Номер 18110.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С.М.а
Мария И. Христова
Секретар:Д. И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно търговско дело
№ 20203001000442 по описа за 2020 година
на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 от ГПК.
Образувано е по молба от „АРДА“ ООД, гр.Нови пазар, представлявано от Юсеин
Айдънгьор, чрез адвМ., за отмяна на постановеното неприсъствено решение
№43/02.07.2020г. по т.д.№144/2019г. на ОС – Шумен.
В молбата се твърди, че на молителя, в качеството му на ответник по предявения иск с
правно основание чл.155, ал.1 от ТЗ не е връчван препис от исковата молба и приложенията,
както и същият не е надлежно призован за участие в производството. Излага се, че
дружеството не е напускало адреса на управление, посочен в търговския регистър, поради
което е неприложима разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
Безспорно е установен липса на достъп до канцеларията на фирмата и лице, което е
съгласно да получи съобщението, поради което връчването на книжата е следвало да се
осъществи по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, чрез залепяне на уведомление, при спазване на
процедурата по чл.47 от ГПК.
Предвид изложеното и доколкото призоваването на ответника в производството не е
извършено по посочения ред, същият не е бил надлежно призован и за проведеното съдебно
заседание.
По същество се претендира отмяна на решението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
В съдебно заседание молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответниците А. З. и Р. Д., редовно призовани чрез адв.Д., не са депозирали писмен
отговор. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорват молбата като неоснователна.
Твърдят, че по делото не е установен факта на съществуване на офис на дружеството на
адреса на управление вписан в Търговския регистър. Разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК
предпоставя залепяне на уведомление единствено когато молителят е доказал наличието на
офис. Доколкото по делото не е установено наличието на такъв, то приложима е
разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна
практика.
По същество моли искането да бъде оставено без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
приема следното:
С неприсъствено решение №43/02.07.2020г. по т.д.№144/2019г. на ОС – Шумен е
прекратено „Арда“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.155, т.1 от ТЗ.
Решението е постановено при условията на чл.238 във вр. чл.239 от ГПК. Съдът е
констатирал, че ответникът е уведомен по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се е явил чрез процесуален представител в съдебното
заседание при разглеждане на делото, въпреки редовното призоваване, и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Искането за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно отправено. Предвид разпоредбата на чл.239, ал.4 от
ГПК, решението като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила с постановяването му.
Разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК регламентира специален ред, по който лишената
от участие в производството страна може да се защити срещу неблагоприятните последици
на постановеното неприсъствено решение. Искането следва да е направено в едномесечен
срок от връчване на решението.
От приложеното по делото съобщение за връчване на препис от атакуваното решение
е видно, че същият е получен от молителя на 09.07.2020г., а искането за отмяната му е
постъпило в деловодството на първоинстанционния съд на 21.07.2020 г., т. е. при спазване
на предвидения в закона преклузивен срок.
В конкретния случай, посоченото от страната основание за отмяна е за лишаване на
молителя /ответник/ от възможност да участва в разглеждането на делото вследствие
нарушаване на съдопроизводствените правила по призоваването му, в резултат на което на
същия не е връчен препис от исковата молба и призовка за насроченото открито съдебно
заседание. Твърденията попадат в хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. В производството
са въведени и двете основания за отмяна, тъй като съдът неправилно е приложил
2
разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК в хода на делото.
От данните в Търговския регистър, по партидата на молителя „АРДА“ ООД се
установява, че вписаният в него адрес на управление на дружеството е гр. Нови пазар,
ул.“Цар Освободител“ №16, вх.А, ет.5, ап.39.
На посочения адрес е бил изпратен препис от постъпилата в съда искова молба и
приложенията към нея. Призовката е върната с отбелязване: „Адресът е посетен на
21.01.2020г. По данни на Стоянка Дойчинова – съседка от ап.37, апартаментът е собственост
на М. К. която живее и работи от 6-7 години в чужбина. Към момента апартамента е
необитаем. На вратата няма фирмен знак и на адреса не са открити служители на фирмата“.
С разпореждане от 29.01.2020 г., съдът е приложил съобщението по делото, като е
приел, че то следва да се счита връчено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
С определение №73/06.03.2020г. производството по делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
До ответника е изпратено съобщение за насрочване на делото, на вписания в
Търговския регистър адрес на управление. Същото е върнато с отбелязване: „Адресът е
посетен на 15.05.2020г. По данни на Д. Н. – домоуправител, апартаментът е на М. К. К.,
която не живее в гр.Нови пазар, но е отдавала жилището под наем. На управителката не е
известно на адреса да е функционирала фирма „АРДА“ ООД, както и да е виждала рекламни
табели на същата“.
С разпореждане от 19.05.2020г. съдът е приложил съобщението по делото, като е
приел, че то следва да се счита връчено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че длъжностното лице по призоваването, във
връзка с дадените му от ГПК правомощия /чл.44 вр. Чл.42 от ГПК/, извършва и
удостоверява с подписа си датата и начина на връчването на призовки, съобщения и съдебни
книжа, както и всички действия в тази връзка. Оформените по надлежния ред призовки и
съобщения, представляват официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на
службата му в установените от закона форма и ред, и имат официална удостоверителна сила
по отношение извършените пред длъжностното лице изявления, неговите действия, както и
тези от трети лица. Доказателствената сила на удостоверяването може да бъде оборена, но
тежестта на доказване лежи върху оспорващия, който трябва да проведе пълно главно
доказване на твърдението си, че канцеларията на дружеството се е намирала на вписания
адрес на управление.
От друга страна, трайно установената съдебна практика по приложение на
разпоредбата на чл.50 от ГПК и връчването на призовки и съобщения на страните по делото
– търговци и юридически лица, приема, че връчването чрез залепване се прилага и по
3
отношение на тях, но при спазването на предпоставките посочени в специалната норма на
чл.50, ал.4 ГПК, а именно: да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е
намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма
обосновава извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако
търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е
изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква,
че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде
намерен достъп до нея или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би
имало смисъл от залепване на уведомление.
При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за
което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, залепването на уведомление
е лишено от смисъл, предвид невъзможността за постигане на целта му, а именно до
търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази
хипотеза приложима ще е нормата на чл.50, ал.2 ГПК, установяваща фикция за редовно
връчване на книжата /решения по т.д. № 1825/2014 г., ІІ т.о., по гр.д. №2808/2017 г на ВКС,
4-то г.о.; по т.д.№1284/2018г. на ВКС, 1-во т.о., както и мотивите на решението по т.д.
№670/2016г. на ВКС, 1-во т.о./.
В процесния случай в молбата за отмяна не са посочени, нито са направени
доказателствени искания за установяване факта, че към датата на връчване на процесните
съобщения /с препис от исковата молба и за насрочване на о.с.з./ молителят е имал офис на
адреса на управление вписан в Търговския регистър. Констатацията на длъжностното лице,
че при посещенията му на адреса на управление фирмата не е открита и офис липсва не са
опровергани в хода на производството.
Предвид изложеното съдът намира, че за призоваване на ответника в производството
е неприложим реда по чл.50, ал.4 във вр. чл.47 от ГПК чрез залепяне на уведомление. При
разглеждане на делото първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.50,
ал.2 от ГПК.
С оглед на горното и при липса на нарушение в процедурата връчване на препис от
исковата молба и призоваването на молителя, ответник, искането за отмяна на
постановеното неприсъствено решение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "АРДА" ООД, със седалище в гр. Нови пазар,
ул.“Цар Освободител“ №16, вх.А, ет.5, ап.39, за отмяна на постановеното неприсъствено
решение №43/02.07.2020г. по т. д. № 144/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, на
4
основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5