РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Търговско дело №
20211700900065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 327
от ТЗ.
Евентуалният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, т.1, предложение 1-
во от ЗЗД, тъй като искът по чл. 59 от ЗЗД е акцесорен – може да се предяви
само, когато ищецът не може да защити субективното си право с друг иск.
Акцесорните искове и към главния иск и към евентуалния иск, са с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба и след увеличение
размерите на исковете, ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, а след
преименуването му „Електрохолд продажби“ АД, чрез юрисконсулт В. Ж. И.,
***, моли да бъде осъдено „ПИРИН БМК“ ЕООД, да му заплати сумата 234
190,56лв., представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа
енергия, за периода от 01. 07. 2019г. до 30. 06. 2020г., сумата 44 049,46лв.,
представляваща законната лихва за забава върху главницата от датата на
падежите, първия от които на 16. 07. 2019г., до датата на предявяване на
исковата молба, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
1
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В случай, че главния иск бъде отхвърлен, то моли съдът да се произнесе
по евентуалния иск – да бъде осъдено „ПИРИН БМК“ ЕООД, да му заплати
сумата 234 190,56лв.- главница, представляваща стойността на потребена
електрическа енергия и мрежови услуги, с която ответникът „ПИРИН БМК“
ЕООД се обогатил неоснователно за сметка на ищеца „ЧЕЗ Електро
България“ АД, за периода от 01. 07. 2019г. до 30. 06. 2020г., сумата 13
503,90лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от
датата на падежите, първия от които на 16. 07. 2019г., до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът основава главния си иск на твърденията си че : електрическата
енергия е потребена от Рудник „Ораново, гр. Симитли, като правата по
концесията са прехвърлени с решение № 807 / 16. 12. 2008г. на МС, на
ответника „ПИРИН БМК“ ЕООД /концесионер/, което дружество е
присъединено на ниво Средно напрежение към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД; че доставката на електрическа
енергия се е извършвала само въз основа на „Общи условия“, а отделно от
това през 2010г. е сключен Договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност № ***, както и две споразумения към него
от 16. 05. 2010г. и регистриран клиентски № *** на името на ответното
дружество „ПИРИН БМК“ ЕООД; че площадката на рудник „Ораново“ е
присъединена към електроразпределителната система чрез два
електропровода, която е собственост на „Електроенергийния системен
оператор“ ЕАД, които изводи са на оперативно управление на СЗД-ЮГ,
диспечерско звено на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като доставяната и
потребявана енергия за Рудник „Ораново“ се измерва на две места със
средства за техническо измерване; че отчетите на тези два електромера сочат
на потребена електрическа енергия; че в рудник „Ораново“ се ползва
електрическа енергия за вентилация и изпомпване; че след дълга
кореспонденция по повод неплащането на потребената електрическа енергия,
доставката на електрическа енергия е била преустановена едва на 11. 06.
2020г., а до тогава електрическата енергия на Рудник „Ораново“ е била
доставяна от „ЧЕЗ Разпределение България“; че ищецът многократно е канил
2
ответното дружество да му заплати доставената енергия, но тя досега не е
изплатена, че ответното дружество след 11. 06. 2020г. и до настоящия момент
не е сключвало договор за доставка на електрическа енергия с друг
доставчик, поради което при неизбиране на нов доставчик на електрическа
енергия, завареният доставчик продължава да доставя електрическа енергия и
без да е предявено искане от потребителя като съгласно чл. 95а, ал.2 от ЗЕ не
е предвидена писмена форма и не е необходимо сключването на
индивидуален писмен договор; че ищцовото дружество дългогодишно е
доставяло на ответното дружество електрическа енергия до 11. 06. 2020г., че
и двете дружества са търговски, поради което за ответното дружество
възниква задължение да заплаща стойността на доставената му и потребена от
него електрическа енергия; че цената на потребената електрическа енергия се
определя от КЕВР, а СТИ /електромерите/ са одобрен тип и отговарят на
всички метрологични и и технически изисквания.
Предявеният евентуален иск се основава на твърдения, че ако няма
договор между страните, то ответникът се е обогатил със стойността на
потребената електрическа енергия, за чужда сметка – тази на „ЧЕЗ Електро
България“, чието имущество е намаляло с този размер.
Претенцията за заплащане на лихви за забава до датата на исковата
молба, ищецът основава на разпоредбите на чл.86 ЗЗД вр. с чл. 294, ал.1 от ТЗ
и на чл. 303а от ТЗ.
Ответното дружество „ПИРИН БМК“ ЕООД, чрез адвокат А.М., е
депозирало писмен отговор. Оспорва предявеният главен иск по чл. 327, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ТЗ като недопустим, тъй като търговията с
електрическа енергия не може да се регламентира с неформални договори, а
освен това липсват данни страните по неформалния договор какви уговорки
са постигнали; отправеното заявление от ответното дружество от 16. 03.
2018г. до ищеца е за сключване на договор, но за нови обекти; няма данни
двете дружества да са в трайни търговски отношения, поради което за
доказване наличието на договор на стойност над 5000лв. е необходим писмен
договор.
Оспорва предявените искове – главен и евентуален, включително и за
лихвите за забава до датата на предявяване на иска, като неоснователни и
недоказани. Счита, че от представените доказателства и от анализираните
3
правни норми в писмения отговор не се установява основателността на
исковете. Моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените в
производството разноски.
Ищецът е депозирал в срок допълнителна искова молба. Оспорва
становището на ищеца, че главният иск е недопустим. Излага съображения,
че главният иск се явява основателен и доказан. Оспорва доводите, развити в
писмения отговор. Оспорва и изложените в писмения отговор доводи по
отношение неоснователостта на евентуалния иск. Оспорва и доводите, че
исковата претенция за лихвите за забава до датата на предявяване на иска, са
погасени по давност.
Ответникът в срок е депозирали допълнителен писмен отговор на
допълнителната искова молба. С него той изцяло оспорва допълнителната
искова молба :
Поддържа доводите си, изложени в отговора на исковата молба. Излага
довод, че не е доказано количеството потребена енергия, тъй като ответното
дружество е наемател само на част от дълготрайните активи, разположени на
площадката на рудник „Ораново“ и описани в приложение към договора за
наем със собственика „Балкан МК“ ЕООД. Счита, че средствата за
техническо измерване /електромерите/ са неправилно разположени, поради
което количеството консумирана електрическа енергия, измерено на места,
различни от нормативно определените, не може да бъде основание за
начисляване цената за пренос и достъп, от което произтича недължимостта на
този компонент от цената. Оспорва твърдението за свързаност на „Комет
Инвест“ ЕООД. Оспорва отново евентуалния иск, като счита, че ищцовото
дружество не е обедняло с процесните суми. Моли да му се присъдят
разноски.
Третото лице – помагач на страна на ищеца –
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт Л. Т.,
изразява становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде
уважена.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, със сегашно
4
наименование „Електрохолд продажби“ АД, е лицензирано за доставка на
електрическа енергия от доставчик до последна инстанция с лицензия № Л-
409-17 / 01. 07. 2013г., за срок от 28 години.
От решение № 807 от 16. 12. 2008г. на Министерски съвет на
Република България, е видно, че е разрешено Балкан МК ЕООД – Перник, да
прехвърли на Пирин Ораново ЕООД – Перник, изцяло правата по
предоставената концесия за добив на въглища - подземни богатства по чл. 2,
т.4 от Закона за подземните богатства, от находище Ораново, община
Симитли, област Благоевград, без да се изменят условията на предоставената
концесия.
Впоследствие от Решение № 66 от 02. 02. 2018г. на Министерски съвет
на Република България и допълнително споразумение № 2 от 01. 03. 2018г.
към концесионния договор, е видно, че Пирин БМК ЕООД е придобил
концесия за добив на подземни богатства от същата дата 01. 03. 2018 г.
Решението на Министерски съвет е с предмет концесиониране на твърди
горива - кафяви въглища от находище Ораново, община Симитли. Ищцовото
дружество е встъпило в правата и задълженията на предходния концесионер
Пирин Ораново ЕООД. Видно от ТРРНЛЮЦ, управител на Пирин Ораново
ЕООД е бил Д. Н. В., заличен на 12. 03. 2018г., който е управител и ответното
Пирин БМК.
От представените по делото договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност №*** от ***, както и
споразумения № *** и № *** е видно, че е възникнало търговско
правоотношение между ЧЕЗ Електро България АД като продавач и Пирин
Ораново ЕООД като купувач на електрическа енергия за обект с клиентски
номер ***. Мястото на доставка предвидена в договора е било гр. Симитли,
ж.к. Ораново, Мина - Ораново 1 и Мина – Резервно захранване.
Съгласно договор за наем на дълготрайни материални активи от 01. 03.
2018г., между ищецът като наемател и Балкан МК ЕООД като наемодател
/предходен концесионер на същият минен участък, преди Пирин Ораново,
наемателят се задължава да заплаща всички разходи свързани с обикновеното
ползване на вещите за периода на действие на договора, а именно до 01. 03.
2019г., които подробно са описани в приложение към договора, т. е. всички
електропреносни съоръжения и машини за извършване на дейността са едни и
5
същи и при тримата концесионери : Балкан МК ЕООД, Пирин Ораново и
Пирин БМК и не е извършвана някаква промяна на енергийната структура.
Въз основа на това търговско правоотношение ЧЕЗ Електро България
АД е доставяло електрическа енергия, както до концесионера Пирин Ораново
ЕАД, така и до последващия концесионер Пирин БМК – до един и същи
обект – Мина Ораново -1. При никой от концесионерите няма данни да е
извършвана промяна на енергийната мрежа за доставка на електрическа
енергия, което ако е имало е следвало да стане по реда на Наредба № 6 /
2014г., но такива данни няма.
Доставката е ставала по един и същи начин и при тримата
концесионери, включително и при настоящия ответник : от подстанция
Симитли до Ораново 1 и до Ораново 2, чрез подземно поставени два
електропроводи с напрежение 20КV /средно напрежение/, собственост на
Балкан БМК. Именно това е мястото на присъединяване на двата кабела
/електропровода/ и съответно то е на границата на собственост. Там има
поставени средства за мерене, които обаче не работят. И двата подземни
електропроводи /кабели/ са САХЕМТ 3х185 кв. мм., с дължина 3430м и водят
до железорешетъчен стълб 20 КV, намиращ се в района на мина Ораново и
захранващ ведомствената подстанция на мината. Ведомствената подстанция,
посредством трансформатори, които потребяват активна електрическа
енергия при работата си16. 07. 2019г., до датата на предявяване на исковата
молба – 22. 12. 2021г, захранва рудник Ораново с два вида средно
напрежение – 6 КV и 400 КV. Там също има поставените средства за
техническо измерване в мината, които обаче са годни да отчитат правилно
преминаващата електроенергия и са преминали проверка през 2018г., която
има срок от 4 години и за процесния период от 01. 07. 2019г. до 30. 06. 2020г.,
са попадали в този 4 годишен период. Те са отчитали преминаващата
електрическа енергия, както активната, така и реактивната. Средствата за
техническа измерване са правилно монтирани и както беше отбелязано по –
горе по делото няма данни да е била извършвана промяна на схемата за
електрическа доставка на електроенергия, да са включвани нови обекти или
пък да са изключвани други. По принцип количеството на реактивната
енергия е имало технически възможности - чрез технически средства
/монтиране на компенсационни групи, каквито са кондензаторите и
редукторите/ и чрез извършване на технически мероприятия /замяна на
6
ненатоварени асинхронни двигатели и трансформатори с по – малка мощност,
използване на най – целесъобразни схеми и системи за управление на
вентилни превключватели, използването на честотен преобразувател на
потребление/ и други, да бъде минимизирано от ответното дружество и
неговите предшественици, но такива няма монтирани на място.
Освен това рудникът има и резервно захранване, което е било
необходимо при извършване на производствената му дейност и най – вече за
опазване живота и здравето на миньорите при евентуално внезапно спиране
на основното електрическо захранване.
В ищцовото дружество има открита партида с клиентски номер *** на
името на Пирин БМК, бизнес партньор БП 12311404 Пирин БМК ЕООД, с
ЕИК *********, по която партида са осчетоводявани процесните 36 фактури,
предмет на исковата молба.
За периода от м. 07. 2019г. до м. 06. 2020г. рудник Ораново не е
извършвал производствена дейност по добив на въглища, но електрическото
захранване на същия не е било прекъсвано. То е било прекъснато на 11. 06.
2020г., като е било спряно подаването от подстанция Симитли по двата
изходящи кабела. Потребената електрическа енергия от рудника, която е била
правилно отчитана чрез средствата за техническо отчитане /електромерите/
на рудника е била ползвана за работа на вентилационните уредби на рудника
за непрекъснато проветряване на подземните минни изработки от газ метан и
за изпомпване на отточна вода от мината. Именно затова потреблението на
електроенергия за рудника е намаляло – само за месец 01. 2018г., който месец
не е бил пълен работен, когато е имало производство, то е било 102 837 КWH,
а за процесните десет месеца то е било общо 333 005 КWH.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени
доказателства - Лицензия № Л-409-17 / 01. 07. 2013г., Решение № 807 от 16.
12. 2008г. и Решение № 66 от 02. 02. 2018г. и двете на Министерски съвет на
Република България, допълнително споразумение № 2 от 01. 03. 2018г. към
концесионния договор, договор за наем на дългосрочни материални активи от
01. 03. 2018г., договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност № *** от 15. 05. 2010 г., споразумения № *** и № ***,
извадки от диспечерски дневници и писмо от МЕР Благоевград до
Ръководителя направление Дирекция „Експлоатация и поддържане“ към ЧЕЗ
7
Разпределение България А№ /л. 169 - 171/, 2 писма от ЧЕЗ Електро България,
адресирани до Министерство на енергетиката и други адресати и до ТД на ИА
на ГИТ, Дирекция Инспекция по труда – Кюстендил и други адресати, писмо
от ИА „Главна инспекция по труда – „Дирекция по труда“ гр. Кюстендил
/л.157 – 163/, от два констативни протоколи от 12. 10. 2018г. /л.111 – 114/, от
първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице инж. И. К. К.,
които съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадени по
съдебно – техническата и допълнителната съдебно – техническа експертизи,
от устните обяснения на вещото лице дадени в с.з. на 06. 12. 2022г. и в с.з. на
21. 02. 2023г., схема приета в последното съдебно заседание, както и от
първоначалното заключение на вещото лице Я. П. А., по първоначалната
съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено - всичките кореспондиращи помежду си.
Съдът не възприема свидетелските показания на Б.Й.Я. и Л.Р.Г., дадени
в с. з. на 06. 12. 2022г., че след като от месец януари 2018г. в рудник Ораново
не е извършвана производствена дейност по добиване на въглища в рудника,
то същият не е ползвал никаква електроенергия – нито за вентилационните
уредби, нито за изпомпване на вода, нито за осветление, нито за каквото и да
било друго, по следните съображения :
Същите противоречат, както на събраните доказателства - писмо от ИА
„Главна инспекция по труда – „Дирекция по труда“ гр. Кюстендил /л.157 –
163/, два констативни протоколи от 12. 10. 2018г. /л.111 – 114/, на
първоначалното заключение на вещото лице инж. И. К. К. /дори и когато няма
производствена дейност се използва електричество за вентилация на въздуха
и за изпомпване на вода/, както и на протокол от с.з. на 02. 12. 2021г. по гр. д.
688 / 2019г. на СГС, от който е видно, че свидетелят Б. Я. е дал показания, че
от март 2018г. няма ток и оттогава рудникът е на соларно осветление /л.521/.
Съдът не възприема възраженията на ответника, изложени както в
писмения отговор на исковата молба и в допълнителния писмения отговор на
допълнителната искова молба, а също така и в писмената защита.
Същите противоречат на установената по – горе фактическа обстановка.
Само за яснота съдът отново следва да отбележи, че цялата енергопреносна
мрежа от изводите на подстанция Симитли до подстанция Ораново и
последващите й разклонения в рудник Ораново, е същата, която е било
8
ползвана от концесионера Балкан МК ЕООД, впоследствие от концесионера
Пирин Ораново и след него от концесионера Пирин БМК. По делото няма
никакви доказателства, че който и да било от тях е извършвал някакви
промени по нея. Няма и никакви доказателства други потребители освен
рудник Ораново да са ползвали същата за доставка на електрическа енергия.
С договора за наем Балкан МК ЕООД е отдало цялото оборудване на рудник
Ораново, включително и енергопреносната мрежа, и на това правно
основание, тя се е ползвала от ответното дружество до 11. 06. 2020г., когато е
било спряно енергоподаването от подстанция Симитли. След прекратяване
добива на въглища е била необходима електрическа енергия за работа на
вентилационните уредби и за изпомпване на вода от рудник Ораново и такава
е била потребявана. Отделно от това самите трансформатори на електрическа
енергия, находящи се в подстанция Ораново потребяват активна енергия, а
самата мрежа потребява и реактивна енергия, като за намаляване на
последната е имало технически възможности, но те не са били предприети от
концесионера Пирин БМК. Средствата за техническо измерване
/електромерите/ са правилно монтирани на територията на рудник Ораново,
преминали са технически преглед и коректно отчитат потребената
електрическа енергия.
Що се отнася до довода, че липсва писмен договор за доставка на
електрическа енергия между ищцовото дружество и ответното дружество, то
съдът следва да отбележи, че след като липсва императивна правна норма в
този смисъл /чл.95а от ЗЕ, не предвижда такава писмена форма, за разлика от
разпоредбите на чл. 116, ал.1,т.1 и чл. 117, ал.1т.3 от Закона за енергетиката/,
и двете дружества са търговски, то с оглед разпоредбата на чл. 293 от ТЗ и
събраните по делото доказателства, описани подробно по – горе, се
установява, че между страните по делото за процесния период /до 11. 06.
2020г./ е съществувал валиден търговски договор за доставка на електрическа
енергия на ответното дружество. Цената на електрическата енергия не е
определяема от страните от търговски договор, а от КЕВР съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал.1 вр. с чл. 10, ал.1 от ЗЕ и съгласно Методика за
определяне на цените на електрическа енергия на доставчик от последна
инстанция, одобрена от същата комисия.
Останалите условия по търговския договор се регламентират от
Общите условия на дружеството ищец, които са публично оповестени.
9
За процесния период ищцовото дружество е издало 36 фактури за
потребена електрическа енергия на обща стойност 234 190,56лв.
Единственият въпрос по който не се спори по делото е, че по тези фактури и
за тази сума няма извършено плащане от страна на ответното дружество.
Освен това горното обстоятелство се установява от първоначалното
заключение на вещото лице Я. А..
След като ищцовото дружество е доказало, че въз основа на устно
сключен търговски договор е доставяло електрическа енергия на ответното
дружество за процесния период в размер на 234 190,56лв., но последното не я
е заплатило, то на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество и то следва
да бъде осъдено да заплати тази сума на ищеца. Същата сума следва да се
присъди ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 22. 12. 2021г. до окончателното й
изплащане.
Видно от първоначалното заключение на вещото лице Я. А., размерът
на лихвите за забава, върху процесната главница от 234 190,56лв. е
44 049,46лв. /колкото е и исковата претенция/, поради което и на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи тази сума на ищеца.
Тъй като лихвите за забава се претендират от ищеца за периода от 16.
07. 2019г., до датата на предявяване на исковата молба – 22. 12. 2021г. и след
като исковата молба е депозирана на 22. 12. 2021г., нито цялото вземане, нито
част от него е погасено поради изтичане на погасителна давност, а
направеното възражение от ответното дружество в тази насока се явява
неоснователно.
Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцовото дружество и претендираните лихви за забава по предявения
акцесорен иск.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, в размер на 13 930,57лв. /от тях 11 129,61лв.
общо държавна такса, 981,60лв. възнаграждение за вещото лице по
първоначалната съдебно – техническа експертиза, 800лв. възнаграждение за
вещото лице по първоначалната съдебно – счетоводна експертиза, 697,36лв.
възнаграждение за вещото лице по допълнителната съдебно – техническа
10
експертиза, 300лв. възнаграждение за вещото лице по допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза и 22лв. такса за заверен препис от
протокол/, както и сумата 450лв. юрисконсултско възнаграждение.
След като предявения главен иск е изцяло уважен, то съдът не дължи
произнасяне по евентуалния иск, основаващ се на неоснователно обогатяване.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПИРИН БМК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, представлявано от Д. Н.
В., да заплати на „Електрохолд продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Цариградско шосе“ № 159,
Столична община, район „Младост“, София, 1784, Бенч Марк Бизнес Център,
сумата 234 190,56лв. /двеста тридесет и четири хиляди сто и деветдесет лева
и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница по незаплатени
фактури за електрическа енергия, за периода от 01. 07. 2019г. до 30. 06.
2020г., сумата 44 049,46лв. /четирдесет и четири хиляди четирдесет и девет
лева и четирдесет и шест стотинки/, представляваща законната лихва за
забава върху главницата от датата на падежите, първия от които на 16. 07.
2019г., до датата на предявяване на исковата молба – 22. 12. 2021г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 22. 12. 2021г. до окончателното изплащане, сумата 13
930,57лв. /тринадесет хиляди деветстотин и тридесет лева и петдесет и седем
стотинки сумата, представляваща направените от ищеца разноски пред
Пернишкия окръжен съд, както и сумата 450лв. /четристотин и петдесет
лева/, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страна на ищеца – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
11