заседание на
двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Административен съдия: Мария
Ницова
при секретаря А.Л.
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм. дело №612 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба от М.Й.Й., ЕГН * с адрес ***, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., № 02-120--6500/2508 от 26.09.2015г.
на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, в
ЧАСТТА му с която е извършено прихващане на оторизираната сума по СППП и СПП по
заявление за подпомагане с УИН 12/200514/63398 за кампания 2014г. в общ размер
на 8 832.90 лева, със сума в същия размер, определена като "прихваната
сума” в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани
суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по
други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". Претендира се отмяна на акта,
като незаконосъобразен, поради постановяването му в противоречие с
административно производствените правила, при липсата на мотиви и при
неправилно приложени на материалния закон, по съображения, подробно изложени в
жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът, зам.изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие", чрез пълномощника юрк.Маркова, счита жалбата за
неоснователна по подробни съображения, изложени в съдебно заседание. Изложените
съображения се свеждат до това, че прихванатата сума представлява наложена на
бенефициента санкция от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Настоява
се за оставяне в сила на административния акт в оспорената му пред съда част и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за
"прекомерност" на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Видно от доказателствата, известие за доставка на л.46 от делото,
оспореният административен акт е връчен на адресата му на 10.10.2015г., а
жалбата до съда е подадена по пощата на дата 23.10.2015 г. /виж известие за
пратка от ”Е*** ” на л.12 от делото/, чрез ответника.
При това положение като подадена против подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт, в частта му с която се засяга
неблагоприятно правната сфера на неговия адресат, от лице имащо правен интерес
и в законоустановения за това срок, съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по административната преписка се установява, че Й. е кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН №12/200514/63398/ 08.05.2014г. за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за национални доплащания за хектар земеделска земя /СНДП/, Плащания по Натура 2000/Н2000//л.27 и сл. от делото/.
В резултат на заявлението и проведеното административно производство, в частта му касаеща заявлението за подпомагане по СЕПП и СПП, е изготвено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., № 02-120-6500/2508 от 26.09.2015г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, наричано по-долу Уведомително писмо изх. №02-120-6500/2508/26.09.2015г. на зам.изп.директор на ДФЗ/л.7 – 11 от делото/. С писмото са оторизирани в цялост заявените от кандидата площи, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СЕПП в размер на 6040.67лева и по СПП в размер на 2792.23 лева, обща сума в размер на 8832.90 лева, която не е била изплатена в резултат на прихващането й, представляваща съгласно обясненията, дадени под Таблица 2: „Прихваната сума” приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". В приложената
административната преписка изпратена на съда се съдържат писмени доказателства, относими към Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат №02-120-6500/3353 от 22.08.2015г., което не е предмет на жалбата, респективно несъотносими към правния спор, с който съдът е сезиран/ л.19 и сл. от делото/.
В хода на процеса от пълномощника на ответника в с.з. са
представени допълнително: Хронологичен опис по сметка 4892
Задължения по оторизирани суми – ЕФГЗ в дебита на уникален номер и име на
кандидат М.Й.Й.; АВВ код и име на схема Схема за единно плащане на площ – без
финансова дисциплина – 2014 г. за периода 26.01.2015 г. – 29.06.2015 г. – 2
стр.; Хронологичен опис по сметка 4892 Задължения по оторизирани суми – ЕФГЗ в
дебита уникален номер и име на кандидат М.Й.Й.; АВВ код и име на схема
Преразпределително плащане – без финансова дисциплина 2014 г. за периода от
26.01.2015 г. до 29.06.2015 г. – 2 стр.; Доклад за нередност № 31 до
Разплащателна Агенция, дирекция „Финансово управление“, отдел „Нередности и
лоши вземания“ от отдел РРА към ОД на ДФЗ – Монтана; Приложение към доклад за
нередност № 38 и Уведомително писмо за принудително възстановяване на лошо
вземане № 420 с вх. № 03-0416/2315 от 19.05.2015 г. на Разплащателна агенция, с които ответникът поддържа становището, че извършеното прихващане е направено въз основа
на прякото приложение на Регламент № 885 от 2006 г. и по-конкретно на чл. 5б от
същия. Начина на възстановяване е без да се накърнява каквато и да е друга
мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки
уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие
с националното законодателство като ги прихващат от бъдещите плащания, които
предстои да бъдат извършени от страна на Разплащателната агенция, натоварена с
възстановяването на дължимите суми към същия бенефициент. Ако сумата не може да
бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три
календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума
се анулира. По силата на този член от оторизираните субсидии за текущата година
са прихванати дължими суми от минали години. Това правило, намира пряко
приложение между страните по една валидно възникнала облигационна връзка не
съвпада и не препраща към изискванията по националния закон ЗЗД, където
предпоставка за извършване на компенсация е вземанията да са ликвидни и
изискуеми. Тук в случая след регистрирането на т. нар. лошо вземане това
обстоятелство има характера на осчетоводяване на вземане срещу конкретния
бенефициент. След този момент за ДФЗ възниква възможност да погаси своето
вземане чрез способ, уреден в цитирания регламент. Следва да се има предвид, че
това средство за погасяване на вземания е специално при погасяване на средства,
изплатени по фондовете на ЕС и изключва правилата на общите правила за
компенсация по ЗЗД.
От представените допълнително доказателства
, следва се извод, че нито едно от представените по делото от
страна на ответника доказателства, не обосновава извършените прихващания за
бенефициента, същите нямат статут на стабилен административен акт, доколкото дори в същите
се сочи, че следва да се предприемат съответните действия „ за стартиране на
изпълнително производство”/л.90 от делото/.
Не се спори в производството, че АУПДВ, който да установява
вземания на ДФЗ спрямо Й. не е издаван.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че
в атакуваната му по съдебен акт част процесното УП е издадено от компетентен
орган, но при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, при нарушение на изискването за мотивираност на тази
категория актове, въведено с правилото на чл. 58, ал.2, т.4
от АПК и като последица от това - при неправилно приложение на
материалния закон.
Видно от съдържанието на УП № 02-120-6500/2508 от 26.09.2015г. на зам.изп.директор на ДФЗ, по никакъв начин не става ясно с които точно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания е извършено процесното прихващане - същите не са определени нито по основание, нито по вид, включително не става ясно и какъв е техния размер.
Не е индивидуализиран дори и административният акт въз основа на който е възникнало това задължение, за да се приеме, че по силата на разрешението, дадено с Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС, че мотивите са изложени в друг акт, към който процесният такъв препраща.
Не е налице и никоя от останалите хипотези, визирани в
същото това Тълкувателно решение, при наличието на която би се преодоляло
нарушението на нормата на чл. 58, ал.2, т. 4
от АПК, като тук следва да се посочи, че ответникът не е изложил
такива най-късно до изпращането на жалбата до съда и/или в съпроводителното
писмо, с което е изпратена административната преписка.
Или в обобщение в уведомителното писмо, освен посочения в таблица
№ 2 размер на удържаните суми не е индивидуализирано конкретното фактическо и
правно основание за това удържане - дали приспаднатите от оторизираната
субсидия суми са в резултат на санкции от предходни периоди или се касае за
недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ по директните плащания или
приспадането е извършено от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ. Допълнително представените в съдебното производство
доказателства не могат да санират този съществен пропуск на административното
производство.
При това положение съдът приема, че процесното УП не
отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК за излагане на конкретните фактически и правни основания за
взетото от административния орган крайно решение.
В колона 4 на Таблица 2, приложена към уведомителното писмо, е посочена удържаната на сума от оторизираната субсидия за земеделския стопанин по схема СЕПП и СПП, възлизаща общо на 8 832.90 лева.
Вярно е, че под таблицата е направено кратко уточнение на съдържанието на съответната колона „Прихваната сума”, но то не дава яснота и от него не може да се изведе извод за фактическото и правното основание за удържането на сумата.
Тази немотивираност на акта не може да се приеме, че е преодоляна с представяне от административния орган допълнителни доказателства, цитирани по-горе, при положение че очевидно и за самият ответник е неясен въпросът, с установената по кой точно административен акт е извършено прихващането.
В оспореното писмо както бе посочено по-горе в мотивите не
става ясно, кои суми са отразени за удържане в какъв размер и за какво.
Липсващите мотиви с конкретно посочване на актовете, на основание на които то е
направено и установените с тях вземания, не могат да бъдат заместени с
поясненията на административния орган, дадени в с.з., нито могат да бъдат
извлечени от съдържанието на приложените допълнително доказателства.
Липсата на мотиви в издаденото писмо е пречка за извършване
на проверка за неговата законосъобразност и съгласно чл. 146, т.3 от АПК основание за отмяна.
Отделно от казаното до тук, безспорно за да възникне правото на РА да удържи санкцията е необходимо нейното установяване с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила.
И това е така тъй като видно от § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/206 г. на Комисията.
Разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция.
След като с тази разпоредба от регламента, за да се осъществи валидно прихващане, се препраща към националното законодателство на държавата - членка, то в случая приложение следва да намери именно то.
Безспорно е, че в българското законодателство институтът на прихващането /компенсация/ е уреден в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ чл. 103 -105, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание, които предпоставки не са налице в конкретния казус.
Следователно, задължението на бенефициера трябва да
представлява установено вземане за разплащателната агенция.
От своя страна и чл. 162, ал.2, т.8 от ДОПК определя като "публични държавни вземания" и вземанията на държавната за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал.5 от
ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на
Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по
реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК
категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на
специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни
вземания, съгласно тази разпоредба, същите могат да се удържат само след като
актът за тяхното установяване влезе в сила.
В случая административният орган дори не е посочил актовете, въз основа на които се твърди да са наложени прихващанията, а от друга не се твърди да сме в хипотезата на влязъл в сила АУПДВ, издаден в производство по установяване на държавно вземане, а е пристъпено направо към удържане на суми с процесния административен акт.
Изложеното от своя страна води до извода, че това
прихващане на суми е и незаконосъобразно по същество, като сторено в противоречие
с цитираната норма на чл. 5б от
Регламент № 885/2006, тъй като вземането на ДФЗ не е установено с
влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по
размер.
Едва след влизането в сила на един такъв индивидуален
административен акт, с който вземането се установи по основание и размер, вече
законоустановените като дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане с
оторизирани суми на бенефициери, при спазване правото на ЕС за извършване на
такова прихващане.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на съда
намира, че административния акт в атакуваната му пред съда част е издаден при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
включително и на изискването за мотивираност на тази категория актове и при
неправилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Преписката следва да бъде върната на административния
орган, който следва да изясни всички факти от значение за случая, включително и
въпросът относно наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт,
ползващ се с изпълнителна сила по отношение установени санкции на Й., респ.
влязъл в сила АУПДВ, и след надлежно излагане на мотиви за това, да се
произнесе по въпроса дали са налице суми подлежащи на прихващане по реда на
цитираното общностно законодателство, респ. да извърши валидно удържане с
оторизираната сума, или не - в който случай да разпореди изплащане на
оторизираната с процесното УП сума на бенефициера.
При този изход на спора на жалбоподателят се дължат
сторените в процеса разноски в общ размер на 10 лева, заплатената по делото ДТ
и предвид възражението за прекомерност на уговореното и платено реално
изплатено адвокатско възнаграждение 880 лева, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие №32/13.01.2016г., съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да е в размер
на 772 лева, минимално съгласно разпоредбата на чл.8, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г.
Предвид
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014г., № 02-120--6500/2508 от 26.09.2015г. на зам.изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, в ЧАСТТА му с която е извършено
прихващане на оторизираната сума по СППП и СПП по заявление за подпомагане на М.Й.Й.
с УИН 12/200514/63398 за кампания 2014г. в общ размер на 8 832.90 лева ,
със сума в същия размер, определена като "санкция за предходни периоди или
недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ", като
ВРЪЩА преписката на зам.изпълнителния директор на Държавен
Фонд "Земеделие" в тази й част за ново произнасяне в 1 месечен срок
от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", гр.С*** да заплати на М.Й.Й., с посочен в жалбата адрес ***,
сумата в размер на 782/седемстотин осемдесет и два/лева, разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен съдия: