Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието
на секретаря Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20872 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред ВРС е
второ по ред, тъй като с Решение №1125/11.12.2019г. по в.т.д №1332/2019г.,
състав на ВОС е обезсилил и отменил частично решение №1643/18.04.2019г.,
постановено по гр.д.№13275/2018г. по описа на ВРС в частта , с която е бил
отхвърлен иска за горницата над 556,38лева до 2684,16лв., като делото е върнато
на първата инстанция за разглеждане от друг състав.
Пред настоящия състав са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление *** срещу Г.П.Г., ЕГН ********** *** 6, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 1684,16лева, от които:
483,68лева, представляваща договорно възнаграждение съгласно чл.4
от ОУ към Договор за потребителски кредит № **********/11.05.2017г. дължима за
периода 15.06.2017г. - 15.05.2019г. и за сумата от 1200,48лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 11.05.2017г.
бил сключен договор за потребителски кредит №********** между „П. К. Б. ЕООД и Г.П.Г.. Съгласно т.4 от ОУ към договора за
ползвания кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, определена в раздел VI „Параметри“ от ДПК - ГПР 49,89% и ГЛП 41,17% годишен
лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11%. Съгласно сключено между
страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ на ДПК, кредитополучателят
дължи и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като
задължението възниква към деня на отпускане на заема, но е разсрочено във
времето и се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Договорът бил
подписан при общи условия, неразделна част от договора, като с подписването им
клиента декларирал, че ги приема, със задължение да ги спазва. Поради
неизплащане на гореописаните суми за
ищеца възникнал правен интерес от търсената защита. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен
представител. Оспорва по основание и размер исковата претенция и релевира довод за нарушение на ЗПК по отношение на претендираната сума за закупен пакет от допълнителни
услуги. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно,
намира за установено от фактическа
страна следното:
По отношение на сключването на Договора за потребителски кредит
№********** между „П. К. Б“ ЕООД и Г.П.Г. и дължимата
по него главница е формирана сила на пресъдено нещо, която обвързва страните по делото.
Предявената претенция за заплащане на договорна лихва в
настоящото производство е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и е
процесуално допустима.
Установи се, че с договора между страните е уговорено заплащането
на възнаградителна лихва. Съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият
размер на ГПР е 49.89 %, който формално не надвишава допустимата стойност
съобразно чл.19, ал.4 ЗПК, макар и да се доближава до същата. По гореизложените
съображения искът за възнаградителна лихва се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 483,68лева.
Предявената претенция за заплащане на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и е
процесуално допустима.
Установи
се от представения договор и споразумение към него, че е страните са уговорили
закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за
което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1200,48 лева.
От
особения представител на ответника е направено възражение по отношение на
размера на това задължение, доколкото същият надвишава главницата и се явява
сключено в ущърб на потребителя.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението, но
не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна
уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, по
същество противоречи на закона. Предвид, че само 15 % покриват разходите на
кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед на
изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение)
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.4 ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските
кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Съгласно сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в
ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ се явява нищожна, по
аргумент от 21, ал.1 ЗПК. Освен на горепосоченото основание, тази договорна
клауза се явява нищожна и поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй
като същата е в размер надвишаващ предоставената в заем главница. Не е налице
доказване и от страна на ищеца, че тази клауза е индивидуално договорена между
страните. С оглед гореизложеното съдът приема, че споразумението за закупуване
на допълнителен пакет от услуги, което е инкорпорирано и в договора за кредит,
е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи още, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца
за това, че въпросните услуги, предмет на споразумението, реално са
предоставени на кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост.
С оглед горното съдът намира, че искът за заплащане на
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Ищецът
претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК в предходно развилото се
първоинстанционно производство. Видно от Решение
№1125/11.12.2019г. по в.т.д №1332/2019г. на ВОС, въззивният
съд е приел, че основателно направените такива възлизат в размер на 267,45лева,
а според представения списък поисканите и доказани такива са общо в размер на
717,89лв. В настоящото производство ищецът е доплатил ДТ в размер на 16,83лева
или на ищеца съобразно уважената част от иска следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 134,07лева.
Направено е
искане и от особения представител на ответника – адв. Т* за присъждане на адв.
възнаграждение. Настоящият състав намира, че такова не му се следва предвид, че
на особения представител вече е изплатено възнаграждение за участието му в
предходно развилото се производство, съобразено със заявения материален интерес
в неговата цялост.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** *** 6 ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** сумата от 483,68лева, представляваща
договорно възнаграждение съгласно чл.4 от ОУ към Договор за потребителски
кредит № **********/11.05.2017г. дължима за периода 15.06.2017г. - 15.05.2019г., на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** срещу Г.П.Г., ЕГН ********** *** 6 за заплащане на
сумата от 1200,48лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги във връзка с Договор за потребителски
кредит № **********/11.05.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН ********** *** 6 ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 134,07лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: