Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 19.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №7911 по описа за 2016 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Смерч
СА“ЕООД-гр.Гулянци против „Паркстрой“ЕООд-Плевен, в която се твърди, през юли 2012г. е било
възложено от ответника на ищеца да извърши обработка срещу влечуги в база
„Оранжерии“.Твърди се, че услугата е извършена от изпълнителя и приета от
ответника без възражение.Посочва се, че е била издадена фактура №**********/.01.08.2012г.
за сумата 2250лв.Посочва се, че във фактурата е отбелязана датата за плащане
01.08.2012г. и сметката , по която да бъде преведена сумата.Твърди се, че не
заплатена и до настоящия момент сумата, въпреки проведените
разговори.Претендира се и мораторна лихва в размер на
927,06лв. за периода 01.08.2012г. до 17.08.2016г. Твърди се, че въз основа на заявление, депозирано от ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника е образувано
ч.гр.д.№6372/2016г. по описа на съда, като е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата на 2 250.00 лв., лихва в размер на 929.56 лв. за периода от
01.08.2012 г. до 21.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 22.08.2016 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 85.60 лв. и
адвокатско възнаграждение – 1 100.00 лв.
Сочи се, че от страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК за недължимост на сумата. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск, като признае съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника по издадената заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№6372/2016г. по описа на ПлРС, както и направените в заповедното и настоящето дело разноски.
Ответникът е оспорил предявените искове.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№6372/2016г. по описа на РС-Плевен
е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4074 от 22.08.2016г., за 2 250.00
лв., лихва в размер на 929.56 лв. за
периода от 01.08.2012 г. до 21.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 22.08.2016 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 85.60 лв.
и адвокатско възнаграждение – 1 100.00
лв.С определение на ПОС по ч
гр.д.№826/2016г. е отменено разпореждането относно присъдения адвокатски
хонорар, като е намален на 341,28лв.
Правната квалификация на предявената искова
претенция е по чл.124 от ГПК-положителни установителни
искове за установяване, че се дължи сумата, за които е издадена заповед по
чл.410 по ч. гр.д.№6372/2016г. на РС-Плевен.
Не е спорен въпроса относно
наличието на договорни отношения между страните.
Спорен е въпросът, дали е доставено
твърдяното количество гориво и дължи ли се претендираната
сума.
По делото е приложена
фактура№**********/.01.08.2012г. за сумата 2250лв., двустранно подписана.В същата е посочено, че е
извършена обработка срещу влечуги в база на „Паркстрой“.Посочена
е и дата на плащане 01.08.2012г.Съдът приема, че тъй като не е оспорена, че е подписана от двете страни
и е отбелязано точно услугата, сумата и падежа, то поръчката е била приета без
възражения.Още повече, че се касае за сделка между търговци.При това положение
се дължи и лихва за забава. По своя характер мораторната
лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на
забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на главния иск с
правно основание чл.266 ЗЗД. При кумулативното съединяване на искове, каквото в
случая е налице, след като е уважен главният иск за заплащане на
възнаграждението по договора за изработка, като основателен и доказан, такъв е
и акцесорния иск, който също следва да бъде уважен. Задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение се дължи от датата на падежа, посочен на фактурата, която е
доказателство, че работата е приета без възражение.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за изплащане на възнаграждението и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца. Изрично в Наредба№1/2004г. е предвидено, че се дължат
разноски и за двете производства, като исковият съд се произнася за разноски и в двете производства.Съобразно
т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода
на спора, с осъдителен диспозитив, като ответника
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 426,88лв.- разноски по ч. гр.д.№ 6372/2016г.
по описа на ПлРС.
Отделно се
дължат и разноски за исковото производство, поради което следва на осн чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца и сумата 585,60лв. разноски по настоящето дело. Не на последно място е и обстоятелство, че заплатените адвокатски
възнаграждения са определени по минимума по посочената Наредба.Отчетено е
обстоятелството, че са предявени два иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника „Паркстрой“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“Васил Левски“№174, ЕИК114089921, че ДЪЛЖИ на
кредитора “Смерч СА“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Гулянци,
ул.“Вола“№5А, ЕИК200927689, следните
суми: главница в размер на 2 250.00
лв., лихва в размер на 927.06 лв. за периода от 01.08.2012 г. до 17.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
22.08.2016 г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №4074/22.08.2016г. по ч.гр.д.№6372/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „Паркстрой“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Васил Левски“№174, ЕИК114089921
, ДА ЗАПЛАТИ на“Смерч СА“ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Гулянци, ул.“Вола“№5А, ЕИК200927689, сумата общо 586,50лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА„Паркстрой“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Васил Левски“№174, ЕИК114089921 , ДА ЗАПЛАТИ на“Смерч СА“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Гулянци, ул.“Вола“№5А, ЕИК200927689,
сумата общо от 426,88лв.- разноски по ч.гр.д.№6372/2016г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :