ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. ХАСКОВО, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20225600600134 по описа за 2022
година
Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО
- Ивайловград срещу Определение № 110 от 16.02.2022 год., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 30 по описа за 2022 год. на Районен съд -
Харманли, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП –
Хасково, ТО - Ивайловград за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Сочи се, че престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е
продължено престъпление, но различни били теориите за състава на ал. 2, на чл. 191 от
НК. Според прокурора дори да се приеме, че престъплението, за което е повдигнато
обвинение по чл. 191, ал. 2 НК, е продължено, то не следвало да се измисля и фиксира
дата на край на осъществяване на изпълнителното деяние при положение, че
съжителството между двете лица продължавало, а и изпълнителното деяние не е
приключило, тъй като обвиняемите продължавали да улесняват съжителстващите
съпрузи. От друга страна, обвиняемите били заявили, че разбират обвинението и са се
признали за виновни, а защитниците им изразили становище, че не са налице
основания за прекратяване на съдебното производство. Така аргументирано
прокурорът заключава, че процесуалните права на обвиняемите не са нарушени. Иска
съдът да отмени протестираното определение и да върне делото на Районен съд –
Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия.
Против протеста на прокурора не са постъпили писмени възражения от
подсъдимите и техните защитници.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, изложените в
протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим.
1
Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното определение
– правилно, като съображенията в тази насока са следните:
Съдебното производство е било образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от
НПК по внесен обвинителен акт от РП – Хасково, ТО - Ивайловград, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. С. Т., ЕГН ********** за престъпление
по чл. 191, ал. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу подсъдимата Н. Т. М., ЕГН
********** за престъпление по чл. 191, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
При решаване на въпросите по чл. 248 от НПК съдът е приел, че на
досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничило процесуалното право на защита на обвиняемите. В мотивите на
атакувания съдебен акт е посочено, че в обстоятелствената и в заключителната част на
обвинителния акт, както и в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми
на двамата подсъдими липсва посочен краен период на престъпната дейност.
Районният съд е приел, че престъплението по чл. 191, ал. 2 НК е от вида на
продължените. Посочено е, че при тази форма на усложнена престъпна дейност е
налице едно трайно престъпно състояние, което се извършва за неопределен период от
време и може да бъде прекратено или като се преустанови престъпната дейност или с
нейното разкриване.
Изводът на съда, мотивирал прекратяване на съдебното производство и
връщането на делото на прокурора, намира правна подкрепа и се споделя от въззивната
инстанция.
Времето на извършване на продълженото престъплението е съществено
обстоятелство, индивидуализиращо инкриминираното деяние. За да изпълни
процесуалната си функция, обвинителният акт трябва да определи предмета и
пределите на доказване в съдебното производство и да обезпечи правото на
обвиняемия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да може
да организира адекватно защитата си. Затова прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемите в осъществяването му. Към тези факти се отнася и времето, а в
конкретния случай - периода на извършване на продълженото престъпление. Липсата
на крайна дата на инкриминирания период води до неяснота относно фактите по чл.
102, т.1 и т.3 от НПК. От друга страна, възпрепятства правото на обвиняемите да
разберат за какво престъпление са привлечени в това качество. Отсъствието на този
реквизит на обвинението съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не позволява на обвиняемия да разбере кога се твърди да е
осъществил инкриминираното деяние.
Възражението на прокуратурата, че крайната дата на изпълнителното деяние
не била посочена, защото обвиняемите продължавали да улесняват съжителстващите
съпрузи, не може да бъде основателен и обоснован довод, който да внесе яснота, тъй
като никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено, че
улесняването на това съжителство е налице и към този момент, а съдът не може да
постанови присъда на базата на предположения, за които няма изложени факти и
обстоятелства, съответно доказателства. Все така несподелимо е това възражение и с
оглед обстоятелството, че един от състовамерните признаци на престъплението по чл.
191, ал. 2 НК е лицето от женски пол да не е навършило 16-годишна възраст. Видно от
доказателствата по делото в конкретния случай това лице е родено на **.**.****г. и
към настоящия момент има навършени 16 години, поради което без правно значение за
състовамерността на престъплението по чл. 191, ал. 2 НК са действията на
обвиняемите, насочени към създаване на благоприяни условия за съжителстващите
съпрузи, след достигане на тази възраст.
2
Изложените в частния протест правни съображения (включително и
разграничавайки престъпните състави по чл. 191, ал. 1 и по чл. 191, ал. 2 от НК), за да
се обоснове ненужността от конкретизиране на крайния срок на продължено
престъпление, са неприемливи, но потвърждават съществуващата непълнота на
обвинението, най-вече за обвиняемите, които не разполагат със специални правни
познания, за да разберат в какви факти конкретно ги обвиняват.
В обобщение, отсъствието на ясно и точно формулирано обвинение, въз
основа на подробни и конкретни факти, които следва да се докажат пред съда, е
нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. Съгласно ТР №
2/07.10.2002 г. ОСНК, на ВКС, винаги, когато се преценява съдържанието на
обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените
непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него. В случая внесеният обвинителен акт в този си вид не може да
изиграе своята процесуална функция.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното определение е правилно,
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението № 110 от 16.02.2022 год., постановено в
разпоредително заседание от същата дата, по НОХД № 30 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Харманли, с което съдебното производство е прекратено и делото е
върнато на РП – Хасково, ТО - Ивайловград за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3