Решение по дело №734/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 108
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20213230200734
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. М.а
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. М.а Административно наказателно
дело № 20213230200734 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. М. С. ЕГН ********** с адрес: гр. Д., ул.
„*** срещу НП № ПИОС ... г., издадено от *** на Община град Д., с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на
превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
(НОБДДВПСП), на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни
средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
(НОБДДВПСП) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
20.00 лева.
С жалбата си С. излага доводи, че НП е издадено в нарушение на
закона, като сочи, че е паркирала на паркинга на магазин Л., а не на локален
път, както било посочено в АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, неустановен на посочения в
жалбата адрес, не се явява, не се представлява.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който изразява становище по
жалбата, че същата е неоснователна.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и
в присъствие на един свидетел - св. Й. А. Й., очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на възражения
и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите,
посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. Макар в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля,
то това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган
и съда е гарантирано. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
2
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ
орган, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, във вр. с чл. 48
от НОБДДВПСП, като се има предвид приложеното по делото заверено за
вярност копие на Заповед № 1514/28.12.2017 г. на *** на Община Добрич. На
следващо място, НП съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.03.2021 г. около 16,20 ч. св. к. М. М. и св. Й. А. Й. – служители на
Първо РУ при ОД на МВР – Д. осъществявали служебните си задължения в
района на бул. „***“ в гр. Д.. В хода на проверката в района на локалния път
на паркинга на магазин „***“ служителите установили паркиран *** „***” с
рег. *** въпреки забраната, установена на това място със знак В 27.
Служителите, след като извършили проверка в системата, установили
собственика на превозното средство и съставили на негово Глоба с фиш №
*** /л. 37/, след което поставили Уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП /л. 38/
на видно място на лекия автомобил.
На 30.03.2021 г. от жалбоподателя постъпило Възражение против Глоба с
фиш № *** от 24.03.2021 г. Същото е било разгледано и е оставено без
уважение, за което жалбоподателят е бил уведомен по надлежния ред.
С оглед депозираното възражение обаче на 03.04.2021 г. св. М. съставил
АУАН № 1717а-667, серия Д, бл. № ..., в което словесно изписал
констатираното административно нарушение в хода на проверката и
квалифицирал същото по чл. 4, ал. 2, т. 1 от НОБДДВПСП. Така съставения
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който в графа
„обяснения/възражения” посочил, че „става дума за път на паркинга на
магазин Л.“, който няма характер на пътна отсечка“. На същата дата АУАН
бил надлежно връчен.
На 07.06.2021 г. било издадено и обжалваното НП № ПИОС 80 от ***а
на Община гр. Д., с което на жалбоподателя за констатираното
3
административно нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 1 от НОБДДВПСП, на
основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата за организацията, безопасността на
движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците
на територията на Община град Добрич (НОБДДВПСП) е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. и Й., които съдът изцяло кредитира, като обективни,
еднопосочни и непротиворечиви. Съдът кредитира и приложените по делото
и приобщени към доказателствения материал по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: Писмо от Община гр.
Добрич с вх. рег. № 4255/25.06.2021 г.; Жалба от Д. М. С. с рег. № 941-00-
615/16.06.2021 г.; НП № ПИОС80/07.06.2021г.; АУАН, серия Д, № 1717а-
667/03.04.2021 г. ведно с известие за доставяне; Справка от Община гр.
Добрич с вх. рег. № 9832/25.10.2021 г.; Заповед № 1663/25.11.2019 г. на ***
на Община гр. Добрич; докладна записка до Началника на Първо РУ от
20.04.2021 г.; Възражение по фиш № ***/24.03.2021 г.; АУАН № 1717а-
667/13.04.2021 г.; Уведомление от Началника на Първо РУ до Д.С. изх. №
171700-2397/20.04.2021 г.; Глоба с фиш на Т.К. Г. № ***/24.03.2021 г.;
Уведомление по чл. 186 от ЗДвП; Справка от Община град Добрич с вх. рег.
№ 10501/05.11.2021 г. Справка от ОД на МВР –Добрич, Първо РУ- Добрич с
рег. № 171700-1836/29.03.2021 г.; Справка от Община град Добрич с писмо с
вх. рег. № 13390/22.12.2021 г. ведно с Инвестиционен проект от 29.10.2019г.,
Удостоверение за проектантска правоспособност с рег. № 05230/2019г.;
Застрахователна полица от ЗАД Армеец №********* **********;
Обяснителна записка; Количествена сметка за сигнализация и маркировка;
Чертежна част на организация на движението; Справка от Община град
Добрич, отдел „Организация на движението“ с вх. рег. № 13493/29.12.2021 г.;
Инвестиционен проект от 02.2021г.; Инвестиционен проект от 01.2021г.;
Инвестиционен проект от 04.2021г. ведно със скици за организация на
движението.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на
4
превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
(НОБДДВПСП), престоят и паркирането са забранени на места, забранени с
пътни знаци В 27 /„Забранени са престоят и паркирането”/ и В 28 /„Забранено
е паркирането”/ и с хоризонтална маркировка на пътното платно.
За нарушение на тази императивна разпоредба се налага наказание
глоба в размер на 20 лева съгласно таблица – Приложение № 12 към чл. 49,
ал. 1 от НОБДДВПСП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта. Напротив, в хода на съдебното дирене по
безспорен начин се установи посредством кредитираните от съда гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, че на
24.03.2021 г. около 16.20 ч. в град Добрич по бул. „***”, на локален път до
магазин „***” Д.С. е паркирала *** „***” с peг. ***, с което е нарушила

зоната на действие на пътен знак „В27 („Забранено е паркирането и
престоят”).
В случая обаче съдът намира, че е налице обстоятелство, водещо да
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление по следните
съображения:
Извършената от съда проверка по чл. 15, ал. 3 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21 от
ЗМСМА обосновава извода, че местната общинска НОБДДВПСПТ не може
да предвижда самостоятелна административно-наказателна компетентност на
*** на общината или на определени от него длъжностни лица за посочения
вид нарушения.
Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с
които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а според чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет приема наредби в изпълнение на
правомощията му, предвидени в ал. 1 на чл. 21 ЗМСМА, да решава въпроси
от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други
органи.
От разпоредбите на действащия към процесния период чл. 183, ал. 2, т.
1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е видно, че е налице законово
регламентирана административно-наказателна отговорност за водач, който е
паркирал неправилно, като нормата предвижда наказание глоба в размер на
5
20 лева на водач за това нарушение.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че водач, който нарушава
правилото за паркиране по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, независимо от
общината, в която се извършва нарушението, се санкционира при условията и
по реда, предвидени в ЗДвП, и от компетентните по ЗДвП длъжностни лица.
Действително, с разпоредбите на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 167, ал. 2
и ал. 4 от ЗДвП законодателят е възложил компетентност за осъществяването
на контрол и налагането на санкции и на *** на общината и определените от
него служби за контрол, но само за посочените в закона административни
нарушения. Това изрично е предвидено и в чл. 170 от ЗДвП, според който
контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията,
определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се
осъществява от службите, определени в закона, като тези служби налагат
предвидените в този закон наказания.
С оглед изложеното следва да се приеме, че приложената с обжалваното
НП общинска наредба, възлагаща самостоятелна компетентност на *** на
общината и/или определените от него длъжностни лица да налагат
предвидените в нея административни санкции за посочената категория
нарушения, е издадена в нарушение на чл. 8 от ЗНА, ЗДвП и чл. 21, ал. 1, т. 23
от ЗМСМА, доколкото процесните отношения са регламентирани изрично в
ЗДвП като нормативен акт от по-висока степен и не могат да бъдат
преуреждани с общинска наредба от местно значение.
По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА,
предвидената с подзаконов нормативен акт компетентност за налагане на
санкции не може да бъде призната от съда и неправилно наказващият орган
се е позовал на нея, за да санкционира водача на процесното моторно
превозно средство.
Издаването на обжалваното НП въз основа на незаконосъобразна
общинска наредба е в нарушение на материалния закон и е основание за
неговата отмяна. В тази насока е и константната съдебна практика.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ НП № ПИОС 80/07.06.2021 г., издадено от *** на Община
град Добрич, с което на Д. М. С. ЕГН ********** с адрес: гр. Д. ул. „***, за
нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата за организацията, безопасността
на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община град Добрич (НОБДДВПСП), на
основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата за организацията, безопасността на
движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците
на територията на Община град Добрич (НОБДДВПСП) е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр.
Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7