Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./19.01.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на пети януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА
МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16940/2017 г.
Предявени са Й.Щ.Н., ЕГН **********, адрес: *** № 2, представлявана от
кмета Калина Димитрова Белмезова обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
съответно за всеки от тях - чл. 344, ал.1, т.1 КТ; чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл.
344, ал.1, т.3 КТ с искане да бъде признато за незаконно извършеното уволнение,
наложено със Заповед № * г., с която на
основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а,
ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение; да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор контрол по
строителството” с място на работа „Дирекция контролни и социално – икономически
дейности” в район *; както и да се осъди
ответника да му заплати сумата от 4721,10 лева, представляваща обезщетение от
незаконното уволнение за периода от
02.10.2017 г. до 02.04.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Ищецът от 13.07.2015 г. до 03.10.2017 г. е работил в
Община *, район * на длъжност – главен инспектор контрол по строителството” с място на
работа „Дирекция контролни и социално – икономически дейности” в район * На 03.10.2017 г. му е връчена заповед № 11/02.10.2017
г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с
чл. 107а, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение като причина за
това се сочи, че от 10.11.2008 г. до 02.10.2017 г. е бил управител на фирма „*” *. Счита, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като несъвместимостта
следва да е налице към датата на уволнението. На 28.09.2017 г. ищецът твърди,
че е прехвърлил собствеността на притежаваните от него 50 дяла от *” *, избран е нов управител и има решение за заличаването му
като управител и представляващ дружеството. Освен това за 2015 г. и за 2016 г.
са подадени декларации за икономическа неактивност на дружеството. При
постъпването си на работа в „Дирекция контролни и социално – икономически
дейности” е уведомил работодателя за икономическата неактивност на
притежаваното от него дружество, поради което му било обяснено, че не е
необходимо да подава уведомление или декларация. Счита, че заеманата от него
длъжност не следва да отговаря на условията на чл. 107а КТ. Освен това се
твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 8 КТ, тъй като е третиран
неравноправно по признак на увреждане, тъй като е ползвал продължителен отпуск,
поради заболяване на бъбреците, а в последствие и навяхване на крайник.
Неравноправното му третиране е налице и с оглед обстоятелството, че от щатното
разписание на кметство Аспарухово има лица, които са управители и съдружници в търговски дружества, но не са уволнени на
основание чл. 330, ал.2, т.8 във връзка с чл. 107, ал.1, т.2 КТ. В следствие на
уволнението твърди, че следва да му бъде заплатено обезщетение за периода от
02.10.2017 г. до 02.04.2018 г. в размер на 4721,10 лева като посочва, че БТВ за
последния пълен отработен месец е в размер на 786,85 лева. Посочва, че от
10.10.2016 г. полага труд по втори трудов договор като полага допълнителен труд
извън установеното работно време по основния трудов договор. Счита, че
обезщетението следва да се определи по прекратения трудов договор. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът депозира отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Твърди, че е налице несъвместимост като от справката в
Търговския регистър се установява, че към датата 02.10.2017 г., когато е
издадена заповедта за уволнение, ищецът е бил управител на „* като е без значение обстоятелството, че фирмата не е
извършвала дейност. Посочва се, че е достатъчно да е налице регистрирана фирма
, на която работникът да е управител, за да се приложи разпоредбата на чл. 330,
ал.2, т.8 КТ. В заповедта е посочено не само основанието, на което се
прекратява трудовото правоотношение, но и в какво се изразява несъвместимостта.
Настъпили след уволнението факти, а именно заличаване на ищеца като управител
са ирелевантни. Такива се явявали и твърденията за
неравноправно третиране, а именно, че в администрацията работят и други лица,
извършващи търговска дейност. Посочва, че извършеното уволнение е
законосъобразно, поради което моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
С оглед събраните по делото
доказателства от фактическа и правна страна съдът намира следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от страна на Й.Щ.Н.,
ЕГН ********** *** с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението като иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между Й.Щ.Н., ЕГН ********** *** е съществувало трудово правоотношение, съгласно
сключен трудов договор № * г., по което Н. е заемал длъжността „главен инспектор контрол по строителството”
с място на работа „Дирекция контролни и социално – икономически дейности” в
район Аспарухово, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед
№ */02.10.2017 г. на кмета на район *, община * на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр.
с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ. Тези безспорни между страните факти се установяват и
от приетите писмени доказателства – трудов договор № */13.07.2015 г. ведно с допълнително споразумение № */27.07.2015 г. и допълнително споразумение № */27.04.2017 г., както и заповед № */02.10.2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал.2,
т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ. Разпоредбата на
чл. 330, ал.2, т.8 КТ посочва, че работодателят прекратява трудовия договор без
предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал.1 КТ.
Нормата на чл. 107а, ал.1, т.2 КТ гласи, че не може да бъде сключен трудов
договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен
търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител,
търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник,
ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско
дружество или кооперация.
За да е спазена законовата разпоредба и
да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно
разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.8 във връзка с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението /в
настоящия случай към 02.10.2017 г./ и е без значение дали е съществувала
още при възникване на трудовото правоотношение или след това.
Като писмено доказателство по делото е
приета справка от Търговския регистър, извършена към 02.10.2017 г., от която се
установява, че като управител на дружеството „* фигурира лицето Й.Щ.Н..
По делото като писмено доказателство е
приет договор за продажба на дялове с нотариална заверка на подписите и
съдържанието от 29.09.2017 г., извършена от нотариус с рег. № 335 и район на
действие Районен съд, град Варна, от който се установява, че на 28.09.2017 г. Й.Щ.Н.,
ЕГН ********** продава на *, ЕГН ********** собствените
си 50 дяла от капитала на търговско дружество „*”. От протокол от проведено на 28.09.2017 г. заседание на еднолично
дружество с ограничена отговорност „* е видно, че е взето решение
досегашният управител на основание подадено от него уведомление да бъде заличен
като управител от търговския регистър като за в бъдеще дружеството ще се
представлява и управлява от новия едноличен собственик на капитала *, ЕГН **********. Този
протокол от 28.09.2017 г. е също с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, извършена от нотариус с рег. № * и район на действие Районен
съд, град *. Гореописаните
писмени доказателства не са оспорени от ответната страна. Доколкото същите са и
с нотариална заверка на подписите и съдържанието следва и правният извод, че
същите са с достоверна дата по отношение на трети лица какъвто се явява и
ответника, аргумент от чл. 181, ал.1 ГПК.
От съвкупния анализ тези писмени
доказателства следва изводът, че към 28.09.2017 г. Й.Щ.Н. е бил едноличен
собственик и управител на търговско дружество - „*. С оглед обективираните в протокол от 28.09.2017
г. решения и при съобразяване на сключения договор за прехвърляне на
дружествени дялове, извършен в предвидената от закона форма, аргумент от чл.
129, ал.2 ТЗ следва, че Н. е продал изцяло дружествените си дялове като е взето
решение за заличаването му като управител доколкото дружеството ще се
представлява от новия собственик на
капитала. Прехвърлянето на дружествените дялове и промяната на лицето
управляващо дружеството са сред обстоятелствата, които подлежат на вписване в
Търговския регистър, аргумент от чл. 140, ал.2 във връзка с чл. 119, ал.2 във
връзка с чл. 119, ал.1, т.2 ТЗ и от чл. 129, ал.2 ТЗ. Вписването на тези
обстоятелства има оповестително действие, а не конститутивно. Липсата на вписване не се отразява на
действителността на извършеното прехвърляне на дружествените дялове и взетото
решение за промяна на лицето, което ще осъществява управлението на дружеството.
С оглед гореизложеното следва правния извод, че към 29.09.2017 г. Й.Щ.Н. не е
притежавал дружествени дялове в търговско дружество *” ЕООД и не е бил негов управител.
Следователно към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение 02.10.2017 г. не е бил налице обективния факт, а
именно наличието на несъвместимост със заеманата при работодателя длъжност „главен инспектор контрол по строителството”, изразяваща се в това, че
лицето е управител на търговско
дружество „*. Несъвместимостта като такава следва да
е налице в момента на издаване на заповедта за уволнение. В случай, че не е
налице, извършено на това основание прекратяване на трудовото правоотношение се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В този смисъл и трайната практика
на ВКС, обективирана в решение № 704/9.12.2010
г. по гр. д. № 216/2010 г., III г. о. на ВКС.
За яснота на страните следва да се
посочи, че преди датата 29.09.2017 г. е била налице несъвместимост между
заеманата от ищеца длъжност при работодателя Община *, район *, изразяваща в това, че лицето е било
управител на търговско дружество. С оглед обстоятелството, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение тази несъвместимост не е била налице,
работодателят е следвало да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение
не по реда на чл. 330, ал. 2, т.8 КТ, а по реда на чл. 330, ал.2, т.6 във
връзка с чл. 186 и сл. КТ при спазване на законовите изисквания затова. Изложената
аргументация се потвърждава и от приетото по делото писмено доказателство от ОД
на МВР – *, сектор „Икономическа полиция”, от
което се установява, че във връзка с подписаните декларации относно заемане на
длъжността в Община * от страна на Й.Щ. се извършва проверка
по пр.преписка № 12618/2017 г. по описа на Районна прокуратура – *. Съгласно чл.126 т.12 КТ служителят
е длъжен да уведоми
работодателя за наличието на несъвместимост
с изпълняваната работа /каквато в настоящия случай безспорно е
била налице към датата 28.09.2017 г./, когато по време на осъществяването
й за него възникне някое от
основанията за недопустимост
по чл.107а ал.1 КТ. Невярното деклариране
на данни по чл.107а ал.1 КТ, съответно липсата на корекции на неверни данни от служителя по време на съществуването на трудовото
правоотношение, може да се квалифицира
като дисциплинарно нарушение, когато
съставлява проявна форма на
нелоялност към
работодателя. В този случай подлежи на санкциониране по чл.190 КТ с дисциплинарно уволнение,при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 КТ, а не следва прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал.2, т.8 КТ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана
в решение № 146/17.05.2016г. по гр.дело № 298/2016 г. на ІV г. о. на ВКС.
На основание гореизложените мотиви
следва правния извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал.1
т.1 КТ се явява основателен и подлежи на уважаване с оглед доказване на всички
релевантни факти, разпределени в доказателствена
тежест на ищеца. Не следва да бъдат обсъждани наведените възражения от страна
на ищеца за неравноправно третиране на основание чл. 8 КТ и събраните във
връзка с тях писмени доказателства, доколкото се явяват ирелевантни,
с оглед достигнатия от съда извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение.
С оглед основателността на
претенцията с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва и изводът
за основателност на заявената
акцесорна искова претенция
с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
По отношение на третия иск с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225 КТ в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че е останала без работа за периода от 6 месеца, считано
от 02.10.2017 г. както и размера на обезщетението, изчислено на база БТВ,
получено за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението.
По делото като писмено доказателство
е представено копие от трудовата книжка на ищеца, от която се установя, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между Й.Щ.Н. *** първият не е започнал
работа при друг работодател и не е получавал трудово възнаграждение. За
установяване на този факт в зала се представя и оригинал на трудовата книжка,
от който се установява, че представените и приети писмени доказателства
съответстват на оригинала на трудовата книжка.
По делото като доказателство е
прието заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът
цени като компетентно изготвено. От него се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец на Й.Щ.Н. е
в размер на 786,85 лева като за периода 02.10.2017 г. до 02.04.2018 г.
дължимото обезщетение е в размер на 4449,60 лева.
Доколкото към датата на
постановяване на съдебното решение ищецът е останал без работа само за три
месеца на уважаване подлежи претенцията за периода от 02.10.2017 г. до
02.01.2018 г. или за сумата от 2360,55 лева като за горницата над тази сума до
пълно претендирания размер от 4721,10 лева искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение на
разноските:
Процесуалният представител на ищеца
е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски като с
оглед изхода на делото такива му се следват. Представя списък по реда на чл. 80 ГПК, съобразно, който претендира сумата от 600 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение като представя доказателства за заплащането на същата
видно от представения договор за правна защита и съдействие. В производството
са предявени три обективно кумулативно съединени иска като не се представят
доказателства относно това колко е заплатеното адвокатско възнаграждение по
всеки от тях. Претендираната сума е общо посочена за
защита и процесуално представителство по гр.д. № 16940/2017 г. по описа на
Районен съд, град Варна, съгласно представения договор за правна защита, поради
което следва съдът да приеме, че за всеки от исковете заплатеното адвокатско
възнаграждение е еднакво или по 200 лева. С оглед уважаването изцяло на
исковите претенции с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и при
съобразяване на факта на частичното уважаване и частично отхвърляне на исковата
претенция с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 КТ следва правния извод, че
на ищеца му се следва сумата от 500 лева, на основание чл. 78 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху двата неоценяемите искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ
/за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа/ в
размер на по 80,00 лв. за всеки един от тях, съгласно чл. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в размер на 94,42
лева, представляваща дължимата държавна такса относно частично уважения иск с
правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 КТ или общо сумата от .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Й.Щ.Н., ЕГН **********,
адрес: *** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № */02.10.2017 г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.8
във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ, издадена от кмета
на Район *, Община *, е прекратено трудовото му правоотношение с Община *, район *, ул. „*, представлявана от кмета *
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ Й.Щ.Н., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди
уволнението длъжност „главен инспектор контрол по строителството” с място на
работа „Дирекция контролни и социално – икономически дейности” в район *, Община *, ул. „*
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225 КТ Община *, район *, ул. „*, представлявана от кмета * ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Щ.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2360,55 лева, представляваща
обезщетение от незаконното уволнение за периода от 02.10.2017 г. до 02.01.2018
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля исковата претенция за
разликата над 2360,55 лева до пълно претендираната
сума от 4721,10 лева
ОСЪЖДА Община *, район *, ул. „*, представлявана от кмета * да заплати на Й.Щ.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 500 лева, представляващи, сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Община *, район *, ул. „*, представлявана от кмета * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
254,42 лева, представляваща
разноски за държавна такса по делото,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Постановява предварително изпълнение
на постановеното решение в частта относно присъденото обезщетение, на основание
чл. 242, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му
/19.01.2018 г./, на основание чл. 316 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: