№. 260335 / 28.7..2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
28.07.2021 година, г. М.
В. И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, в. ОТКРИТО съдебно заседание от 17.06.2021 година, в. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието н. прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1069 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, Н. н. с. в. Б., със седалище г. С. б. №. 7.., представлявана от М. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. xxx, е предявил иск против: А.В..Я., Ч. 7.. с адрес: xxx, н. основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
В. исковата си молба твърди, че ответника А.В.., като Ч. 7.. по изпълнително дело №. 76/2010 г., с взискател Н. н. с. в. Б., г. С. б. В. №. 7.. и длъжник Ц. И. Е. им изпратила СЪОБЩЕНИЕ, с което поискала да внесат по сметката и сумата от 218 лева за извършване н. опис н. възбранен недвижим имот в. г. М. Ж. М. 1. б. 4. в. Д. е. а..
Внесли в. обслужващата я О. б. в. г. М. сумата от 220 лева, от които 2 лева такса за обслужващата б.
ТАКЪВ ОПИС ОТВЕТНИКА НЕ ИЗВЪРШИЛ.
Поради нежеланието или поради друго да работи по делото се наложило с молба делото да бъде прехвърлено. Поискали от ДСИ да и издаде копие от протокола за предаване н. делото.
От протокола за предаване н. изпълнителното дело е видно, че самия съдебен изпълнител е заявил, че има неусвоени суми, внесени от взискателя в. размер н. 170 лева, която сума безусловно следва да я върне н. взискателя, обаче връща след тяхно искане сумата от 128 лева. Разликата между исковата сума в. размер от 220 лева, внесена в. обслужващата я б. и върнатата сума от 128 лева в. размер н. 92 лева ответницата отказала да я върне с аргумента, че е направила някакви разходи, без да ни представи доказателства за това. Отправили покана до ответницата да върне цялата дължима сума от 220 лева, но тя им върнала само сумата от 128 лева, а разликата от 92 лева, както посочили отказала да и я върне и до настоящия момент. Заявяват отговорно, че колкото пари е поискала да се внесат по изпълнителното дело са и внесени по сметката до стотинка.
Буди недоумение обстоятелството, че във възражението си претендира, че и се дължат 273 лева, неплатени от взискателя, позовавайки се н. чл. 79, ал. 1 от ГПК. В. алинея втора от същата разпоредба е отразено: “ Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника “.
Дължимата сума от ответника разбита по пера изглежда така:
1. Главница 92.00 лв.
2. Мораторна лихва от 12.12.2016 г. до 15.03.2019 г. върху сумата от 220 лева до превода от 128 лева 49.68 лв.
3. Мораторна лихва от 16.03.2019 г. до 30.04.2020 г. върху 92 лв. 10.35 лв.
4. Държавна такса по двете дела 52.26 лв.
Общо: 204.29 лв.
5. Адвокатски хонорар по двете дела 600.00 лв.
Всичко: 804.29 лв.
Молят съда да постанови решение, с което да се осъди ответната страна да им заплати дължимата сума в. нейна цялост така, както е посочена по-горе, ведно с направените разноски по делото и законната лихва до окончателното и изплащанЕ.
След разпореждане н. съда от 16.06.2020 година за отстраняване нередовности по исковата молба, н. 22.06.2020 година е депозирана Молба, вх.№. 5650 от Н. н. с. в. Б., с което се прави уточнение н. петитума н. исковата молба, като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение н. ответника съществуване н. вземането им към 15.10.2019 година.
Ответникът А.В..Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в. срока, предвиден за отговор взема становище по иска, чрез процесуалния си представител адвокат Л.А.,xxx.
Счита, че ищецът не е изпълнил дадените му писмени указания, да уточни петитума н. исковата си молба, както и указанията,съгласно Разпореждане №. 1050/16.06.2020г., да представи преписи от писмените си доказателства за страната ответник, каквито не са и връчвА.по делото.
Допуска, че не е платен от ищеца и пълният размер н. държавната дължима се такса, в. размер н. 50.00лв. за предявеният осъдителен иск, предявен н. осн.чл.441 от ГПК и чл.45 от ЗЗД против нея, за което моли съда служебно да проверИ.
Ето защо, моли настоящото дело да бъде прекратено, като и бъдат платени направени деловодни разноскИ.
В. случай, че не са налице основания за прекратяване н. делото, счита, че подадения срещу нея осъдителен иск е неоснователен, недоказан и не кореспондира включително и с посочените от ищеца доказателства. В. качеството си н. частен съдебен изпълнител е изпълнявала работата си своевременно, точно и съгласно изискванията н. закона.
Плащанията извършени от нея по ИД №. 76/ 2010г. са в. изпълнение императивните разпоредби н. ГПК и съгласно задължителната съдебна практика, постановена в. ТР №. 2 н. ВКС от 2015г.,ЗДДС и т.н.
Подадената от Н. н. с. в. Б. искова молба, дори след направените от съда уточнения и дадените му писмени указания, съгласно закона, то същата е непоследователна и неясна, недоказана.
По същество н. делото, съобразно приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице се е постарало да направи пълен анализ н. действията, както н. държавния, така и частния съдебен изпълнител, като тук са отразени в. самото заключение, извършените действия от частния съдебен изпълнител, както направените разноски, в. това число и направените плащания от страна н. ищцовата страна.
Установи се, не само, че доверителката и в. качеството си н. Ч. - в. какво й качество е образувано настоящото дело срещу нея - и тези пари, които се претендират са внесени по специалната й сметка н. Ч., не само, че не е изплатена нейната работа в. цялост и направените разноски, а пък тя, освен това е върнала пари, които не е била длъжна да връща, отгоре н. всичко ищцовата страна претендира и увеличение н. исковата претенция, което счита за преклудирано.
Установи се от експертизата, че не доверителката и има да дава, а ищцовата страна има да плаща пари от неплатени такси и разноски н. доверителката мИ.
Като цяло счита, че неправилно е започнало производството изначало. То е започнало като заповедно такова, в. последствие исковата молба, която е депозирана и която е инициирала настоящото производство е такава, с която се иска да бъде разгледан един осъдителен иск срещу Ч., а именно с основание чл. 441 от ГПК и 45 от ЗЗД. В. последствие по указание н. съда, ищцовата страна не съвсем коректно е изменила иска, като въз основа н. указанията от страна н. съда казва, че иска е установителен такъв, който да е продължение н. заповедното производство, което по нейно виждане неправилно е проведено по ЧГД. тъй като то е срещу Ч., не срещу физическо или юридическо лице, който Ч. действията му се уреждат по специален ред.
По тази причина поискали прекратяване н. настоящото производство, защото смятат, че както за нас, така и за съда, не е ясно какъв е предмета н. това дело.
В. крайна сметка продълженото производството, като такова по реда н. чл. 422 от ГПК, а именно като установителен иск, и счита, че в. хода н. производството не се установи доверителката и да дължи тези парИ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
Претендира направените разноски и адвокатски хонорар н. основание чл.38 ал.1 т.3 предложение трето от Закона за адвокатурата.
Доказателствата по делото са писменИ.
ИскА.са и приложени частно гражданско дело №. 2599 по описа за 2019 година н. Районен съд М. и изпълнително дело №. 76/2010 г. н. Ч., с рег.№. 7.., А.В.., приложено по ИД 1-216/2018г. по описа н. ДСИ К. Р. Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и не оспорена от странитЕ.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и н. основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Предявеният иск не е осъдителен, а специалния установителен такъв, предвиден с разпоредбата н. чл.422 ГПК. След успешно проведено заповедно производство и подадено в. срок възражение от длъжника, при указаната възможност н. заявителя да предяви иск за установяване н. вземането си в. едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Това е изпълнено и е образувано настоящото производство при спазена предвидената законова процедура.
Със Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№. 12733 от 15.10.2019 година е направено искане за издаване н. такава, в. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело 2599/2019 година, по описа н. МРС за 2019 г., след като съда е разгледал подаденото заявление за издаване н. заповед за изпълнение по реда н. чл. 411 и сл. от ГПК, и е преценил, че са налице предпоставките за уважаване н. искането и н. основание чл. 411 от ГПК е разпоредил длъжникът да заплати претендираната сума, за което е издадена Заповед за изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК.
Съгласно правилото н. чл. 154. ал.1 от ГПК в. тежест н. ищеца бе да установи при условията н. пълно и главно доказване наличието н. елементите от фактическия състав н. непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът, в. качеството си частен съдебен изпълнител, е осъществил твърдените действия по образуваното изпълнително дело; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените имуществени вреди във формата н. понесени невърнати разходи; 3/ незаконност н. осъществените от частния съдебен изпълнител действия и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение н. ответника и настъпилите вредИ.
Няма спор между страните, че с Протокол за предаване и приемане от 18.02.2010 година н. ИД 2-178/2005 година от ДСИ при РС М. се предава изпълнителното дело н. Ч. А.В...
Ч. А.В.., с рег.№. 7.. н. Камарата н. частните съдебни изпълнители, с район н. действие Окръжен съд М. е образувала Изпълнително дело №. 76 по описа за 2010 година.
Н. 18.06.2018 г., с изх. №. 2610 от Ч. А.В.. Изпълнително дело №. 76/2010 г. е предадено в. цялост и в. оригинал, по молба н. взискателя Н. н. с. в. Б., н. ръка, от кантората н. Ч. в. СИС н. ДСИ при Районен съд М. с изготвен протокол от Ч. за предаване н. делото н. ДСИ, поставен и наличен, със който е образувано ИД 1-216/2018 г. по описа н. ДСИ К. Р. при Районен съд М..
В. заключението н. вещото лице, което е изготвило и представило съдебно-икономическата експертиза, което съда възприема изцяло, като компетентно, безпристрастно и без да е заинтересована от изхода по делото, и я приобщава като доказателство по делото, са представени констатации, от които е видно, л.84 от делото, какви изпълнителни действия са извършени от Ч. и следващите се такси и разноски, които се дължат от взискателя н. основание чл. 79 от ГПК, във връзка с Тарифата за таксите към Закона за Ч., а именно: за образуване н. изпълнително дело; за изготвяне и връчване н. документи от страна н. Ч.; за извършване н. справки; допълнителни разноски по т.31. свързА.с изпълнителните действия; за изготвяне и връчване н. книжа и копия н. документи; за дължимите н. Ч. пропорционални такси по чл. 26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ по платените погасителна вноски от страна н. длъжника, преведени в. полза и по сметка н. взискателя по конкретното ИД. За получените и начислени такси съдебният изпълнител издава сметка и данъчна фактура, с начислен 20% ДДС, които фактури ежемесечно се отразяват в. дневниците за продажба, респ. в. справка-декларациите по ЗДДС и дължащия ДДС се внася в. 14-дневен срок, т.Е. в. срока н. подаване н. справка-декларацията.
Издадените сметки и фактури са отразени в. счетоводството н. Ч., н. база н. който приходи, доходите като физическо лице са декларирА.и плащани тримесечни авансови вноски, съгласно ЗДДФЛ, както и окончателни, съгласно ГДД по чл. 50 от същия закон.
Н. база наличното към делото копие н. ИД 76/2010 година е направена съпоставка от вещото лице изготвените по ИД книжа за периода от 18.02.2010 година до 01.11.2014 година с платените от взискателя суми като такси по тарифата към ЗЧСИ, при която се установило съответствие, т.Е. платените такси съответстват н. съставените книжа. Липсата н. плащане за този период е отразена в. приложението, а именно: липсват платени 3 броя пропорционална такси по т.26 за извършени плащания към взискателя за разпределени изцяло внесени от длъжника вноски; такса за образуване н. ИД и такса за изготвяне и връчване н. документи н. МОС. За периода от 16.04.2016 година до 24.11.2017 година са отразени извършените изпълнителни действия от страна н. Ч. А.В.., документирА.точно.
Общият размер н. дължимите такси и разноски по Тарифата н. таксите по ЗСИ за извършените по делото изпълнителни действия, респективно н. изготвените и връчени книжа е 436.22 лв., разделени н. такси и разноскИ.
Като се има предвиД. че н. 15.03.2019 година Ч. А. В.. възстановява 128 лева от преведените от взискателя 334.00 лева, реално платени разноски по изпълнителното дело за периода 2016-2017 година, намалени с възстановената сума, са общо 206.00 лева, а не дължимата сума от 436.22 лв.
Н. тази база е формиран и облагаемият доход по смисъла н. ЗДДФЛ.
Данъчните фактури са отразени в. дневниците за продажби, респ. в. месечните справка декларации и дължимия ДДС в. размер н. 28.00 лева е внесен в. приход н. републиканския бюджет.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Субективният елемент от състава н. деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение н. лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава н. деликта следва да се докажат от ищеца. За да е налице непозволено увреждане, необходимо е да бъде доказано със средствата и доказателствата, предвидени в. процесуалния закон настъпване н. вредоносен резултат - в. конкретния случай конкретно понесени от ищеца вреди - заявени в. обстоятелствената част и петитума н. исковата молба, вследствие незаконосъобразни действия н. частен съдебен изпълнител А. В... В. случая посочения конкретен вредоносен резултат не се установи, липсва конкретна причинна връзка между твърдените вреди и деяние, за да е налице непозволено увреждане по смисъла н. закона. Необходимо е да са налице кумулативно дадени и доказани четирите негови компонента - деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване н. противното. Само обстоятелството, че ищецът сочи, че е претърпял вреди само по себе си не би могло да доведе до осъществяване н. фактически състав н. непозволеното уврежданЕ.
В. тази връзка, изводът, който прави съда е, че тъй като ищеца не доказа действително да е осъществено противоправно поведение н. Ч., не доказаха и настъпилите като последица н. това поведение неблагоприятни изменения в. правната им сфера, прилагането н. последиците н. доказателствената тежест, т. Е. недоказаното е несъществуващо за съда, като не е налице нито един от обективните елементи н. правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, поради което претенциите за заплащане н. претендираните суми, са недоказани по основанието си и следва да бъдат отхвърленИ.
Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера н. увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие н. съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. Е. които са адекватно следствие от увреждането. За ответника по иска, не са налице останалите изисквания за основателност н. иска по чл.441 ал.1 изречение първо ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД- противоправност н. действията н. длъжностното лице, накърняващи правната сфера н. ищеца и вреди от тях. Фактическият състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност н. деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване н. противното. В. хода н. процеса това не се доказа по несъмнен и категоричен начин, което обуславя извода за неоснователност н. предявения иск изцяло.
Н. основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да заплати н. ответника деловодни разноски в. размер н. сумата 250.00 лв., внесени за допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, а така също и да изплати н. процесуалния и представител адвокатски хонорар, съобразно разпоредбата н. чл.38 ал.1 т.3 предложение трето от Закона за адвокатурата в. размер н. 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. н. с. в. Б., със седалище г. С. б. №. 7.., представлявана от М. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. xxx, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК против: А. В..Я., Ч. 7.. с адрес: xxx, за ПРИЗНАВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ Н. ВЗЕМАНЕ към 15.10.2019 година, дължимо от А. В..Я., Ч. 7.., относно причинени вреди от незаконосъобразни действия н. частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №. 76/2010 година по описа н. Ч., относно следните суми:
1. Главница 92.00 лв.;
2. Мораторна лихва от 12.12.2016 г. до 15.03.2019 г. върху сумата от 220 лева до превода от 128 лева - 49.68 лв.;
3. Мораторна лихва от 16.03.2019 г. до 30.04.2019 г. върху 92 лв. – 4.98 лв.
4. Държавна такса по заповедното производство - 26.13 лв. и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК №. 1582 от 22.10.2019 година по ч.гр.дело №. 2599/2019 година н. Районен съд М. ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. н. с. в. Б., със седалище г. С. б. №. 7.., представлявана от М. К., ДА ЗАПЛАТИ н. А. В..Я., Ч. 7.. с адрес: xxx, сумата от 250.00 лв. за изплатеното възнаграждение н. вещото лицЕ.
ОСЪЖДА Н. н. с. в. Б., със седалище г. С. б. №. 7.., представлявана от М. К., ДА ЗАПЛАТИ н. адвокат Л.А.,xxx, н. основание чл.38 ал.1 т.3, предложение трето от Закона за адвокатурата сумата от 300.00 лв. за процесуално представителство в. исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - М. в. двуседмичен срок от връчването му н. странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: