Присъда по дело №8935/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20211110208935
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
СъдебниНЕНКА ГАНЧЕВА ГЕОРГИЕВА

заседатели:Николай Стоянов Стоянов
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
и прокурора Н. В. М.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110208935 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В.Ц. С., роден на 14.10.1962 г., в гр. София, българин, български гражданин,
вдовец, осъждан, основно образование, с настоящ адрес: *********** ЕГН: ********** –
понастоящем в СЦЗ.
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.4.2020, в около 16,00 ч, в град София, в коридор на 14-ти
етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ‚Христо Смирненски“, бл. 47А,
отнел чужда движима вещ – велосипед на стойност от 208,24 (двеста и осем лева и двадесет
и четири стотинки) лева, чрез използването неустановено техническо средство, от
владението на Г.В.Ч. без неговото съгласие и с намерение противозаконно да го присвои,
като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив - след като В.С. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и не са изтекли пет
години от изтърпяване на предишната присъда, както следва:
- С определение по н.ч.д № 13836/2018 г. на СРС, НО, влязло в сила на 20.11.2018 г., с
което на основание чл. 25,ал. 1 от НК, вр. чл. 23,ал. 1 от НК на С. е било определено общо
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по НОХД №17925/2017 г. на СРС, по
НОХД № 18210/17 г. на СРС и по НОХД № 2963/2018 г. на СРС в размер на 2 години и 4
1
месеца лишаване от свобода - престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4, вр.
Чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. А) от НК , поради което и на осн. чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 / една / година и 6 / шест / месеца,
която на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Ц. С. да заплати разноски по водене
на делото в р-р на 227.08 лв., в полза на държавата и по сметка на СДВР, както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда по НОХД№8935/2021г. по описа на 134-ти състав на СРС,
НО

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против ВЛ. ЦВ. СТ., роден на /дата/г. в гр. С.,
българин, български гражданин, вдовец, осъждан, с основно образование, с
настоящ адрес: /адрес/, ЕГН: ********** за това че:
На 12.4.2020, в около 16 ч, в град С., в коридор на 14-ти етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. Х.С., отнел чужда движима вещ –
велосипед на стойност от 208,24 (двеста и осем лева и двадесет и четири
стотинки) лева, чрез използването неустановено техническо средство, от
владението на Г.В.Ч. без неговото съгласие и с намерение противозаконно да
го присвои, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив
- след като В.С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по реда на чл. 66 от НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на
предишната присъда, както следва:
- С определение по н.ч.д № 13836/2018 г. на СРС, НО, влязло в сила
на 20.11.2018 г., с което на основание чл. 25,ал. 1 от НК, вр. чл. 23,ал. 1 от НК
на С. е било определено общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени по НОХД №17925/2017 г. на СРС, по НОХД № 18210/17 г. на СРС
и по НОХД № 2963/2018 г. на СРС в размер на 2 години и 4 месеца лишаване
от свобода - престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. А от НК .
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Н.М., която поддържа повдигнатото обвинение и намирам
престъплението доказано по безспорен начин от приобщените и събрани по
делото доказателства. Пледира на подс. С. да бъде наложено наказание около
предвидения от закона минимум предвид ниската стойност на
инкриминираната вещ и доброто му процесуално поведение, както и да бъде
осъден да заплати сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Г. пледира пред състава на съда, че не
оспорват фактическите констатации в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли с оглед ниската стойност на инкриминираната вещ
да бъде наложено наказание около предвидения в закона, което да бъде
редуцирано с 1/3 доколкото производството се разглежда по реда на чл. 371,
ал. 2 от НПК.
Подсъдимият В.С. моли за минимално наказание.
Не се възползва от дадената му последна дума.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимият,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. ВЛ. ЦВ. СТ. е роден на /дата/г. в гр. С., българин, български
гражданин, вдовец, осъждан, с основно образование, с настоящ адрес: /адрес/,
ЕГН: **********
Същият е осъждан многократно, в това число и с определение по н.ч.д
№ 13836/2018 г. на СРС, НО, влязло в сила на 20.11.2018 г., с което на
основание чл. 25,ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на С. е било определено
общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по НОХД
№17925/2017 г. на СРС, по НОХД № 18210/17 г. на СРС и по НОХД №
2963/2018 г. на СРС в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода.

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК: В случаите по чл. 372,
ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.

Свидетелят Г.В.Ч. живее в гр. С., ж.к. Х.С..
На неизвестна дата през м. август 2017 г. свидетелят Ч. закупил
велосипед марка „В-TWIN”. Велосипедът Ч. съхранявал в общите помещения
(коридор) на 14 етаж на бл. Х. в ж.к. „Х.С.“. Велосипеда св.Ч. връзвал с
метална верига с гумена обвивка за тръбите за отопление, които преминавали
през коридора на етажа.
На 12.4.2020 г. в около 16 ч. велосипедът не се използвал от
пострадалия Ч., а бил оставен отново на обичайното си място – завързан за
тръби на отоплението в коридора на 14 етаж на описания по-горе адрес.
По същото време подс. С. се намирал във входа на бл. Х. в ж.к. „Х.С.. У
него било формирано решение да отнеме чужди движими вещи, които се
намират в общите части, без съгласието на собствениците или лицата, които
ги владеят, с намерението противозаконно да ги присвои.
В коридора на 14 етаж подс. С. забелязал велосипеда на пострадалия Ч..
По неустановен по делото начин и с неустановено техническо средство С.
успял да отключи велосипеда от веригата, с която бил прикрепен към тръбата
на парното, след което, бутайки велосипеда, напуснал входа на блока.
Действията на подс. С. по установяване на собствена фактическа власт
върху велосипеда, попаднали под обсега на монтирани във входа охранителни
камери.
След като установил липсата на велосипеда си, пострадалият Ч.
сигнализирал органите на 01 РУ и започнало настоящото производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна
експертиза, според заключението от която стойността на велосипеда е
определена на 208,24 (двеста и осем лева и двадесет и четири стотинки) лева
2
към момента на деянието.
Приобщените по делото записи от охранителни камери били предмет на
техническа и лицево –идентификационна експертиза, които потвърждават
самоличността на подс. С. и неговата съпричастност към извършеното
деяние.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се
подкрепят от събраните при разследването материали - гласни
доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели;
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетеля Г. Ч. (л. 23,л. л. 56); съдебно-оценителна експертиза (л.л 38-39 );
видеотехнически експертизи (л. 27-28; л. 33-36), справка за съдимост и др. по
описа на делото.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал.
Посочените доказателства и доказателствени средства категорично сочат, че
подсъдимият е извършител на гореописаното престъпление.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал, като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за
които е обвинен от СРП. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен
доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият В.С. е осъществил състава на
престъплението по 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал.1, б. А от НК, тъй като на 12.4.2020, в около 16 ч, в град С., в коридор
на 14-ти етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. Х.С., отнел чужда
движима вещ – велосипед на стойност от 208,24 (двеста и осем лева и
двадесет и четири стотинки) лева, чрез използването неустановено
техническо средство, от владението на Г.В.Ч. без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като престъплението е извършено в
условията на опасен рецидив - след като В.С. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и не са изтекли
пет години от изтърпяване на предишната присъда, както следва:
- С определение по н.ч.д № 13836/2018 г. на СРС, НО, влязло в сила
на 20.11.2018 г., с което на основание чл. 25,ал. 1 от НК, вр. чл. 23,ал. 1 от НК
3
на С. е било определено общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени по НОХД №17925/2017 г. на СРС, по НОХД № 18210/17 г. на СРС
и по НОХД № 2963/2018 г. на СРС в размер на 2 години и 4 месеца лишаване
от свобода.
Доказано се явява и твърдението на държавното обвинение, че деянието
е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. А
от НК, видно от представената по делото справка за съдимост на подс. С. –
същият е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК Не са изминали
повече от 5 години от изтърпяването на наказанията по предишните присъди.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е
общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е
желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от
извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. съдът прие,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – неговата възраст,
ниската стойност на инкриминираната вещ, както и доброто му процесуално
поведение.
Отегчаващи отговорността обстоятелство съдът не намери.
Съдът намира, че за да бъде определено справедливо наказание по
отношение на подсъдимия Д., по – благоприятно за него би се явило
приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, от редукция на
предвиденото в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т. 2, вр. Чл. 195, ал. 1, т.4, вр.
Чл. 194, ал.1 вр. Чл. 29, ал.1, б“а“ от НК , съгласно чл. 58а от НК наказание.
За съответно на извършеното деяние съдът намира, че справедливото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/ една/ година и 6 / шест/
месеца, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият ВЛ. ЦВ. СТ. следва да бъде осъден да заплати сторените по
делото разноски в размер на 227.08 лева в полза на Държавата и по сметка на
СДВР, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.

При тези мотиви, 134-ти състав на СРС постанови своята присъда.

4
Съобщи за изтекли лични данни