Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното на седемнадесети октомври две хиляди
и седемнадесета година заседание, при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, лед като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№3008 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В молбата си по чл.625 ТЗ
молителят „КТБ“ АД/н/, ЕИК*******, чрез синдика, твърди, че между него и
ответника „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, е
сключен договор за банков кредит, в резултат на което ответникът е получил
сумата от 24 250 000 евро от банката.Договорът е изменян с последващ
анекс, кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на сумата по
кредита и към 22.04.2015година, размерът на вземането на банката, формирано по
описания начин, възлиза на 27 519 408,31 евро.Липсата на плащане, по
твърдение на молителя, е поради неплатежоспособността на кредитополучателя и
това състояние се предполага, тъй като е налице спиране на плащанията,
респективно дружеството е свръхзадължено.Моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното и установи неплатежоспособността, респективно
свръхзадължеността на ответника, да постанови решение по чл.630 ТЗ.Претендира
разноски.
В срока за отговор ответникът комуто съдебните книжа са връчени по реда
на чл.619 ТЗ, не взема становище по молбата. Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори между страните, а
това се установява и от събраните по делото доказателства, че на 18.10.2013г
година страните по делото са сключили договор за банков кредит, по силата на
който банката – молител е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател,
сумата от 20 250 000евро.
Страните са уговорили, че за
времето на ползване на тази сума от кредитополучателя, същият ще заплаща на
банката годишна лихва в размер на 9,%, която се начислява ежедневно и е платима
на всяко 25-то число от месеца- чл.10 от договора, а при нарушаване на
сроковете за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост
на кредита, при наличие на уговорените основания за това, банката ще има
вземане, освен възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер на 10
пункта върху просрочената главница.При забава в плащанията на лихвите, то
кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва-чл.13 от договора.
Договорът е изменен с Анекс№1
от 09.12.2013г., с който страните са се съгласили банката да предостави на
кредитополучателя допълнителен кредит в размер на 4 000 000евро, с
което общият размер на предоставената за ползване сума достига до
24 250 000вро.Целта на това допълнително кредитиране и придобиване на
дълготрайни материални активи и средства за финансиране на сделката и разходите
по нея.Страните са се съгласили, че издължаването от страна на настоящия
ответник ще се извърши чрез 48 месечни вноски, първата от които в размер на
505 224 евро, а останалите 47 – в размер на 505 208 евро- платими на
всяко 10-то число от месеца, за периода от 10.02.2015г. до 10.1.2018година.Уговорено
е дължимото от кредитополучателя обезпечение- особен залог, както и дължимост
от страна на кредитополучателя на комисиона от 20 000 евро в полза на
банката.Останалите условия на договора са останали непроменени.Не се спори, че
към посочената дата няма погасяване на дълга, както и че към датата на подаване на молбата
по чл.625 ТЗ банката се явява кредитор с изискуемо вземане, произтичащо от
сделката.
По делото са представени два
броя уведомление от от 13.11.2014година, отправени до длъжника, с които
банката, поради липса на точно плащане е дала срок за доброволно изпълнение и е
уведомила длъжника, че при липса на плащане в дадения 7-дневен срок то кредитът
ще стане предсрочно изискуем.
По делото е допусната и
изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице С.М., приета от съда като годно доказателствено
средство, неоспорена от страните и приета от тях безкритично.
Констатациите на вещото лице
относно структура на пасиви и активи на ответника са следните:
Вещото лице е констатирало,
че структурата на активите на ответника почти изцяло е формирана от
нетекущи/дълготрайни/ активи, под форма на предоставени заеми на асоциирани и смесени
предприятия.В тази структура не присъстват материални активи- ДМА и материални
запаси.Краткотрайните активи се доминират от вземанията, които за 2012г. са
97-100% от общата балансова стойност на тези активи.Относително малък дял са
паричните средства, които през 2012г. са 2,78% от общия дял на краткотрайните
активи, а в края на 2013 година този намалява до 0,002% от общата балансова
стойност на активите.Пасивите на ответника са формирани от собствения капитал,
който за периода 2012-2013година е отрицателна величина.Вешото лице сочи, че
дружеството е изцяло декапитализирано, неговите текущи финансови резултати са
реализирани загуби в значителни размери, което е задълбочило степента на
декапитализация към края на 2013година, в сравнение с предходната година.Задълженията
му са изцяло текущи, като в основната си част представляват задължения към
финансови институции.Едва7,7% от задълженията му попадат в статия „Други
задължения“.
По отношение на коефициентите
за ликвидност.
Вещото лице е изрично сочи,
че всички коефициенти за ликвидност, представляващи количествени
характеристики, отразяващи възможността търговеца да покрива своите текуши/
краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи, з изключение на
коефициента за бърза ликвидност, към края на 2013 година, са под минималните
референтни стойности, като отклоненията са изключително големи.Вещото лице е
посочило, че коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, с оглед на
горните показатели, водят до извод за голямата зависимост на дружеството от
неговите кредитори.при изпълнение на задачите по експертизата вещото лице не е
имало достъп до счетоводството на ответника, а за периода след 2013 година ГФО
на ответника не е обявено в ТР, както и от НАП.
В изпълнение на процедура по
чл.192 ГПК, с оглед направено искане от съда по несъстоятелност, на основание
чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ, третите неучастващи по делото лица -МВР- СДВР и АВ – ИР ,
са дали отговори, че на името на ответника няма извършени вписвания и
заличавания, касателно вещни права върху ППС и недвижими имоти.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Подадена е молба с основание
чл.625 ТЗ, обективираща твърдение, че молителят е кредитор с изискуемо парично
вземане, произтичащо от банкова сделка, което ответникът не е в състояние да
заплати, поради състоянието си на неплатежоспособност.
Подадената молба намира
правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във
връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да са налице
предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за
това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице,
да се установи наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е
надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от
активно легитимирана за това страна.
Твърдението на страната инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че е
кредитор с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка. Договорът
за кредит е банкова сделка - абсолютна търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, във
връзка с чл.1,т. 7 ТЗ. Установено е в хода на производството, че молителят има
качество на кредитор по тази сделка, с изискуемо вземане, чийто произход са
описаните договори за кредит- т.е. установена е първата материално-правна
предпоставка за уважаване на молбата с правно основание чл.625 ТЗ.
По въпроса за състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Основният въпрос, свързан с
възможността на ответника да заплаща своите краткосрочни и текущи задължения е
това, в какъв размер са тези задължения и дали притежаваните от него
краткотрайни активи могат да ги покрият.
Заключението на вещото лице
дава недвусмислен отговор на този въпрос- за целия изследван период от време
притежаваните от ответника текущи активи не са в състояние да покрият неговите
текущи задължения.Притежаваното от ответника имущество не е в състояние да
покрие задълженията на търговеца към неговите кредитори.Липсва имущество, което
да послужи за удовлетворяване на техния интерес.
Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично
правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане – чл.608 ТЗ.В настоящия случай това състояние е установено към края на 2012година, в
който период, както е посочен по- горе, стойността на краткосрочните/ текущи
пасиви надвишава значително притежаваните от ответника краткотрайни активи.Т.е.
основанието за уважаване на молбата, представляващо втората материално-правна
предпоставка за нейното уважаване – неплатежоспособността е налице.
По отношение на началната
дата на това състояние.
Съобразно константната и
задължителна съдебна практика - с
решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по
т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др.
- е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични
задължения към кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния
момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В контекста на изложеното касателно
показателите за ликвидност, които вещото лице е посочило, началното проявление
на невъзможността ответникът да покрива текущите си задължения с притежаваните
активи е към 31.12.2012 година и тази
тенденция, с влошаване на показателите, е продължила и за последващите години,
независимо от извършваната от ответника дейност.Към посочената дата влошеното
финансово- икономическо състояние на ответника е намерило своето обективно
изражение, изразяващо се в невъзможността на търговеца, с притежаваните от него
активи, да покрива своите краткосрочни задължения и това състояние е трайна
тенденция, която необратимо е намерила проявление и за следващите периоди.Ето
защо настоящият състав на съда приема, че началната дата на
неплатежоспособността е настъпила на посочената дата, която съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността.
Не са налице предпоставките
по чл.631 ТЗ, тъй като анализът на финансовото
и имуществено състояние на молителя не води до извод, че затрудненията
на търговеца са временни или че същият разполага с достатъчно имущество, което
да покрие задълженията му, без това да постави в опасност интересите на
кредиторите му.
С оглед
липсата на данни за имущество на длъжника към настоящия момент, /такива не
могат да бъдат събрани, тъй като същият не е изпълнил задължението си да
изготвя и представя годишни финансови отчети/ и
предвид продължителността на периода, за който е спряно плащането,
големият размер на неизплатените изискуеми публичните вземания, липсата на
данни за дейност на предприятието, настоящата инстанция намира, че по отношение
на ответника не са налице визираните в чл.631 от ТЗ хипотези.
Не се установява да е налице налично
имущество на ответника, няма привнесени разноски от заинтересованите лица,
съобразно постановеното определение на съда по реда на чл.629бТЗ, в дадения
срок, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение
по чл.632 ал.1 от ТЗ.
По разноските.
Молителят е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък на същите,
който включва държавна такса от 250лв, платена, депозит за вещо лице в размер
на 600лв; 5лв, платена държавна такси по сметка на САС и юрисконсултско
възнаграждение.Доказаните разноски, които са във връзка с производството по
несъстоятелност е заплатената държавна такса, държавната такса , заплатена по
сметка на САС и депозита за вещо лице – сумата от 865лв, в какъвто размер
искането за разноски следва да бъде уважено..С оглед проведените с.з – 1 о.с.з.
юрисконсултското възнаграждение,
което следва да Бъде присъдено в полза на молителя е сумата от 100лв.Общият
размер на дължимите разноски е 965лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2012година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. ДОПУСКА обезпечение по отношение на имуществото на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
чрез налагане на запор и възбрана върху активите му.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по гр.дело № 3008/15година
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване му в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: