№ 553
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100502525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. Ч. срещу Решение № 1437/28.04.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 10595/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХVIII състав, с което
е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 3 с идентификатор *** по КК
на гр. Варна, находящ се в *** на жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна,
изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с площ на обекта
108.99 кв. м., ведно с прилежащите части: изба № 3 с площ 5.88 кв. м. и 7.5007 % идеални
части от общите части на сградата;, при граници: обекти с №№ ***.4, ***.17 и ***.5 между
съделители и при квоти: 3/8 идеални части за Р. И. Т., 3/8 идеални части за М. Л. Ч. и 2/8
идеални части за С. И. С., на осн. чл. 34 от ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че С. И. С. не е съсобственик на
процесния апартамент, тъй като въпреки че към момента на придобиването му с нот. акт №
170/23.12.1997 г. да е бил в брак с жалбоподателката, то никой от бившите съпрузи не е
давал средства във връзка с изграждането на сградата. Твърди се, че такива са давани
единствено от родителите на Ч..
Въззиваемият Р. И. Т., редовно уведомен за настоящото производство, в срока по чл.
1
263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.
Въззиваемият С. И. С., редовно уведомен за настоящото производство, в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се предстваляват, единствено
въззиваемият Р. Т. чрез писмено становище отправя искане за отхвърляне на въззивната
жалба и продължаване на производството във втората му фаза по извършване на делбата.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. И. Т. с правно основание чл. 34
от ЗС против М. Л. Ч. и С. И. С. за делба на апартамент № 3 с идентификатор *** по КК на
гр. Варна, находящ се в *** на жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна,
изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с площ на обекта
108.99 кв. м., ведно с прилежащите части: изба № 3 с площ 5.88 кв. м. и 7.5007 % идеални
части от общите части на сградата;, при граници: обекти с №№ ***.4, ***.17 и ***.5.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. Л. Ч., с
който заявява, че предявения иск за делба е основателен, но счита, че между страните би
могла да бъде постигната спогодба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. И. С. не депозира отговор на исковата молба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от
императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на
правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин,
който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било
налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на
2
техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането
й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти
на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството
по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон, който определя правата на съделителите в
съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във
въззивната жалба относно правата на участниците в общността.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства /нот. акт №
170, том ХХХ, дело № 25808/1997 г./ се установява, че Л.Н.Ч. и М. Л. Ч. придобиват
собствеността върху процесния апартамент по силата на изграждане от ЖСК на сградата в
режим на ЕС върху държавно дворно място. Имотът се предобива от двамата като член-
кооператори при равни квоти.
Правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, се придобива от
датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Към момента на
придобиване на апартамент № 3 М. Л. Ч. е била в брачна връзка със С. И. С., която с влязло
в законна сила Решение № 201860/07.06.2021 г. е прекратена с развод на основание чл. 49,
ал. 1 от СК. Другият съсобственик /бащата на ответницата/ също е в брак по време на
съставянето на нот. акт № 170/23.12.1997 г. с Р.В. Ч. /майка на ответницата/. Ако
нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е съставен по време на действието на СК от 1985
г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, на когото е разпределен имотът,
презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) за съвместен принос в придобиването
намира приложение /до доказване на противното се счита, че имотът е СИО/, независимо от
това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един
от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или не. В
този случай би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия
съпруг, само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос в придобиването му.
Надлежни възражения в тази насока не са направени от ответницата Ч. в срока за отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК. Напротив, в депозирания от нея такъв същата изрично
заявява, че не оспорва иска за делба. Ответницата е и редовно уведомена за първото по
делото заседание, проведено на 07.04.2023 г. и с изрична молба от 06.04.2023 г. изразява
становище по хода на делото. Т.е. възраженията на Ч. за липса на принос на бившия й
съпруг в придобиването на процесния апартамент направени за първи път пред въззивната
инстанция се явяват преклудирани и като такива не следва да бъдат разглеждани.
Квотите на страните в делбената маса се определят съобразно разпоредбите на ЗН
/чл. 5-9/, като след смъртта си Л.Н.Ч. е оставила двама наследници по закон, а именно: Р.В.
Ч. – съпруга и М. Л. Ч. – дъщеря. След прекратяване на режима на СИО наследството от
починалия е 1/4 ид.ч. от процесния имот, т.е наследниците получават – всеки по 1/8 ид.ч от
същото, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН. Другата 1/4 ид.ч. от имота е собственост на
преживялата съпруга или същата има общо 3/8 ид.ч. от делбения имот. М. Л. Ч. в режим на
3
СИО със С. И. С. притежава 1/2 ид.ч. от същия и 1/4 ид.ч. по силата на наследствено
правоприемство от баща й. След прекратяване на брака й квотата й в съсобствеността е
общо 3/8 ид.ч., а тази на бившия й съпруг е 2/8 ид.ч.
Р.В. Ч. се разпорежда с притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от апартамент № 3 чрез
договор за продажба, обективиран в нот. акт № 4, том 6, рег. № 12020, дело №
865/20.10.2021 г., като приобретател е Р. И. Т., в качеството му на купувач. Сделката не е
оспорена от страните, сключена е в изискуемата от закона форма, поради което и същата е
годна да породи своя вещнопрехвърлителен ефект.
С оглед изложеното страните са съсобственици върху процесния недвижим имот при
следните квоти: 3/8 ид.ч. за Р. И. Т., 3/8 ид.ч. за М. Л. Ч. и 2/8 ид.ч. за С. И. С..
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1437/28.04.2023 г., постановено по гр.д.№
10595/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХVIII състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4