Р Е Ш Е Н И Е
260С./14.10.***г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На първи октомври, през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1150 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове, с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ. Производството
е образувано по искова молба
от М.С.С.,
ЕГН ********** чрез адв. Й.С. при ШАК, съдебен адрес:***, партер срещу „А.-***“ ЕООД, ЕИК ***, с
представител К. Ц. Х. - управител и собственик, с адрес: гр. Шумен, ул. „Б.” ***,
***, ***.
Ищцата твърди,
че работела при ответника „А.-***“ ЕООД, с представител К. Ц. Х. по трудов договор № ***/ ***г., на
длъжност „общ работник склад“.На ***г. й бил издаден болничен лист № ***с диагноза „заплашващ аборт“, за срок на
временна неработоспособност от ***г. до ***г. След него били издадени
последователно БЛ № ***, за временната неработоспособност от ***.***г. до ***.***г.;
БЛ № ***, за временната неработоспособност от ***.***г. до ***.***г.; БЛ № ***от
***.***г до ***.***г.; БЛ № ***от ***.***г. до ***.***г.; БЛ № ***от ***.***г.
до ***.***г.; и БЛ № ***, за временната неработоспособност от ***.***г до ***.***г.
Заявява, че на ***.***г., при представяне на поредния болничен лист, й била
връчена Заповед № *** от ***.***г., с която, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ е
прекратено трудовото й правоотношение. Ищцата заявява, че прекратяването на трудовото й
правоотношение е незаконосъобразно. Моли съда, на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, да
признае уволнението й със Заповед № *** от ***.***г. за незаконно и да го отмени; На
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да
бъде възстановена на предишната работа “ общ работник склад“ в „А.-*** ЕООД, ЕИК *** .Прилага писмени доказателства .
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника, като в предоставения по реда на чл. 131 от ГПК срок, е депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът заявява, че исковете са неоснователни, а
заповедта е законосъобразна. Твърди, че работодателят се е възползвал от
законното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата преди
изтичането на уговорения 6 - месечен срок. Моли да бъдат отхвърлени исковите
претенции. Представя доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се
явява лично, а изпраща упълномощен представител адв.С. от ШАК, която поддържа
исковата молба и моли същата да бъде уважена. В съдебно заседание, за ответника
се явява К.
Ц. Х.- управител и
упълномощен представител – адв.С.Г. от ШАК, като поддържат становището,
изразено в отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че по
силата на Трудов договор № *** от ***г. ищцата е работела в „А.-***“ ЕООД, ЕИК ***,
на длъжност „общ работник на склад“. Не се спори също, че е започнала да
изпълнява своите трудови функции на ***г.
Видно от приложените по делото
болнични листи е, че в периода от ***г до ***.***г. е била във временна
неработоспособност. От приложената по делото Епикриза се установява, че е
постъпила на лечение в МБАЛ Шумен на ***.***г. и е изписана на ******г. по КП №
1 стационарни грижи при бременност с
повишен риск.
От Заповед № ***/***.***г. се
установява, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на ***.***г., на
основание чл. 71, ал.1 от КТ, заповедта е връчена на ***.***г.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства: заверени
копия на Болничен лист №***/***г.; Болничен лист № ***/ ***.***г.; Медицински
протокол от ***.***г.; Болничен лист № ***/***.***г.; Медицински протокол от ***.***г.;
Болничен лист № ***/***.***г.; Медицински протокол от ***.***г.; Болничен лист
№ ***/******г. Епикриза на М. С.; Болничен лист № Е*********/***.***г.; Болничен
лист № ***/***.***г.; Трудова книжка ***; Удостоверение за раждане на Хр. С.;
Трудов договор № ***/***г.; Заповед № ***/***.***г.; заверени копия от: Трудов
договор № ***/***г.; Служебна бележка № С./***г.; Карта за предварителен
медицински преглед ***/***.***г.;
заверени копия от: Удостоверение за регистрирани данни № ***/***.***г.; Справка
актуално състояние на действащи трудови договори от ***.***г. до ***.***г.;
Епикриза на М. С. от м.08.***г.; Епикриза на Б. М. от м.08, ***г.;
Удостоверение за раждане на Б. М. от ***.***г.; Удостоверение за декларирани
данни № ***/***.***г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Видно от приложения трудов договор №
*** от ***г., сключен между страните на ***г. в гр. Шумен, същият е с основание
по чл. 67, ал.1, т.1, вр. чл. 70 от КТ , като срокът за изпитване е 6 месеца и
е уговорен в полза на работодателя. Със заповед № ***/***.***г., издадена от „А.-***“ ЕООД, трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено по чл. 71, ал.1 от КТ, на ***.***г.
Съдът, съобразявайки приложените по делото писмени
доказателства приема, че не са налице основания за отмяна на уволнението,
поради което не са налице основания и за възстановяване на ищцата на заеманата
длъжност. Основанията за прекратяване на
трудовите правоотношения по Глава ХVІ от КТ, регламентирани в разпоредбите от
чл. 325 до 336 не са приложими към режима на договорите със срок за изпитване
по чл. 70 и чл. 71 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71
от КТ представлява самостоятелно основание за преустановяване на
трудовоправната връзка, имащо сходство и с регламентацията на срочните трудови
договори по чл. 68 от КТ, което не се подчинява на изискванията в Глава ХVІ от
КТ. Съгласно правната теория, договорът със срок за изпитване не представлява срочен договор по смисъла, вложен в нормата на
чл. 68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока, а
модалитетът или уговорката със срок за изпитване дава възможност на
страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до
изтичането му. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е
несигурно. Той не е окончателно сключен и работникът не е окончателно приет, а
зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде
прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за
окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл. 71,
ал. 2 от КТ. Договорът със срок за изпитване може да се сключи само веднъж за
една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните в договорна
връзка, която е неокончателна и затова – несигурна. Поради тази причина и с
оглед целта му, е ограничен с максимален срок, прекратява се облекчено - без
мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения от страната, в
чиято полза е уговорен срокът. Именно тази специфика на института на срока на
изпитване като модалитет на трудовия договор, обуславя неприложимостта на
закрилата по чл. 333 от КТ. Смисълът на тази клауза е да бъде проверена
годността на работника или служителя да я изпълнява, респективно когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В
срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие, при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки момент от изпълнението
му. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати
действието на трудовия договор, е достатъчно писменото изявление на страната, в
чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат
причините, мотивирали страната да прекрати договора. Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Това означава, че по време
на отпуските поради бременност, раждане и майчинство (гледане на дете до 2г.), изпитателният срок спира и продължава
отново да тече, след като работникът започне реално работа.
В конкретния случай работодателят е спазил
изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ. Налице е трудов договор със срок за
изпитване в полза на работодателя, който не е изтекъл към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение - ***.***2г., издадена е писмена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която е получена от
ищцата, видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и
правоотношението е прекратено в рамките на срока за изпитване.
Поради неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен и обективно съединеният обусловен иск
по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност .
По разноските
При този изход на спора съдът намира, че ищцата следва да заплати направените
разноски от ответника в размер на 610лв. по договор за правна защита от 01.07.***г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Й.С. при ШАК срещу „А.-***“ ЕООД, ЕИК ***, с
представител К. Ц. Х. - управител и собственик, искове с правно основание по
чл.344, т.1 и т.2 от КТ- да признае уволнението със Заповед №***/***.***г. за незаконно и да го отмени; да се възстанови ищцата на заемана от нея длъжност преди уволнението, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „А.-***“ ЕООД,
ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, ул. „Б.” ***, ***, ***, с представител К. Ц. Х.,
сумата от 610,00лв. (шестстотин и
десет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, на основание чл. 315, ал.2 от ГПК, от дата 15.10.***г., обявена в съдебно
заседание.
Районен съдия: