РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 исл. ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Етажната собственост на комплекс „РИЧ 1“, бл.1, находящ се в гр.Несебър,
м.“Акротирия“, в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявана от Елена
Андрусяк, против решение № 23 от 07.02.2022 г. по гр.д.1163/2021 г. по описа на Районен
съд Несебър, с което е отхвърлен искът на въззивната Етажна собственост за осъждане на
Етажната собственост на „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Микрюков, находяща се в
гр.Несебър, м.Акротирия, да заплати сумата от общо 9698.02 лв, представляваща
пропорционална част от заплатена от ищеца вода за обслужване на общи части на двете ЕС,
за периода от месец 12/2016 г. до месец 06/2021 г., и с което решение въззивникът е осъден
да заплати на Етажната собственост на „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Микрюков,
сумата от 550 лв, представляваща разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че
позовавайки се на заключението от СТЕ, съдът едновременно приема, че за „измерване
консумацията на вода на комплекса били монтирани един централен водомер на входа на
парцела, подотчетни водомери във всеки един обект от двете сгради, и един водомер за
отчитане на потребената питейна вода за поддръжка на зелените площи, басейна и други
консуматори, необхванати от подотчетните водомери. Именно за този последният
измервателен уред била открита партида с абонатен номер 703707, с титуляр- представител
на ЕС на блок 1, както и, че „Експертът заяви, че поливането на зелените площи не било
обхванато от този абонатен номер" (703707). Сочи се, че е без значение, на кой водомер се
отчита потребената вода, след като тази вода се явява общо потребена от двете ЕС, за
подръжка на общите и прилежащите площи. Оспорва се твърдението, че собствениците на
бл.2 нямат достъп до басейна, както и, че собствениците от бл.2 не ползват „парка”. Твърди
1
се, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Д., като е приел, че същата отдава
под наем обекти в ЕС бл.2, след като свидетелката не е представила в съдебно заседание
никакво доказателство от което да се направи обоснован извод, че същата е
наемодател/наемател. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови
решение, с което уважава иска. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Етажната собственост на сграда с
идентификатор 51500.510.122.2 с адрес: гр.Несебър, м.„Акротирия", к-с „Рич 1" бл. 2,
представлявана от Сергей Алексеевич Микрюков, гражданин на ***, в качеството му на
председател на УС на Етажната собственост, е депозирал писмен отговор, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано и не страда от посочените в жалбата
пороци. Излагат се съображения, че от приетото по делото заключение на вещо лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за измерване на консумацията на к-с Рич
1 са монтирани един централен водомер, подотчетни водомери за всеки един апартамент в
двете сгради и още един водомер с абонатен номер 703707, с титуляр ЕС на бл.1, който
отчита потребена вода на други консуматори необхванати апартаментните подотчетни
водомери. Твърди се, че претендираната процесна сума, платена по този абонатен номер,
всъщност не е разлика по централния водомер с апартаментните подотчетни водомери, а
съставлява самостоятелна консумация - на търговския обект на плажа, ресторанта, който се
намира в бл.1, вероятно басейна. Сочи се, че вещото лице не е успяло да установи, че
отчетената по този водомер консумирана вода обхваща единствено поддръжката на
прилежащи площи за двете сгради. Ето защо се твърди, че липсва каквото и да било
противоречие между изводите на съда в обжалваното решение. На следващо място се сочи,
че от разпита на вещото лице става ясно, че е неправилно е изчислена частта, от заплатената
по този абонатен номер вода, която се претендира от ищеца. Заявено е, че се поддържат
изложените в отговора на исковата молба възражения липса на активна и на пасивна
процесуалната легитимация, тъй като ответници по така заведения иск за неоснователно
обогатяване следва да бъдат отделните етажни собственици в бл.2, които евентуално са се
обогатили, а не ЕС на бл.2. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също
няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по повод исковата
молба на Етажната собственост в комплекс „РИЧ 1“, бл.1, представлявана от Елена
Андрусяк, находящ се в гр.Несебър, м.“Акротирия“ за осъждане на Етажната собственост на
комплекс „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Микрюков, да заплати на ищеца сумата
от 9 698,02 лв, представляваща съответният процент от заплатена от ищеца - ЕС на бл.1 в
комплекс „РИЧ 1“ вода за прилежащите и общите части за двете сгради на жилищен
комплекс Рич1, гр. Несебър. Твърди се, че двете жилищни сгради, съставляващи две отделни
Етажни собствености – ищцовата на бл.1, и ответната - на бл.2, двете - в комплекс „Рич-1“,
са построени в имот с идентификатор 51500.510.122. Твърди се, че двете жилищни сгради
имат общ централен водомер и едно сградно водопроводно отклонение, а всеки от
апартаментите в двата блока си има и индивидуален водомер с отделен клиентски номер, по
който се заплаща съответното индивидуално потребление. Твърди се, че разликата между
изразходваната от самостоятелните обекти вода, отчетена от индивидуалните им водомери,
и отчетеното количеството вода по главният водомер, съставлява водата за прилежащите и
общите части, като последната се заплащала само от ЕС „РИЧ 1“, бл.1, с клиентски номер
703707, независимо от това, че е потребена от двете сгради. Твърди се, че общата сума на
2
извършените разходи за потребена вода от общите части за периода от м.12.2016 г. до
м.06.2021 г. (съгласно направеното уточнение, л.47), е в размер на 39 126,51 лв, като
предвид обстоятелството, че ЕС „РИЧ 1“, бл.1, се състои от 88 самостоятелни обекта, а ЕС
на „РИЧ 1“, бл.2 - от 29 самостоятелни обекта, се претендира ответната ЕС да заплати на
ищеца сумата от 9698,02 лв, представляваща съответният процент от заплатена вода за
прилежащите и общите части за двете сгради на жилищен комплекс Рич1, гр. Несебър.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответната ЕС на „РИЧ 1“, бл.2 оспорва като неоснователен предявения иск, като
в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор. Твърди се, че ЕС не представлява
самостоятелен правен субект за да бъде ищец или ответник по така предявената претенция,
още повече, че в случая искът не касае защита на отношения, свързани с управлението на
общите части на сградата. Твърди се, че не са налице доказателства за задължения към ВиК
в посочения размер, както и доказателства за заплащане на установяване на връзката между
процесните задължения към ВиК оператора и представените по делото извлечения от
банкова сметка от които единствено е видно, че е платено на ВиК. Оспорва се и начина, по
който е разпределено процентното съотношение за заплащането на платената на ВиК сума -
по брой апартаменти, като се заявява, че следва да се разпредели въз основа на потребеното
количество спрямо различните нужди на сградите, като се заявява, че бл.1 следва да поема
по- голямата част от консумираната вода, предвид на това, че сградата е по- голяма, има
басейн. На следващо място се оспорва дължимостта на претендираните суми по
съображения, че за периода от 2017 г. собствениците на самостоятелни обекти в бл.2 не са
ползвали басейна и другите подобрения около бл.1, заради съществуваща ограда, нито е
извършено поливане на зелените площи около бл.2 с вода, която се отчита по централен
водомер.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло по съображения, че по делото
не е доказано твърдението на ищеца, че процесната сума е заплатена за потребена вода за
общите и прилежащите части на двете сгради (бл.1 и бл.2). Съдът е приел, че от събраните
доказателства се установява, че водомерът с абонатен № 703707 отчита потребената вода за
поддръжка на зелените площи, басейна и други консуматори, необхванати от подотчетните
водомери, поради което отчетената вода от този водомер с титуляр на партидата – ЕС на
бл.1, не представлява разлика между централния водомер и подотчетните водомери, както
твърди ищецът, а съставлява самостоятелна консумация, още повече – при наличието на
търговски обект на плажа, ресторант, зала и фитнес в бл.1, както и басейн, а поливането на
зелените площи не е обхванато от този водомер.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на
решението настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че доколкото
исковата претенция касае суми /по твърдения на ищеца в исковата молба/, изразходвани за
поддръжка на общи части на всяка от двете етажни собствености и заплатени от ЕС на бл.1
– титуляр на партидата на водомера, отчел процесните количества потребена вода, активно
легитимирани да предявят иска, респективно пасивно легитимирани да отговарят по него, са
собствениците на самостоятелни обекти във всеки от двата блока, представлявани от
съответния управител на етажната собственост, наричани за краткост „Етажна собственост
(ЕС)“.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена
от първоинстанционния съд, а изводите му по фактите са обосновани – съобразени със
събраните по делото доказателства, вкл.гласни и експертно заключение. Ето защо съдът
намира, че не следва да преповтаря установената от първоинстанционния съд фактическа
3
обстановка, с изключение на повдигнатите от въззивника във въззивната жалба въпроси,
касаещи: обектите, отчитани от процесния водомер с абонатен номер 703707, в частност –
отчита ли този водомер водата за поливане на зелените площи в поземления имот;
отчетената вода от този водомер да поддръжка на общите и прилежащите зелени площи ли е
потребена; имат ли собствениците на обекти в бл.2 достъп до басейна, съотв.басейнът и
зелените площи в комплекса оградени ли са; имат ли възможност собствениците на обекти в
бл.2 да ползват „парка“; следва ли да се кредитират показанията на св.Д., след като тя не е
представила доказателства, че е наемател или наемодател на обекти в комплекса.
В заключението си по СТЕ, вещото лице инж.К.Доневски посочва в първия абзац
по Част 4 Констативно-съобразителна част, че освен централния водомер на входа на
парцела и подотчетните водомери във всеки апартамент, в комплекса има и „един водомер
за отчитане на потребената питейна вода за поддръжка на зелените площи, басейна и други
консуматори, необхванати от апартаментните подотчетни водомери“, както и, че
„измервателното устройство, което измерва разхода на питейна вода от прилежащи и общи
части има регистриран абонатен № 703707“ с титуляр – представител на ЕС на бл.1. Също в
заключението си, вещото лице посочва, че водата за всички източници за вода в сградата
или в близост до бл.2 се измерва от централния водомер и „се разпределя по абонатни
номера“ /отговор на въпрос 1.2 в Част 5 Заключение с отговори на поставените въпроси/;
както и, че е възможно за почистване на общите части в бл.2 да се ползва вода от
подотчетен водомер в сградата, по вътрешно решение на ЕС /отговор на въпрос 1.3 в Част 5
Заключение с отговори на поставените въпроси/. В съдебното заседание на 16.12.2021 г.
вещото лице допълва, че има един единствен водомер, който обхваща „някои елементи от
тази поливна система, но които точно, не може да се установи“. Вещото лице сочи още, че
има консумация на вода по тревни площи, които не са от тази партида на този абонатен
номер, „т.е.поливането, което не е обхванато от този абонатен номер 703707, всъщност е
разлика, разпределена на абсолютно всички – и на бл.1, и на бл.2“. На следващо място
вещото лице посочва, че е възможно този водомер да обхваща и нещо друго освен басейна, а
дори и търговския обект на плажа и на ресторанта, тъй като при проверката не е открил
партида на ресторанта.
По твърдения на св.Д., щампованият бетон около бл.2 и цветята около блока, се
поливат с вода от студио 8 в бл.2, тъй като водата за наличната в близост външна чешма е
била спряна по решение на ЕС на бл.1. Същият свидетел твърди, че басейнът в поземления
имот е ограден заедно с бл.1 и от 2017 г. достъпът до него е ограничен чрез ползване на чип-
устройство, а преди него – с ключове, при което собствениците на обекти в бл.2 не могат да
го ползват, както не могат да ползват „нещо като паркче, което не е собственост на бл.2, и се
обслужва от бл.1“, който парк не е ограден, но на собствениците от бл.2 им се прави
забележка от бл.1 да не ползват тази зелена площ. Св.Д. твърди още, че на плажа има нещо
като капан-ресторант и там се подава вода по решение на ЕС на бл.1, а в бл.1 има ресторант,
фитнес и зелени площи.
По отношение на въпроса имат ли собствениците на обекти в бл.2 достъп до
басейна, съотв.басейнът и зелените площи в комплекса оградени ли са, съдът кредитира
показанията на св.Д., тъй като по делото няма основание да се предполага, че тя има
причина да е предубедена; тя е дала показанията си след като е била предупредена за
наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелство; нейните показания не
противоречат на други доказателства по делото.
При така установеното от вещото лице и от показанията на св.Д., съдът приема,
че процесният водомер с абонатен номер 703707 отчита както водата за поливане на зелени
площи в поземления имот /но не е доказано, че този водомер отчита водата за поливане на
всички зелени площи/; така и водата за заведението на плажа, а вероятно и басейна и
ресторанта в бл.1, доколкото по делото не е установено ресторантът да има открита
4
самостоятелна партида.
Доколкото по делото е установено от показанията на св.Д., че собствениците на
обекти от двата блока в комплекса не ползват едни и същи зелени площи – зелените площи
около бл.1 и т.нар.парк с детска площадка в него се ползват само от собствениците на
обекти в бл.1 и не се ползват от собствениците на обекти в бл.2, а площите около бл.2 се
поддържат с вода от студио 8 от бл.2, съдът приема, че дори отчетените от процесния
водомер с абонатен номер 703707 количества вода за поливане на зелени площи не следва да
се разпределя между двата блока, тъй като тази вода не е за поддържане на ползвани от
собствениците от двата блока зелени площи.
Доколкото от заключението по СТЕ може да се направи извод, че освен за
поливане на зелени площи в имота, процесният водомер с абонатен номер 703707 отчита и
водата за заведението на плажа, а вероятно и басейна и ресторанта в бл.1, съдът приема, че
сумите за тази вода не следва да се разпределят между етажните собственици в двата блока,
тъй като басейнът се ползва само от собственици на обекти от бл.1, а заведението на плажа
и ресторантът би следвало да имат индивидуални водомери.
При така установената фактическа обстановка съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че не са доказани твърденията на ищеца, че процесната сума
представлява „разликата между отчетените количества питейна вода по индивидуалните
водомери и количеството вода главния водомер , потребена за прилежащите и общите
части“, т.е.“тази вода е обща за двете сгради“, и след като ищецът е заплатил тази сума
изцяло ответникът дължи възстановяване на съответна част от нея. По изложените
съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят
направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв
за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 07.02.2022 г. по гр.д.1163/2021 г. по описа на
Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Етажните собственици на самостоятелни обекти в Етажната
собственост в комплекс „РИЧ 1“, бл.1, находяща се в гр.Несебър, м. Акротирия,
представлявани от Елена Андрусяк, да заплатят на Етажните собственици на самостоятелни
обекти в Етажната собственост в комплекс „РИЧ 1“, бл.2, находяща се в гр.Несебър,
м.Акротирия, представлявани от Сергей Микрюков, сумата от 150 лв /сто и петдесет лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6