Решение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 110
Дата: 12 април 2024 г.
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20231600100242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Монтана, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20231600100242 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С.И. от гр. *, подадена
чрез пълномощник адв. К. М. срещу Г. Г. от гр. *с искане за унищожаване на основание чл.
33 ЗЗД сключен между страните на 15.07.2022 г. договор за продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. *.
Ищцата твърди, че на 15.07.2022 г. е сключила с ответника договор, с който му е
продала собствен недвижим имот, наследен от родителите й – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрена 2006 г., апартамент № *, ет.*, с адрес на
имота град *, ул. „*“ № *, представляващ жилище, апартамент с площ 109,83 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение № * с площ 6,49 кв.м., таванско помещение № * с
площ 13,97 кв.м. и 13,293% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху имота срещу заплащане на сумата 79600 лева, от които 19291,95 лева
е платил по сметка на Финансова институция „К.Й.“ ООД за пълно погасяване на ипотечен
кредит на продавача по договор за паричен заем № */18.03.2021 година, обезпечен с
договорна ипотека, 1000 лева платени на продавача по посочена от него сметка и 59 308,05
лева платени на продавача в деня на заличаване на договорната ипотека, като продавача е
запазил за себе си право на ползване на имота за срок от 5 години.
Сочи се, че разноските по сключване на договора в размер на 1990 лева местна такса
и 637,50 лева нотариална такса и 79,60 лева държавна такса вписване или общо 2707,10 лева
са били за сметка на продавача чрез плащането им от ищцата на ответника по негово искане.
Твърди се, че договорът е сключен от ищцата в състояние на крайна нужда,
обосновано с влошено здравословно състояние, поради хронични заболявания –параноидна
1
шизофрения, хипотиреодизъм, постфлебитен синдром, неврогенен пикочен мехур,
неинсулинозависим захарен диабет и астегматизъм, налагащи лечение и постоянен прием на
медикаменти, единствен доход от пенсия по инвалидност, невъзможност да работи поради
заболяванията си, значителна по размер кредитна задлъжнялост по изтеглени в периода
март 2021 г. – юли 2022 г. кредити от нефинансови институции, от които най-обременителен
е сключеният на 18.03.2021 г. с „К.Й.“ ООД за сумата от 13 000 лева, обезпечен с ипотека
върху процесния имот. Сочи се, че ищцата е била в невъзможност да обслужва този кредит,
като при дължима месечна вноска 513,82 лева е погасявала нередовно суми под този размер.
Твърди се, че поради неплащане кредитът е станал предсрочно изискуем и кредиторът е
имал възможност да насочи изпълнението върху процесния ипотекиран имот. Поради
невъзможност за заплащане на вноските по кредита и породеното от това притеснение,
състоянието й се влошило и се наложила хоспитализация още 4 месеца след сключване на
договора за заем. Твърди, че към месец юли 2022 година, когато е сключен процесният
договор за продажба, са били изискуеми вноските по всички сключени договори за кредит и
е била налице реална опасност кредитната институция да пристъпи към принудително
изпълнение по договора за ипотека, имотът да бъде продаден на безценица и ищцата да бъде
лишена от жилище.
Релевират се доводи, че влошеното здравословно състояние на ищцата без изглед за
неговото подобряване, ниските й доходи, невъзможността да намери работа и висящите
задължения по договорите за кредит с опасност за провеждане на публична продан по
отношение на имота я е довело до състоянието на крайна нужда, мотивирало я да сключи
процесния договор. Ищцата сочи, че не е разполагала с необходимите й средства за
посрещане на ежедневните си нужди от храна, лекарства, терапии, поддръжка на дома,
заплащане на електричество, вода, отопление и нормален живот, което я е принуждавало да
търси кредити не само от кредитни институции, но и заеми от познати.
Поддържа се също така, че процесният договор е сключен и при явно неизгодни
условия. В тази насока са изложени съображения, че цената по сделката е в размер на 79 600
лева, което е цена от 724 лева на квадратен метър жилищна площ, без да бъдат взети
предвид сервизните помещения, които са със съществена площ за актуалните стандарти -
6.49 кв.м. мазе и 13.97 кв.м. таван, като на практика ищцата е получила с 2707 лева по-
малко от договорената цена, тъй като е заплатила и разходите по сделката по настояване на
купувача. Твърди се, че при направена справка в електронни сайтове за продажба на имоти
се установява, че друг имот в центъра на град *, какъвто е и процесният, е предлаган за цена
от 1888,89 лева на кв.м., а имоти в * са предлагани на цени от 2090 лева на кв.м, което
установява, че продажната цена е между два и три пъти по-ниска от пазарната. Това
несъответствие не може да бъде обосновано със запазеното право на ползване върху
процесния имот за срок от пет години.
При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да унищожи
процесния договор като сключен от ищцата в състояние на крайна нужда и при явно
неизгодни условия.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез пълномощник
адв. К. Б. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че наведените в исковата молба
фактически обстоятелства не установяват към датата на сключване на сделката ищцата да е
била в състояние на крайна нужда, мотивирало я да продаде имота си. Поддържа, че
разноските по сделката са платени от купувача, като след сключването не е искал
заплащането им от ищцата и същите не следва да се приспадат от цената на имота.
Инициатива за сключване на договора е проявила ищцата приблизително 4 месеца преди
изповядване на сделката. Тя е определила цената в размер на 130 000 лева, приета от
ответника. Сочи, че в хода на разговорите и събирането на документите С. И. е поискала да
остане в апартамента за дълъг период, при което след преговори, страните са определили
цена за плащане от 79600 лева, а за разликата до 130 000 лева продавачката е получила
правото да живее в апартамента пет години, която разлика е съизмерима с наема, който
ответникът би получил за този период от отдаване на имота под наем с месечна наемна цена
800 лева, изчислени на базата на аналогични наеми, които той получавал за други жилища,
които също давал под наем. Твърди, че договорът не е сключен и при явно неизгодни
условия, като при определяне на цената страните са съобразили, че жилището е било на 43
години - с висок процент амортизация, липсата на асансьор в сградата, лошото състояние на
жилището, амортизацията на същото за времето на ползването му от ищцата, липсата на
гараж към него, липсата на каквито и да било екстри към жилището, както и наличието само
на две спални без допълнителни сервизни помещения предвид голямата му площ. Оспорва
се твърдението, че посочени в интернет цени на предлагани жилища за продажба
представляват цени по реално сключени договори, като при договаряне на продажбата
страните са съобразили именно реално платени цени на аналогични или близки до
процесния имоти в град *по действително сключени договори, които сочат, че определената
цена е изгодна за двете страни. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и заплащане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител адв. М. моли съда
да уважи предявеният иск като доказан и да присъди разноски в размер от 200 лева,
представляващи депозит за вещо лице. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ответната страна. Адвокат М. претендира и
заплащане на възнаграждение, определено по Тарифата за оказана правна помощ на
материално затруднено лице.
Ответникът, чрез процесуален представител адв. Б. моли да се отхвърли предявеният
иск като неоснователен и да се присъдят разноски. Оспорва възражението за прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени и гласни и е назначена съдебно-оценителна
експертиза. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството, че на 15.07.2022 г. са сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № *, том*,
рег. № *, дело № *от 2022 г., при нотариус В. Т., рег. № *в РНК, с район на действие
Районен съд Монтана. Предмет на договора е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*по КККР на гр. *, одобрени със Заповед РД 18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект от 17.03.2021 г., с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, етаж *, апартамент *, като самостоятелният
обект се намира в сграда с идентификатор *с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *.
Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 109,83 кв.м., с
прилежащи части: избено помещение № * с площ от 6,49 кв.м., таванско помещение № * с
площ от 13,97 кв.м., ведно с 13,293 % идеални части от общите части на сградата и от
3
отстъпеното право на строеж върху имота, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *, под обекта: *, над обекта: *. Продавач по договора е С. И., а купувач е Г. Г.,
като продажната цена е 79 600 лева, която сума е уговорено да се изплати от купувача на
продавача както следва: сумата от 19 291,95 лева по банкова сметка на финансова
институция „К.Й.“ ООД с ЕИК *за пълно погасяване на ипотечен кредит на продавача по
Договор за паричен заем № */18.03.2021 г. и учредена договорна ипотека с нотариален акт
№ *, том *, дело *от 2021 г. на СВ-*върху продавания имот и ангажимент за заличаване на
ипотека изх. № */15.07.2022 г. на „К. Й.“ ООД; сумата от 1000 лева да се изплати в деня на
сключване на договора за покупко-продажба от купувача на продавача по банков път, а
останалата сума в размер на 59 308,05 лева е уговорено да бъде изплатена от купувача на
продавача по банков път в деня на заличаване на учредената договорна ипотека с
нотариален акт № *, том *, дело *от 2021 г. на СВ-*. Страните също така са уговорили, че С.
И. си запазва безвъзмездно право на ползване върху продадения имот за срок от 5 години,
считано от датата на подписване на договора, като същата се е задължила да предаде
владението на имота на 15.07.2027 година.
Страните не спорят относно факта, че ищцата е с влошено здравословно състояние.
Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК № */23.05.2022 г. С. И. страда от
параноидна шизофрения и е с призната 80% трайно намалена работоспособност. От
анамнезата е видно, че началото на шизофренния процес при нея е от 1983 година. По
делото са представени и епикризи, които установяват, че ищцата има следните заболявания:
неинсулинозависим захарен диабет, параноидна шизофрения, метаболитен синдром,
автоимунен тиреоидит на Хашимото и страхово-параноиден синдром. От представените
амбулаторни листове е видно, че в периода 11.06.2009 г. - 22.02.2023 г. на ищцата са
извършвани редица прегледи, като на същата са изписвани различни видове лекарства за
лечение на заболяванията й.
По делото не е спорно, че ищцата няма живи роднини, същата е неомъжена,
безработна и получава пенсия, като от издаденото от НОИ удостоверение с изх. №
*/20.06.2023 г. се установява, че през месец юли 2022 г. С. И. е получила пенсия в размер на
564,35 лева.
От представените договори за заем, съответно договори за потребителски кредит се
установява, че ищцата е сключила следните договори в качеството си заемател:
Договор за паричен заем № *, сключен на 18.03.2021 г. със заемодател „К.Й.“ ООД, за
сумата от 13 000 лева, която следва да бъде върната на 60 месечни вноски от по 513,82
лвева всяка. Заемът е обезпечен с ипотека върху процесния имот: апартамент с площ
109,83 кв.м., намиращ се в гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *. На 19.03.2021 г. ипотеката е
вписана в Служба по вписванията – гр. *;
Договор за паричен заем № *, сключен на 23.03.2021 г. със заемодател „А.Б.“ ЕООД,
като заемната сума е в размер на 200 лева и същата следва да се изплати на 6 месечни
вноски от по 36,82 лева на вноска;
Договор за паричен заем № *, сключен на 02.12.2021 г. със заемодател „И.А.М.“ АД,
за сумата в размер 150 лева, която следва да бъде изплатена на 8 месечни вноски от по
21,29 лева на вноска;
Договор за потребителски кредит № *, сключен на 11.01.2022 г. с кредитор „С.-К.“
АД, като общия размер на кредита е 200 лева и същият следва да се изплати на 9
месечни вноски от по 39,79 лева на вноска;
Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен на
07.04.2022 г. със заемодател „Ф.Б.“ ЕООД, като отпуснатия заем е в размер на 300
лева, които следва да бъдат върнати в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане
на сумата на заема.
От така описаните договори, единствено Договор за потребителски кредит № *е
4
обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2022 г. поради неизпълнение на задълженията от
страна на ищцата.
По договора сключен с „К. Й.“ ООД ищцата е внесла следните суми: 124 лв., 40 лв.,
50 лв., 20 лв., 80 лв., 240 лв. и 76 лева.
При служебно направена проверка съдът установи, че по данни на НСИ за второто
тримесечие през 2022 г. общият разход средно на лице в България възлиза 1962,26 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза се установява,
че средната пазарна стойност на процесния имот към 15.07.2022 г. е 132 345 лева /изчислена
по метода на пазарните аналози/. Средната пазарна стойност само за запазеното право на
ползване за срок от 5 години възлиза на 30 780 лева.
Съдът кредитира експертизата, като компетентно изготвена, съобразно поставените
на вещото лице задачи.
От показанията на св. М. М. се установява, че същата е приятелка с ищцата. Двете
учили в Софийския университет и поддържали приятелски отношения. От родителите на
ищцата разбрала, че последната страда от параноидна шизофрения. За този факт научила
през 1989 година. М. заявява, че по време на пандемията през 2020 г. подпомагала ищцата
като й пращала различни суми. Посочва, че С. я молила за пари, тъй като имала финансови
проблеми. Тези проблеми настъпили след смъртта на майка й през 2020 година.
Свидетелката М. заявява, че юни месец 2022 г. ищцата я помолила да й изпрати 250 лева,
тъй като имала кредити и се притеснявала да не й вземат жилището. Ищцата споделила на
М., че кредитите ги е теглила докато майка й била още жива, а след това прехвърляла парите
от един кредит в друг, за да върне предишния. Споделила й, че почти не се храни, тъй като
от 4-5 месеца не могла да обслужва кредитите си. След известно време двете се чули по
телефона, като ищцата споделила, че за момента се е справила с кредитите, но най-вероятно
ще вземат жилището й и ще я съдят. М. в този момент била на почивка, а след като се
върнала в *потърсила ищцата по телефона. Последната й казала „знаеш ли каква глупост
стана, изработиха ме, подведоха ме и аз продадох жилището, защото иначе щяха да ми го
вземат“.
От показанията на св. Г. С. се установява, че познава ищцата от малка. Посочва, че
семейството на ищцата имало финансови затруднения още докато родителите й били живи.
Свидетелката заявява, че помагала на тяхното семейство с пари, като дори станала
поръчител по един от кредитите им. Помагала на ищцата дори след смъртта на родителите
й. Ищцата се обаждала на С., за да я моли за дребни суми от около 20-30 лева, които й били
нужни за медикаменти и храна. Впоследствие С. научила, че ищцата продала апартамента
си, защото била много притеснена, че не може да връща кредитите си. След продажбата на
апартамента ищцата я информирала, че е направила глупост, но не е имала избор, защото я
заплашили, че ще я съдят. Свидетелката заявява, че ищцата винаги е била в затруднено
положение и е искала от нея пари.
Свидетелката В. Т., която работи като нотариус, заявява, че познава ищцата и
ответника повече от 3-4 години, тъй като и двамата идвали при нея за консултации.
Ответникът Г. искал да сключи сделка със С. за апартамента й, но понеже последният имал
вписана ипотека св. Т. му обяснила какви документи да изиска от ипотекарния кредитор, за
да ги представи в деня на изповядване на сделката. Г. й споделил, че мисли да остави С. да
живее в апартамента 2 години. Когато двамата дошли за изповядване на сделката, между тях
настъпил спор, тъй като С. искала да остане 5 години, а Г. заявил, че през целия този период
ще губи пари от наема на този апартамент. Свидетелката Т. им дала калкулатор, за да
изчислят колко пари ответникът Г. би изгубил, които иначе би получил от наем за имота.
След това ищцата и ответникът стигнали до споразумение, като намалили продажната цена
с оглед оставането на С. в апартамента за по-дълъг период. Това наложило св. Т. да промени
цифрите по предварително подготвеният договор, тъй като имало разликата в продажната
5
цена и срока на ползване. Свидетелката заявява, че ищцата не е споменавала пред нея, че
продава апартамента си защото е принудена от нещо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки, последователни и
непротиворечиви.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 33 от ЗЗД. За уважаването му е
необходимо ищецът да докаже, че договорът е сключен поради крайна нужда и при явно
неизгодни условия. Двете предпоставки следва да са осъществени кумулативно, за да бъде
уважен искът.
Както правната теория, така и съдебната практика приема, че крайната нужда
представлява състояние на липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основни потребности, като например недостиг на парични средства за
лечение, за издръжка (лична или на семейството), за плащане на изискуеми задължения към
трети лица и други. Същественото е, че това състояние трябва да е въздействало върху
волята на страната, така че я е накарало да сключи договора. За да се приеме, че е налице
крайна нужда, съдът следва да заключи, че при нормални обстоятелства (достатъчно
средства за издръжка и за погасяване на задължения) лицето не би сключило договора.
В случая ищцата твърди, че е сключила процесния договор в състояние на крайна
нужда, като обосновава същата с влошено здравословно състояние и кредитна
задлъжнялост. Несъмнено от представените писмени доказателства се установява, че ищцата
С. страда от параноидна шизофрения и редица други заболявания. Същата е с 80% трайно
намалена работоспособност и получава пенсия за инвалидност. Съществено в случая е, че
шизофренния процес при нея е започнал през 1983 година, т.е. заболяването не е настъпило
внезапно в кратък период преди сключване на процесния договор. Фактът, че ищцата страда
от параноидна шизофрения значителен период преди сключване на сделката се потвърждава
и от св. М. М.. Последната заяви, че е научила за състоянието на С. още през 1989 година.
Същото се отнася и за финансовото състояние на ищцата. Получаваната от нея пенсия към
момента на сключване на процесния договор е 564,35 лева, която сума се явява
недостатъчна за покриване на всичките й нужди, вземайки предвид, че за този период
според данни на НСИ общият разход средно за лице възлиза на 1962,26 лева. Независимо от
това, от показанията на св. Г. С. се установи, че семейството на ищцата е било в затруднено
финансово положение от години насам. Свидетелката С. помагала с парични средства на
семейството на ищцата още докато родителите на последната били живи. Обстоятелството,
че ищцата изпитвала финансови затруднения в значителен период преди сделката се
подкрепя и от показанията на св. М., която още през 2020 г. помагала на ищцата, като й
пращала различни суми.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че ищцата е била във
влошено финансово и здравословно състояние, което от години преди сключването на
процесната сделка не е променено. Отделно от това, твърденията за настъпила предсрочна
изискуемост на сключения от нея договор за паричен заем, обезпечен с ипотека върху
процесния имот, останаха недоказани в процеса. Ищцата е представила единствено
доказателство за настъпила предсрочна изискуемост по Договора за потребителски кредит,
сключен с кредитор „С.-К.“ АД, чийто размер на кредита е 200 лева. Представеното
медицинско удостоверение, издадено с цел да послужи за изтегляне на бърз кредит е от
13.07.2021 г., т.е. същото е издадено на ищцата приблизително 4 месеца след сключването
договора, обезпечен с ипотека върху процесния имот, който договор ищцата твърди, че е
сключила принудително поради влошеното й здравословно състояние. От така приетото не
може да се стигне до извод, че именно състоянието на ищцата е въздействало върху волята й
по такъв начин, че да я мотивира да сключи процесната сделката. Освен това по делото няма
6
данни за внезапно настъпили обстоятелства, които да са мотивирали ищцата да се разпореди
с имота си.
На следващо място, съдът намира, че в случая не е налице и втората предпоставка за
уважаване на иска – наличието на явно неизгодни условия. Такива ще са налице, когато има
явна нееквивалентност между насрещните престации. При договор за покупко-продажба,
какъвто е и процесният, явно неизгодни условия ще са налице при много съществена
разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по
договора. Това обстоятелство следва да се прецени към момента на сключване на договора,
като при преценката трябва да се вземе предвид не само фактическото състояние на вещта, а
и правното такова. Правният статус на имота включва и обременяването му с ограничени
вещни права, като съдът е длъжен да отчете това обстоятелство при установяване на
действителната стойност на имота към момента на сключването на договора (в този смисъл
Решение № 26 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., IV г. о., ГК). В случая се
установи, че страните са уговорили продажна цена от 79 600 лева, като ищцата-продавач е
запазила безвъзмездно право на ползване върху имота за срок от 5 години. Видно от
съдебно-оценъчната експертиза средната пазарна стойност на процесния имот към момента
на сключване на сделката е 132 345 лева, а средната пазарна стойност на запазеното право
на ползване за срок от 5 години е 30 780 лева. При така установеното, съдът намира, че в
случая не е налице явна нееквивалентност на престациите по договора. Разликата между
средната пазарна стойност на имота и продажната цена по сделката е 52 745 лева, от която
сума неминуемо следва да се приспадне средната пазарна стойност на учреденото право на
ползване, тъй като през този 5-годишен период купувача ще е лишен от правото да ползва
имота си, както и да го отдава под наем на трети лица. При кумулиране на продажната цена
със средната стойност на запазеното право на ползване се получава сумата от 110 380 лева,
която сума е сравнително близко до приетата за средна пазарна стойност на имота. Следва
да се отчете фактът, че апартамента се намира на третия етаж, а сградата няма асансьор,
както и че дограмата на апартамента е в лошо състояние. Всичко това допълнително смъква
стойността на имота. Независимо, че в случая се установява разлика между действителната
стойност на процесния имот и продажната му цена, същата не е до такава степен
съществена, че да обуслови наличие на явна нееквивалентност между насрещните престации
по договора. Такава би била налице например при договорена продажна цена с повече от 40
% под действителната стойност на продаваното жилище. Освен това, ищцата не доказа
твърдението си, че е заплатила всичките разноските по сключването на процесния договор.
За тези твърдения няма представени доказателства.
В обобщение, съдът намира, че и двете предпоставки за уважаване на иска не са
налице, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Пълнотата
изисква да се отбележи, че дори да се приеме от съда, че ищцата е извършила
волеизявлението за сключване на договора под влияние на крайна нужда, искът отново би
бил неоснователен, тъй като не се установи договорът да е сключен при явно неизгодни
условия.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
възстанови разходите, които ответникът е направил в производството, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК ответникът е
направил разноски в общ размер 7202,97 лева, от които депозит за вещо лице – 202,97 лева и
адвокатски хонорар на стойност 7000,00 лева. В тази връзка съдът намира за основателно
направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника, тъй като определеният адвокатски хонорар се явява силно завишен
предвид фактическата и правна сложност на настоящото дело. Предвид това съдът намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 4705,60
7
лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая меродавна е данъчната
оценка на процесния имот, тъй като с оглед нея се определя цената на иска доколкото
предмет на договора е вещно право върху имот (чл.69, ал.1, т.4 във вр. т.2 ГПК). В
обобщение, съдът намира, че ищцата следва да заплати на ответника направените от него
разноски в общ размер от 4908,57 лева, от които 202,97 лева за депозит за вещо лице и
4705,60 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На следващо място, адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъдено в полза
на процесуалния представител на ищцата, тъй като предявеният иск е изцяло отхвърлен.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. И., ЕГН ********** , с адрес гр.
*, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * иск с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на сключения
между нея и Г. Г., ЕГН **********, с дарес гр. *, ул. „*“ № *договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *,
дело № */2022 г., на нотариус В. Т. с рег. № *в РНК, вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № */15.07.2022 г., акт № *, том *, дело № *, като сключен при крайна нужда и при явно
неизгодни условия.
ОСЪЖДА С. И. с ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. Г. с ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № *сумата от 4908,57
лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8