№ 1941
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502087 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.рег.№ 294165/14.07.2021г от Т. Г. Х. срещу
решението на ВРС-ХVIIс-в № 262139/ 2.07.2021г. по гр.д.№ 144190/2020г, с което Е
ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бабата Й. А.. Б. ЕГН ********** с детето Б.
Х.Б. ЕГН **********, който да осъществява, както следва:
самостоятелно :
в деня на рождения ден на бабата - 12.09. от 10ч до 10ч на следващия ден, но не по-
късно от началния час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на
деня, с преспиване при бабата,
5 /пет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на
лични отношения с детето, на основание чл.128 ал.1 СК;
съвместно с бащата Х. Б. Б. ЕГН **********
всяка първа и трета седмица от месеца – от 17ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване;
вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят
след рождения ден на детето – 10ч на същия ден до 10ч на следващия ден, но не по-късно от
началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с
преспиване;
1
20 /двадесет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване, при условие и доколкото бащата
не е в състояние да изпълнява и не е осъществил определеният му режим на лични контакти
с детето, на осн.чл.128 ал.3 СК;
ОСЪДЕНА е Т. Г. Х. да заплати на Й. А.. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Варна ул.„Хан Тервел“ № 46 ап.5, сумата в размер на 780лв, представляваща сторени от
ищцата разноски в производството, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно.
Съдът е определил на ищцата - баба на Б. режим на лични контакти, който да
упражнява съвместно с бащата Х. Б. Б. така, какъвто му е определен с решение №
4808/22.11.2017г на ВРС по гр.д.№ 3663/2017г, който да я ползва и когато бащата не се
ползва от този режим поради отсъствие. Получава се така, че 1/ ищцата от една страна ще
ползва режим на лични отношения на свое лично основание;
2/ ще ползва съвместно с бащата определения му режим на лични отношения с детето; 3/ ще
осъществява изцяло самостоятелно предоставения на бащата РЛО, когато той отсъства.
Счита това за неправилно. Ищцата не е била лишена от възможността да има личен
контакт с детето. Както сама признава в исковата си молба, в случаите когато бащата е
осъществявал определения му от съда режим на личен контакт с дъщеря си, тя се е
възползвала от това и също е общувала с детето. По време на личните контакти между
детето и баща му не са били налице пречки бабата Й. също да се вижда със своята внучка.
Така на практика тя е упражнявала определения режим съвместно с бащата - нещо, което
желае и за в бъдеще. Личните отношения между детето и неговата баба следва да бъдат
осъществявани във времето, определено за лични контакти между бащата и детето.
Решението на съда ищцата да има изцяло самостоятелно режим в обема, определен
на бащата, когато той не е в състояние да прави това поради отсъствие, е необосновано и
неправилно. Невъзможността на родителя /в случая бащата/ да упражнява определения му
режим поради отсъствие, не обуславя задължително и автоматично встъпване в правата му
от бабата.
При определяне режима на лични отношения между бабата и детето следва да се
изхожда от интересите на детето. То следва да разполага със свободно време за контакти с
други връсници и игра. В съботни и неделни дни детето има спортни занимания - плуване и
танци. Определеният режим не трябва да създава затруднения детето да води обичайния си
начин на живот. При определяне на подходящите мерки за контакти с детето следва да се
отчете неговата възраст, интереси, ангажираност. Не е в негов интерес при определяне
режим на лични отношения с бабата то да се откъсва от обичайната си среда за по-
продължителен период от време, което да създава неудобство както за него, така и за
майката.
Следва да бъде отчетен и фактът, че на майката е предоставено упражняването на
родителски права и тя полага грижи и носи отговорността за отглеждането и възпитанието
2
на детето и й е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Отделно от това, детето
има и друга баба и дядо, които също желаят да общуват с него и следва да имат тази
възможност.
Освен изложеното, сочи, че бабата Й. е на възраст, не й позволяваща да се грижи
самостоятелно и пълноценно за малко дете, което е доста енергично и дейно. При това,
здравословното й състояние не е добро - страдала от заболявания, които са пречка за
полагане на пълноценни грижи за детето. Затова счита за неправилно определен личният
режим за контакти с детето 5 последователни дни през лятната му ваканция, когато майката
не ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на
лични отношения с детето.
Ето защо моли за отмяна решението на ВРС и вместо това бъде постановено друго за
отхвърлянето на иска.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 295194/27.07.2021г от
Й. А.. Б., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“–
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Предявен е иск от Й. А.. Б. срещу двамата родители на детето Б. - Т. Г. Х. /майка/ и
Х. Б. Б. /баща/, в която излага, че синът и Б. е живял на семейни начала с ответницата Т., от
́
която имат родено едно дете – Б., род.10.02.2015г.
До настъпване на фактическата раздяла между тях всички са имали нормални
отношения и тя имала възможност да контактува с внучката си.
След раздялата между родителите с Решение № 4808/22.11.2017г по гр.д.№
3663/2017г на ВРС упражняването на родителските права по отоншение на детео Б. било
предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения.
След постановяване на решението отношенията между родителите се влошили и
майката препятствала бащата да се вижда с детето в определения режим и това довело до
редица спорове между страните.
Твърди, че влошаването на отношенията между родителите ограничило изцяло
нейната възможност да осъществява личен контакт с внучката си. Това било болезнено за
нея и водело до отчуждение на детето от баща му и баба му.
Макар да е на възраст, е в отлично физическо и психическо здраве и е в състояние да
осъществява самостоятелно контакт с внучката си /както го прави и с внука си/, което счита,
че е в интерес на детето.
Затова моли да и бъде определен режим на лични отношения с детето Б., който да е
́
съвместен с този на бащата, както и допълнителен режим, който да осъществява
3
самостоятелно, когато последният не можел да го упражнява лично по смисъла на чл.128
ал.3 СК, съобразно режима, определен с Решение на ВРС № 4808/22.11.2017г по гр.д.№
3663/2017, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца – от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване при
нея;
вторият ден на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и
денят, следващ рождения ден на детето - от 10ч на същия ден до 10ч на следващия ден, но
не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост
на деня, с преспиване при нея;
в деня на рождения ден на ищцата 12.09. от 10ч до 10ч на следващия ден, но не по-късно от
началният час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на деня, с
преспиване при бабата,
10 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на лични отношения
с детето.
Ответницата Т. Г. Х. – майка на детето Б., е депозирала писмен отговор в срок със
становище за частична основателност на искането.
Възразява, че до момента ищцата не била изявявала желание да се среща с внучката
си Б. и не било вярно твърдението, че майката препятствала това. Ищцата не е била лишена
от възможност да осъществяване на личен контакт, което е правила в случаите, когато
бащата е осъществявал своя РЛО съобразно постановеното съдебно решение.
Счита искането за самостоятелно упражняване на определения на бащата режим,
когато бащата отсъствал, за неоснователно. Сочи, че ищцата е на възраст, която не и
́
позволява да се грижи самостоятелно и пълноценно за малко дете, което е доста буйно.
Излага, че ищцата е трудно подвижна, живее сама и има влошено здравословно състояние.
Възразява, че детето трябва да разполага със свободно време за контакти с други връстници
и не трябва определения режим да му създава затруднения в обичайния начин на живот.
Счита, че в случаите когато бащата отсъства, не следва определеният му от съда
режим да се осъществява от ищцата, а същата да има контакт с детето съобразно личното и
́
право на това, но без преспиване и без лятната ваканция.
Ответникът Х. Б. Б. - баща на детето Б. е депозирал в срок писмен отговор със
становище за основателност на иска. Признава, че изложената от ищцата фактическа
обстановка изцяло кореспондирали с действителността, като ответницата препятствала
правото му на личен контакт на него и майка му с дъщеря му.
Счита, че личните контакти с бабата Й. са изцяло в интерес на детето, тъй като мйка
му е отговорен и възпитан човек в добро здравословно състояние и има капацитета и
желанието да общува с детето.
Моли за уважаване на иска, като счита посочените мерки за допустими и не се
4
противопоставя на съвместно упражняване на лични отношения с майка му за времето, през
което отсъства от страната.
Така предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.128 ал.1 и ал.3 СК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, че Б. Х.Б. е родена на 10.02.2015г от съжителството на
двамата й родители Т. Г. Х.-майка и Х. Б. Б. – баща, и че детето е внучка на ищцата Й. А..
Б., които факти се установяват и от представените по делото удостоверения за раждане.
Не е спорен и фактът, че понастоящем ищцата е вдовица, тъй като съпругът й Б. А. Б.
е починал на 15.01.2017г, видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт.
Не е спорно, че с влязло в сила решение № 4808/22.11.2017г по гр.д.№ 3663/2017г на
ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката Т. Г.Х., определено е местоживеенето на детето при майката, а на бащата Б. е
определен режим на лични отношения по сл.начин: всяка първа и трета седмица от месеца –
от 17ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване при бащата; вторият ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето –
10,00 ч. на същия ден до 10,00 ч. на следващия ден, но не по-късно от началния час на
започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с преспиване при
бащата; 20 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва
правото си на платен годишен отпуск, с преспиване при бащата.
От приетото по делото заключението по СМЕ, изготвено от вещо лице-патоанатом, че
ищцата страда от хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, левостранна сърдечна
недостатъчност, без застойна такава, и през 2019г е с установена II-ра степен AV блок, има
поставен пейсмейкър; освен това страда от глаукома и е след алопластика на лява колянна
става. Констатирано е, че по повод хроничните заболявания на сърдечно-съдовата система й
се провеждало системно лечение.
По време на прегледа ищцата била ориентирана за време и място, придвижвала се
свободно в пространството, без да използва помощни средства. Според устните обяснения
на в.лице в с.з. заболяванията на ищцата не препятствали упражняването на искания от нея
режим на контакти с детето. Заболяванията й били известни, с клиничен ход и спрямо тях се
провеждало активно лечение. Те нямало да й пречат да се грижи за детето и не биха оказали
влияние. Установил, че се движела абсолютно самостоятелно, нямало данни за други
увреждания или проблеми с подмяната на лявата колянна става. Ищцата редовно
посещавала личния лекар и следяла за състоянието си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на сочените от ищцовата
страна свидетели - С.К.А.-Н., А. Б. Б. /син на ищцата и брат на Х.Б./ и тези на ответната
страна – Ж.А.Р. /леля на Т.Х./ и Г.А. Х. /баща на Т./.
Свид.С.К.А.-Н., 40г, излага, че познавала ищцата от 2008г понеже били съседки.
Знае, че Й. има внучка на 6 години и че бабата правила опит да се види с нея, но майката
осуетявала срещите. Ищцата постоянно купувала подаръци и правила опити да ги даде на
внучката си, но майката не и позволявала да види детето. Споменава, че ищцата се грижела
́
за децата на други съседи, които я обожавали понеже била много грижовна и мила. Можело
да разчита на синовете си и на съседите си, които я уважавали. Свидетелката описвала как
изглеждал домът на ищцата и че тя била оставяла своя сина да нощува при нея. Споменава,
че Й., макар да боледувала, си пазарува сама и дори и да има заболявания, не е забелязала да
и пречат да се грижи за децата.
́
5
Свид.А. Б. Б. излага, че е в родствени отношения с ищцата, неин син и брат на ХА..
След раздялата на Т. и брат му през 2017г започнали проблемите между тях. Майка му
многократно търсила връзка с детето и ходила на адреса на ищцата с подаръци, но срещите
били осуетявани. Опити за контакт били правени и по телефона и приложенията Вайбър и
Фейсбук.
Излага, че брат му работел на кораб и отсъствал от страната за 4-5 месеца през
годината. В тези периоди майка му не виждала изобщо детето. Дори когато брат му бил тук,
Т. пак осуетявала срещите му с детето.
По неговите думи майка му била в много добро здравословно състояние и през
последните 10 години я ползвали като детегледачка живещите във входа, където е нейният
апартамент. Децата я обичали и тя била в състояние да се грижи самостоятелно за внучката
си. Нямала нужда от лечение, сама си пазарувала и излизала на разходка.
Свид.Ж.А.Р. като леля на Т. познавала и ищцата; виждали са се на пазара и си
говорели. В разговорите помежду им не било ставало въпрос за внучка й Б.. Споделя, че
ищцата била трудно подвижна и се оплаквала от здравословните си проблеми, особено с
краката. Не я била виждала скоро на пазара.
Знае от Т., че ищцата не се била интересувала от детето. Последно видяла ищцата
през м.септ.2020г и не искала да разговаря с нея, защото била обидена от отношението към
нейните роднини.
Споделя, че Т. се била грижила за свекърва си, но впоследствие ищцата я била
заплашвала.
Свид.Г.А. Х. като баща на Т. познава и ищцата. Не поддържал контакт с Й. и тя не
поддържала контакт с внучката си от 4-5 години и не я бил виждал да носи подаръци.
Излага, че бабата била трудно подвижна и имала заболявания. Не я бил виждал скоро
и не е контактувал с нея. Преди няколко години заедно с дъщеря му я били водили в
болницата. Няколко пъти бил ходил в дома на ищцата /очевидно се има предвид времето
преди раздялата на децата им/
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 СК, дядото и бабата могат да поискат
определяне на мерки за лични отношения с техния внук, ако това е в интерес на детето. Това
право има и детето.
Следва да се посочи, че титуляр на правото на лични отношения е самото дете, на
което кореспондира задължението на родителя, респ. на неговите прародители, да
осъществяват срещите си с него регулярно и в рамките на установения режим.
Това произтича от тълкуването на закона и прилагане по аналогия нормата на чл.124
СК, регламентираща личните отношения на детето с родителите му при липсата на изрична
разпоредба в този смисъл при уреждане на личните отношения на детето с неговите
прародители.
Посоченото в нормата на чл.128 СК, че дядото и бабата могат да поискат от РС да
определи мерки на лични отношения следва да се тълкува като процесулано право да
сезират съда, без да са титуляри на субективното лично право, което принадлежи на
малолетното/ непълнолетното дете и то само не би могло да инициира такова производство
в случай, че неговите родители са в конфликт помежду си и/или с родителите на всеки един
от тях и това създават пречка за нормалното общуване. Да се мисли противното /че са
6
носители на субективното право/, би било в логическо противоречие с нормата на чл.124 СК
и Конвенцията за правата на детето, с която изрично е признато такова право само на детето
- да има контакти с двамата си родители, респ. и с разширения роднински кръг.
Съгласно трайната практика на ВКС мерки за лични отношения с бабата и дядото по
реда на чл.128 ал.1 СК, се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът изисква да
бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното
му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност.
Понятието за „най-добрите интереси на детето“ е било заложено още в Декларацията
за правата на детето от 1959г–т.2. Такива разяснения са били дадени с ППВС №
1/12.11.1974, т.3, който е определен като „всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. С
Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от РБългария през 1991г, с което става
задължителна част от вътрешното законодателство, в чл.4 е въведен като основен принцип
„висшият интерес на детето“, за който държавните органи имат задължението да следят. В
Общия коментар № 14 към КПД, в Раздел I-ви, т.1, е посочено, че „чл.3 §1 от КПД дава на
детето правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание
като първостепенно съображение във всички действия и актове, които се отнасят до него –
както в публичната, така и в частната сфера. А т.5 гласи, че „пълното прилагане на
понятието за най-добрите интереси на детето изисква разработване на основаващ се на
правата подход, в който участват всички действащи лица, за да се гарантира холистичната
физическа, психологическа, морална и духовна цялост на детето и да се насърчава неговото
човешко достойнство“. Така и в ЗЗДт , §1 т.5 от ЗЗДт е дадена легална дефиниция за „най-
добър интерес на детето“ като преценка на :
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоя телствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В процесния случай Ищцата Й.Б. желае да и бъде определен както
́
самостоятелен режим с детето, така и да упражнява съвместно с бащата определения
му режим, а в случай на негово отсъствие – да осъществява вместо него определения
му режим.
По искането за определяне на самостоятелен режим на лични контакти с детето
Б. наред с този на бащата.
Въз основа на изложеното по-горе следва, че режимът за лични контакти между
7
малолетното дете и неговата баба следва да бъде определян от съда след съвкупната
преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето.
По делото няма спор, че ищцата е баба по бащина линия на детето Б., и че след
раздялата на родителите с влязло в сила решене упражняването на родителските права по
отношение на същото е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения, подробно описан по-горе. Същият е разширен.
Няма твърдения по делото, нито доказателства майката /ищцата Й./ и синът й Х.Б. да
са във влошени отношения и и затова за същата да има пречка да вижда внучката си по
време на неговия РЛО; данните по делото сочат на обратното. От показанията на свид.А.Б.
/син на ищцата и брат на Х.Б./ се изяснява, че за ищцата не е имало пречка и тя е имала
възможност да общува с внучката си през времето, когато бащата е изпълнявал определения
му РЛО. Без значение в случая е обстоятелството, че ищцата живее отделно от сина си. Пак
същият свидетел споменава, че когато брат му бил на рейс за 4-5 месеца, майка му Й. не
била виждала детето. В тази посока е изложеното от свид.С.А.-К., която, макар и съседка на
ищцата, няма преки впечатления, а възпроизвежда узнатото от самата ищца. Доколкото
свидетелите, сочени от отв.страна, излагат, че недобрата комуникация е била и в двете
посоки - от майката Т. към ищцата Й. и в обратна, което налага извод, че очевидно липсата
на подход от страна на ищцата към нейната бивша снаха също е допринесло за създалите се
отношения.
Предвид, че Б. вече е на повече от 6г съдът намира, че в интерес на детето е
отношенията й с разширения роднински кръг на бащата да бъде съхранен и да продължава
да се развива. Затова има основание на ищ.Й.Б. да бъде определено време за контакти с
внучката й, както следва:
всяка година за рождения ден на детето Б. /10.02./ - от 10ч в деня, следващ рождения
ден на детето, до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на
учебните занятия на детето, когато е учебен ден, с преспиване в дома на бабата Й.Б.;
всяка година за личния празник на ищцата /рождения й ден/ - от 10ч на 12.09. до 10ч
на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на
детето, когато е учебен ден, с преспиване в дома на бабата Й.Б.;
всяка първа неделя от месеца от 10ч до 18ч.
За да се произнесе по този начин съдът съобразява, че срещите й всяка първа неделя
от месеца по време съвпадат /се включват/ във времето, определен на бащата и затова няма
пречка двамата заедно да осъществяват срещите с детето Б.. А в случай, че бащата се окаже
възпрепятстван поради служебни ангажименти, то тогава ищцата би могла да се ползва от
определеното й време за самостоятелни контакти с детето.
В останалата част няма основание искането да бъде уважавано доколкото ищцата има
възможност да се вижда и да общува с внучката си във времето на определения на бащата
РЛО, който е и разширен, след като е предвидена възможност за преспиване на детето в
дома му две поредни вечери /в петък и събота/.
8
По искането на ищцата за съвместно упражняване с бащата на детето на
определения му от съда режим,
Неоснователно е искането на ищцата за постановяване съвместно упражняване на
режима на лични отношения доколкото същата, макар да е близък, но е непряк родственик
на детето. Затова и законовото основание при регламентиране на контактите е различно – за
бащата това е съгласно нормата на чл.59 ал.2 СК или чл.127 СК, а за дядото и бабата на
детето – чл.128 СК.
Недопустимо е по аналогия на съвместното упражняване на родителските права на
двама родители - майка и баща, да се постановява и съвместен режим на лични отношения в
полза на баща и баба, тъй като тези лицата нямат един и същи статут – единият е рожден
родител на детето, а другият – прародител, т.е.без пряка родствена връзка.
По искането за определяне режим в обема, определен на бащата, когато той
отсъства поради служебна ангажираност.
Хипотезата на чл.128 ал.3 СК има предвид отсъствие или заболяване, които, обаче, не
могат да са предполагаеми и тяхното осъществяване е вероятно да се случи в бъдеще.
Необходимо е тези факти вече да са настъпили и затова подлежат на доказване пред съда с
допустимите по ГПК доказателствени средства, за да обосноват основателност на искането.
Законът не дава защита на бъдещи права, нито на бъдещи предполагаеми състояния.
На следващо място. Състоянието на отсъствие или заболяване е необходимо да има
траен характер, т.е. да е продължило значителен период от време. Такива биха били
случаите на продължително боледуване, открито производство за обявяване на отсъствие
или смърт, или ако родителят за продължителен период от време е с неизвестен адрес в
страната или извън пределите й, или трайно пък се е установил да живее в чужбина, но не се
е завръщал за продължителен период от време в страната.
Така бъдещи очаквани и/или предполагаеми отсъствия на бащата поради
изпълняване трудовите му функции на кораб не подапат под хипотезата на чл.128 ал.3 СК.
Същите са регламентирани и са с определена времева продължителност от 4-5 месеца - по
признание на ищцата и сина й. Както на бащата, така и на неговата майка, това
обстоятелство е известно. В тази връзка самият баща, с оглед предвидимостта на трудовата
му ангажираност, е имал възможността да поиска от съда в производството по чл.127 СК
определянето на подходящ за него РЛО, съобразен с естеството на работата му. Ако това не
е било сторено от съда, за бащата е съществувал друг процесуален ред да потърси защита
или да поиска съдействие за изпълнение на задължението му в случай, че майката е
препятствала регулярните му срещи с детето Б.. От горното, обаче, ищцата Й.Б. не може да
черпи доводи в настоящото производство и не може да бъде основание за уважаване на
нейното искане доколкото по този начин се търси защита на чужди права.
На следващо място.
Недопустимо е постановяване на решение под условие. Изпълнението на такова
решение би поставило тогава въпросите кой, кога и как ще преценява кога бащата Х.Б.
9
действително отсъства поради служебни ангажименти или само поради нежелание, лични
ангажименти и пр. не е изпълнил задължението си за личен контакт с детето; как точно да
бъдат изпълнявани съответните контакти и за какъв период от време при съществуващи
данни за влошени отношения между двамата родители, а също и между майката и бабата на
детето.
С така постановения в тази част съдебен акт личните отношения между баба и внуче
не са урегулирани, а е създадена допълнително неяснота, неопределеност и възможност за
злоупотреба с права от всяка една от страните, което може да стане предпоставка за нови
конфликтни ситуации. Това води и до скрито иззмване функциите на отглеждащия родител.
А всичко това би се рефлектирало негативно върху детето.
Недопустимо е интересите на непреките роднини да се поставят над тези на детето.
По делото липсват твърдения, нито са събирани доказателства, които да сочат, че майката с
поведението си да е застрашавала физическото или психическото здраве на детето си и това
да налага да бъдат предпирети съответните мерки.
Да се предостави на ищцата Й.Б. изключително разширен режим за контакти с
нейната внучка би довело до нарушаването на баланса между времето, предоставено на
бащата и това на рождената майка при положение, че на последната с влязлото в сила
решение е възложена родителската отговорност, т.е. упражняването на родителските права и
задължения, което предполага полагане на ежедневни грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При такъв широк за бабата режим би се стигнало да реално
възпрепятстване майката да изпълнява възложеното й от съда задължение. Да се мисли
противното би довело и до резултат, противоречащ на смисъла и целта на закона и той е,че е
недопустимо да се предоставят на прародителите повече права отколкото на рождените
родители поради забраната за заместваща грижа при живи родители, които са здрави и
дееспособни, освен ако случаят не попада сред визираните от закона изключения.
Настоящият случай, обаче, не е попада сред изключенията.
Поради всичко изложено основателни са доводите на майката във в.жалба, че следва
да се изхожда от интересите на детето - поради ниската му възраст не бива да бъде
извеждано за продължителен период от време от обичайната му среда; определеният режим
не бива да създава психичен дискомфорт и затруднения за него. Необходимо е то да има
времето да общува и играе със своите връсници, да посещава спортните си занимания по
плуване и танци, провеждани в събота и неделя. Отделно от това, детето има и друга баба и
дядо, с които също следва да имат възможност да общуват с внучката си Б..
Поради всичко изложено по-горе крайният извод е за отмяна изцяло постановеното
от ВРС решение и вместо него да бъде определен режим на лични отношения между
бабата Й.Б. и внучката й Б. по начина, посочен и по-горе, а именно:
всяка година за рождения ден на детето Б. /10.02./ - от 10ч в деня, следващ
рождения ден на детето, до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на
започване на учебните занятия на детето, когато е учебен ден, с преспиване в дома на
бабата Й.Б.;
10
всяка година за личния празник на ищцата /рождения й ден/ - от 10ч на 12.09. до
10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на
детето, когато е учебен ден, с преспиване в дома на бабата Й.Б.;
всяка първа неделя от месеца от 10ч до 18ч.
На ищцата Й.Б. следва да бъде отправена препоръка да договаря с майката Т.Х. общи
правила за грижите и възпитанието на детето Б., съобразени с индивидуалната специфика на
детето, обусловени от възрастта и заниманията й.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство с оглед неговия
характер на спорна съдебна администрация, в която със СПН не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие за начина на тяхното
упражняване, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин интересите на малолетното или непълнолетното
дете и затова ползва двете страни по спора.
Следователно, липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник.
Ето защо разпоредбата на чл.78 ГПК досежно разноските не следва да намери
приложение в производствата по чл.127 СК /така в Опр. на ВКС, ГК, I ГО № 385/25.08.2015
по гр.д.№ 3423/2015/.
По аналогичен начин следва да бъде дадено разрешение и в случаите на чл.128 СК.
При това положение разноските следва да останат в тежест на всяка от страните,
както са били направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решението на ВРС-ХVIIс-в № 262139/2.07.2021г по гр.д.№
144190/2020г, с което Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бабата Й. А.. Б. ЕГН
********** с детето Б. Х.Б. ЕГН **********, който да осъществява, както следва:
самостоятелно :
в деня на рождения ден на бабата - 12.09. от 10ч до 10ч на следващия ден, но не по-
късно от началния час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на
деня, с преспиване при бабата,
5 /пет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на
лични отношения с детето, на основание чл.128 ал.1 СК;
съвместно с бащата Х. Б. Б.
всяка първа и трета седмица от месеца – от 17ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване;
11
вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят
след рождения ден на детето – 10ч на същия ден до 10ч на следващия ден, но не по-късно от
началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с
преспиване;
20 /двадесет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване, при условие и доколкото бащата
не е в състояние да изпълнява и не е осъществил определеният му режим на лични контакти
с детето, на осн.чл.128 ал.3 СК; и Е ОСЪДЕНА Т. Г. Х. да заплати на Й. А.. Б. ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Хан Тервел“ № 46 ап.5, сумата в размер на
780лв, представляваща сторени от ищцата разноски в производството, на осн.чл.78 ал.1
ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ, на осн.чл.128 ал.1 СК, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бабата Й. А.. Б. ЕГН ********** с детето Б. Х.Б. ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Т. Г. Х. ЕГН **********, както следва :
всяка година за рождения ден на детето Б. Б. /10.02./ - от 10ч в деня, следващ
рождения ден на детето, до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на
започване на учебните занятия на детето, когато е учебен ден, с преспиване в дома на
бабата Й.Б.;
всяка година за рождения ден на ищцата Й.Б. /12.09./ - от 10ч на 12.09. до 10ч на
следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на детето,
когато е учебен ден, с преспиване в дома на бабата Й.Б.;
всяка първа неделя от месеца от 10ч до 18ч.
ОТПРАВЯ ПРЕПОРЪКА към ищцата Й.Б., че следва да договаря с майката Т.Х.
общи правила за грижите и възпитанието на детето Б., съобразно индивидуалната
специфика на детето, обусловени от възрастта и заниманията й.
Разноските, сторени за двете инстанции, не се присъждат и остават в тежест на
всяка от страните така, както са направени.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните по арг. от чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева
относно процесуалното качество на бащата Х.Б., в което следва да участва в
производството по чл.128 СК.
12
В настоящото производство бащата Х.Б. е бил конституиран от ВРС като ответник
наред с майката на детето и в това му качество е изразявал становище за основателност на
искането на неговата майка и за неоснователност на подадената от последната въззивна
жалба.
Поставя се въпросът в какво качество следва да участва бащата /в случая/ както в
първоинст. производство, така и във въззивното при подадена от майката на детето жалба,
към която същият не се присъединява предвид диаметрално противоположната му позиция
за нейната неоснователност.
За да се отговори на този въпрос, е неободимо да се прецени в какво процесуално
качество участват двамата родители в производството по чл.128 СК и дали това налага
да става съвместно.
Нормата на чл.124 ал.2 СК визира, че детето има право на лични отношения с
родителите си, освен ако съд е постановил друго. Това е така, защото детето бива
разглеждано като самостоятелен субект на правото, закрепено още с Декларация за правата
на детето от 1959г, и предходните кодификации у нас /СК от 1968г и от 1985г/, а
впоследствие – с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България от 1991г,
намерила отражение и във вътрешното ни законодателство-Закон за закрила на детето от
2003г и новият СК от 2009г. Съответно, детето става носител на собствени субективни
права, вкл. и на правото на лични отношения с неговите родители, на което кореспондира
тяхното задължение да го изпълняват.
Макар да липсва изрична разпоредба, която да регламенира правото му на личен
контакт с прародителите на детето при наличието на известна празнота в закона, по
аналогия това следва от нормата на чл.124 СК, т.е. в личните отношение между детето и
неговите прародители, отново детето е носителят на субективното лично право на
отношения с тях, а не принадлежи на дядото и бабата. В тази връзка нормата на чл.128 ал.1
СК не следва да се тълкува, че на последните е предоставено такова право след като за
самите рождени родители това се явява тяхно задължение и отговорност. Така нормата на
чл.128 ал.1 СК следва да се разбира в смисъл, че прародителите имат правото да сезират
съда да урегулира личните им отношения с тяхното внуче при наличието на спор, за което
да бъде образувано производство, имащо характера на спорна съдебна администрация. От
това следва, че страни по правоотношението са детето и неговите прародители. Затова и
правните последици от решението ще произвеждат действие в правните сфери на детето и
на бабата и дядото.
Участието на рождените родители в производството по чл.128 СК е в качеството
им само на процесуални представители, чиято представителна власт не зависи от
волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт.
В чл.123 СК е посочено, че родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, който комплексът включва и
законовото представителство. Да се мисли противното, като се изключи представителната
им власт, би довело до невъзможност родителите изобщо да представляват малолетните си
13
деца по силата на закона. А същата не би могла да произтича от волята на страните
доколкото децата до 14г не могат да формират правно валидна воля. По аналогичен начин
стоят нещата и за непълнолетните, които могат да действат само с одобрението на
родителите си извън изрично предвидените в закона изключения.
В ал.2 на чл.123 СК е посочено, че при разногласие спорът за упражняването на
родителските права се разрешава от съда. Преценявайки, че след като съвместното им
упражняване е невъзможно, съдът възлага това на единия от тях и това включва
представителството. Тогава само този родител може да представлява детето. Влязлото в
сила решение по чл.127 СК има действие докато не бъде отменено поради настъпила
промяна в обстоятелствата. Да се мисли противното, би означавало да се игнорира неговото
действие.
В настоящия случай между родителите на Б. всички спорни въпроси са били
разрешени с влязлото в сила решение по чл.127 СК /аналогично по чл.59 ал. СК/,
включващо и упражняването на родителските права, което е предоставено на майката. Това
означава, че на нея е възложено и законовото представителство на детето, вкл. и пред съд,
освен случаите, когато законът изрично изисква съвместно такова от двамата родители, като
напр. при издаване задграничен паспорт на детето.
Ето защо другият родител не би следвало да участва в производството в качеството
му представител на детето. Още повече, че при съществуващия конфликт между двамата
родители, то и процесуалното им поведение и становище става разноречиво, което
проличава и в настоящия случай.
Другояче би стоял въпросът, ако между родителите не съществува спор или дори да
има такъв, няма влязло в сила решение. Тогава и двамата биха могли да участват заедно, но
дори и тогава не биха били необходими задължителни другари, щом като участват в процеса
само в качеството на законни представители. А нормата на чл.123 СК визира, че двамата
родителите могат да действат заедно и поотделно със задължението, ако единият е действал
самостоятелно да уведоми другия.
Поради всичко изложено по-горе считам, че бащата Х.Б. няма качеството на
необходим задължителен другар, каквото му е придадено по смисъла на решението на ВКС
№ 82/22.04.2014г, постановено по реда на чл.290 ГПК отпреди изменението на ал.3 от 2017,
с което отпада характера му на задължителна съдебна практика. В него съдът се е позовал на
указанията, дадени в ТР на ОСГТК на ВКС № 1/9.12.2013г тълк.д.№ 1/2013г, т.6, относно
необходимите задължителни другари. Посоченото ТР, обаче, не би могло да намери
приложение в настоящия случай поради следното: Другарството, обикновено или
необходимо, се отнася до правните субекти, когато те самите са носители на материални
права. Това е така, защото за обикновеното другарство са характерни т.нар. общи факти,
които следва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари; еднаквите фактически
констатации ще наложат еднакви правни изводи, така че доколкото зависи от общите факти,
решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Необходимо другарство е
налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. трябва да е отнасят
14
до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него
едно и също правно положение /така според правната доктрина-„БГПП“, проф.Ж.Сталев,
Дял Втори „Отклонения от типичното развитие на съдебния исков процес“ гл.15
“Отклонения във връзка със страните“, Другарство/
Изводът, който се налага е, че съдебната практика относно производствата по чл.128
СК излиза да е доста по-взискателна към родителите, които следва да имат задължителна
съвместна процесуална легитимация, в сравнение с приетото в ТР на ОСГК № 3/29.06.2017
по тълк.д.№ 3/2016г, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, същите са необходими, но
не и задължителни другари, макар последното да е в противоречие със задължителните
указания, дадени още с т.12 от Постановление на Пленума на ВС № 2/1977г, неотменено/, а
в него е указано тъкмо обратното - че имат статута на необходими задължителни другари в
производствата с предмет вещни спорове.
Казано с други думи, когато се касае за защита на собствените на съпрузите
субективни материални вещни права /а те са от категорията на абсолютните/, то тогава те
нямат качеството на необходими задължителни другари и затова не е въпрос по
допустимостта на иска неучастието на един от тях на страната на ответника. Но, когато
става въпрос за процесуално представителство на детето от двамата родители /било то
съпрузи или съжителстващи/ на страната на ответника, тогава те стават задължителни
необходими другари. При това, без да са носители на материални права. Така
неконституирането на единия от тях се възприема като съществено процесуално нарушение.
На следващо място.
Няма пречка родителят, комуто е предоставен РЛО и чиито преки възходящи
роднини по права линия /родители/ обикновено претендират за определяне на режим на
контакт с техния внук, да участва в процеса в друго процесуално качество. Това произтича
от характера на производството на спорна съдебна администрация, в което е засилено
служебното начало и съдът разполага с повече правомощия да събира необходимите по
делото доказателства. Така за неучастващия родител няма пречка при желание да се яви, за
да бъде изслушан, да изрази становище, а също и да посочи доказателства.
И не на последно място.
В производството участва Дирекция“Социално подпомагане“ в качеството й на
специален орган, натоварен с правомощията по силата на ЗЗДт да следи за охраняване
висшия интерес на детето, в случай, че законният представител на детето е действал в
негова вреда /чл.6 т.2 вр.чл.15 ал.6 и ал.7; чл.8а ал.1 вр.чл.8 ал.6 вр. и чл.10 ал.1 ЗЗДт/.
Поради всичко изложено съм на мнение, че бащата Х.Б. няма качеството на
ответник, щом като същият не е носител на субективно лично право, нито на
процесуален представител на детето поради наличието на влязло в законна сила
решение по чл.127 СК. Ето защо производството по отношение на бащата Х.Б. като
недопустимо подлежи на прекратяване. Това не е пречка, обаче, същият да участва в
15
производството само в качеството на заинтересовано лице с цел изслушването му
и/или възможността да посочи доказателства.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16