Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 17.ІІ.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет
и първи януа-ри, две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ..........................., като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 337 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявен е иск за установяване съществуване
на вземане, с правно
осно-вание чл.422 от Гражданско
процесуалния кодекс .
В исковата молба се твърди, че
между ищеца „ А1 България „ ЕАД, ЕИК: ....гр.София и ответника К.Р.О. ЕГН ********** *** бил
сключен Договор № М4870666 от 15.ІІ.2016г., който бил с рамков характер и имал
за предмет предоставяне на електронни съобщи-телни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях били
предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и
приложения към същите.
Сочи се , че номера на
горепосоченият договор - М4870666, представлява-ло индивидуален клиентски номер
и реферирал към услугите, които ползва абонатът. Съгласно Общите условия на
един клиентски номер можел да се предоставят множест-во услуги. По този
клиентски номер се издавала месечните сметки/фактури. Друг инди-видуализиращ
признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въ-веждал в
системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и
приложения, сключени между доверителя ми и абоната. В настоящия случай,
абонатът К.О. фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер
(ID) 5030968 23.
Твърди се, че с Приложение №1 към
договора от 15.ІІ.2016г. бил избран та-рифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса за него била в размер на 15.00лв.(12.50лв. без ДДС) с
уговорена отстъпка от 20% за срока на догово-ра. Срокът на ползване на услугата
бил 24 месеца (чл.6.2.1 от Приложение № 1 от 15.ІІ. 2016г.) и изтичал на
15.ІІ.2018г.
Проц. представител на ищеца
твърди че към горепосочения рамков договор бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги от 08.ХІІ.2016г. С Приложе-ние №1 от 08.ХІІ.2016г. към
същия, бил избран тарифен план за телефонен номер 0882 313010. Месечната
абонаментна такса за него била в размер на 23.99лв. (19.99 лв. без ДДС) с
уговорена отстъпка от 25% за срока на договора. Срокът на ползване на услу-гата
отново бил 24 месеца ( чл. 6.2.1 от Приложение № 1 от 08.ХІІ.2016г.) и изтичал
на 08.ХІІ.2018г. Към този телефонен номер било подписано и Допълнение към Прило-жение
№ 1 от 08.ХІІ.2016г., с което към тарифния план за телефонния номер бил из-бран
допълнителен пакет мобилен интернет - 3000 MB трафик на данни. Месечната
абонаментна такса за него била в размер
на 4.00лв. (3.33лв. без ДДС), като същата била фактурирана като допълнение към
месечната абонаментна такса за съответния тарифен план. Следвало да се има предвид, че при срок на
ползване на услугата - 2 години, как-то в настоящия случай, видно от чл. 5.2.1.
от съответното Допълнение, по отношение на месечната такса следвало да се
начисли отстъпка от 100% за срока на договора.
Към посочения телефонен номер бил
сключен и Договор за продажба на изплащане от 08.ХІІ.2016г. По силата на този
договор, продавачът – ищцовото дружество, прехвърлило на купувача – ответника О.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал
да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно
условията и сроковете по договора. Договора бил сключен за срок от 23 месеца
(чл.11 от Договора), като били уговорени една първо-начална вноска и 23 месечни
вноски, всяка от които в размер на 7.98лв. Първоначал-ната вноска - платима при
подписването на договора, а всяка следваща - описана в по-гасителния план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на договора бил „
Пак Huawei P8lite DS BI+LH FlipCovHuawe MAT 25 23M” .
Твърди се, че всички услуги,
които са използвани извън тарифния план също се таксували според действащите
стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни за абонати по
договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно чл.4.7 от
Приложение №1 от 15.ІІ.2016г. По отношение на горепосочения рам-ков договор
били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Опера-тора,
които били отразени в представените фактури: такса за уведомяване за просрочено
задължение в размер на 1.49лв. (1.24лв. без ДДС).
Сочи се, че последно начислените
месечни такси за предоставените мобил-ни услуги била с фактура № ********* от
11.VІІІ.2017г. След това услугите били спре-ни поради неплащане от страна на
абоната, при което било преустановено начисляване-то на месечни такси, но били
отразени таксите за допълнително използваните услуги за периода на фактуриране.
За неуредените в индивидуалния
договор въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел” ЕАД (предишно наимено-вание на ищцовото дружество) и абонатите
и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани на-кратко „Общите условия”). Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удосто-верявало чрез подписа им под
договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищеца издавал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя
страна абоната не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и
месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай били налице
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 345.73лв.
(подробно и детайлно описани в табличен вид).
Твърди се, че задълженията по
издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите
условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Твърди се, че издадените от ищеца
фактури относно задълженията на пот-ребителя (ответника) за процесния период,
не били оспорени в срок ( т. 26.6 от Общите условия, според която месечните
сметки на Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобил-ния оператор в
6месечен срок след датата на издаване на фактурата).
С оглед гореизложеното, проц.
представител счита, че ищеца е изпълнил задължението си по горепосочените
договори, поради което възниквало и задължение-то на потребителя за заплащане
от негова страна на получените услуги.
Сочи се, че по отношение на
договорите за продажба на изплащане, следва да се има предвид, че същите се
прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 пос-ледователни месечни вноски
от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и всички
суми, дължими до края на срока на гореописания договор за продажба на изплащане
ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (Фактура №
********* от 12.ІХ.2017г. за Договор за продажба на изплащане от 08.ХІІ.2016г.)
и след-вало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок (чл. 12.3. от съответния договор за продажба на изплащане). Договорът се
считал за прекратен , от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задъл-жението на купувача за плащане на дължимите суми.
Твърди се , че поради
неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната,
договорите за услуги били прекратени и на основание чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите, както и на основание горепосоченият договор, били
начислени неустойки по правилата, описани в същите (чл. 6.3.1 от Приложение № 1
от 15.ІІ. 2016г.; чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 08.ХІІ.2016г.; чл. 5.3.1 от
Допълнение към Прило-жение № 1 от 18.ІІ.2016 г.).
Сочи се, че размера на
неустойката се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси
(без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратя-ване (датата на издаване
на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определе-ния срок на
ползване на услугата. В тази връзка, неустойката за оставащите месечни такси
при предсрочно прекратен договор била начислена за предоставяната услуга, а
именно- 62.50 лв. (5 оставащи месечни вноски по 12.50лв.) - за ползване на
мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение №1 от 15.ІІ.2016г.
към рамков Договор № М4870666 от 15.ІІ.2016 г. по сметка № ********* от
16.VІІІ.2017г.
По отношение на договорите след
01.VІІ.2016г. било определено, че макси-малният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза била
въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между
КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
документирана в протокол от 21.ІV.2016г.
В тази връзка, неустойката за
оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора била начислена
за всяка от предоставяните услуги- 59.97лв.(3 месечни вноски по 19.99 лв.) - за
предоставена мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
08.ХІІ.2016г. към рамков Договор № М4870666 от 15.ІІ.2016 г. по сметка №
********* от 16.VІІІ.2017г.;
В исковата молба се твърди , че
по отношение на активираните допълни-телно Екстри към конкретните телефонни
номера се прилагали общите правила за из-числяване на неустойката. Съгласно чл.
5.3.1. от Допълнение към Приложение № 1 от 08.ХІІ.2016г. когато Абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване
по тази клауза (3.33лв. х 15бр.- 49.95лв.) не можел да над-вишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен або-намент по техния
стандартен размер без отстъпка 59.97лв. (3 по 19.99лв.). В тези слу-чаи
размерът на неустойката за предоставяната екстра се определял на база всички ме-сечни
абонаментни такси (без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на из-даване
на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползва-не
на услугата. В тази връзка била
начислена неустойка за оставащите месечни такси при предсрочно прекратен
договор за предоставяната Екстра от 3000 МВ мобилен ин-тернет към телефонен номер
********** към рамков Договор № М4870666 от 15.ІІ. 2016г. в размер на 49.95лв.
(15 оставащи месечни вноски по 3.33лв.) по сметка № 5683 79518 от
16.VІІІ.2017г.
При предсрочно прекратяване на
договора по вина на Абоната се дължало
възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от
пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок
на
ползване по съответния абонамент. В тази връзка била начислена неустойки за отстъп-ки
от цената на закупено крайно устройство – 112.45лв. - за отстъпки от цената на
за-купено крайно устройство към рамков Договор № М4870666 от 15.ІІ.2016г. по
сметка № ********* от 16.VІІІ.2017 г.
Общата сума на начислените
неустойки за рамков Договор № М4870666 от 15.ІІ.2016г. възлизала в общ размер
на 284.87лв.
Процесуалния представител на
ищеца счита ,че при неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съг-ласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъп-ване на падежа по
фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по смет-ка на А1 България.
Това дава право да се иска обезщетение за забава под формата на законна лихва
за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
всяка от фактурите до датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.ХІ.2018г.), която
лихва за този период възлизала в общ размер на 49.02лв.
Твърди се, че на 30.ХІ.2018г. ищеца депозирал пред РС Харманли
заявле-ние по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1236/2018 г. съдът
издал Заповед за изпълнение, против ответника за сумата от 679.62лв., от които:
630.60лв. – главница; 49.02лв. - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата от 345.73лв. за периода от 29.ІІІ.2017г. до 29.ХІ.2018г; ведно със законна лихва за забава върху
размера на глав-ницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
-30.ХІ.2018г. до оконча-телното изплащане на задължението , както и 26.00лв. - съдебни разноски, изразяващи се в
заплатена държавна такса и банкова комисионна.
Със съобщение от 12.ІІ.2019г. по
ч.гр.д. 1236/2018 г. по описа на Районен съд Харманли, ищцовото дружество
надлежно било уведомено на 27.ІІ.2019г., че за-поведта за изпълнение е връчена
при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК.
Това породило правния интерес у
ищеца от предявяване на настоящата
искова претенция.
Моли съда да постанови решение с
което да признае за установено по от-ношение на ответника К.Р.О. ЕГН **********,
че дължи на „А1 България” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление:
район „...., ул. „..." № ..., с ЕИК № .... присъдените със Заповед за
изпълнение на па-рично задължение суми както следва: 630.60лв. -главница;
сумата от 49.02лв. - закон-на лихва за забава, изчислена върху сумата от
345.73лв. за периода от 29.ІІІ.2017г. до 29. ХІ.2018г., ведно със законна лихва
от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение -
30.ХІ.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се присъждане на
разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответника К.Р.О., не е открит на
установените по дело-то адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор
по чл. 131 от ГПК. Изпъл-нени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК
действия. С Определение № 529/
22.VІІ.2019г. за особен представител на ответника е назначен адв. П. ***.
В срока по чл.131 от ГПК,
назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба , в който е застъпено становището че предявения иск е допустим, но се
явява неоснователен и недоказан.
Особенния представител на
ответника счита , че за основателността на пре-дявения иск, ищцовото дружество
следва да установи настъпването на твърдените в ис-ковата молба факти и
обстоятелства ,а именно: твърдяната форма на неизпълнение, довела до
едностранно прекратяване на договора от негова страна,а доказателства в тази
насока липсвали . Подробно се описват съображенията за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори, че на 15.ІІ.2016г.
между страните по делото е сключен Договор № ********* за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, като с Приложение № 1 към договора от 15.ІІ.2016г. е избран тарифен план
за телефонен номер **********, с месечната
абонаментна такса в размер на 15.00лв. (12.50 лева без ДДС) и с уговорена отстъпка от 20% за срока на
договора. Срокът на ползване на услугата бил уговорен на 24 месеца.
Не са спори че на 08.ХІІ.2016г.
между страните е подписан и Договор №
********* за предоставяне на далекосъобщителни услуги, като с Приложение № 1
към договора от 08.ХІІ.2016г. е избран тарифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса за този номер била договорена в размер
на 23.99лв. (19.99 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 25% за срока на
договора. Срокът на ползване на услугата отново бил 24 месеца. Подписано и
Допълнение към Приложение № 1 от 08.ХІІ.2016г., с което към тарифния план за
телефонния номер като е избран допълнителен пакет мобилен интернет - 3000 MB
трафик на данни с месечната абона-ментна такса в размер на 4.00лв. (3.33лв. без
ДДС).
Не се спори , че на 08.ХІІ.2016г.
между страните е сключен договор за про-дажба на изплащане № ********* с предмет на договора „ Пак Huawei P8lite DS
BI+LH FlipCovHuawe MAT 25 23M” .
От страна на ищцавото дружество
се представят и се приобщеха като дока-заталства заверени като преписи
ксерокопия от фактури, всяка
със съответно приложе-ние А към нея, всички на
името на ответника и за потребителски номер М4870666, а именно:
- фактура
№ **********/13.ІІІ.2017 г., с падеж 28.ІІІ.2017
г., за отчетен пе-риод 09.ІІ.2017 г.–08.ІІІ.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и
месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 45.16лв.;
- фактура
№ **********/11.ІV.2017 г., с падеж 26.ІV.2017
г., за отчетен пе-риод 09.ІІІ.2017г.–08.ІV.2017 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки,
всичко общо в размер на 60.19лв., със за-дължения
за предишни периоди от 45.16лв.;
- фактура
№ **********/ 12.V.2017г., с падеж 27.V.2017г., за отчетен пери-од
09.ІV.2017г.–08.V.2017г., за ползване на далекосъобщителни услуги и
месечни так-си, както и вноски за изплащане на стоки,
всичко общо в размер на 37.97лв., със задъл-жения
за предишни периоди от 105.35 лв.;
- фактура
№ **********/12.VІ.2017г., с падеж 27.VІ.2017г., за отчетен пе-риод 09.V.2017г.–08.VІ.2017г., за ползване на
далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за изплащане на стоки,
всичко общо в размер на 37.97лв.; със за-дължения за предишни периоди от 143.32лв.;
- фактура
№ **********/12.VІІ.2017г., с падеж 27.VІІ.2017г., за отчетен пе-риод 09.VІ.2017г.– 08.VІІ.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни
такси, както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 37.97 лв., със за-дължения за предишни периоди от 181.29лв.;
- фактура
№ **********/11.VІІІ.2017г., с падеж 26.VІІІ.2017г., за отчетен период 09.VІІ.2017г.–08.VІІІ.2017г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месеч-ни такси, както и за вноски за изплащане на стоки в
размер на 37.97 лв., със
задължения за предишни периоди от 219.26лв.
- фактура
№ **********/12.ІХ.2017г., с падеж 27.ІХ.2017г., за отчетен пе-риод 09.VІІІ.2017г.–08.ІХ.2017г., за вноски за
изплащане на стоки в размер на 111.72 лв., със задължения за предишни периоди от 542.10лв.
Представиха се и се приобщеха като доказателства, заверени като преписи ксерокопия от издадени от ищцовото дружество на името на
ответника, сметки
както следва :
- сметка № 0568379632/16.VІІІ.2017г., с падеж 16.VІІІ.2017г., за начислена неустойка в размер на 62.50лв.;
- сметка № 0568379519/16.VІІІ.2017 г., с падеж 16.VІІІ.2017г., за начислена неустойка – месечни такси в размер на 59.97лв.;
- сметка № 0568379518/16.VІІІ.2017г., с падеж 16.VІІІ.2017г., за начислена неустойка в размер на 49.95лв
- сметка № 0568379520/16.VІІІ.2017г., с падеж 16.VІІІ.2017г., за начислена неустойка- отстъпка от цена на устройство в
размер на 112.45лв
За процесното си вземане против ответника,
ищцовото дружество е
депо-зирало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 1236/2018 г. на РС Харманли. С разпореждане от 03. ХІІ.2018г. , съда е издал Заповед №
749 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.ХІІ.2018г., по силата на която е разпоредено, длъжникът -ответник в нас-тоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите,
както следва: 630.60лв. -главница
, 49.02лв.-законна
лихва за забава за периода 29.ІІІ.2017г.- 29.ХІ.2018г., ведно със законната
лихва от 30.ХІ.2018г. до окончателното изплащане на задължанието, както и
разноски по делото в размер на 26лв., като взема-нето произтича от Договор за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М4870666 от дата 15.ІІ.2016г.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 344/
12.ІІ.2019г. , връчена на заявителя на 27.ІІ.2019г. съдът е указал възможността
в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата за
това държавна такса. Исокавта молба е депозирана пред РС Харманли на 01.ІV.2019г.
- изпратена по куриер на 27.ІІІ.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко, съдът счита
предявения иск за допустим,като подаден в сро-ка по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
т.1 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по
същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на
настоящия специален установителен иск се цели да се установи със си-ла на
пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена запо-ведта
за изпълнение. В тази връзка, на изследване в настоящото производство подлежи
преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и исковото
производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до
техния пред-мет.
В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво
произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2 вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК.
Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на взе-мането,
като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претен-дира,
за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивиду-ализирано
по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да уста-нови,
дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото
вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал
вземането си на склю-чен договор за електронни съобщителни услуги и закупени
про-дукти № М4870666 от дата 15.ІІ.2016г. , с индивидуален абонатен номер 503096823,
за незаплатени суми за ползвани услуги за
периода 13.ІІІ.2017г.- 12.ІХ.2017г., за които били
издадени фактури, в общ размер на 345.73лв., както и неустойки за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната в общ размер на 284.87лв.
Въз основа на тези му фактически
твърдения, респ. въз основа на така цитирания единствен договор, е и издадената
от съда заповед по чл.410 от ГПК. В искова-та си молба ищецът първоначално също
сочи, че предявява иска си, въз основа на съ-щия един договор. Той навежда
обаче и допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, а именно
че този договор бил рамков такъв, като към него склю-чени били множеството
процесни допълнителни приложения и договори, подробно описани, въз основа на
които всъщност се основавало вземането му за главници по про-цесните фактури в
общ размер на 345.73лв., както и за неустойки в общо размер на 284.87лв.,
включващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори, както и въз-становяване
на част от стойността на направените отстъпки от пазарните цени на заку-пените
крайни устройства, както и обезщетение за закупено крайно устройство. Изложената
ищцова позиция се различава съществено от тази му като заявител в заповедно-то
производство.В този смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последовател-но
от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на уст-ните
състезания в настоящото производство. Това е достатъчно основание за отхвърля-нето
на предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява
със задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение №
281/06.І.2016г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР
№ 4/18.VІ.2014г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК/. В този смисъл,
произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск
е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Вземането на кредитора
съответства на задължението, което длъжникът следва да изпълни, посочено в
заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до не-говото основание,
посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съглас-но чл.127 ал.1
т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират при-ложение
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по изда-дената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Ищецът в нас-тоящото
производство не проведе пълно и главно доказване на соченото от него обс-тоятелство,
че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо
основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
Преди всичко, ищецът не доказа
съществуването на сочения от него рамков договор № М4870666 от дата 15.ІІ.2016г. , с индивидуален абонатен номер 503096823. По делото се представиха договори с номера 503096823
от 15.ІІ.2016г. , но не и с номер М4870666, посочен единствено в издадените процесни фактури
като потребителски такъв. Същевременно, налице са договор с номера 503096823, но както от сочената дата 15.ІІ.2016г., така и
от друга дата – 08.ХІІ.2016г. , ведно с приложения към тях.Налице е и друг
договор – за продажба на продукти на изплащане. В хода на процеса , ищцовото
дружество не ангажира никакви допълнителни доказателства за твърденията си, че
про-цесните фактури се отнасят именно към процесните множество договори, като
изрично не посочи, кои суми и по кои фактури – кои договори касаят. Както се
посочи, именно въз основа на този единствен договор, ищецът основава
претенцията си в заповедното производство и в исковата си молба и въз основа на
него твърди, че са издадени про-цесните фактури. Същевременно, по делото се
представиха писмени доказателства за съществуването и на множество други
облигационни отношения между страните, респ. по Приложения № 1 към договора от 15.ІІ.2016г.,
Допълнение към Приложения № 1 към договора от 15.ІІ.2016г.( което е
неподписано), Приложение № 3 към договора
от 15.ІІ.2016г. (също неподписано), Приложения № 1 към договора от 08.ХІІ.2016г.,
Допълнение към Приложения № 1 към договора от 08.ХІІ.2016г., Приложение № 3
към договора от 08.ХІІ.2016г. и Договор
за продажба на изплащане от08.ХІІ.2016г.
Ищецът не доказва още твърдението
си, че на ответника са били издадени процесните фактури, касаещи именно
множеството договори помежду им. В тази връз-ка, само по себе си наличието на
фактури, дори и удостоверяващи претендираните су-ми, не може да обоснове извод
за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен
писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания.
Ето защо, съдът приема, че ищецът
не доказа твърденията си, че между не-го и ответника е съществувало соченото от
него договорно отношение – по един рамков договор № М4870666 от 15.ІІ.2016г. ,
с индивидуален абонатен номер *********, въз основа именно на който били
издадени процесните фактури за задължения на ответни-ка. Това, отделно от
гореизложеното, е още едно основание за отхвърляне на иска за главницата
изцяло, като неоснователен и недоказан. В допълнение следва да се посочи,
че в процесните приложения въобще липсват конкретни уговорки за конкретния вид
договорена услуга, респ. за нейната цена.
Според настоящия съсатв на съда изцяло
недоказана по основание и размер се явява и претендираната неустойката.
Твърденията относно нея, заявени в настоящо-то производство и различаващи се от
тези в заповедното. В исковото производство тя е посачена в общ размер от
284.87лв.- включваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договори, както и възстановяване на част от
стойността на направените отстъпки от пазарните цени на закупено крайно
устройство.В заповедното производство твърдение-то е било, че целият размер на
търсената неустойка от 284.87лв. се отнася единствено до предсрочно
прекратяване на договор. Ищецът не ангажира никакви допълнителни доказателства
за твърденията си, че начислените неустойки са в размери, определени по
описания в исковата молба начин, респ. според клаузите на договора и на ОУ,
както и на съдебната спогодба; както и че начислените обезщетения за невърнати
устройства са в размери, определени по описания в исковата молба начин, респ.
според клаузите на договора и на ОУ. От представените от ищеца копия от сметки,
издадени от него на името на ответника за посочените суми за неустойки, не
става ясно, към кой именно договор се отнасят те. Аналогични на гореизложените
за фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда
доказателствена сила на шестте документа - сметки за удостовереното в тях
вземане за неустойки, предвид на което тези единствено писме-ни доказателства
не могат да обосноват извод за дължимостта на неустойките по осно-вание и размер.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло,
като акцесорните искове следват съдбата на главния..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.
район „..” ул.” ..” № .. , чрез адв. Д.Ц. САК ,против К.Р.О. ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за призна-ване за установено, че
последния дължи сумите както следва 630.60лв. -главница; сумата от 49.02лв. - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 345.73лв. за периода от
29.ІІІ.2017г. до 29. ХІ.2018г., ведно със законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.ХІ.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 749 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от
03.ХІІ.2018г. по ч.гр.дело № 1236 по описа на С Харманли за 2018г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: ........................