№ 4813
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110131332 по описа за 2021 година
Ищецът „Д.О.З.“ ЕАД е предявил срещу ответника С.О., с правно основание чл. 410,
ал.1 КЗ, чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 997,73 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, заедно с ликвидационни разходи, заплатено
регресно вземане по щета 44012132002900, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 30.01.2020
г. ПТП в гр. София е изплатил сумата от 982,73 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *,
застрахован при него по застрахова „КАСКО+“. Виновен за процесното ПТП е С.О., тъй
като ПТП се състои във внезапно падане на електрически стълб на уличното осветление
върху гореописания автомобил. Съгласно чл.30, ал.4 от Закон за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община към датата на настъпване на застрахователното събитие, като се
подържа твърдението, че е налице бездействие от страна на служителите в С.О., натоварени
със задължението да поддържат стълбовете на уличното осветление.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът С.О. е депозирал писмен
отговор, с който заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Оспорва
обстоятелството, че е налице ПТП по вина на С.О., като твърди, че не става ясно при какви
обстоятелства е настъпил инцидента. Оспорени са причините за падането на уличния стълб
и настъпилите щети на по автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *. Претендира
1
разноски по делото, включително и юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
За безспорни в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: че
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *, застрахован при него по застрахова
„КАСКО+“ при ищеца; че сумата от 997,73 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, заедно с ликвидационни разходи, заплатено регресно вземане по щета
44012132002900.
От писмените доказателства по делото - уведомление за настъпило застрахователно
събитие, депозирано пред застрахователя. и опис на щетите от същата дата се установява, че
в срока на застрахователното покритие, на 30.01.2020г. гореописаното МПС претъпяло
пътно транспортно произшествие, изразяващо се в падане на електрически стълб върху него
на ул. „В.“.
Видно от удостоверение от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, Столична дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“, че на
30.01.2020г. в 12,49 часа специализиран екип на СДПБЗН е оказал съдействие при
отстраняване на паднал електрически стълб върху лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с
рег. № * в *
От разпита на свидетелите С.П. и Д.П. се установява, твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, механизма на настъпване
на процесното ПТП, а именно, че на 30.01.2020г., върху предната габаритна част на лек
автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № * в *е паднал стълб от мрежата за електрическо
осветление, което става причина за увреждане на автомобила. Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка, и с оглед представените доказателства щетите нанесени на
процесното МПС се намират в причинно-следствена връзка с настъпване на
произшествието. Размерът на вредите възлиза на 1137,82лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
2
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Безспорно по делото се установи, че процесното ПТП настъпило в резултат от
падане на електрически стълб върху паркиран на пътното платно автомобил, задължение на
ответника е съобразно разпоредбата на чл.30,ал.4 от ЗП е да поддържа пътната
инфраструктура включително осветлението в границите на урбанизираната територия.
Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в общината,
представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните доказателства и
заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС,
предвид на което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 1137,82 лева. Същият е по-голям от размера на изплатеното от
застрахователя обезщетение, поради което ответникът дължи по-малката от двете суми и
ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Поради това съдът намира предявеният от
ищеца иск за основателен в пълния предявен размер от 997,73 лева, от които 982,73 лева -
заплатено обезщетение и 15 лева - ликвидационни разноски. При доказателствена тежест за
ответника, по делото не са събрани доказателства последният да е погасил вземането на
ищеца размер на 997,93 лева.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а предявеният иск следва да бъде
уважен изяло.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноските направени в исковото
производство, като същите възлизат на сумата от 700лв., от които 50лв. – държавна такса,
100 лв. депозит за разпит на свидетел, 250лв. депозит САТЕ и 300лв. – адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ * и с адрес в * да заплати на „„Д.О.З.” ЕАД, ЕИК* със
седалище и адрес на управление *, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 997,73 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“ с рег. № *, причинени при ПТП, настъпило на 30.01.2020 г. в * настъпило
вследствие на падане на електрически стълб върху него, ведно със законната лихва върху
сумата от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78,ал-1 ГПК сумата от 700 лв. – разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4