РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117903 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗАД „Алианц България”
АД против Т. Ю. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 1 151 лв. – представляваща остатък от изплатено на
03.01.2019 г. от ищеца в полза на третото увредено лице “П. А. БГ“ ЕООД
застрахователно обезщетение от общо 1 991 лв. по имуществена застраховка
„Каско“, сключена с полица № *****, за причинени щети на автобус „Исузу”,
модел „Ситибус“, с рег. № *****, в резултат на настъпило пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 26.10.2018 г. в гр. П., на ул. **, за настъпването
на което събитие е отговорен ответникът, който е управлявал лек автомобил
„Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
12.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 26.10.2018 г., при движение в гр. П, ул. **, лек
автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, управляван от ответника - Т. Ю. Р.,
при движение на заден ход реализира пътно-транспортно произшествие с
движещия се зад него автобус на градския транспорт - автобус „Исузу”,
модел „Ситибус“, с рег. № *****, с лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД. За
произшествието бил съставен Протокол за ПТП № *****, в който е отразено,
че лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че вината на ответната
страна – делинквент е установена от Протокола за ПТП. Твърди, че
1
увреденият автомобил е застрахован със застраховка „Каско“, сключена при
ищцовото застрахователно дружество с полица № *****. Сочи, че при
застрахователното дружество е образувана щета № *****, като са установени
следните увреди на автомобила: врата средна дясна – задно крило, капак
огледало – предно дясно и стъкло огледало – предна дясна врата. Поддържа,
че стойността на вредите е установена по фактура № 1207/28.12.2018 г. Сочи,
че било определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 991
лв., което било изплатено на лизингополучателя на увредения автомобил по
банков път на 03.01.2019 г. Поддържа, че към датата и часа на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, автомобилът, с който е реализирано
последното не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Поради така изложените обстоятелства
счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахованото лице против причинителя на вредата, поканен с
изпращането на регресна покана да заплати на застрахователното дружество,
изплатеното от последното застрахователно обезщетение. Сочи, че с
ответника е постигнато споразумение за разсрочено заплащане на
задължението, като последният погасил няколко вноски в общ размер от 840
лв. и останало непогасено задължение от 1 151 лв., което претендира.
Ответникът Т. Ю. Р. е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК – чрез назначения му от съда особен представител – адв. Н.,
отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение, тъй като по делото не са представени доказателства за
сключване на застрахователен договор с „П. А. БГ“ ЕООД. Оспорва
обстоятелството, че е настъпило описаното в исковата молба произшествие с
участието на ответника, както и обстоятелството, че ответникът е управлявал
лекия автомобил, както и че последният е бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че
настъпилото пътнотранспортно произшествие не е в причинно-следствена
връзка с описаните в исковата молба вреди. Сочи че увреденото моторно
превозно средство представлява автобус и трудно не би бил забелязан от
страна на ответника. Твърди, че вредите са причинени на такива части от
автобуса, които не се намират една до друга и са на не малко разстояние една
от друга, което поражда съмнение, че последните биха могли да бъдат
увредени едновременно – с един удар. Оспорва размера на вредите, като
счита, че заплатеното застрахователно обезщетение е в завишен размер и не е
съобразен с пазарната стойност на вредите към момента на настъпване на
произшествието. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение.
По делото е представена застрахователната полица № *****, от която
се установява, че автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****,
собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД с лизингополучател „П. А. БГ“
ЕООД, е застрахован при ищцовото дружество ЗАД „Алианц България” АД
по имуществена застраховка „Пълно Каско“ с период на покритие от
21.11.2017 г. до 20.11.2018 г. Следователно и в случая твърдяното
застрахователно събитие от 26.10.2018 г. е настъпило в срока на действие на
сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил
имуществена застраховка.
От представения по делото Свидетелство за регистрация се установява,
че увреденият автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, е
собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД.
В свидетелството за регистрация на автомобила е вписан ползвателя на
последния – „П. А. БГ“ ЕООД – в качеството му на лизингополучател. Това е
така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в което се съдържат данни
за физическо или юридическо лице, което има право да използва превозното
средство по силата на право, различно от правото на собственост.
Лизингополучателят е участвал при сключването на застрахователния
договор и има качеството на застрахован, в който смисъл съдът не възприема
възражението на ответника, че в производството по делото не се установява,
че е възникнало валидно застрахователно правоотношение с „П. А. БГ“
ЕООД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
По делото е представена Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се установява, от която се установява, че лек автомобил с
рег. № ** няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към 26.10.2018 г.
С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е
вменено административно задължение за предоставяне информация в
Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра,
поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на
регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно
произшествие представлява годно доказателствено средство за установяване
на предпоставките по чл. 411 КЗ за предявяване на регресните права към
делинквента. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение №
1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
“вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на
чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от
удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261,
ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд
информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по
т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в
регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1
КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима
презумпция за липса на застрахователно правоотношение.
Следователно в случая се установява, че лек автомобил „Мерцедес 308
Д“ с рег. № ** не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, поради което в полза на застрахователя по
имуществената застраховка е възникнало право да предяви регресната си
4
претенция спрямо делинквента – ответник.
По уведомление по щета от 29.10.2018 г. при ищцовото застрахователно
дружество е образувана преписка по щета № ***** по отношение автобус
„Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****. Представен е опис на щетите от
29.10.2018 г., в който са констатирани следните вреди на автобуса: врата –
средна дясна (зад крило), капак десен огледало и стъкло огледало – врата
предна дясна.
Представен е фактура № ***** от 28.12.2018 г., издадена от „КЗТ –
Златанови“ ООД с получател „П. А. БГ“ ЕООД на стойност от 1 991 лв. без
ДДС или 2 389, 20 лв. с ДДС, с посочено основание: „извършена сервизна
дейност по щета № ***** съгласно приложена калкулация за МПС с рег. №
*****. Към фактурата е представено Приложение № 1, в което е посочено, че
са осъществени ремонтни дейности на врата средна дясна – задно крило,
капак огледало – предно дясно и стъкло огледало – предно дясно.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и
от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 991 лв. на
дружеството – лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД, като за установяване на
това обстоятелство е представено преводно нареждане от 04.01.2019 г., с
посочено основание щета № *****.
По делото е представен протокол за пътно-транспортно произшествие
№ *****, съставен от длъжностно лице – младши автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“, в който е установено, че на 26.10.2018 г. в 20:10 ч. в гр. П,
на ул. ***** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, управляван от ответника - Т. Ю. Р.
(участник № 1) и автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, с
лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД (участник № 2). В протокола е
обективиран схема с посочване на механизма на произшествието, като е
посочено, че при движение на заден ход лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с
рег. № **, удря преминаващия зад него автобус на градския транспорт
„Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****. в протокола е налице отбелязване
за причинени материални щети по отношение на „Исузу”, модел „Ситибус“, с
рег. № *****, а именно – счупено средно дясно стъкло. Протоколът носи
подписа на двамата водачи.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля В. Д. М.,
който свидетелства, че през 2018 г. е управлявал автобус „Исузу”, модел
„Ситибус“, с рег. № *****, като това е линия № 116 на градския транспорт.
Твърди, че на 26.10.2018 г. участвал пътно-транспортно произшествие на ул.
*****. Тогава автобусът на градския транспорт се намирал на последна
спирка, от която тръгнал по ул. „К“. за да направи обратен завой, за да излезе
по река М. В този момент на заден ход – от дясната страна между къщите,
излязъл бус „Мерцедес“, който не спрял, дори след подаден звуков сигнал от
свидетеля и ударил автобуса на градския транспорт, което довело до счупване
5
на двете крила на средната врата на автобуса. Свидетелства, че след подаден
сигнал пристигнали полицейските органи, които съставили Протокол за ПТП,
на който се подписал свидетеля. Сочи, че не видял дали и другият водач се
подписва на протокола, но мисли, че се е подписал, тъй като имало проверка
на документи и проверка за употреба на алкохол.
Съдът цени показанията на свидетеля на основание чл. 172 ГПК като
безпристрастни и житейски логични.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и
чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”-
при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални
щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата,
без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само
въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в
срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/
28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II
ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-
транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
6
така, както е отразено в този документ ... В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали
значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза…
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл.
1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не
е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.”
В случая длъжностното лице е установило мястото на настъпване на
произшествието и наличието на материални щети по автобуса.
Представеният по делото протокол за процесното ПТП, който носи
подпис на ответника, не е оспорен и доказва не само че материализираното в
него изявление е осъществено, но и че това изявление изхожда от лицето
подписало протокола, тоест документът се ползва с формална
доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът
като свидетелстващ документ материализира удостоверенителното изявление
на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на
ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за
размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д.
№ 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. №
194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол за ПТП
обективира изявления на водача – делинквент относно механизма на
произшествието. Формалната доказателствена сила на представения частен
свидетелстващ документ не е оспорена от ответника, поради което
последният установява, че изявленията в протокола, изхождат от лицето,
сочено като техен автор. Така представения протокол за ПТП обективира
извънсъдебното признание на ответника, че последният при управление на
заден ход на лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, реализира пътно
транспортно произшествие с автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. №
*****, по отношение на който са причинени материални щети в областта на
средната дясна врата.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че от техническа гледна точка увредите по автобус „Исузу
Ситбус“ добре съответстват да са настъпили при описания в Протокола за
ПТП механизъм, като се установява припокриване на увредената дясна страна
на автобуса и зоните с детайлите с описаните авточасти в приложената по
делото опис на щета. Вещото лице е посочило, че описаните средна дясна
врата и стъкло на дясно огледало са от градивен стъклен елемент – стъклен
7
материал, който при счупване е технически невъзможно да бъде
отремонтиран. Вещото лице е посочило, че капакът на огледалото е от
градивен елемент PVC и е възможно да бъде ремонтиран, но подобна
технология и процес надхвърлят стойността на частта. Експертизата е
установила, че при осъществяване на механизма на ПТП увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти, в степен - посочена от ищеца,
са технически възможни. Вещото лице е направило извод, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и увредата на
посочените от ищеца авточасти. Експертизата е установила, че пазарната
стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на
описаните повреди, възлиза в размер от 2 409 лв. с ДДС.
Съдът намира, че от събраните в производството по делото
доказателства се установява, че при управление на лек автомобил „Мерцедес
308 Д“ с рег. № **, ответникът е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
установяваща, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че
по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
ответника и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като
компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е
формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на
установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху
автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП.
Съдът намира, че всички вреди са закономерна, естествена и необходима
последица от процесното произшествие. В този смисъл съдът не възприема
възраженията на ответника за наличие на несъответствие между механизма на
произшествието и вида на причинените вреди. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебна авто-
техническа експертиза, която установява, че всички вреди са закономерна
последица от произшествието.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като
причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение ответника, настоящата съдебна инстанция счита,
че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на
ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие,
8
са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване – в размер на сумата от 2 409 лв. при вложени нови
части (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ).
Установява се, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-нисък размер – 1 991 лв. без ДДС, равняваща се на 2 389, 20
лв. с включен ДДС.
В производството по делото се установява, че ответникът е заплатил
сумата от 840 лв., с което е погасил частично задълженията си към ищцовото
застрахователно дружество, поради което исковата претенция за незаплатени
остатък в размер на сумата от 1 151 лв. следва да бъде изцяло уважена.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 942, 68 лв., от
които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 300 лв. –
депозит за особен представител на ответника, 200 лв. депозит за вещо лице,
15 лв. – депозит за свидетел, 5 лв. – такса за осъществяване на служебна
справка и 372, 68 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
9
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ Т. Ю. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. П, ул. *****, да заплати на ЗАД „Алианц България”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз ал.
Дондуков” № 59, сумата от 1 151 лв. – представляваща остатък от изплатено
на 03.01.2019 г. от ищеца в полза на третото увредено лице “П. А. БГ“ ЕООД
застрахователно обезщетение от общо 1 991 лв. по имуществена застраховка
„Каско“, сключена с полица № *****, за причинени щети на автобус „Исузу”,
модел „Ситибус“, с рег. № *****, в резултат на настъпило пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 26.10.2018 г. в гр. П, на ул. **, за настъпването
на което събитие е отговорен ответникът, който е управлявал лек автомобил
„Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
12.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. Ю. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, сумата от
942, 68 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 17903/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
10