О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 14.09.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на четиринадесети септември
през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 94 по описа за 2020 г.
на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по молба, депозирана от Е.В.С., с ЕГН **********, чрез адв. Г.Ч.. С молбата е заявено искане за допълване на
решение № 108 от 02.07.2020 г.,
постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№94 по описа за 2020 г., като
в полза на въззиваемата Е.С. бъдат присъдени
сторените от същата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи
на сумата от 350 лева, съгласно приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие.
В предвидения в чл. 248, ал.2 от ГПК едноседмичен срок насрещната страна по искането не е депозирала отговор.
Искането за допълнение на решението в частта за разноските е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК – в едномесечния срок за обжалване на решението.
Разгледано по същество, съдът намира искането за основателно по следните съображения:
Производство по в.гр.д. № 94/2020 г. по описа на КнОС е образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Р България, насочена срещу решение № 768 от 13.12.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2062 по описа на съда за 2019 г.
С атакуваното решение ДнРС е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Е.В.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 313, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с решение № 397/15.11.2018 г., постановено по НАХД № 1429/2018 г. по описа на PC-Дупница, потвърдено с решение № 62/20.05.2019 г., постановено по ВНАХД № 55/2019 г. на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателното решение в сила - 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата над сумата от 2000 лева, до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева , искът е отхвърлен като неоснователен.
В срока за отговор по депозираната въззивна жалба въззиваемата страна – ищцата Е.В. С.е депозирала отговор, като в същия е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към депозирано по делото становище вх. № 3020/01.06.2020 г. от процесуалния представител на въззиваемата С., адв. Г. Ч., е приложено ксерокопие на Договор за правна защита и съдействие Серия АВ №**********, от който е видно, че Е.С. е заплатила сумата в размер на 350 лв. в брой на адв. Г.Ч. за осъществяване на процесуално представителство по в.гр.д. № 94/2020 по описа на КнОС.
С постановеното по делото решение № 108 от 02.07.2020 г. Окръжен съд – Кюстендил е потвърдил обжалваното решение на ДнРС. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на сторените в производството разноски от въззиваемата страна, като само в мотивите на решението е направена неправилна констатация за липса на доказателства удостоверяващи извършване на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение. При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
С оглед данните по делото безспорно се установява, че адв. Г. Ч. е осъществил процесуално представителство на въззиваемата Е.С., за което същата му е заплатила в брой сумата от 350 лева, видно от цитирания Договор за правна защита и съдействие. Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно с отговора на въззивната жалба. Своевременно е представено и доказателството удостоверяващо извършване на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. Към молбата по чл. 248 от ГПК е представен и оригинала от договора за правна защита и съдействие.
При този изход на производството, при своевременно заявено искане на въззиваемата страна – Е.В.С., действаща чрез упълномощения процесуален представител адв. Г.Ч. за присъждане на сторените в производството разноски, както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е пропуснал да възложи в тежест на въззивника – Прокуратурата на Р България сторените от въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, то ще стори това с настоящото определение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №108 от 02.07.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 94 по описа за 2020 г., като
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Е.В.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие, Серия АВ №**********.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: