РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1582
Град Пловдив, 28.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 1183 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Х.Д.Г., чрез адв. И.В., против решение № 319 от 29.03.2021
г. по анд № 1584/ 2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден
електронен фиш серия К № 4059306/03.10.2020 г., издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на касатора е наложено административно
наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в
размер от 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, тъй като не било допуснато нито едно от
направените доказателствени искания на жалбоподателя. Оспорва така представения по делото с административната преписка
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка иска
събирането на доказателства за изискванията на производителя при използване на
АТС TFR1-М
546, както и спазването на тези изисквания на дата 03.10.2020 г.; снимка с
добро качество, освен представената; доказателства за командироването на лицето
Р.С. на 03.10.2020 г. в изпълнение на служебните си задължения в гр.Пловдив,
ул.“Васил Левски“ № 111, в посока бул.“Дунав“, като оспорва компетентността на
служителя на МВР да установява нарушения на тази дата и на посочената локация.
Твърди, че липсва заповед, с която В.М. да е оправомощен да проверява протоколи
по чл.10, поради което протоколът бил незаконосъобразен. Претендира събирането
на тази информация от съда. В тази връзка твърди съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона при постановяване
на решението на районния съд. Претендира присъждане на поисканите през РС
разноски на основание чл.38 ЗА в размер на 300 лв., както и 500 лв. за тази
инстанция.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение
за правилно и законосъобразно. Счита, че районният съд е обсъдил в пълнота – поотделно и в тяхната съвкупност фактите и е
достигнал до обоснован извод относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон. Правилно съдът е констатирал, че обжалваният фиш е издаден,
без да е нарушена нормативно предписаната процедура. Моли съда да има предвид и
обществената опасност на нарушението, както и обществените отношения, които се
засягат, тъй като се касае за управление на МПС с превишена скорост, което е
една от основните предпоставки за ПТП. Претендира юрисконсултско възнаграждение
за тази инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
жалбоподателят е бил санкциониран с електронен фиш за това, че на 03.10.2020г.
в 21.27 часа в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ 111 в посока бул.Дунав при въведено
ограничение от 50 км/ч заснетото МПС "Мерцедес Е320 ЦДИ" с рег. № ***
се е движело с установена стойност на скоростта 81 км/час и превишена стойност
на скоростта 31 км/час, като стойностите са дадени след отчетен толеранс от
3км/час от отчетената скорост, която е била 84км/час, заснето с автоматизирано
техническо средство-TFR1-M 546, с което е извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
За установеното е
бил издаден електронен фиш серия К № 4059306, с който е била наложена глоба на
лицето в размер на 400 лв.
Настоящата
касационна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Районният съд е
извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото
доказателства, възприел установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съд, поради което е необходимо
нейното преповтаряне.
Първостепенният съд
е приел, че на датата, отразена по електронния фиш, посоченият автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и поради това е налице извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът извършил обстойна преценка и е анализирал
всички събрани доказателства, както и
направените от жалбоподателя възражения.
Направеното пред
настоящата инстанция оспорване на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. е недопустимо. Протоколът не е ново доказателство, а е бил
представен с административната преписка пред първата инстанция, където
жалбоподателят го е оспорил и е поискал събирането на доказателства, които
съдът е отхвърлил, част от които ирелевантни за спора.
Следва да се
посочи, че съгласно чл.219, ал.2 АПК пред
касационната инстанция за установяване на касационните основания се допускат
писмени доказателства, каквито касаторът не представя, а иска от съда
събирането им.
Във връзка с
твърденията на касатора, че не е събрано от районния съд като относимо доказателство
по повод оспорването на протокола, доказателства за изискванията на
производителя при използване на АТС TFR1-М 546, както и спазването на тези
изисквания на дата 03.10.2020 г., настоящата касационна инстанция намира
събирането им за излишно. По делото е представен протокол № 6-33-10 за
последваща проверка на автоматизираното техническото средство от 18.09.2020 г.
№4835 с идентификационен № 546/10 и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от производителя „Тинел Електроникс“ ООД България № 10.02.4835, от
които е видно, че техническото средство е годно за употреба и експлоатация до
18.09.2021 г., както и че отговаря на изискванията на одобрения тип средство за
измерване.
Поради това и правилно
районният съд не е събрал исканите доказателства, както и не е допуснал
съдебно-техническа експертиза, още повече, че зададеният въпрос към нея не
изисква специални знания. Видно е също така, че на файла със снимковия
материал, с който е регистрирана скоростта е изписан и номерът на автомобила,
поради което няма основание за съмнение, че въпросната система за заснемане
разпознава автомобилните номера.
Относно соченото
нарушение, че не е събрано по-ясна снимка, съдът намира възраженията за неоснователни.
Ясно разчетим е снимковият материал и с просто око, от който се вижда номерът
на автомобила на касатора, и като правилно районният съд е посочил, че тъй като
се касае за тъмната част от денонощието, едва ли може да се открие снимка с
по-добро качество от представената. По делото са налице достатъчно писмени
доказателства, които в своята съвкупност установяват безспорно нарушението.
Относно
възраженията на касатора за несъбрани доказателства от районния съд и искането
да бъдат събирани такива пред настоящата инстанция относно командироването на
лицето Р.С. на 03.10.2020 г. за изпълнение на служебните си задължения в
гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 111, в посока бул.“Дунав“, както и
компетентността на служителя на МВР да установява нарушения на тази дата и на
посочената локация, както и по отношение на лицето, разписало конкретния
протокол, съдът намира, че подобни заповеди нито се издават за конкретни места
и дни, нито имат правно значение в конкретния случай. Това е така, тъй като се
касае за издаден електронен фиш, а съгласно чл.189, ал.4, изр. първо ЗДвП При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посочените лица само удостоверяват заснетата и свалена
информация от записващото средство и данните, съдържащи се в него.
Въз основа на
чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите за контрол имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, а според нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Правилно районният
съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Във връзка с
посоченото в първоначалната жалба, че няма данни дали в съответния участък е
действал пътен знак за регулация на максимално допустимата скорост следва да се
посочи, че в случая се касае за движение с превишена скорост в рамките на града
– на ул.“Васил Левски“ № 111, и след като не е посочена по-ниска скорост (20,30, 40 км/ч), повече от ясно е, че става въпрос за законово
регламентираната скорост от 50 км ограничение в рамките на всяко населено
място, поради което не е необходимо поставянето на изрични знаци за
ограничението на скоростта. Ограничението от 50 км/ч е посочено и в самия
електронен фиш.
Поради това съдът правилно е намерил за
безспорно, че именно автомобилът на касатора е този, който е бил засечен с
превишена скорост и е бил заснет. Правилна и законосъобразна е била преценката
на съда, постановил обжалваното решение и относно приложимата санкционна
разпоредба и съответно наложената с фиша глоба.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като правилно и законосъобразно.
При
извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 319 от 29.03.2021 г. по анд № 1584/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Х.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 80.00 лв /осемдесет
лева/ разноски за производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.